Сладоледи за социална справедливост. Фъстъчено масло в подкрепа на нон-байнъри

Сладоледи за обществена правдивост. Фъстъчено масло в поддръжка на нон-байнъри лесбийки от работническата класа. Европейско по футбол и против полицейско принуждение. Автомобили за свят без въглероден отпечатък. Врати, стени и огради за отворени граници... Тези и други напълно леко пародийни вариации звучат все по-малко измислени в „ прелестния нов свят “ на обществено ангажираните корпорации. В един миг безчет компании взеха решение да продават не артикул, а политика. Да пропагандират, не да популяризират. Партийни лозунги вместо рекламни слогани. И то постоянно в една и съща идеологическа посока. Права на малцинства, бяла привилегия, обществено неравноправие, сексизъм, трансфобия, климатична злополука, културно обогатяване, инклузивитет, репрезентация и всички останали съвременни пароли на „ напредъка “. Глобални конгломерати, междинни предприятия и дребни коуъркинг пространства за крафт сирене и веган колбаси – търговски организации от всевъзможен мащаб и диаметър взеха решение да размахат пръст против публиката и капацитетите купувачи в смехотворен жест на морално отвращение. „ Клиентът постоянно е прав “ стана „ Клиентът може би е расист “. Корпорациите желаят да ни задавят с политика. Подчиняват се на дребното, само че шумни деятели извън и в личните си офиси. И в това време се държат намерено враждебно към всички тези хора, които просто биха желали да си купят газирана напитка без да минават през тест за подсъзнателни предубеждения, или да изгледат спортно събитие, което не включва унизително ритуално пълзене като форма на респект към паметта на улични нарушители и екстремистки придвижвания. Някои оптимисти смятаха, че политизирането ще стихне след вълната от рецензии и насмешки към „ онази “ пагубна реклама на самобръсначки, в която фамозен бранд се обърна против личните си клиенти с безумна и безвкусна лекция за „ токсичното геройство “. Колко наивни са били. С риск да изгубят пари, те не престават и ескалират процеса. Особено зрелищна е корпоративната среда тъкмо в този момент. Така нареченият прайд месец като по команда подтиква десетки международни марки да се „ преоблекат “ в иконографията и да повтарят пропагандата на едно меко казано противоречиво и към този момент много твърдо политическо придвижване, от дълго време разграничено с пухкаво звучащи изречения като „ просто желаеме равни права “. Разбира се, извънредно занимателно е да се види къде тези компании практикуват ЛГБТИ косплей. В западните страни, където освен, че няма дискриминация и гонене на полови малцинства, а към този момент по-скоро има гонене на хора, които са под съмнение, че не харесват задоволително половите малцинства като хомогенно политическо тяло. В районите, където правата на гейове и лесбийки просто не съществуват даже като идея и даже има превидени смъртгни присъди за тях, корпорациите като че ли не помнят това, което проповядват до повръщане в Европа и Америка. Какъв е смисълът да врещиш за ЛГБТ там, където придвижването прави каквото си желае и се употребява с цялостната и тотална поддръжка на всяка една институция, а да мълчиш по местата, където хора с друга ориентировка фактически са в заплаха? И да продължаваш да правиш апетитен бизнес с сходни брутални анти-ЛГБТ държавни управления като в това време обществено се гнусиш и от най-малкия колорит в мнението на инцидентен западен политик или даже елементарен жител. Към ЛГБТ лицемерието на фирмите този месец прибавяме и BLM нервността. Спортисти на колене, вярно освиркани от почитателите. Политизацията на влиятелни шампионати от народен и интернационален темперамент е тъпо и грозно разкъсване с действителността. Милиони естествени хора работят крепко и заделят от заработеното, с цел да поддържат мултимилонери от стадиона и да избягат от ежедневните грижи с малко първокласен атлетизъм. И какво получават, от хората, които постоянно обожествяват? Символичното пренебрежение на политическа позиция в поддръжка на към този момент искрено извънредно и анти-западно придвижване. Повечето играчи, които го вършат несъмнено се усещат принудени и не желаят изгубят спонсорство, или да бъдат очернени в медиите. Което още веднъж ни връща към корпорациите. Има нещо изключително отблъскващо в компании, заставащи с тежкия си капитал зад тълпите, които през вчерашния ден са изпоторшили, ограбили и запалили техни бизнеси, пребили са техни чиновници. Пейзаж на антиутопията. Политическиият артикул на корпорациите е хлъзгаво събитие. Но в случай че се третираше като действителна стока, от дълго време трябваше да бъде махнат от рафтовете. Защото е негоден, повреден и нездравословен за здравето.