По-добре да не знаеш какво ставаше там!
Слънцето грее, само че вятърът е студен. Смразяваща е и визията за това, което се е случило тук. На мястото, където са били затворени десетки хиляди хора в бараки. Безкрайни телени заграждения опасват огромна повърхност. Зад тях са брезовите гори, дали името на концлагера Аушвиц-Биркенау. От газовите камери и крематориумите, където са били умъртвени стотици хиляди души, са останали единствено отломки. Нацистите ги взривяват преди съветските войски да доближат до Аушвиц през април 1945 година.
"Сбогом, моя обичана родино "
Всяка година съвсем два милиона души посещават музея Аушвиц-Биркенау. Тази заран е по-спокойно. Пристигнали са 30 гости от Баден-Вюртемберг. Те потеглят по следите на пандизчиите по дългата просека към "циганския лагер ". Полагат бели цветя пред паметника на избитите синти и роми, депортирани преди 75 години от Щутгарт в Биркенау. Сред посетителите е и Боби Гутенбергер от Равенсбург. Неговите баба и дядо са били затворени тук. Техните близки са избити, а те оцеляват. По време на депортацията от Равенсбург една стара жена споделила: "Сбогом, моя обичана родино ".
От 600 години синти и роми живеят в Европа. Германските синти водят война през Първата международна война в редиците на Райха, по-късно служат във Вермахта, до момента в който националсоциалистите ги прогонват от армията по "расово-политически аргументи ". "Аз съм немец. Германец с друга просвета ", споделя Боби Гутенбергер. Преди пътуванато към Аушвиц-Биркенау спътниците го попитали дали има немско поданство. "Как им хрумва сходен въпрос?, споделя Боби комплицирано. Той е сюрпризиран, че мнозина знаят прекомерно малко за синтите в Германия.
"Каква е тази татуировка? "
От отдавнашни времена синтите са германци. Те поддържат собствен личен език, сходно на сорбите. Боби Гутенбергер споделя, че синтите имат "своя лична музикална просвета и са по-тясно привързани към фамилията ". Още като възпитаник Боби стартира да се грижи за травматизираната си в Аушвиц баба Марта. Един ден му направило усещане, че тя има номер на ръката си: Z 5656. "Каква е тази татуировка? ", попитал той. "Нацистите ми я сложиха, това беше моят номер ", отвърнала тя. А когато Боби я попитал за нейните прекарвания, тя отвърнала: "По-добре да не знаеш какво ставаше там ".
Баба му и цялото семейство постоянно се опитвали да закрилят децата, споделя Боби Гутенбергер. Баба му се страхувала да не се повтори преследването на малцинството на синтите. Много от неговите родственици се опасяват от това и до през днешния ден. "Не е било толкоз от дълго време - минали са единствено 75 години ", споделя Боби. Оцелели от нацисткия геноцид над синтите споделят, че "земята в Биркенау била просмукана от кръв ".
"Расова експертиза "
Пред паметника в Биркенау Андреас-Хофман Рихтер чете от спомените на Хилдерагд Шварц. Тя е една от дребното оживели поданици на Равенсбург. Преди нацистите да стартират да преследват синтите, работела в градската администрация. "Ние, синтите, работехме доста ", написа тя в спомените си. Но националсоциалистическите откриватели на расите към лекаря Роберт Ритер и здравната сестра Ева Юстин пътуват из цялата страна, с цел да регистират и мерят "циганите ". Те мерят очите, носа, всичко. И псевдонаучната "расова експертиза " става основата за гонене и заличаване на синтите. По заповед на Хайнрих Химлер, всички характеризирани като "непълноценни " биват депортирани в Аушвиц-Биркенау.
"Живеехме с миризмата на изгоряла плът "
В концлагера са затворени 23 000 представители на синти от 11 страни. Всеки втори е бил под 16 години. Много дребни деца, възрастни и заболели хора умират още по пътя в претъпканите скотски вагони. Малцинството на синтите на никое място не е несъмнено. В доста европейски страни се правят всеобщи разстрели и депортации в лагерите на гибелта. Нацистите желаят да унищожават цялото малцинство. През март 1943 година в Аушвиц-Биркенау са депортирани мъже, дами и деца. Онези, които не били изпратени незабавно в газовите камери, били наложително стерилизирани.
"За 10 седмици умряха и четирите ни деца. Моите дребни девойки бяха на две и три години, а най-малката беше на 11 месеца. Молкото момче на сестра ми също беше на две години. Никой не може да си показа, по какъв начин умираха хората там... Откарваха умрелите в крематориума. Ние гледахме огъня, който гореше денонощно. Живеехме с миризмата на изгоряла плът ", написа в спомените си Хилдегард Шварц.
Спомен за умиращите деца
При най-малкото подозрение за заразни заболявания, нацистите избиват незабавно пристигналите групи рома и синти. Повечето фамилии на рома и синти обаче попадат в така наречен "цигански лагер ". Събличат ги, дезинфекцират ги и им татуират номера на ръцете. Номерата на бебетата са татуирани на бедрото. Близо до детския затворнически блок в Биркенау се намира лабораторията на нацисткия доктор Йозеф Менгеле, който подлага децата на мъчителни опити и умъртвява доста от тях. Бабата на Боби Гутенбергер работи наоколо до детския блок. И спомените за плачещи и умиращи деца я преследваха до гибелта, споделя Боби Гутенбергер.
Никога повече!
Никой не трябва да не помни предишното, споделя Боби. "Най-важното е всичко това да не се повтаря ", акцентира той. Спътникът му Мушин Аксоян споделя това мнение. И в паметната книга на Блок 13 в Аушвиц той е написал: "Който не познава предишното си, няма бъдеще! "
"Сбогом, моя обичана родино "
Всяка година съвсем два милиона души посещават музея Аушвиц-Биркенау. Тази заран е по-спокойно. Пристигнали са 30 гости от Баден-Вюртемберг. Те потеглят по следите на пандизчиите по дългата просека към "циганския лагер ". Полагат бели цветя пред паметника на избитите синти и роми, депортирани преди 75 години от Щутгарт в Биркенау. Сред посетителите е и Боби Гутенбергер от Равенсбург. Неговите баба и дядо са били затворени тук. Техните близки са избити, а те оцеляват. По време на депортацията от Равенсбург една стара жена споделила: "Сбогом, моя обичана родино ".
От 600 години синти и роми живеят в Европа. Германските синти водят война през Първата международна война в редиците на Райха, по-късно служат във Вермахта, до момента в който националсоциалистите ги прогонват от армията по "расово-политически аргументи ". "Аз съм немец. Германец с друга просвета ", споделя Боби Гутенбергер. Преди пътуванато към Аушвиц-Биркенау спътниците го попитали дали има немско поданство. "Как им хрумва сходен въпрос?, споделя Боби комплицирано. Той е сюрпризиран, че мнозина знаят прекомерно малко за синтите в Германия.
"Каква е тази татуировка? "
От отдавнашни времена синтите са германци. Те поддържат собствен личен език, сходно на сорбите. Боби Гутенбергер споделя, че синтите имат "своя лична музикална просвета и са по-тясно привързани към фамилията ". Още като възпитаник Боби стартира да се грижи за травматизираната си в Аушвиц баба Марта. Един ден му направило усещане, че тя има номер на ръката си: Z 5656. "Каква е тази татуировка? ", попитал той. "Нацистите ми я сложиха, това беше моят номер ", отвърнала тя. А когато Боби я попитал за нейните прекарвания, тя отвърнала: "По-добре да не знаеш какво ставаше там ".
Баба му и цялото семейство постоянно се опитвали да закрилят децата, споделя Боби Гутенбергер. Баба му се страхувала да не се повтори преследването на малцинството на синтите. Много от неговите родственици се опасяват от това и до през днешния ден. "Не е било толкоз от дълго време - минали са единствено 75 години ", споделя Боби. Оцелели от нацисткия геноцид над синтите споделят, че "земята в Биркенау била просмукана от кръв ".
"Расова експертиза "
Пред паметника в Биркенау Андреас-Хофман Рихтер чете от спомените на Хилдерагд Шварц. Тя е една от дребното оживели поданици на Равенсбург. Преди нацистите да стартират да преследват синтите, работела в градската администрация. "Ние, синтите, работехме доста ", написа тя в спомените си. Но националсоциалистическите откриватели на расите към лекаря Роберт Ритер и здравната сестра Ева Юстин пътуват из цялата страна, с цел да регистират и мерят "циганите ". Те мерят очите, носа, всичко. И псевдонаучната "расова експертиза " става основата за гонене и заличаване на синтите. По заповед на Хайнрих Химлер, всички характеризирани като "непълноценни " биват депортирани в Аушвиц-Биркенау.
"Живеехме с миризмата на изгоряла плът "
В концлагера са затворени 23 000 представители на синти от 11 страни. Всеки втори е бил под 16 години. Много дребни деца, възрастни и заболели хора умират още по пътя в претъпканите скотски вагони. Малцинството на синтите на никое място не е несъмнено. В доста европейски страни се правят всеобщи разстрели и депортации в лагерите на гибелта. Нацистите желаят да унищожават цялото малцинство. През март 1943 година в Аушвиц-Биркенау са депортирани мъже, дами и деца. Онези, които не били изпратени незабавно в газовите камери, били наложително стерилизирани.
"За 10 седмици умряха и четирите ни деца. Моите дребни девойки бяха на две и три години, а най-малката беше на 11 месеца. Молкото момче на сестра ми също беше на две години. Никой не може да си показа, по какъв начин умираха хората там... Откарваха умрелите в крематориума. Ние гледахме огъня, който гореше денонощно. Живеехме с миризмата на изгоряла плът ", написа в спомените си Хилдегард Шварц.
Спомен за умиращите деца
При най-малкото подозрение за заразни заболявания, нацистите избиват незабавно пристигналите групи рома и синти. Повечето фамилии на рома и синти обаче попадат в така наречен "цигански лагер ". Събличат ги, дезинфекцират ги и им татуират номера на ръцете. Номерата на бебетата са татуирани на бедрото. Близо до детския затворнически блок в Биркенау се намира лабораторията на нацисткия доктор Йозеф Менгеле, който подлага децата на мъчителни опити и умъртвява доста от тях. Бабата на Боби Гутенбергер работи наоколо до детския блок. И спомените за плачещи и умиращи деца я преследваха до гибелта, споделя Боби Гутенбергер.
Никога повече!
Никой не трябва да не помни предишното, споделя Боби. "Най-важното е всичко това да не се повтаря ", акцентира той. Спътникът му Мушин Аксоян споделя това мнение. И в паметната книга на Блок 13 в Аушвиц той е написал: "Който не познава предишното си, няма бъдеще! "
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ