Вежди Рашидов може да стане академик
Скулпторът, народен представител, ръководител на Комисията по просвета и медии в Народното събрание и някогашен министър на културата Вежди Рашидов може скоро да придобие най-високата научна степен - учен.
Кандидатурата му е за академик в раздел " Творци на изкуството и изкуствознание ", демонстрира описът с позволени претенденти.
Други кандидат-академици в категорията са ректорът на Софийския университет в интервала 1999–2007 г. проф. Боян Биолчев, писателят Владимир Зарев, композиторът и министър на културата в държавното управление на Жан Виденов проф. Георги Георгиев, режисьорът Пламен Марков и преподавателят по нова българска литература в Софийския университет Симеон Янакиев Симеонов – Янев.
Към момента Рашидов е член-кореспондент на Академията.
Други позволени до състезанието са проф. доктор Ивайло Търнев - шеф на Клиниката по нервни заболявания към Александровска болница (категория за член-кореспонденти в раздел „ Медицински науки “) и професорът по история на българския език в Софийския университет Анна-Мария Тотоманова (категория за член-кореспонденти в раздел „ Хуманитарни науки “).
В категорията на Тотоманова попадат и имената на професорът по политология в СУ и за малко министър на образованието във втория кабинет на Бойко Бориков Тодор Танев и проф. дфн Милена Кирова - учител по българска литература в същия университет.
В категорията за учен в раздел „ Изкуствознание “ измежду позволените претенденти е и професорът по история на изкуството и щерка на ген. Добри Джуров чл.-кор. Аксиния Джурова.
Академиците (наричани още действителни членове на БАН) са хората с най-високи научни степени в Академията. Към момента те са 62-ма. С новия конкурс ще бъдат добавени нови 9 души в разнообразни области.
Правилникът на Българска академия на науките за избиране на академици и член-кореспонденти гласи, че съгласно традициите на институцията за учени се избират български жители с висше обучение, изтъкнати дейци на културата и изкуството, чиито достижения са с несъмнено национално и интернационално значение, с дейни обществени изяви, свързани с изкуството, културата и духовното развиване на нацията и имат дейна креативна и експертна активност ".
Академиците и член-кореспондентите на Българска академия на науките вземат пожизнени хонорари. Академиците, които не работят по трудово или служебно правно отношение, получават спомагателното пожизнено месечно заплащане в размер на главното месечно заплащане на депутат за съответния месец. Член-кореспондентите пък получават спомагателното пожизнено месечно заплащане в размер на 30 на 100 от заплатата на един народен представител.
Последната изява на Рашидов, която събра необятно публично внимание, бе частната му изложба в Лондон, за която страната заплати над 20 хиляди паунда.
Кандидатурата му е за академик в раздел " Творци на изкуството и изкуствознание ", демонстрира описът с позволени претенденти.
Други кандидат-академици в категорията са ректорът на Софийския университет в интервала 1999–2007 г. проф. Боян Биолчев, писателят Владимир Зарев, композиторът и министър на културата в държавното управление на Жан Виденов проф. Георги Георгиев, режисьорът Пламен Марков и преподавателят по нова българска литература в Софийския университет Симеон Янакиев Симеонов – Янев.
Към момента Рашидов е член-кореспондент на Академията.
Други позволени до състезанието са проф. доктор Ивайло Търнев - шеф на Клиниката по нервни заболявания към Александровска болница (категория за член-кореспонденти в раздел „ Медицински науки “) и професорът по история на българския език в Софийския университет Анна-Мария Тотоманова (категория за член-кореспонденти в раздел „ Хуманитарни науки “).
В категорията на Тотоманова попадат и имената на професорът по политология в СУ и за малко министър на образованието във втория кабинет на Бойко Бориков Тодор Танев и проф. дфн Милена Кирова - учител по българска литература в същия университет.
В категорията за учен в раздел „ Изкуствознание “ измежду позволените претенденти е и професорът по история на изкуството и щерка на ген. Добри Джуров чл.-кор. Аксиния Джурова.
Академиците (наричани още действителни членове на БАН) са хората с най-високи научни степени в Академията. Към момента те са 62-ма. С новия конкурс ще бъдат добавени нови 9 души в разнообразни области.
Правилникът на Българска академия на науките за избиране на академици и член-кореспонденти гласи, че съгласно традициите на институцията за учени се избират български жители с висше обучение, изтъкнати дейци на културата и изкуството, чиито достижения са с несъмнено национално и интернационално значение, с дейни обществени изяви, свързани с изкуството, културата и духовното развиване на нацията и имат дейна креативна и експертна активност ".
Академиците и член-кореспондентите на Българска академия на науките вземат пожизнени хонорари. Академиците, които не работят по трудово или служебно правно отношение, получават спомагателното пожизнено месечно заплащане в размер на главното месечно заплащане на депутат за съответния месец. Член-кореспондентите пък получават спомагателното пожизнено месечно заплащане в размер на 30 на 100 от заплатата на един народен представител.
Последната изява на Рашидов, която събра необятно публично внимание, бе частната му изложба в Лондон, за която страната заплати над 20 хиляди паунда.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ