Четвърта част от сензационната книга на Минчев за криптокралицата Ружа Игнатова
Слава показва извънредно на влязлата за на нейния пиар лорд Евгени Минчев, който е и дълготраен изповедник на изчезналата крепко пушек криптокралица и милиардерка, търсена от спецслужбите на Съединени американски щати и други страни, в това число и нашите по целия свят. Човекът, основал медийния облик на легендата, проговаря с пикантни разкази за томчето на издателство Ние дамите, което ще бъде на пазара в средата на март.
Бизнесдама на годината. Заслужено ли беше?
Сигурно е било 2014 година, когато Ружа ми дефинира среща в Лондон. Беше подготвена да поеме разноските ми до такава степен, само че аз по този начин или другояче към този момент живеех половината от времето си там. Намерихме се в РИЦ на Пикадили, когато остарялата администрация знаеше какво прави. Седнахме в уютното диванче тъкмо против парадния вход, на капучино, което сервират и до през днешния ден с два изкусителни маслени десерта, от които тя вземаше и един от моите. „ Лорде, кой прави състезанието Бизнесдама на годината, желая да го печеля “... Тази жена нищо не знаеше за мен май. Конкурсът се организираше единствено след няколко месеца а собственик и уредник се оказах... аз. Тази работа без шампанско няма да стане и тъкмо когато беше времето в РИЦ да сервират прословутия си чай в 5, Ружа безогледно поръча бутилка шампанско, чиято марка не си припомням.
Помня изражението на келнера, което питаше „ дамата дали би могла да си разреши тази поръчка “ Смигнах му вместо нея, с цел да опровергая съмненията му. Игнатова забелязваше какъв брой се старая да прикрия „ българската диря “ с нейните артистично- небрежни поведенчески шовъркания. Имам своята известност в избрани среди в Лондон, само че повече внимавах за нейната. Знаех си, че тази жена ще се прочуе, въпреки да не знаех тъкмо какъв брой и тъкмо по какъв начин. Когато разгласих номинацията и за Бизнесдама на годината, започнах речта си със следното „ Дами и господа, запомнете това име... “ Някои от кандидатките роптаеха, че влиятелния приз отива при една „ елементарна “ притежателка на фризьорски салон, само че номинацията не включваше него а бизнеса и с леярна, който има или е имала тогава в Германия.
Следва продължение...
създател: СЛАВА
...
Бизнесдама на годината. Заслужено ли беше?
Сигурно е било 2014 година, когато Ружа ми дефинира среща в Лондон. Беше подготвена да поеме разноските ми до такава степен, само че аз по този начин или другояче към този момент живеех половината от времето си там. Намерихме се в РИЦ на Пикадили, когато остарялата администрация знаеше какво прави. Седнахме в уютното диванче тъкмо против парадния вход, на капучино, което сервират и до през днешния ден с два изкусителни маслени десерта, от които тя вземаше и един от моите. „ Лорде, кой прави състезанието Бизнесдама на годината, желая да го печеля “... Тази жена нищо не знаеше за мен май. Конкурсът се организираше единствено след няколко месеца а собственик и уредник се оказах... аз. Тази работа без шампанско няма да стане и тъкмо когато беше времето в РИЦ да сервират прословутия си чай в 5, Ружа безогледно поръча бутилка шампанско, чиято марка не си припомням.
Помня изражението на келнера, което питаше „ дамата дали би могла да си разреши тази поръчка “ Смигнах му вместо нея, с цел да опровергая съмненията му. Игнатова забелязваше какъв брой се старая да прикрия „ българската диря “ с нейните артистично- небрежни поведенчески шовъркания. Имам своята известност в избрани среди в Лондон, само че повече внимавах за нейната. Знаех си, че тази жена ще се прочуе, въпреки да не знаех тъкмо какъв брой и тъкмо по какъв начин. Когато разгласих номинацията и за Бизнесдама на годината, започнах речта си със следното „ Дами и господа, запомнете това име... “ Някои от кандидатките роптаеха, че влиятелния приз отива при една „ елементарна “ притежателка на фризьорски салон, само че номинацията не включваше него а бизнеса и с леярна, който има или е имала тогава в Германия.
Следва продължение...
създател: СЛАВА
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ