10 черти на хората, склонни към саморазрушение
Склонността към самоизтребление и самонараняване наподобява безусловно нелогична и даже налудничава. Въпреки това съвсем всеки човек носи този подтик в по-голяма или по-малка степен. Друг е въпросът, че за някои хора той се трансформира в същинско проклинание. И по този начин, кои са те - хората, склонни към самоизтребление?
Зигмунд Фройд написа, че всеки човек има подтик към живота, към всичко градивно и креативно - " увлечение към живота ". Но всеки има и противопоставен подтик - несъзнателен блян към гибел и самоизтребление, който той назовава - " увлечение към гибелта ".
" Когато попаднете в клопката на разрушението, би трябвало да отворите вратата към съзиданието и творчеството " - Анаис Нин.
Това е една от аргументите цялата история на човечеството да е история на безкрайни войни, които не престават и до през днешния ден. Това е и повода за подсъзнателния човешки блян към саморазрушително държание. Най-тъжното е, че при някои хора този несъзнателен блян към саморазрушително държание става прекомерно мощен.
По предписание това се случва, когато човек е трябвало да сдържа гнева си доста дълго време. Отрицателните страсти не отиват на никое място. Те обаче изискват отдушник. Съответно тези хора насочват нападателните импулси към себе си, макар че са предопределени за някой различен. Може да има и друга причина: когато човек просто се опасява да изрази недоволството си на глас, с цел да не загуби работа, другар и така нататък
Така или другояче хората, склонни към саморазрушение, насочват експанзията към себе си. Сега те са своят максимален зложелател. Обявяват война на себе си, като задачата ѝ е една – самоизтребление. И го вършат изцяло подсъзнателно, без даже да подозират до какви последствия може да докара това.
Ето 10 присъщи черти на такива хора:
1. Негативни хрумвания
Саморазрушителните хрумвания са мисли, ориентирани към обезценяване на безусловно всичко и всички, увещание на себе си, че не можете да извършите нищо, не можете да постигнете нищо и даже да има дребен прогрес, той няма да приключи добре.
Човек незабавно сформира за себе си " самоизпълняващо се знамение ": не знае по какъв начин да го направи, няма да успее, тъй че няма смисъл даже да стартира. Както знаем, мислите са доста мощна мощ, тъй че не е изненадващо, че човек в действителност не съумява - той авансово се програмира за неуспех.
Друга форма на отрицателни хрумвания са непрекъснатите мисли за това какво липсва в живота, какво не е идеално и какво в никакъв случай няма да бъде. Всичко това дружно съставлява идеалното гориво за самоизтребление.
2. Пасивност и насилствена " непросветеност "
В този случай пасивността се показва в цялостен отвод от битка, даже когато събитията заплашват благополучието. Това значи, че човек се отхвърля доста преди борбата, без даже да си намерения, че би могъл да завоюва. Той осъзнава, че се случва нещо отрицателно, само че не прави нищо, с цел да го спре или най-малко да предотврати нежеланите последствия. Например той търпи корист или експанзия с някаква забележителна непримиримост.
Неволната " непросветеност " е склонността непрекъснато да се акцентира неналичието на умения. Вместо да се опита да направи нещо, човек стартира да си измисля всевъзможни оправдания, с цел да обоснове за какво " не може " и " няма да успее ". В същото време - даже не се пробва да го поправи или преодолее по някакъв метод.
3. Разстройство на хранителното държание
Начинът, по който се храним, може да ни каже доста за това по какъв начин мислим и се усещаме. Например човек, податлив към саморазрушение, непрекъснато се изтезава с всевъзможни диети, вярвайки, че няма задоволително добра фигура, и така нататък В същото време той не обръща внимание на обстоятелството, че не обезпечава на организма си нужните хранителни субстанции и детайли, което вреди на здравето му.
Другата прекаленост е преяждането. Такива хора непрекъснато ядат нещо, качват килограми и не могат да спрат. Забележителното е, че те не изпитват насищане и наслаждение от храненето. Вместо това усещат само необяснима горест, виновност и предпочитание да ядат още.
4. Провокиране на враждебно отношение към себе си от страна на другите
Хората, склонни към самоизтребление, постоянно съзнателно предизвикат спорове и недоразумения, с цел да настроят другите против себе си. Те се държат жестоко, демонстрират нехайство и непризнателност, популяризират злословия и така нататък За тях другите постоянно са отговорни, а те не.
По предписание след всички тези спорове изпадат в дълбоки пристъпи на самосъжаление. Те са тези, които първи са нападнали, а жертвата е трябвало да се пази, само че в последна сметка се усещат афектирани. Те са тези, които се наскърбяват, само че в случай че им се отговори в същия дух, се засягат.
Подобни хора в никакъв случай няма да повярват, че жънат плодовете на това, което сами са посели.
5. Самонараняване и корист с субстанции
Склонността към самонараняване и самобичуване от време на време е явна, а постоянно и деликатно прикрита. Например някои хора съзнателно се самонараняват: да вземем за пример порязване или скубане. Те също по този начин постоянно поемат ненужни опасности и надлежно – претърпяват произшествия.
В други случаи се самонараняват по не толкоз явни способи, като да вземем за пример си вършат мъчителни татуировки или си пробиват устните, носа и други елементи на тялото.
Друг метод е посредством корист с субстанции, които повреждат тялото. Това може да са опиати или алкохол. И такива хора са толкоз захласнати от нездравословните си пристрастявания, че не стопират даже под опасност от гибел.
