Финансови и политическите интереси се обслужват от дерогацията на „Лукойл“
Сладка договорка: Българското държавно управление би трябвало да анулира дерогацията в Регламент (ЕС) № 833/2014 на Европейски Съюз, която разрешава на България да продължи да внася съветски необработен нефт до края на 2024 година Рафинерията Нефтохим, благосъстоятелност на „ Лукойл “, може да работи обикновено без обработка на съветски нефт. Страната може да получава доставки на необработен нефт и други първични материали от неруски източници. Може също да получи рафинирани артикули, в случай че са нужни. Дерогацията не е намалила доста цените, както твърдяха нейните поддръжници, или е довела до по-високи доходи от корпоративен налог. Вместо това „ Лукойл “ генерира минимум $2,4 милиарда непотребни облаги през 2022 година на фона на внезапната отстъпка, която получава при закупуване на съветски необработен нефт (между $20 за барел през 2022 година до към $15 за барел през 2023 г.). Доставките на гориво за украинската войска са намалели спрямо началото на войната, а облагите са пренасочени, с цел да продължат да поддържат военния сандък на Кремъл, оповестява .
Троянски кон: Български държавни управления лъжливо твърдяха, че без дерогацията рафинерията няма да може да работи и страната няма да има съответни доставки на рафинирани артикули. (Същата мантра беше разгърната от пропагандистите на Кремъл и локалните деятели по време на приватизацията на рафинерията преди повече от 20 години, с цел да се подсигурява, че задачата й е в съветски ръце и по-ниска цена). Финансовите и политическите ползи, обслужвани от тази дерогация, не са тези на българските консуматори, а по-скоро тези на „ Лукойл “ и Кремъл. За всеки барел, обработен в Нефтохим, „ Лукойл “ удвоява чистия марж на кладенеца спрямо елементарния експорт на Уралс, което се показва в забележителна директна финансова помощ за съветското държавно управление и за „ Лукойл “.
Пазарите на нефт и рафинирани артикули и услуги в България са монополни, осигуряващи десетилетия на големи ренти и възходяща корупция и завземане на страната. Тези злонамерени практики в никакъв случай няма да бъдат решени без диверсификация на доставките на необработен нефт и прецизно използване на разпоредбите за достъп до отворена инфраструктура, изключително достъп до предпазване на рафинирани артикули и пристанищни услуги, за всички страни, ангажирани в търговията с рафинирани артикули.
Има политически подтик: Първата стъпка беше прекратяването на концесионния контракт с „ Лукойл “ за употребата на петролния терминал „ Росенец “. Това би помогнало на България да подсигурява, че терминалът не се употребява за отбягване на наказания посредством контрабанда на нефт и би подсигурило вярното отчитане на приходите от Данък добавена стойност и акцизи, жизненоважни за фискалната сигурност.
Прекратяването на дерогацията от петролното ембарго ще бъде втората стъпка в лишаването на „ Лукойл “, а оттова и на Кремъл, от спомагателните облаги за финансиране на военните му старания в Украйна. Подкрепата за външен одит и настояването на съответен график и капиталови задължения от „ Лукойл “ за справяне с хипотетичните механически спънки за потреблението на неруски необработен нефт би било мощен лост за налагане на ранно преустановяване на дерогациите.
Ако съветската компания не съблюдава изискването за цялостна диверсификация на доставките на необработен нефт, държавното управление би трябвало да сложи рафинерията и всички останали активи, притежавани от „ Лукойл “, под държавен надзор посредством „ златната “ акция, която страната има в компанията, което й разрешава да въздействие върху стратегически решения като структурата на доставките на нефт. И Германия, и Италия демонстрираха, че могат да принудят съветските притежатели на техните огромни рафинерии в границите на по-малко от 6 месеца да съблюдават глобите на Европейски Съюз, като ги слагат под специфичен надзор.
И най-после, без тласъка да внася съветски нефт на понижени цени и да го употребява за добиване на монополни облаги, „ Лукойл “, както беше в тази ситуация с неговата рафинерия в Сицилия, евентуално ще се стреми да се освободи от своите активи. „ Лукойл “ обмисля продажбата на фирмите си в Румъния, Молдова и България от години, само че доходоносният му пазарен дял в района оправдава продължаването на активността му.
Защо има значение: България от дълго време е една от най-уязвимите страни в Европа за съветското икономическо и политическо въздействие. „ Лукойл “ оказа помощ за одобряването на мощни мрежи за завземане на страната, влияещи върху стратегически решения като възбраната за изследване на шистов газ, ускоряването на плана за АЕЦ „ Белене “ и финансирането на проруски политически партии и медии. При този политически подтекст няма стопански или даже механически аргументи България да резервира дерогацията от петролното ембарго на Европейски Съюз, което попречва процеса на стратегическо обособяване от Русия в енергийния бранш.
Троянски кон: Български държавни управления лъжливо твърдяха, че без дерогацията рафинерията няма да може да работи и страната няма да има съответни доставки на рафинирани артикули. (Същата мантра беше разгърната от пропагандистите на Кремъл и локалните деятели по време на приватизацията на рафинерията преди повече от 20 години, с цел да се подсигурява, че задачата й е в съветски ръце и по-ниска цена). Финансовите и политическите ползи, обслужвани от тази дерогация, не са тези на българските консуматори, а по-скоро тези на „ Лукойл “ и Кремъл. За всеки барел, обработен в Нефтохим, „ Лукойл “ удвоява чистия марж на кладенеца спрямо елементарния експорт на Уралс, което се показва в забележителна директна финансова помощ за съветското държавно управление и за „ Лукойл “.
Пазарите на нефт и рафинирани артикули и услуги в България са монополни, осигуряващи десетилетия на големи ренти и възходяща корупция и завземане на страната. Тези злонамерени практики в никакъв случай няма да бъдат решени без диверсификация на доставките на необработен нефт и прецизно използване на разпоредбите за достъп до отворена инфраструктура, изключително достъп до предпазване на рафинирани артикули и пристанищни услуги, за всички страни, ангажирани в търговията с рафинирани артикули.
Има политически подтик: Първата стъпка беше прекратяването на концесионния контракт с „ Лукойл “ за употребата на петролния терминал „ Росенец “. Това би помогнало на България да подсигурява, че терминалът не се употребява за отбягване на наказания посредством контрабанда на нефт и би подсигурило вярното отчитане на приходите от Данък добавена стойност и акцизи, жизненоважни за фискалната сигурност.
Прекратяването на дерогацията от петролното ембарго ще бъде втората стъпка в лишаването на „ Лукойл “, а оттова и на Кремъл, от спомагателните облаги за финансиране на военните му старания в Украйна. Подкрепата за външен одит и настояването на съответен график и капиталови задължения от „ Лукойл “ за справяне с хипотетичните механически спънки за потреблението на неруски необработен нефт би било мощен лост за налагане на ранно преустановяване на дерогациите.
Ако съветската компания не съблюдава изискването за цялостна диверсификация на доставките на необработен нефт, държавното управление би трябвало да сложи рафинерията и всички останали активи, притежавани от „ Лукойл “, под държавен надзор посредством „ златната “ акция, която страната има в компанията, което й разрешава да въздействие върху стратегически решения като структурата на доставките на нефт. И Германия, и Италия демонстрираха, че могат да принудят съветските притежатели на техните огромни рафинерии в границите на по-малко от 6 месеца да съблюдават глобите на Европейски Съюз, като ги слагат под специфичен надзор.
И най-после, без тласъка да внася съветски нефт на понижени цени и да го употребява за добиване на монополни облаги, „ Лукойл “, както беше в тази ситуация с неговата рафинерия в Сицилия, евентуално ще се стреми да се освободи от своите активи. „ Лукойл “ обмисля продажбата на фирмите си в Румъния, Молдова и България от години, само че доходоносният му пазарен дял в района оправдава продължаването на активността му.
Защо има значение: България от дълго време е една от най-уязвимите страни в Европа за съветското икономическо и политическо въздействие. „ Лукойл “ оказа помощ за одобряването на мощни мрежи за завземане на страната, влияещи върху стратегически решения като възбраната за изследване на шистов газ, ускоряването на плана за АЕЦ „ Белене “ и финансирането на проруски политически партии и медии. При този политически подтекст няма стопански или даже механически аргументи България да резервира дерогацията от петролното ембарго на Европейски Съюз, което попречва процеса на стратегическо обособяване от Русия в енергийния бранш.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ