Христо Христов: Срам и падение за обществото е, че две поредни години не организира възпоменания за жертвите на комунизма на „Белене“
След 1989 година не е имало нито едно политическо болшинство, което да е издигало като приоритет ясна държавна политика за декомунизация
Грешката е поправена – на 3 юни, събота, от 12 часа ще почетем още веднъж жертвите на концлагера „ Белене “, споделя пред Faktor.bg проверяващият публицист и издател на профилирания уебсайт desebg.com
Интервю на Стойко Стоянов
-Г-н Христов, инициирахте възобновяване на годишното поклонение в памет на жертвите на тоталитарния комунистически режим в лагера „ Белене “, само че някак неразбираемо за обществото остана, за какво през 2020 година традицията бе прекъсната, коронавирус ли е единственото опрощение?
- Първо, желая да ви благодаря за поканата да беседваме по тази проблематична тематика. Faktor.bg е една от дребното български самостоятелни медии, които знаят какъв брой изкривена е през днешния ден фасадната ни народна власт поради неосъществената декомунизация. Същевременно желая да кажа, че изпитвам известно неловко да приказваме, тъй като на фона на мръсната война на Путиновия режим в Украйна и това, което претърпява украинският народ, персонално на мен ми се коства, че нашите си проблеми в България наподобяват незначителни и маловажни, само че за жалост това е действителността. Докато в Украйна хората умират за независимост, самостоятелност и правото на избор, по какъв начин да се развиват, ние тук се суетим в дребнотемието, безчувствени към пропадането на страната, а с нея и ние с цялостна обезценка на ценностната ни система. Без да сме научили уроците от последния интервал на насилничество, който българското общество е претърпял, а точно при комунистическия тоталитарен режим. Един от тези уроци е, че свободата не е даденост, а има цена и тази цена е страданието и погубения живот на жертвите.
Така стигаме до това, за което питате – концлагерът на Българска комунистическа партия „ Белене “ и неговите страдалци. Честно казано, в случай че някой ме бе попитал преди години дали може да бъде прекратена традиция на годишното поклонение на остров Персин в памет на жертвите на „ Белене “, открита през 1990 година, щях да се изсмея. Но точно това се случи. През 2020 година – нямаше честване поради ковид, само че през 2021 и 2022 година се оказа, че просто няма кой да го провежда. И това за мен е огромно проваляне и позор, тъй като в случай че не сме в положение да съхраняваме и поддържаме паметта за жертвите на една антихуманна тоталитарна тирания, каквато е комунистическата, то защо ставаме въобще?!
Ще напомня, че до 2014 година годишните поклонения на „ Белене “ бяха проведени от съюзите на репресираните. През 2014 година локалният католически духовник в Белене Паоло Кортези поде самодейност някогашният концлагер да бъде трансфорат в мемориал и същата година под негова закрила бе проведено поклонението на Втори обект на остров Персин, там, където през 1949 година е основан лагерът. Отец Кортези бе отпред на организирането на събитието и през 2015, и 2016 година Цялата общественост, обвързвана с паметта към това свещено място, го поддържа. За страдание нашите другари в гр. Белене, които се нагърбиха с тази задача, влязоха в междуличностни спорове, които в последна сметка са главната причина през днешния ден освен „ Белене “ към момента да не е мемориал, само че и да се стигне до спиране на годишните празнувания, които са сърцевината на паметта към жертвите на най-големия лагер за политически съперници на Българска комунистическа партия.
- Да осветим тези спорове – какво се случи?
- Първоначално кметът на гр. Белене Милен Дулев и отец Кортези влязоха в спор при започване на 2017 година, в случай че си спомняте, поради опита на свещеника да приюти едно признато легално в България семейство бежанци от Сирия. След абсурда отец Кортези беше отзован от неговия медал в Италия и ние от фондация „ Истина и памет “ инициирахме петиция в поддръжка на Кортези, писахме даже до папата и през есента на 2017 година Кортези беше върнат в гр. Белене. Последва обаче втори спор в основаната по концепция на свещеника фондация „ Остров Белене “ за създаване на мемориала. Опитите – мои и на други хора – нашите беленски другари да се помирят, се оказана несполучливи. Така фондацията бе поета от помощника на отец Кортези Михаил Маринов, който посредством тази организация и със съдействието на община Белене проведоха годишните поклонения в интервала 2017-2019 година И до там.
След пандемията през 2020 година на другото място, където обичайно се организират сходни годишни възпоменания – някогашният лагер „ Слънчев бряг “ край Ловеч, поклоненията бяха възобновени – и през 2021, и през 2022 година Но не и в „ Белене “. Споделих с сътрудниците в нашата фондация „ Истина и памет “ – проф. Евелина Келбечева, юрист Александър Кашъмов и историка Георги Михайлов – терзанията си за казуса с „ Белене “ и те ме поддържаха в концепцията да създадем опит за вътрешна полемика да разберем от приятелите в Белене какви са аргументите да не се провежда годишното поклонение. Отец Кортези съобщи, че от 2017 година няма нищо общо с организацията. Кметът Дулев макар обещанието да взе участие не взе отношение, а Михаил Маринов от фондация „ Остров Белене “ сподели, че не знае някой да го е задължил да прави това. Споделих на моите сътрудници, че явно би трябвало да извикаме неволята, тъй като в противоположен случай няма да има поклонение. Решихме обаче за казуса да бъде осведомена цялата демократична общественост, която по един или различен метод има отношение към „ Белене “ и неговите жертви, и да потърсим общо решение на казуса на допустимо най-широка основа. Единственото изискване е хората и организациите, които се включат в него да работят при цялостна бистрота, отчетност и с ясното схващане, че носят отговорност. Така се стигна до апела да обединим старания за възобновяване на традицията за годишното честване на „ Белене “, като това не е мой апел, а апел от името на фондацията ни „ Истина и памет “. За наша наслада се отзоваха българи от страната и чужбина и организации, с които формирахме инициативна група, която от края на месец март 2023 година работи по организацията на тазгодишното поклонение. Групата е непрекъснато отворена и всеки, който желае да помогне може да се причисли към нея (желаещите би трябвало да пишат на мейл [email protected]). Решенията в групата се вземат след разискване. Всичко, обвързвано с „ Белене “ и годишното поклонение, се разгласява в специфична графа „ Лагерът Белене – памет “ на моя уебсайт desebg.com.
-Кои са участниците в инициативната група, какъв е публичният им профил?
-Профилът е доста необятен – имаме български жители от Чехия, Англия и Съединени американски щати, и такива от страната. Много съм благополучен, че с нас са организациите на репресираните – Съюзът на репресираните от комунизма – памет с ръководител Лиляна Друмева, гражданската организация „ Справедливост, права и културно съдействие на Балканите “, обединила някогашните жертви на „ Белене “ от времето на „ възродителния развой “ и техните близки с ръководител Сафие Юрдакул, Съюзът на репресираните от комунистическия режим с ръководител доцент Драго Михалев. Партия „ Обединени земеделци “ с ръководител Петя Ставрева и Български земеделски народен съюз с ръководител Илия Зюбмилев (и в двете аграрни партии има доста наследници на жертви на комунистическия режим, в това число и такива от лагера „ Белене “) и те постоянно до момента са имали значимо наличие на годишните поклонения. Евродепутатът Андрей Ковачев – най-последователният политик през последните 13 години по проблемите, свързани преосмисляне на комунистическото минало; Корнелия Маринова – кмет на гр. Ловеч, един от дребното представители на локалната власт в страната, ангажирани с паметта към жертвите на комунистическия режим. И несъмнено, известни обществени фигури като режисьора Евгений Михайлов, проф. Вили Лилков – откривател на комунистическия интервал, Борислав Скочев – създател на единственото цялостно проучване за лагера „ Белене “, Касим Дал – политически пандизчия от комунизма, ръководител на фондация „ Свобода и достолепие “, политическият бежанец и публицист Ванцети Василев, сътрудника ми от фондация „ Истина и памет “ Георги Михайлов, създател на уеб страницата desehistory.com. Ще отбележа, че отвън инициативната група сме подкрепяни от Атлантическият съвет на България.
-Какво се случва с фондация „ Остров Белене “, която преди този момент се бе заела с възпоменанията, за какво се е отдръпнала, мълчи и кметът на общината?
-С Михаил Маринов, който съставлява фондацията, работихме до 2019 година Имаме обща галерия, отдадена на жертвите на лагера „ Белене “. Тя е експонирана и сега на Втори обект на остров Персин, където е бил лагерът. Но не мога да ви отговоря на въпроса за какво след 2020 година организацията се отдръпна, защото и ние не получихме явен отговор, когато предходната есен се опитахме дружно да обсъдим проблемите.
Мълчанието на кмета на община Белене господин Милен Дулев ние бързо го запълнихме посредством няколко заявки по Закона за достъп до социална информация до него, на които той отговори, тъй че имаме цялостна визия за нещата, свързани с лагера като място за памет и уговорките на общината. Аз персонално съм изумен, че господин Дулев не е направил нужното по осъществяването на решението на Министерския съвет от началото на 2017 година, с което след лобиране на президента Росен Плевнелиев държавното управление тогава трансферира парцела на Втори обект от Министерството на правораздаването на община Белене за създаване на мемориал на мястото на някогашния лагер. Срокът на държавното решение е пет години и той изтече на 26 януари 2022 година Мемориал на „ Белене “ няма. По друго заявление за достъп до социална информация до Министерския съвет получих отговор, че кметът не е водил никаква преписка с Министерски съвет по този въпрос. Така че е изпусната златна опция „ Белене “ да бъде трансфорат в мемориал уникален в България. Загубени са и повече от пет години време.
Ние обаче не сме черногледи и неблагодарни. На тазгодишното честване категорично ще благодарим на отец Паоло Кортези, на Михаил Маринов и кметът Дулев за организирането на поклоненията в интервала 2014-2019 година, тъй като оценяваме направените старания и никой не може да ги отхвърля, в противен случай това би трябвало да се знае и почита. Тримата към този момент са публично поканени от името на инициативната група да участват на тазгодишното събитие.
-До къде стигна процедурата „ Белене “ да получи специфичен статут, да бъде повдигнат мемориал в памет на жертвите?
-Става въпрос за това лагерът „ Белене “ да получи статут историческа групова недвижима културна полезност от най-ново време с категория „ национално значение “. Предложението беше направено от мен през 2014 година, а тези решения се взимат от Министерството на културата след обстойна процедура, която се прави от Националния институт за недвижимо културно завещание (НИНКН). Работата стартира чак през 2018 година и към този момент напролет на 2020 година Специализираният експертен съвет за запазване на недвижимите културни полезности към НИНКН предложи на министъра на културата (по това време Боил Банов) да издаде заповед за даване на статут на Мемориален комплекс „ Втори обект “ на лагера „ Белене “ с подредба на историческа групова недвижима културна полезност от най-ново време и с категория „ национално значение “. Тогавашният министър на екологията Емил Димитров – Ревизоро обаче отхвърли да съгласува плана за заповед на министър Банов под предлог, че някогашният лагер се намира в предпазени естествени територии (там фактически се намира естествен парк „ Персина “ и още няколко естествени резервата). През септември 2020 година в Министерството на културата бе назначена втора комисия, която би трябвало да преразгледа нещата, само че тогава пък останалите държавни институции, които при първата комисия нямат никакви възражения, са почнали да декларират такива. И на процедура от този момент, към този момент трета година, процедурата за „ Белене “ е блокирана от страната. Само мощен публичен напън ще постави завършек на тази институционална подигравка с това свято място.
-Как да си разбираем обстоятелството, че паметта към жертвите на комунизма е набутана в „ трета глуха “ през последните години, а в това време страната персонално се ангажира с възобновяване и поддържане на кървави комунистически знаци, свързани с режим, който публично е разгласен от българския парламент за незаконен?
-Вероятно имате поради случая с партийния дом на Българска комунистическа партия на Бузлуджа. Той е добър образец, тъй като образно демонстрира двойният стандарт на властта. За „ Белене “, както казвате, процедурата е набутана в „ трета глуха “, а признакът на една тоталитарна и незаконна власт освен получи тихомълком народен статут при служебния министър на културата Велислав Минеков, само че и обилно финансиране при министър на културата Атанас Атанасов – оня юноша със странните видеа от кабинета си, в държавното управление на Кирил Петков. Това, което мога да кажа със страдание е, че след 1989 година не е имало нито едно политическо болшинство, което да е издигало като приоритет ясна държавна политика за декомунизация, която да включва всичките ѝ процеси – въздаване на правдивост за причинителите на комунистическите закононарушения, лустрация за членовете на управителните функционери на компартията и нейната номенклатура, както и на сътрудниците на тоталитарните комунистически служби; отваряне на досиетата на Държавна сигурност и разследващите служби на БНА; декомунизация в образованието; премахването на тоталитарните комунистически знаци и монументи, както и основаването на мемориални места, свързани с жертви на комунистическия гнет като някогашни лагери, места на всеобщи изтезания и места на мъчения. Ето тази липса на държавна политика тежи като воденичен камък на българското общество през всичките години и докара до толкоз доста разочарования – от неналичието на правораздаване до ниската степен на доверие в политическите партии, които сякаш се афишират за десни. За да съм справедлив ще кажа, че ние като представители на медиите и гражданския бранш не бяхме задоволително настоятелни или сме били прекомерно наивни, че ще бъде призната такава политика по време на ръководството на Обединените демократични сили (1997-2001), тъй като други политически болшинства, които са имали властта да създадат това, не са обещавали да извършат декомунизация.
-Главните „ герои “ за тази реабилитация на комунизма са културните министри, представящи се за лица на смяната – Велислав Минеков и Атанас Атанасов – има ли опрощение за дейностите им?
-Да, особено за дома – монумент на тоталитарната и незаконна Българска комунистическа партия, това са лицата, облечени във власт, които са свързани с държавното дундуркане на тоталитарното комунистическо капище на Бузлуджа. Аз не бих се наел да ги извинявам, тъй като всички документи, които получих от Министерството на културата за партийния дом на Бузлуджа и за лагера „ Белене “, изискани по ЗДОИ, ясно демонстрират, че на тоталитарния дом на Българска комунистическа партия с толкоз забавната архитектура, му е дадена зелена светлина, а този за „ Белене “ е качен на „ трупчета “ при двамата министри. Даже Минеков не е дал отговор на питане на НИНК какви разпоредби ще даде по случая с блокажа на предлагането за лагера.
-Как да си разбираем безразличието на обществото и на претендиращите за десни и демократични партии към тази мъчителна тематика?
-Вижте, аз няма да бъда лицемерен като множеството хора, които се упражняват в политиката, и ще кажа напряко, че „ народът “ си е задремал или е приспан, както желаете го разбирайте. Моето наблюдаване е, че огромната маса от българското общество, спи, претръпнало, станало е безчувствено и не се интересува от нищо друго от своите персонални проблеми. Някои от хората изключително в провинцията фактически се борят за оцеляване, друга част, която си е решила тези проблеми и е с манталитета на парвенюто, се интересува единствено да черпи на готово с цялостни шепи плодовете на демокрацията и свободата без да дава нищо на това общество, а консуматорската културата е поразила към този момент няколко генерации. За политиците – към този момент ви отговорих. С доста малко изключения тези дето през днешния ден се упражняват в политиката на гърба на обществото (защото всички ние плащаме неуспехите на политическата „ класа “), се интересуват от всичко друго, само че не и от това да има една естествена страна и будно общество. Колкото по-приспано или заспало е то, толкоз по-удобно е за манипулиране. А ние тук с вас си приказваме за лагера „ Белене “ и жертвите му! Луда работа! Да, приказваме, тъй като в случай че се оставим да помръкне паметта за жертвите на комунистическия режим, които би трябвало да припознаваме като мостри на държание от най-новата ни история, ще загубим ориентири и в без това тази бомбардирана от пропагандата на Кремъл обстановка и няма да може да предотвратим повтарянето на неточности от минало.
-Кога ще се организира възпоменанието тази година, по какъв начин протича организацията му, по какъв начин жителите могат да създадат подаяние?
-В инициативната група взехме решение тазгодишното поклонение да се състои на 3 юни, събота, от 12.00 часа на някогашния Втори обект на лагера „ Белене “. Вече открихме дарителска акция „ Да почетем дружно жертвите на концлагера „ Белене “, тъй като са нужни средства за наемането на бусове за превозването на поклонниците до Втори обект и връщането им на сушата. Там я има тази специфичност. Искаме да наемем и рейс за хора, които ще дойдат от София. Трябва да закупим столове и други неща за деня на самото поклонение. Дарителската сметка, по която се набират даренията, е на фондация „ Истина и памет “ в Юробанк България АД (Пощенска банка)
IBAN – BG87BPBI79401082813401
BIC – BPBIBGSF
Основание за дарението: „ За поклонението на лагера „ Белене “.
В инициативната група е основан ред за цялостна бистрота за направените дарения, а сумите ще се изразходват с позволение на ръководителите на организациите в нея. Отделно предвиждаме да се назоват всички донори по време на събитието, тъй като то ще стане допустимо точно с помощта на тяхната финансова поддръжка. Накрая ще има цялостен доклад със съответните документи и той ще бъде оповестен в рубриката за лагера на уеб страницата desebg.com, с цел да е транспарантно и видно всичко и не остават никакви подозрения. Нещо повече, ще отбележа, че всички ангажирани с организацията работим непринудено и безплатно. Например аз от ноември месец 2022 година насам съм спрял работата по може би най-важния ръкопис, който пиша, единствено и единствено поклонението тази година да се случи, да върнем традицията и да върнем поклонниците на „ Белене “– това е основна ни цел.
Все още не сме обсъждали програмата на самото събитие, само че издавам нещо в задатък. Имаме концепция всяка година да каним специфичен посетител на събитието. Тази година това ще бъде една държавна институция, която от дълго време е заслужила високо публично доверие – Комисията по досиета. Там, на Втори обект на някогашния лагер, където комунистическият режим се опитвал да пречупи хиляди ориси и да заличи човешкия облик на лагеристи от всички групи на обществото, в деня на годишното поклонение, Комисията ще показа собствен нов алманах, отдаден особено на лагера „ Белене “, в който са включени елементи от досиета на жертви от трите интервала на лагера (1949-1953), (1956-1959) и (1984-1987). Отсега мога да ви кажа, че събитието ще бъде ужасно и ще бъде значима част от чувството да бъдем дружно още веднъж една обединена общественост, която помни и не е не запомнила жертвите на комунистическия режим!
Грешката е поправена – на 3 юни, събота, от 12 часа ще почетем още веднъж жертвите на концлагера „ Белене “, споделя пред Faktor.bg проверяващият публицист и издател на профилирания уебсайт desebg.com
Интервю на Стойко Стоянов
-Г-н Христов, инициирахте възобновяване на годишното поклонение в памет на жертвите на тоталитарния комунистически режим в лагера „ Белене “, само че някак неразбираемо за обществото остана, за какво през 2020 година традицията бе прекъсната, коронавирус ли е единственото опрощение?
- Първо, желая да ви благодаря за поканата да беседваме по тази проблематична тематика. Faktor.bg е една от дребното български самостоятелни медии, които знаят какъв брой изкривена е през днешния ден фасадната ни народна власт поради неосъществената декомунизация. Същевременно желая да кажа, че изпитвам известно неловко да приказваме, тъй като на фона на мръсната война на Путиновия режим в Украйна и това, което претърпява украинският народ, персонално на мен ми се коства, че нашите си проблеми в България наподобяват незначителни и маловажни, само че за жалост това е действителността. Докато в Украйна хората умират за независимост, самостоятелност и правото на избор, по какъв начин да се развиват, ние тук се суетим в дребнотемието, безчувствени към пропадането на страната, а с нея и ние с цялостна обезценка на ценностната ни система. Без да сме научили уроците от последния интервал на насилничество, който българското общество е претърпял, а точно при комунистическия тоталитарен режим. Един от тези уроци е, че свободата не е даденост, а има цена и тази цена е страданието и погубения живот на жертвите.
Така стигаме до това, за което питате – концлагерът на Българска комунистическа партия „ Белене “ и неговите страдалци. Честно казано, в случай че някой ме бе попитал преди години дали може да бъде прекратена традиция на годишното поклонение на остров Персин в памет на жертвите на „ Белене “, открита през 1990 година, щях да се изсмея. Но точно това се случи. През 2020 година – нямаше честване поради ковид, само че през 2021 и 2022 година се оказа, че просто няма кой да го провежда. И това за мен е огромно проваляне и позор, тъй като в случай че не сме в положение да съхраняваме и поддържаме паметта за жертвите на една антихуманна тоталитарна тирания, каквато е комунистическата, то защо ставаме въобще?!
Ще напомня, че до 2014 година годишните поклонения на „ Белене “ бяха проведени от съюзите на репресираните. През 2014 година локалният католически духовник в Белене Паоло Кортези поде самодейност някогашният концлагер да бъде трансфорат в мемориал и същата година под негова закрила бе проведено поклонението на Втори обект на остров Персин, там, където през 1949 година е основан лагерът. Отец Кортези бе отпред на организирането на събитието и през 2015, и 2016 година Цялата общественост, обвързвана с паметта към това свещено място, го поддържа. За страдание нашите другари в гр. Белене, които се нагърбиха с тази задача, влязоха в междуличностни спорове, които в последна сметка са главната причина през днешния ден освен „ Белене “ към момента да не е мемориал, само че и да се стигне до спиране на годишните празнувания, които са сърцевината на паметта към жертвите на най-големия лагер за политически съперници на Българска комунистическа партия.
- Да осветим тези спорове – какво се случи?
- Първоначално кметът на гр. Белене Милен Дулев и отец Кортези влязоха в спор при започване на 2017 година, в случай че си спомняте, поради опита на свещеника да приюти едно признато легално в България семейство бежанци от Сирия. След абсурда отец Кортези беше отзован от неговия медал в Италия и ние от фондация „ Истина и памет “ инициирахме петиция в поддръжка на Кортези, писахме даже до папата и през есента на 2017 година Кортези беше върнат в гр. Белене. Последва обаче втори спор в основаната по концепция на свещеника фондация „ Остров Белене “ за създаване на мемориала. Опитите – мои и на други хора – нашите беленски другари да се помирят, се оказана несполучливи. Така фондацията бе поета от помощника на отец Кортези Михаил Маринов, който посредством тази организация и със съдействието на община Белене проведоха годишните поклонения в интервала 2017-2019 година И до там.
След пандемията през 2020 година на другото място, където обичайно се организират сходни годишни възпоменания – някогашният лагер „ Слънчев бряг “ край Ловеч, поклоненията бяха възобновени – и през 2021, и през 2022 година Но не и в „ Белене “. Споделих с сътрудниците в нашата фондация „ Истина и памет “ – проф. Евелина Келбечева, юрист Александър Кашъмов и историка Георги Михайлов – терзанията си за казуса с „ Белене “ и те ме поддържаха в концепцията да създадем опит за вътрешна полемика да разберем от приятелите в Белене какви са аргументите да не се провежда годишното поклонение. Отец Кортези съобщи, че от 2017 година няма нищо общо с организацията. Кметът Дулев макар обещанието да взе участие не взе отношение, а Михаил Маринов от фондация „ Остров Белене “ сподели, че не знае някой да го е задължил да прави това. Споделих на моите сътрудници, че явно би трябвало да извикаме неволята, тъй като в противоположен случай няма да има поклонение. Решихме обаче за казуса да бъде осведомена цялата демократична общественост, която по един или различен метод има отношение към „ Белене “ и неговите жертви, и да потърсим общо решение на казуса на допустимо най-широка основа. Единственото изискване е хората и организациите, които се включат в него да работят при цялостна бистрота, отчетност и с ясното схващане, че носят отговорност. Така се стигна до апела да обединим старания за възобновяване на традицията за годишното честване на „ Белене “, като това не е мой апел, а апел от името на фондацията ни „ Истина и памет “. За наша наслада се отзоваха българи от страната и чужбина и организации, с които формирахме инициативна група, която от края на месец март 2023 година работи по организацията на тазгодишното поклонение. Групата е непрекъснато отворена и всеки, който желае да помогне може да се причисли към нея (желаещите би трябвало да пишат на мейл [email protected]). Решенията в групата се вземат след разискване. Всичко, обвързвано с „ Белене “ и годишното поклонение, се разгласява в специфична графа „ Лагерът Белене – памет “ на моя уебсайт desebg.com.
-Кои са участниците в инициативната група, какъв е публичният им профил?
-Профилът е доста необятен – имаме български жители от Чехия, Англия и Съединени американски щати, и такива от страната. Много съм благополучен, че с нас са организациите на репресираните – Съюзът на репресираните от комунизма – памет с ръководител Лиляна Друмева, гражданската организация „ Справедливост, права и културно съдействие на Балканите “, обединила някогашните жертви на „ Белене “ от времето на „ възродителния развой “ и техните близки с ръководител Сафие Юрдакул, Съюзът на репресираните от комунистическия режим с ръководител доцент Драго Михалев. Партия „ Обединени земеделци “ с ръководител Петя Ставрева и Български земеделски народен съюз с ръководител Илия Зюбмилев (и в двете аграрни партии има доста наследници на жертви на комунистическия режим, в това число и такива от лагера „ Белене “) и те постоянно до момента са имали значимо наличие на годишните поклонения. Евродепутатът Андрей Ковачев – най-последователният политик през последните 13 години по проблемите, свързани преосмисляне на комунистическото минало; Корнелия Маринова – кмет на гр. Ловеч, един от дребното представители на локалната власт в страната, ангажирани с паметта към жертвите на комунистическия режим. И несъмнено, известни обществени фигури като режисьора Евгений Михайлов, проф. Вили Лилков – откривател на комунистическия интервал, Борислав Скочев – създател на единственото цялостно проучване за лагера „ Белене “, Касим Дал – политически пандизчия от комунизма, ръководител на фондация „ Свобода и достолепие “, политическият бежанец и публицист Ванцети Василев, сътрудника ми от фондация „ Истина и памет “ Георги Михайлов, създател на уеб страницата desehistory.com. Ще отбележа, че отвън инициативната група сме подкрепяни от Атлантическият съвет на България.
-Какво се случва с фондация „ Остров Белене “, която преди този момент се бе заела с възпоменанията, за какво се е отдръпнала, мълчи и кметът на общината?
-С Михаил Маринов, който съставлява фондацията, работихме до 2019 година Имаме обща галерия, отдадена на жертвите на лагера „ Белене “. Тя е експонирана и сега на Втори обект на остров Персин, където е бил лагерът. Но не мога да ви отговоря на въпроса за какво след 2020 година организацията се отдръпна, защото и ние не получихме явен отговор, когато предходната есен се опитахме дружно да обсъдим проблемите.
Мълчанието на кмета на община Белене господин Милен Дулев ние бързо го запълнихме посредством няколко заявки по Закона за достъп до социална информация до него, на които той отговори, тъй че имаме цялостна визия за нещата, свързани с лагера като място за памет и уговорките на общината. Аз персонално съм изумен, че господин Дулев не е направил нужното по осъществяването на решението на Министерския съвет от началото на 2017 година, с което след лобиране на президента Росен Плевнелиев държавното управление тогава трансферира парцела на Втори обект от Министерството на правораздаването на община Белене за създаване на мемориал на мястото на някогашния лагер. Срокът на държавното решение е пет години и той изтече на 26 януари 2022 година Мемориал на „ Белене “ няма. По друго заявление за достъп до социална информация до Министерския съвет получих отговор, че кметът не е водил никаква преписка с Министерски съвет по този въпрос. Така че е изпусната златна опция „ Белене “ да бъде трансфорат в мемориал уникален в България. Загубени са и повече от пет години време.
Ние обаче не сме черногледи и неблагодарни. На тазгодишното честване категорично ще благодарим на отец Паоло Кортези, на Михаил Маринов и кметът Дулев за организирането на поклоненията в интервала 2014-2019 година, тъй като оценяваме направените старания и никой не може да ги отхвърля, в противен случай това би трябвало да се знае и почита. Тримата към този момент са публично поканени от името на инициативната група да участват на тазгодишното събитие.
-До къде стигна процедурата „ Белене “ да получи специфичен статут, да бъде повдигнат мемориал в памет на жертвите?
-Става въпрос за това лагерът „ Белене “ да получи статут историческа групова недвижима културна полезност от най-ново време с категория „ национално значение “. Предложението беше направено от мен през 2014 година, а тези решения се взимат от Министерството на културата след обстойна процедура, която се прави от Националния институт за недвижимо културно завещание (НИНКН). Работата стартира чак през 2018 година и към този момент напролет на 2020 година Специализираният експертен съвет за запазване на недвижимите културни полезности към НИНКН предложи на министъра на културата (по това време Боил Банов) да издаде заповед за даване на статут на Мемориален комплекс „ Втори обект “ на лагера „ Белене “ с подредба на историческа групова недвижима културна полезност от най-ново време и с категория „ национално значение “. Тогавашният министър на екологията Емил Димитров – Ревизоро обаче отхвърли да съгласува плана за заповед на министър Банов под предлог, че някогашният лагер се намира в предпазени естествени територии (там фактически се намира естествен парк „ Персина “ и още няколко естествени резервата). През септември 2020 година в Министерството на културата бе назначена втора комисия, която би трябвало да преразгледа нещата, само че тогава пък останалите държавни институции, които при първата комисия нямат никакви възражения, са почнали да декларират такива. И на процедура от този момент, към този момент трета година, процедурата за „ Белене “ е блокирана от страната. Само мощен публичен напън ще постави завършек на тази институционална подигравка с това свято място.
-Как да си разбираем обстоятелството, че паметта към жертвите на комунизма е набутана в „ трета глуха “ през последните години, а в това време страната персонално се ангажира с възобновяване и поддържане на кървави комунистически знаци, свързани с режим, който публично е разгласен от българския парламент за незаконен?
-Вероятно имате поради случая с партийния дом на Българска комунистическа партия на Бузлуджа. Той е добър образец, тъй като образно демонстрира двойният стандарт на властта. За „ Белене “, както казвате, процедурата е набутана в „ трета глуха “, а признакът на една тоталитарна и незаконна власт освен получи тихомълком народен статут при служебния министър на културата Велислав Минеков, само че и обилно финансиране при министър на културата Атанас Атанасов – оня юноша със странните видеа от кабинета си, в държавното управление на Кирил Петков. Това, което мога да кажа със страдание е, че след 1989 година не е имало нито едно политическо болшинство, което да е издигало като приоритет ясна държавна политика за декомунизация, която да включва всичките ѝ процеси – въздаване на правдивост за причинителите на комунистическите закононарушения, лустрация за членовете на управителните функционери на компартията и нейната номенклатура, както и на сътрудниците на тоталитарните комунистически служби; отваряне на досиетата на Държавна сигурност и разследващите служби на БНА; декомунизация в образованието; премахването на тоталитарните комунистически знаци и монументи, както и основаването на мемориални места, свързани с жертви на комунистическия гнет като някогашни лагери, места на всеобщи изтезания и места на мъчения. Ето тази липса на държавна политика тежи като воденичен камък на българското общество през всичките години и докара до толкоз доста разочарования – от неналичието на правораздаване до ниската степен на доверие в политическите партии, които сякаш се афишират за десни. За да съм справедлив ще кажа, че ние като представители на медиите и гражданския бранш не бяхме задоволително настоятелни или сме били прекомерно наивни, че ще бъде призната такава политика по време на ръководството на Обединените демократични сили (1997-2001), тъй като други политически болшинства, които са имали властта да създадат това, не са обещавали да извършат декомунизация.
-Главните „ герои “ за тази реабилитация на комунизма са културните министри, представящи се за лица на смяната – Велислав Минеков и Атанас Атанасов – има ли опрощение за дейностите им?
-Да, особено за дома – монумент на тоталитарната и незаконна Българска комунистическа партия, това са лицата, облечени във власт, които са свързани с държавното дундуркане на тоталитарното комунистическо капище на Бузлуджа. Аз не бих се наел да ги извинявам, тъй като всички документи, които получих от Министерството на културата за партийния дом на Бузлуджа и за лагера „ Белене “, изискани по ЗДОИ, ясно демонстрират, че на тоталитарния дом на Българска комунистическа партия с толкоз забавната архитектура, му е дадена зелена светлина, а този за „ Белене “ е качен на „ трупчета “ при двамата министри. Даже Минеков не е дал отговор на питане на НИНК какви разпоредби ще даде по случая с блокажа на предлагането за лагера.
-Как да си разбираем безразличието на обществото и на претендиращите за десни и демократични партии към тази мъчителна тематика?
-Вижте, аз няма да бъда лицемерен като множеството хора, които се упражняват в политиката, и ще кажа напряко, че „ народът “ си е задремал или е приспан, както желаете го разбирайте. Моето наблюдаване е, че огромната маса от българското общество, спи, претръпнало, станало е безчувствено и не се интересува от нищо друго от своите персонални проблеми. Някои от хората изключително в провинцията фактически се борят за оцеляване, друга част, която си е решила тези проблеми и е с манталитета на парвенюто, се интересува единствено да черпи на готово с цялостни шепи плодовете на демокрацията и свободата без да дава нищо на това общество, а консуматорската културата е поразила към този момент няколко генерации. За политиците – към този момент ви отговорих. С доста малко изключения тези дето през днешния ден се упражняват в политиката на гърба на обществото (защото всички ние плащаме неуспехите на политическата „ класа “), се интересуват от всичко друго, само че не и от това да има една естествена страна и будно общество. Колкото по-приспано или заспало е то, толкоз по-удобно е за манипулиране. А ние тук с вас си приказваме за лагера „ Белене “ и жертвите му! Луда работа! Да, приказваме, тъй като в случай че се оставим да помръкне паметта за жертвите на комунистическия режим, които би трябвало да припознаваме като мостри на държание от най-новата ни история, ще загубим ориентири и в без това тази бомбардирана от пропагандата на Кремъл обстановка и няма да може да предотвратим повтарянето на неточности от минало.
-Кога ще се организира възпоменанието тази година, по какъв начин протича организацията му, по какъв начин жителите могат да създадат подаяние?
-В инициативната група взехме решение тазгодишното поклонение да се състои на 3 юни, събота, от 12.00 часа на някогашния Втори обект на лагера „ Белене “. Вече открихме дарителска акция „ Да почетем дружно жертвите на концлагера „ Белене “, тъй като са нужни средства за наемането на бусове за превозването на поклонниците до Втори обект и връщането им на сушата. Там я има тази специфичност. Искаме да наемем и рейс за хора, които ще дойдат от София. Трябва да закупим столове и други неща за деня на самото поклонение. Дарителската сметка, по която се набират даренията, е на фондация „ Истина и памет “ в Юробанк България АД (Пощенска банка)
IBAN – BG87BPBI79401082813401
BIC – BPBIBGSF
Основание за дарението: „ За поклонението на лагера „ Белене “.
В инициативната група е основан ред за цялостна бистрота за направените дарения, а сумите ще се изразходват с позволение на ръководителите на организациите в нея. Отделно предвиждаме да се назоват всички донори по време на събитието, тъй като то ще стане допустимо точно с помощта на тяхната финансова поддръжка. Накрая ще има цялостен доклад със съответните документи и той ще бъде оповестен в рубриката за лагера на уеб страницата desebg.com, с цел да е транспарантно и видно всичко и не остават никакви подозрения. Нещо повече, ще отбележа, че всички ангажирани с организацията работим непринудено и безплатно. Например аз от ноември месец 2022 година насам съм спрял работата по може би най-важния ръкопис, който пиша, единствено и единствено поклонението тази година да се случи, да върнем традицията и да върнем поклонниците на „ Белене “– това е основна ни цел.
Все още не сме обсъждали програмата на самото събитие, само че издавам нещо в задатък. Имаме концепция всяка година да каним специфичен посетител на събитието. Тази година това ще бъде една държавна институция, която от дълго време е заслужила високо публично доверие – Комисията по досиета. Там, на Втори обект на някогашния лагер, където комунистическият режим се опитвал да пречупи хиляди ориси и да заличи човешкия облик на лагеристи от всички групи на обществото, в деня на годишното поклонение, Комисията ще показа собствен нов алманах, отдаден особено на лагера „ Белене “, в който са включени елементи от досиета на жертви от трите интервала на лагера (1949-1953), (1956-1959) и (1984-1987). Отсега мога да ви кажа, че събитието ще бъде ужасно и ще бъде значима част от чувството да бъдем дружно още веднъж една обединена общественост, която помни и не е не запомнила жертвите на комунистическия режим!
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ