След 1994 г. в България не е изработвана грамофонна плоча.

След 1994 година в България не е изработвана грамофонна плоча. Това следва да се промени през идващите месеци, защото през 2025 година ще бъде открита първата фабрика за винили в страната от " Балкантон " насам и единствената към сегашния миг на Балканите. В изявление за Българска телеграфна агенция, един от хората, които стоят зад фабриката, Илия Григоров, споделя за какво в този момент е моментът за завръщането на този вид бизнес в страната, за интереса от останалите Балкански страни и концепцията зад плана.

Фабриката, ситуирана в село покрай София, ще стартира да извършва поръчки от февруари, като в границите на месец има потенциал да създава до 20 хиляди винила. " Има доста огромен интерес от Балканите, дори не съм сигурен първоначално по какъв начин ще реагираме – ще дадем всичко от себе си. И доста български актьори желаят да създадат при нас плочи ", споделя Григоров.

Познат най-много под псевдонима си Григовор, той е един от сполучливите сегашни актьори на българската музикална сцена като част от хип-хоп групата So Called Crew. Освен това Илия е креативен шеф в българския клон на рекламната организация DDB Worldwide Communications.

Само преди месец отпразнува 13-ата си годишнина с разпродаден концерт с шест подгряващи реализатори в София. Въпреки триумфите и сериозния нов проект Григовор държи да не се приема прекомерно на съществено. Името на фабриката е още едно доказателство за това - Rakamakafon. 
 
" Много искахме да се кръстим " София Прес ", само че е невероятно, тъй като към този момент има компания с такова име. Решихме да е нещо смешно, тъй като всички имат високопарни имена и взехме решение да не звучим толкоз тежко, тъй като сме хора, които харесват DIY неща, малко по-пънк сме. Освен това знаем какво вършим, само че в това време не знаем какво вършим и е доста ужасно и мъчно, само че по някакъв метод, когато се сетим за името, се сещаме и че като хора не се взимаме изключително насериозно ", обяснява той. 
Възраждането на винила
От 2007 година насам пазарът на грамофонни плочи пораства последователно на световно равнище. През 2015 година Англия откри първата си публична ранглиста за албуми на винил, откакто продажбите означиха непрестанен растеж за седем следващи години. През 2022 година Асоциацията на звукозаписната промишленост в Съединени американски щати регистрира повече продажби на винили, в сравнение с компакт дискове за пръв път от 1987 г. насам.

Според френската междупрофесионална организация, която пази ползите на локалната звукозаписна промишленост, SNEP, размерът на продажбите и приходите, генерирани от винилови плочи, се е утроил между 2016 и 2021 година Тенденцията е сходна в Германия, Китай, Япония, Бразилия... описът продължава. Григоров смята, че България не е изключение и също не е подмината от възраждането на винила.

" Не знам дали забелязваш, появяват се от ден на ден магазини, в който се продават плочи, в бензиностанциите продават плочи. Много от хората в промишлеността изобщо не са предполагали, че това ще се случи и общо-взето на всички места продажбите от магазин до краен консуматор нарастват експоденциално всяка година ", означи той.
Какво обаче стои зад този тренд?
Според Григоров в България новата вълна в началото е обвързана по-скоро с " хипстарията и градското номадство " - да купуваш и колекционираш винили е въпрос на статус. Впоследствие обаче прераства в освен това. 

" Ако погледнем от птичи взор музикалните ери, след компакт дисковете през 90-те и по-късно световното пиратстване на музика и интернет музиката като цяло, мисля, че в един миг в средата на 2010-те хората още веднъж получават този апетит за физическо копие, само че да не е диск, тъй като дискът към този момент малко се е изтъркал ".

" Завръщането към физическите копия в лицето на плочите се случва доста пъти през годините. Имам възприятието, че плочите нямат съответна епоха, а не престават да се възраждат още веднъж и още веднъж. През 50-те, 60-те, 70-те и даже 80-те е нямало различен метод, по който да слушаш музика, с изключение на на плоча и на магнетофонни ленти - това, което нашите родители са правили. Но магнетофонните ленти са записвани от плочи. Тогава е било единственият метод, по който да слушаш музика. Сега имам възприятието, че за хората е по-скоро нужния метод, по който да слушаш музика, тъй като от известно време продължава това с цифровите стрийминги и слушането на музика ".
30-годишната суша
В рамките на близо 40 години  " Балкантон " издава общо над 7500 разнообразни плочи (това не е броят на тиражите), показва изследване на bTV, оповестено през 2022 година Музикалната компания извършва и поръчки от чужбина. След края на индустриалната ѝ активност през 90-те обаче настава изсъхнал интервал за този вид просвета на Балканите. 

Когато трендовете се обръщат и винилите още веднъж стартират да се връщат на мода, българските и балканските актьори, които желаят да издадат музиката си в този формат, са принудени да работят с заводи в Западна Европа. Нещо, което като се изключи че лишава повече време и средства, вреди и на околната среда при непрекъснато транспортиране на колета.

" Ние имаме вяра, че в България и на Балканите би трябвало да има такова място, с цел да могат хората да са на една крачка от финалния си артикул. Говорили сме с доста хора от Балканите, които желаят да дойдат при нас, да видят фабриката. По някакъв метод това липсва тук в последните 30 години ", акцентира Григоров. 

Разказва, че в Нови Сад, Сърбия е изработен опит за такава фабрика след " Балкантон ", само че бързо е банкрутирала. " Основателят е споделил на прекалено много свои другари, че могат да му дадат парите по-късно и по-късно по някакъв метод я е изоставил като концепция, дал я е на други хора ".

В Турция има фабрика, която извършва поръчки за друга, доста по-голяма европейска компания. " Малко е мъчно да се свържеш с тях, тъй че си казахме, че тук ще е доста хубаво място за тази фабрика, тъй като просто няма друга в близост и всички тези хора, които бълват музика на Балканите, да има къде да я издават...  Особено самостоятелни актьори, които вършат по няколко бройки - бихме желали към тях да насочим услугите си ", споделя той.
Подкрепа за локалната музикална сцена
Въпреки че Rakamakafon няма да откаже поръчки за 2000 или 5000 бройки, главната целева клиентела е по-различна.

" Много желаеме да обръщаме внимание в действителност на хората, които издават по малко бройки, само че издават консистентно. Повече самостоятелна музика. Има извънредно доста актьори, създатели и лейбъли в Сърбия, Македония, Хърватска, Румъния и Гърция – цялостно е с издания. Искаме да не ги пращат в Холандия, а тук ", споделя Григоров.

Фабриката може да се окаже от изключително значение за по-малките реализатори.

" Направих груби калкулации, че 1 милион стрийма в аудио платформи изкарват същите пари като продажби на 200-250 плочи. Има доста групи, които имат по 400 хардкор фена, само че няма да създадат 1 милион стрийма в Spotify. Ние желаеме по-скоро с такива хора да работим. Искаме да дадем приоритет на хора, които вършат по-шантава и различна музика, която не може да избухне толкоз на цифрово равнище. По някакъв метод по-ценителска музика. По този метод бихме подтикнали хората и да не престават да вършат музика. Това е доста значимо за Балканите - имаме изумителни неща, които би трябвало да съхраняваме и най-хубавият способ на предпазване е физическото копие, което устоя 200 години ".

На въпрос кои български албуми би желал да издаде, Григоров не се нуждае от доста време за отговор: " Има една група Клас - групата на Момчил преди Дони и Момчил. Искаме да създадем албума им " Госпожа Емилия " - приказвам от името на всички сътрудници, с които вършим фабриката. Клас имат единствено един балкантонски винил с Атлас - от едната страна има 5-6 техни песни. Много желаеме да се свържем с тях и да го издадем, тъй като е един от най-хубавите български албуми. Също по този начин аз персонално бих направил " Плюс " на Анимационерите на плоча. Да не приказваме за Оркестър София и така нататък – само че тези неща към този момент ги има на плоча. Балкантонските плочи са доста качествени и доста добре звучат и до момента ", обобщава той.

Екипът зад Rakamakafon има упоритости да издаде и компилации със остарели български песни.

" Мисля, че няма доста такива издания. Има доста британски, холандски, американски лейбъли, които вършат компилации със остаряла соц. музика. Такива има и от Унгария, има и от някогашна Югославия. Някой е селектирал 20 части, които са доста фънки. Ние също желаеме да създадем такива балкантонски компилации, само че занапред би трябвало да се свържем с праводържатели, продуценти... Много сложен развой следва, само че доста желаеме да го създадем ".

Освен Илия, в партньорския колектив влизат още Яне Василев, който има инженерната и техническата подготвеност, и архитектът Коста Хантов. " Те нормално работят в Кино Центъра като арт шефове, декораджии и така нататък, само че взехме решение дружно да създадем това нещо, тъй като и тримата имаме пристрастеност към музиката и ни се занимава с това в околните 50 години ", споделя още Григоров.