Слави за сетен път ще блокира създаването на управленска коалиция,

Слави за прощален път ще блокира основаването на управническа коалиция, без да става от леглото По последни данни 11 юли бележи не края на рецесията, а началото на рецесия до безкрайност. Навред се приказва, че депутатите отново няма да излъчат кабинет и краткотрайното ръководство ще се проточи с месеци. В демократични рупори като " Медиапул " този тъмен сюжет съответно е разказан под заглавието: “Как служебното държавно управление може да стане постоянно ”. Основната теза е, че трети парламентарен избор няма да има, просто системата не би издържала. През ноември Румен Радев печели втори мандат и облечен в националното доверие, бива провъзгласен за единствен поръчител на политическата непоклатимост. Неговият кабинет се бетонира, напълно незабелязано, като под анестезия, България се трансформира в президентска република.  Радев побърза да каже, че не желае и да си мисли за следващ неуспех на Народното събрание, само че даже площадните стратези, които доскоро го одобряваха за заслужен приятел по оръжие във войната с ГЕРБ, през днешния ден към този момент не му имат вяра. Перспективата летецът да се трансформира в деспот по никакъв начин не им подхожда.  Фенове на Слави, Мая и градските прогресисти даже не повдигнаха вежди, когато прехваленият харвардски ученик в служебното държавно управление назначи настоящ културист за началник на Национална агенция за приходите. Напротив, пляскаха и припомняха, че и Шварценегер бе губернатор на Калифорния. Толкова се бяха захласнали от екстаз, че трескаво търсеха опрощение за Бойко Рашков, новия жътвар в Министерство на вътрешните работи, който плаши публицисти с уволняване. Възходът на онеправданите вървеше идеално, до момента в който президентският сюжет не се разчу, той пристигна и прекатурна целия им свят. Не че по принцип протестните обединения са срещу да влезем в безконечен избирателен цикъл, до момента в който не премахнем ГЕРБ изцяло, само че проектът има една явна уязвимост – всички с изключение на Радев търпят проваляне. Ако партиите и през юли не се схванат, капацитетът на парламентарната народна власт се изчерпва, за трети рунд никоя няма да събере сили. И ето че, систематичните се отърсиха от транса и взеха да се окопитват. Като най-пъргав Христо Иванов скочи пръв и се провикна: “Да се съюзим към уговорката новият парламент да излъчи държавно управление! ”. Наблюдавайте ги, все едно са им запалили опашките. Същият Христо Иванов с прословутата си нетърпимост към токсичната хунта към този момент приказва не за “невъзможен ”, а за “труден ” разговор. В изявление за “24 часа ” лидерът на “Да, България ” стартира внимателно: като психотерапевт тезата, че доближаването с ГЕРБ минава през “преодоляване на авторитарно-корупционния модел ”. С други думи, позволява, в случай че Борисов се отдръпна, партията му да получи късмет да си стисне ръцете с прогресивните сили. Изглежда, Иванов бърза да поведе тренда, като напипа пръв салдото, та да се окаже финално не различен, а новият Артур, събрал рицарите към кръглата маса. Твърде амбициозна концепция за човек с неговия променлив престиж, само че въпреки всичко концепция, а не следващ компромат, закана за чегъртане или друга гръмка нелепост. Явно на чекмеджето му минава времето. Този нерешителен опит на Демократична България за стопяване на ледовете в действителност осветява новия фронт – към този момент не са всички, отпред с Радев, против ГЕРБ, а всички, заедно с ГЕРБ, против Радев. Като цунами ще го връхлетят, тъй като болните му упоритости го трансфораха в голяма опасност за Матрицата. А тя постоянно оцелява. Ще спрат да плашат с арести и ще заговорят богатство за осъзнатата си отговорност, “рационалните оферти ” на Движение за права и свободи, “безспорната експертна подготвеност ” на Българска социалистическа партия, “незаменимия управнически опит ” на ГЕРБ, “линията на разговор и съгласие ”, отстоявана от Демократична България, че дори и за “последователната политическа позиция ” на Вътрешна македонска революционна организация. Това предаване ще се излъчва към този момент на друга периодичност. Анализ на Диляна Ценова Гогова – публицист и публицист за