Драмата с бюджета приключи. След няколко големи протеста и постоянна

Драмата с бюджета завърши. След няколко огромни митинга и непрекъсната игра на котка и мишка с разнообразни версии на оферти от държавното управление бюджет, се стигна до разумния свършек – страната влиза в новата година с удължителен бюджет за четвърти път след пандемията. На фона на в началото препоръчаната рамка от държавното управление и всичко, което се случи в последните седмици, това е добър краен резултат. Няма да има покачване на налози, няма да има и рекордни разноски, а краткотрайният закон въпреки всичко дава някаква правна сигурност, че страната ще продължи да действа обикновено. Това се споделя в разбор на Института за пазарна стопанска система.

Политиката по приходите предстоящо се трансформира в огромната тематика пред удължителния закон. Припомняме, че в първия вид на несполучилия държавен бюджет имаше огромен бонус за някои ведомства (през автоматизираните механизми) и по-скромно или никакво нарастване на заплатите за всички останали. Във втория вид се мина на краткотрайно заледяване на автоматизираните механизми и хоризонтална политика по приходите – за всички нарастване с по 10%, което е над инфлацията и номиналния растеж на стопанската система. Големият въпрос беше каква политика ще предложи държавното управление в удължителния закон?

Отговорът беше цялостно заледяване на заплатите. В първичния вид държавното управление предложи текст (чл.3, ал.2), който замразява всички заплати в бюджетната сфера, в това число анулира (по-скоро замразява) и автоматизираните механизми до приемането на постоянен бюджет. Този текст има своята логичност, като стъпва на схващането, че удължителният бюджет е в действителност спешен, т.е. не би трябвало през него да се организира политика по приходите. Практиката от последните години обаче не е тъкмо такава. Текущата 2025 година също стартира с удължителен закон (виж тук), само че в него нямаше сходен текст за заплатите, надлежно всички автоматизирани механизми сработиха и станахме очевидци на рекордно (над 30-40 процента) нарастване на възнагражденията в някои ведомства.

В последна сметка в зала се одобри ново предложение (от опозицията) за форма на хоризонтална политика по приходите, като за всички в бюджетната сфера се планува еднократна индексация с годишната инфлация към края на годината. Тук е малко противоречиво кой тъкмо индикатор се гледа (не е оповестен финалния текст в „ Държавен вестник “), само че ориентировъчно приказваме за нарастване с 5-5,5% на възнагражденията. Това е по-консервативна политика и от двата разновидността на оферти от държавното управление постоянен бюджет, само че пък се отклонява от схващането за спешен удължителен бюджет, който замразява всичко на настоящите равнища. По създание това е и разновидността препоръчан от ИПИ в Алтернативния бюджет, показан още преди да стартират събитията от края на ноември и декември (виж тук, тук и тук).

Предлагат завършек на десетте заплати при пенсиониране

Оставяйки настрани тълкуването за функционалността и полето на деяние на удължителния закон, от позиция на стабилността на обществените финанси това решение е по-скоро рационално. Автоматичните механизми за определени ведомства са нездравословни, защото водят до свръх разход и неправда в бюджетната сфера. Пълното заледяване щеше да поддържа задачата за понижаване на натиска върху бюджетното салдо, само че то крие и опасности, в това число от струпване на обществено напрежение и доста евентуално политически ангажимент за даже по-щедро компенсиране (в цялостен размер) на всички в бюджетната сфера с приемането на постоянни бюджет след изборите.

В тази обстановка е значимо да си даваме сметка, че удължителният закон не може да реши структурните проблеми пред държавните финанси, т.е. самичък по себе си да изправи траектория на средносрочната фискална стратегия. Той преди всичко би трябвало да подсигурява, че няма да утежни в допълнение обстановката. Следващото държавно управление и надлежно болшинство в Народното събрание, когато и в каквато и форма да се случи, ще би трябвало да предприеме ограничения и промени за бюджетна консолидация и успеваемост на разноските.
istock
До каква степен може да се организира политика по приходите (или друга бюджетна политика) през удължителен закон несъмнено е забавна тематика, която най-вероятно заслужава и тълкувателно решение на Конституционния съд. Основните бюджетни закони плануват автоматизирани удължителни механизми, които сработват и без да се гласоподава специфичен закон. Устройствените закони нито разясняват, нито дават подготвена рамка за така наречен удължителен закон (виж текстовете в трите съществени бюджетни закона тук). През последните години се приема сходен закон, заради някои пропуски в тези текстове, т.е. с цел да се реализира правна сигурност.

Дали удължителния закон има спешен темперамент и единствено почиства някои недостатъци в текстовете или пък има силата да образува политики, като всеки различен законодателен акт, признат от Народното събрание, е въпрос, който заслужава по-дълбоко разглеждане и най-вероятно прецизиране на устройствените текстове. Няма по какъв начин да не се види и заплахата, при нов нескончаем интервал на неспособност да се образува държавно управление и отдалечаване от схващането за спешен бюджет, да стигнем и до напълно популистки оферти за политика по приходите през удължителен закон. В този смисъл е хубаво този ред да се регламентира в Закона за обществените финанси и да са в действие съответни предели и правила.

За повече финансови вести и други потребни препоръки, по отношение на персоналните ви финанси, може да ни последвате във Facebook  или Google News ShowcaseПо тематаДепутатит