Откриха Големия египетски музей след 20 години и 1 милиард евро
След 20 години строителство и инвестиция от над 1,2 милиарда $ (около 20 милиарда египетски лири), в подножието на Хеопсовата пирамида беше тържествено открит най-дългоочакваният културен план в актуалната история на страната – Големият египетски музей (Grand Egyptian Museum, GEM). Финансирането на огромния план е обезпечено посредством партньорство сред Египет и Япония.
Музеят приютява над 100 000 артефакта, които разкриват повече от седем хилядолетия история – от праисторическите цивилизации до елинистическата и римската ера.
Откриването се трансформира в същински театър – небето беше огряно от дронове и фойерверки, които изобразиха подиуми от египетската история, а музикални и танцови осъществявания съпътстваха церемонията.
На тържеството участваха десетки високопоставени посетители от целия свят, измежду тях и българският президент Румен Радев, който дефинира музея като „ подарък за цялото човечество “.
Основният акцент в новия музей е цялостната експозиция на гробницата на Тутанкамон – показана за първи път в целокупност, откогато английският археолог Хауърд Картър я открива през 1922 година Сред експонатите са златната погребална маска, тронът, колесниците и оръжията на фараона.
„ От общо 5500 предмета, открити в гробницата, до момента бяха показвани едвам към 1800. Сега посетителите могат да видят цялото богатство по този начин, както Картър го е разкрил преди повече от век “, разяснява пред BBC доктор Тарек Тафик, президент на Международната асоциация на египтолозите и началник на екипа, подготвил откриването на Големия египетски музей.
Новият музей е величествен по мащаб – ситуиран върху повърхност от 500 000 кв. метра, която се равнява на към 70 футболни стадиони.
Сградата впечатлява с съвременна архитектура, която съчетава стъкло, камък и естествена светлина. Входът е завършен като пирамида, фасадата е покрита с писмени знаци и триъгълни панели от алабастър, а от горните етажи се открива панорама към пирамидите в Гиза.
В големия атриум след входа посетителите ще бъдат посрещнати от деветметровата скулптура на Рамзес II. Царувал преди към 3200 години, Рамзес е определен за централна фигура като знак на силата и просперитета на Египет.
Следва огромното стълбище, което се издига на шест етажа и като пътешестване през времето споделя историята на египетската цивилизация посредством 59 скулптури на богове и фараони
Сред другите забележителни експонати са 3200-годишният провесен обелиск на Рамзес II и 4500-годишната погребална лодка на Хеопс – едно от най-добре непокътнатите плавателни средства от древността.
Очаква се музеят да посреща до осем милиона гости годишно и да даде мощен подтик на туризма.
Идеята за основаването на музея поражда още през 1992 година, когато тогавашният президент Хосни Мубарак афишира плана. Строителството стартира през 2005 година, само че след това е забавено от финансови рецесии, Арабската пролет от 2011 година – която смъква Мубарак от власт и потапя страната в години на неустойчивост – пандемията от COVID-19 и поредност районни спорове.
„ Това беше моята фантазия. Най-сетне тя се сбъдна “, споделя доктор Захи Хавас, дълготраен министър на туризма на Египет и един от най-известните археолози в света. Според него музеят потвърждава, че египетските експерти са равностойни на сътрудниците си по света в региона на археологията, опазването на паметниците и музейното дело.
„ Сега имам две стремежи: първо – музеите по света да спрат да купуват откраднати артефакти, и второ – три скъпи обекта да се върнат вкъщи: Розетският камък от Британския музей, Зодиакът от Лувъра и бюстът на Нефертити от Берлин “, споделя Хавас пред BBC.
Археологът към този момент е провел онлайн петиции, подкрепени от стотици хиляди хора, с искане за репатрирането им. Розетският камък, открит през 1799 година, се трансформира в ключа към разчитането на йероглифите – открит е от френската войска и по-късно е конфискуван от британците като боен трофей. Древният Зодиак от Дендера – небесна карта, издялана в храма на Хатор в Горен Египет – е изрязан и изнесен във Франция през 1821 година, а Египет упреква немски археолози, че са изнесли контрабандно бюста на Нефертити преди повече от век.
„ Бих желал тези три обекта да се върнат като жест на благосклонност – като подарък от страните, на които Египет е дал толкоз доста “, споделя доктор Хавас.
Големият египетски музей има упоритостта да бъде освен изложбено пространство, а и теоретичен и проучвателен център. В него се обитават 11 лаборатории за реституция и консервация.
Музеят приютява над 100 000 артефакта, които разкриват повече от седем хилядолетия история – от праисторическите цивилизации до елинистическата и римската ера.
Откриването се трансформира в същински театър – небето беше огряно от дронове и фойерверки, които изобразиха подиуми от египетската история, а музикални и танцови осъществявания съпътстваха церемонията.
На тържеството участваха десетки високопоставени посетители от целия свят, измежду тях и българският президент Румен Радев, който дефинира музея като „ подарък за цялото човечество “.
Основният акцент в новия музей е цялостната експозиция на гробницата на Тутанкамон – показана за първи път в целокупност, откогато английският археолог Хауърд Картър я открива през 1922 година Сред експонатите са златната погребална маска, тронът, колесниците и оръжията на фараона.
„ От общо 5500 предмета, открити в гробницата, до момента бяха показвани едвам към 1800. Сега посетителите могат да видят цялото богатство по този начин, както Картър го е разкрил преди повече от век “, разяснява пред BBC доктор Тарек Тафик, президент на Международната асоциация на египтолозите и началник на екипа, подготвил откриването на Големия египетски музей.
Новият музей е величествен по мащаб – ситуиран върху повърхност от 500 000 кв. метра, която се равнява на към 70 футболни стадиони.
Сградата впечатлява с съвременна архитектура, която съчетава стъкло, камък и естествена светлина. Входът е завършен като пирамида, фасадата е покрита с писмени знаци и триъгълни панели от алабастър, а от горните етажи се открива панорама към пирамидите в Гиза.
В големия атриум след входа посетителите ще бъдат посрещнати от деветметровата скулптура на Рамзес II. Царувал преди към 3200 години, Рамзес е определен за централна фигура като знак на силата и просперитета на Египет.
Следва огромното стълбище, което се издига на шест етажа и като пътешестване през времето споделя историята на египетската цивилизация посредством 59 скулптури на богове и фараони
Сред другите забележителни експонати са 3200-годишният провесен обелиск на Рамзес II и 4500-годишната погребална лодка на Хеопс – едно от най-добре непокътнатите плавателни средства от древността.
Очаква се музеят да посреща до осем милиона гости годишно и да даде мощен подтик на туризма.
Идеята за основаването на музея поражда още през 1992 година, когато тогавашният президент Хосни Мубарак афишира плана. Строителството стартира през 2005 година, само че след това е забавено от финансови рецесии, Арабската пролет от 2011 година – която смъква Мубарак от власт и потапя страната в години на неустойчивост – пандемията от COVID-19 и поредност районни спорове.
„ Това беше моята фантазия. Най-сетне тя се сбъдна “, споделя доктор Захи Хавас, дълготраен министър на туризма на Египет и един от най-известните археолози в света. Според него музеят потвърждава, че египетските експерти са равностойни на сътрудниците си по света в региона на археологията, опазването на паметниците и музейното дело.
„ Сега имам две стремежи: първо – музеите по света да спрат да купуват откраднати артефакти, и второ – три скъпи обекта да се върнат вкъщи: Розетският камък от Британския музей, Зодиакът от Лувъра и бюстът на Нефертити от Берлин “, споделя Хавас пред BBC.
Археологът към този момент е провел онлайн петиции, подкрепени от стотици хиляди хора, с искане за репатрирането им. Розетският камък, открит през 1799 година, се трансформира в ключа към разчитането на йероглифите – открит е от френската войска и по-късно е конфискуван от британците като боен трофей. Древният Зодиак от Дендера – небесна карта, издялана в храма на Хатор в Горен Египет – е изрязан и изнесен във Франция през 1821 година, а Египет упреква немски археолози, че са изнесли контрабандно бюста на Нефертити преди повече от век.
„ Бих желал тези три обекта да се върнат като жест на благосклонност – като подарък от страните, на които Египет е дал толкоз доста “, споделя доктор Хавас.
Големият египетски музей има упоритостта да бъде освен изложбено пространство, а и теоретичен и проучвателен център. В него се обитават 11 лаборатории за реституция и консервация.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ