Скръбта не е проблем, който трябва да бъде разрешен. Това е

Скръбта не е проблем, който би трябвало да бъде позволен.
Това е развой, който би трябвало да бъде претърпян. Когато някой покрай нас претърпява загуба, постоянно се усещаме безпомощни и комплицирани. Искаме да помогнем, да подкрепим, да намерим верните думи. Но от време на време положителните ни планове се трансформират в спомагателна болежка за страдащия човек.
Психолог е систематизирал седем изречения, споделени от потърсили помощ хора, които мъчно се одобряват от другите, когато им е доста тежко.
Какво е по-добре да НЕ казвате и какво, в противен случай - да казвате?

1. „ Трябва да си силен/а поради... “: Скръбта обаче не е уязвимост, тя е здравословна реакция при положение на загуба. Такива думи принуждават човек да потиска естествените си страсти и да се преструва на мощен, което може да не усеща.
Ето какво да кажем на скърбящия: „ Позволи си да скърбиш. Имаш право да преживееш тази болежка толкоз дълго, колкото ти е належащо. “

2. „ В последна сметка.. “ / „ Добре, че... “: Всеки опит да се откри „ светлата страна “ на загубата звучи като обезценяване. Човек, потопен в тъга, изобщо не е подготвен да види „ плюсовете “ - той има право на болката си.
Какво да му кажем: „ Не знам за какво се случи това. Но знам, че болката ти е действителна и съм тук - до теб. “

3. „ Времето лекува “ / „ Скоро ще ти олекне “: Скръбта обаче няма график. Фрази като тези основават подправени упования и напън над индивида да се „ оправи “ до избрана дата. Те могат да накарат човек да се почувства „ отговорен “, в случай че болката му не отшуми. Клиентите споделят: „ Нещо не е наред с мен - мина месец/година, а към момента пострадвам. “
Какво да кажете: „ Няма вярна времева рамка за болката. Ще бъда тук толкоз дълго, колкото е належащо. “

4. „ Знам по какъв начин се чувстваш “ : Дори и да сте имали сходни прекарвания, всяка тъга е неповторима. Тази фраза може да се схване като опит да се присвои болката на някой различен или да се понижи нейната тежест, значимост/специфичност.
Какво да кажете: „ Не мога да знам по какъв начин се чувстваш сега, само че съм подготвена да бъда до теб и да те изслушам. Кажи ми, в случай че искаш. “

5. „ Трябва да продължиш напред “ / „ Животът продължава “: Човек, изпитващ остра тъга или фаза на меланхолия, е физически и прочувствено некадърен да „ продължи напред “. Животът му стопира. Такива думи звучат като искане да се съобщи паметта за загубата в името на личния комфорт. Сякаш се изисква да се прескочат нужните и естествени за душeвността стадии на скръбта.
Какво да се каже: „ Когато си готов/а да направиш идната стъпка, ще те поддържа. Но към този момент си разреши да бъдеш там, където си. “

6. „ Всичко се случва с причина “ / „ Така е било писано да бъде “: Опитите да се откри по-висш смисъл в нещастието могат да бъдат възприети като цинизъм и да провокират яд.
Какво да се каже: „ Несправедливо е и извънредно мъчително. “

7. „ Ако имаш потребност от нещо, потърси ме “: Скърбящият човек постоянно не знае от какво има потребност или не може да изиска помощ. Общите оферти за помощ рядко се трансформират в съответна поддръжка.
Какво да се каже: „ Ще донеса вечеря в четвъртък “ или „ Мога да виждам децата в събота “ са съответни оферти за помощ.