Патриарх Неофит – Духовният водач
Слава на Бога! Това си споделят миряните у нас, откакто стана ясно, че здравословното положение на Негово Светейшество Патриарх Неофит се е подобрило, устойчиво е и той към този момент се усеща добре. Православните християни одобриха със свито сърце известието, че патриархът е настанен преди дни в реанимацията на болница „ Токуда ” поради кардиологичен проблем.
Молитвите на вярващите сигурно са дали огромна мощ на Негово Светейшество. Но това могат да го усетят единствено тези, които знаят, че молитвата е насъщна нужда, духовният въздух за вярващите хора. И Бог изпраща надлежно отговор на тази наша молитва. Така че силата на Църквата е в молитвата.
Откакто стана патриарх, Неофит се радва на извънредно почитание и самопризнание освен от страна на църковния клир, а и от всички миряни в българските епархии. Благият му темперамент, вродената му просветеност, дипломатичност, хрисимост, самообладание, само че и твърдостта, с която отстоява православните полезности и обичаи, са тези качества, с които в последните години българският патриарх е измежду най-одобряваните персони в България. Българската православна черква, на която той е отпред от февруари 2013 година, също е най-одобряваната институция у нас. А това сигурно се дължи и на Негово Светейшество.
Духовникът не разочарова паството си и неотдавна получи мощна поддръжка след позицията на Светия Синод във връзка Истанбулската спогодба. Всъщност точно тази позиция обърна хода на събитията последните няколко месеца и сподели, че БПЦ е незаобиколим фактор в обществено-политическия живот. Позицията против тази спогодба е единствено едно от доказателствата против тези, които одобряваха институцията като непряк наблюдаващ на събитията в страната.
Господ чу и тези молебствия, към които Светият синод прикани духовенството, с цел да вразуми ръководещите. Които пък чуха в лицето на премиера причините на духовните архипастири и дадоха заден ход за ратификацията на този документ.
Патриарх Неофит се възкачи на престола преди 5 година, в сложните времена на митинги, промяна на държавни управления, разделяне на обществото. И съумя да резервира единството на църквата и дружно с митрополитите запази духовно нацията. От него непрестанно се искаше да вземе отношение по общественото и политическото напрежение, по митингите, които цяла година (2013-а) заливаха най-много столицата. “Духовникът доста претърпява всичко, което се случи не толкоз от дълго време, и никак не му беше елементарно ”, споделяли са членове на Синода. Оттогава до през днешния ден починаха половината от владиците в Светия синод и бяха определени нови. Без кавги и без ерес.
Ако има някой да е претърпял църковния ерес, който безусловно беше разболял докрай православната ни черква, това е Неофит. По време на тези смутни времена през 90-те дядо Неофит е основен секретар и представител на Светия синод. Точно на него се бе паднала достойнството да води договарянията с така наречен разколници. Тогава неговата дипломатичност и обладаност трябваше да се опълчват на хитростта и ловкостта на надалеч по-обиграните от него владици. Точно тук минава и пътя му към себезакаляване.
Има хора, които цялостен живот не могат да намерят себе си. Но има и други, които от дребни знаят към какво вървят. Убедени, че тъкмо това е техният път. Ей по този начин е при Симеон Димитров, както е мирското име на партриарха ни. Роден е през 1945-а и пътят му още от дребен потегля към Храма. Води го ръката на майката му Стефанка, която възпитава и него, и по-големия му брат Димитър в обич и примирение пред Бога. Симеон е подстриган за духовник от предходният патриах Максим – към този момент мъртвец, Казват, че Неофит бил негов любим и се чудят за какво ли изпраща Левкийския свещеник в най-отдалечената епархия – Русенската. В града, където сектите тогава са по-агресивни и от разколниците. И с присъщата си диалогичност и просветеност владиката съумява да завоюва уважението на русенци, остава там 19 години на митрополитско служение. За скромността му всички знаят. За да пести бензин и средства дядо Неофит постоянно пътува от крайдунавския град до София с рейс.
Наричат го още ангелогласния. Заради прелестния му баритон, с който е изумявал не една аудитория и не един път. Той е съосновател на камерния вокален отбор “Св. Йоан Кукузел ”, взел участие е в концертната активност на хор “Гусла ” и на камерния мъжки хор “София ”. Той даже е записал независим компактдиск с източни църковни песнопения през 2004 година. Неговият брат, който е диригент, несъмнено в никакъв случай няма да не помни по какъв начин дядо Неофит единствено месец преди да стане нравствен лидер на нацията, проби тишината в зала България и с кадифения си баритонен глас като изпя “Достойно есть ” за батко си на юбилеейния му концерт.
Църквата е затворена институция. Погледнато извън, нещата в нея се движат доста постепенно и съвсем замряло. Но това е единствено видимо. Защото таман разпоредбите, по които се ръководи нейният организъм, са я запазили през вековете. Сега е времето на дядо Неофит, който всички обичат. И се молят Господ здраве да му дава. Защото Водачите са малко, а духовните архипастири постоянно са спасявали нацията от огромни провинения през годините.
Имал калиграфски качества
Като млад боец бъдещият патриарх блестял с калиграфските си качества и незабавно го вземат за писар в отделението. И той съвместявал “чиновническата ” служба със старанието да просвещава “наборите ”. Всяка седмица ходел до библиотеката на близкия град, самичък подбирал книгите и прибирал прочетените. Така поради старанието си и интелигентността си той получил званието “ефрейтор ”.
За него
Гласът му е даден Свише
Негово Светейшество е един богоугоден човек, извънредно непретенциозен, топъл, доста сърдечен – споделям това, тъй като няколко пъти съм общувал с него. Толкова земен човек! Той е един прелестен артист, с бездънен кадифен баритон, без никаква неучтивост. Когато пее, довежда до съзнанието, мозъка и сърцето на слушателя едни неземни усеща. Блазе му за този магически глас. При него няма никаква показност, когато пее. А в пеенето му има нещо надълбоко сакрално, което не всеки може и не всеки схваща. А несъмнено това му е обещано свише. Бил съм в неговата резиденция в Синода, където постоянно ме е приемал доста сърдечно. Патриархът има извънредно отношение към хоровото изкуство.
Маестро Вальо Бобевски, диригент на хор „ Гусла ”
Той е по-красив и по-умен от мен
Брат ми е по-красив, по-умен и по-общителен от мен. Аз съм две години по-голям от него, батко съм му, само че се майтапим по този начин: аз съм батко на дядото, нали е “дядо Неофит ”. От нас нямаше какво друго да стане, с изключение на църковни хора. Отгледани сме от майка клисарка и то в черква. Брат ми претърпя доста тежко разкола в църквата и по тази причина побеля. Когато разколниците окупираха и нападнаха Синода, а по-късно подписаха и заповед за уволняване на патриарх Максим, той удари камбаната на “Св. Александър Невски ” на умряло.
Димитър Димитров – църковен диригент, учител, брат на патриарха
Успокои разбунения Синод
Патриархът успокои много разбунения Свети синод, защото неговата фигура като интелектуалец и като набожен деятел беше безспорна. Успокоявайки църквата, той не предприе нищо за реформирането й, което се счита за позитивно, защото църквата по принцип е консервативна организация. Отнесе се с мекост и схващане по установяването на естествени връзки с епархиите от Вардарска Македония, откъснати принудително от българската черква през 1913 година И не се поддаде на мнението на някои едва образовани български интелектуалци да признаем, че има Охридска архиепископия, предходник на днешната Македонска черква.
Проф. Божидар Димитров, историк
Молитвите на вярващите сигурно са дали огромна мощ на Негово Светейшество. Но това могат да го усетят единствено тези, които знаят, че молитвата е насъщна нужда, духовният въздух за вярващите хора. И Бог изпраща надлежно отговор на тази наша молитва. Така че силата на Църквата е в молитвата.
Откакто стана патриарх, Неофит се радва на извънредно почитание и самопризнание освен от страна на църковния клир, а и от всички миряни в българските епархии. Благият му темперамент, вродената му просветеност, дипломатичност, хрисимост, самообладание, само че и твърдостта, с която отстоява православните полезности и обичаи, са тези качества, с които в последните години българският патриарх е измежду най-одобряваните персони в България. Българската православна черква, на която той е отпред от февруари 2013 година, също е най-одобряваната институция у нас. А това сигурно се дължи и на Негово Светейшество.
Духовникът не разочарова паството си и неотдавна получи мощна поддръжка след позицията на Светия Синод във връзка Истанбулската спогодба. Всъщност точно тази позиция обърна хода на събитията последните няколко месеца и сподели, че БПЦ е незаобиколим фактор в обществено-политическия живот. Позицията против тази спогодба е единствено едно от доказателствата против тези, които одобряваха институцията като непряк наблюдаващ на събитията в страната.
Господ чу и тези молебствия, към които Светият синод прикани духовенството, с цел да вразуми ръководещите. Които пък чуха в лицето на премиера причините на духовните архипастири и дадоха заден ход за ратификацията на този документ.
Патриарх Неофит се възкачи на престола преди 5 година, в сложните времена на митинги, промяна на държавни управления, разделяне на обществото. И съумя да резервира единството на църквата и дружно с митрополитите запази духовно нацията. От него непрестанно се искаше да вземе отношение по общественото и политическото напрежение, по митингите, които цяла година (2013-а) заливаха най-много столицата. “Духовникът доста претърпява всичко, което се случи не толкоз от дълго време, и никак не му беше елементарно ”, споделяли са членове на Синода. Оттогава до през днешния ден починаха половината от владиците в Светия синод и бяха определени нови. Без кавги и без ерес.
Ако има някой да е претърпял църковния ерес, който безусловно беше разболял докрай православната ни черква, това е Неофит. По време на тези смутни времена през 90-те дядо Неофит е основен секретар и представител на Светия синод. Точно на него се бе паднала достойнството да води договарянията с така наречен разколници. Тогава неговата дипломатичност и обладаност трябваше да се опълчват на хитростта и ловкостта на надалеч по-обиграните от него владици. Точно тук минава и пътя му към себезакаляване.
Има хора, които цялостен живот не могат да намерят себе си. Но има и други, които от дребни знаят към какво вървят. Убедени, че тъкмо това е техният път. Ей по този начин е при Симеон Димитров, както е мирското име на партриарха ни. Роден е през 1945-а и пътят му още от дребен потегля към Храма. Води го ръката на майката му Стефанка, която възпитава и него, и по-големия му брат Димитър в обич и примирение пред Бога. Симеон е подстриган за духовник от предходният патриах Максим – към този момент мъртвец, Казват, че Неофит бил негов любим и се чудят за какво ли изпраща Левкийския свещеник в най-отдалечената епархия – Русенската. В града, където сектите тогава са по-агресивни и от разколниците. И с присъщата си диалогичност и просветеност владиката съумява да завоюва уважението на русенци, остава там 19 години на митрополитско служение. За скромността му всички знаят. За да пести бензин и средства дядо Неофит постоянно пътува от крайдунавския град до София с рейс.
Наричат го още ангелогласния. Заради прелестния му баритон, с който е изумявал не една аудитория и не един път. Той е съосновател на камерния вокален отбор “Св. Йоан Кукузел ”, взел участие е в концертната активност на хор “Гусла ” и на камерния мъжки хор “София ”. Той даже е записал независим компактдиск с източни църковни песнопения през 2004 година. Неговият брат, който е диригент, несъмнено в никакъв случай няма да не помни по какъв начин дядо Неофит единствено месец преди да стане нравствен лидер на нацията, проби тишината в зала България и с кадифения си баритонен глас като изпя “Достойно есть ” за батко си на юбилеейния му концерт.
Църквата е затворена институция. Погледнато извън, нещата в нея се движат доста постепенно и съвсем замряло. Но това е единствено видимо. Защото таман разпоредбите, по които се ръководи нейният организъм, са я запазили през вековете. Сега е времето на дядо Неофит, който всички обичат. И се молят Господ здраве да му дава. Защото Водачите са малко, а духовните архипастири постоянно са спасявали нацията от огромни провинения през годините.
Имал калиграфски качества
Като млад боец бъдещият патриарх блестял с калиграфските си качества и незабавно го вземат за писар в отделението. И той съвместявал “чиновническата ” служба със старанието да просвещава “наборите ”. Всяка седмица ходел до библиотеката на близкия град, самичък подбирал книгите и прибирал прочетените. Така поради старанието си и интелигентността си той получил званието “ефрейтор ”.
За него
Гласът му е даден Свише
Негово Светейшество е един богоугоден човек, извънредно непретенциозен, топъл, доста сърдечен – споделям това, тъй като няколко пъти съм общувал с него. Толкова земен човек! Той е един прелестен артист, с бездънен кадифен баритон, без никаква неучтивост. Когато пее, довежда до съзнанието, мозъка и сърцето на слушателя едни неземни усеща. Блазе му за този магически глас. При него няма никаква показност, когато пее. А в пеенето му има нещо надълбоко сакрално, което не всеки може и не всеки схваща. А несъмнено това му е обещано свише. Бил съм в неговата резиденция в Синода, където постоянно ме е приемал доста сърдечно. Патриархът има извънредно отношение към хоровото изкуство.
Маестро Вальо Бобевски, диригент на хор „ Гусла ”
Той е по-красив и по-умен от мен
Брат ми е по-красив, по-умен и по-общителен от мен. Аз съм две години по-голям от него, батко съм му, само че се майтапим по този начин: аз съм батко на дядото, нали е “дядо Неофит ”. От нас нямаше какво друго да стане, с изключение на църковни хора. Отгледани сме от майка клисарка и то в черква. Брат ми претърпя доста тежко разкола в църквата и по тази причина побеля. Когато разколниците окупираха и нападнаха Синода, а по-късно подписаха и заповед за уволняване на патриарх Максим, той удари камбаната на “Св. Александър Невски ” на умряло.
Димитър Димитров – църковен диригент, учител, брат на патриарха
Успокои разбунения Синод
Патриархът успокои много разбунения Свети синод, защото неговата фигура като интелектуалец и като набожен деятел беше безспорна. Успокоявайки църквата, той не предприе нищо за реформирането й, което се счита за позитивно, защото църквата по принцип е консервативна организация. Отнесе се с мекост и схващане по установяването на естествени връзки с епархиите от Вардарска Македония, откъснати принудително от българската черква през 1913 година И не се поддаде на мнението на някои едва образовани български интелектуалци да признаем, че има Охридска архиепископия, предходник на днешната Македонска черква.
Проф. Божидар Димитров, историк
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ