Скелетно-мускулната система на тялото ни е взаимносвързана – това означава,

Скелетно-мускулната система на тялото ни е взаимносвързана – това значи, че напрежението в един сектор минава елементарно към другите по веригата. Логиката сочи, че най-малкото нарушаване в стъпалото ни крие риск за съществени проблеми в цялото ни тяло: позицията на гръбнака се трансформира и изкривява, появява се болежка в кръста и се нарушава работата на вътрешните органи. Не е необичайно да се откри връзка да вземем за пример сред мигрената и деформацията на стъпалото. Ето по какъв начин ролята на ортопеда се трансформира в съществена за здравето ни.Тази тематика ни води в Пловдив при лекар Йовко Червенков – ортопед-травматолог в медицински комплекс „ Св. св. Козма и Дамян “. Той прави корекции на изпъкнали кокалчета, тежко плоскостъпие и на всички типове ходилни деформации, употребявайки най-модерните способи и инсталация. Кариерата му е впечатляваща, а името му измежду доволните пациенти е шлагер. Освен на професионализма, многочислените триумфи в работата му са резултат и на непрестанно надграждане и рационализиране, отвело го на скъпи специализации в Швейцария и Москва при международно потвърдени експерти в региона. Освен че хората, държащи на положителното си здраве, се съветват за проблеми с ходилата в точния момент, ето какво още научихме от самия него.

Д-р Червенков, да речем – не знаем, че имаме проблем с опорно-двигателния уред. На кои на пръв взор безобидни признаци би трябвало да обърнем внимание? Придвижването е натурален развой за индивида. Тази извънредно комплицирана съгласуваност на няколко органи и системи наподобява елементарна и работеща без изпитание. Всички придвижвания би трябвало да се случват естествено, без болки. Когато някоя част от цялата комплицирана цялост се трансформира, нарушава или износва, придвижванията стават разнообразни. Казвам разнообразни, тъй като не всеки път е належащо да има мощни и непоносими болки. Скованост, ограничавания на някои придвижвания, естествено – и болките при придвижвания, са задоволителна индикация от страна на организма, че се нуждае от помощ! Кога се появяват болесттите на стъпалата? Проблемите със стъпалата може да бъдат вродени и добити. За някои положения и деформации генетичната предразположеност надминава 75%. Ежедневието ни също е причина, с цел да се развият тези предразположености. Начинът на живот, нездравословните привички и контузиите, които получаваме, също са определящи. Кога би трябвало да потърсим консултация с ортопед-травматолог? Организмът ни е съвършена машина, която индицира всяко минимално отклоняване от нормите. Но множеството хора неглижират сигналите му. Оток, болежка, било режеща и остра или тъпа и търпима, са единствено част от тези сигнали, които се появяват, с цел да подскажат, че нещо се случва, че нещо е допълнително. Какво значи „ реорганизация на стъпало “ и какви са най-честите случаи, които вие коригирате? Ходилото е доста комплицирано като конструкция и функционалности. Отклоненията от нормите рядко идват сами. Едно тривиално омазоляване на нетипично място може да е „ лампичка “, подсказваща за нарушавания в геометрията, а точно намаляване на някой от сводовете ни. Реконструкция на ходилото се употребява в моята компетентност, когато за основаване на верните форми и функционалности се адресират и вземат решение повече от един проблеми. Най-често се сблъсквам с деформации от вида халукс-валгус (изпъкнало кокалче), съпроводени от пръсти чукчета и спаднали сводове. Операция на стъпалото звучи комплицирано и малко ужасно. Какво се случва в действителност по време на интервенцията и по какъв начин протича лекуването? Операцията е единствено една част от лекуването. При моите пациенти целя да има осведоменост за вероятните затруднения, да обсъдим техните упования и вероятните резултати. Бих направил съпоставяне с пъзел и конструктор – би трябвало да се открие точният проблем и да се пристъпи към решаването му. Благодарение на напредналата медицина самата интервенция в по-голямата част от случаите я правя презкожно, с минимални белези и контузии за ходилото. Така възобновяване е по-бързо, а естетически резултатите са по-добри. Има деформации, които изискват по-сериозни реконструкции и тогава възобновяване се забавя. Налага ли се смяна на метода на живот по-късно? До огромна степен не! Предразположенията за дисторция са си вродени. Упоритото държание за връщане на деформацията може да докара до рецидиви. Българите са устроени да стискат до последно и когато към този момент нямат избор, се вземат решение да потърсят помощ. Не разясня тези черти, само че държа да отбележа, че дисторция в първи-втори етап се поправя доста по-трайно и елементарно от задълбочилите се с времето. Ако въпреки всичко страхът у пациента надделее, има ли различни способи за промяна? За страдание, съответно при халукс-валгус корекциите би трябвало да са костни, коригиращи избрани ъгли и пропорции. Никоя шина или външно устройство не може да промени ъглите на костите. Но методите се трансформират фрапантно (корекцията се прави през дупчици с размери 2-3 мм) и не се постанова дълъг оздравителен режим, болки и огромни рани. Кои дамски обувки са най-големият зложелател на ортопедите (и на пациентите)? Човек е основан, с цел да върви необут. Така е най-естествено. Ето за какво всички обувки са малко или доста в прорез с творението. Колкото по-нестандартна е обувката, толкоз по-големи вреди нанася. Високите токчета с тесни върхове са може би най-яркият образец. Но пък съм на мнение, че няма по-грациозна обувка от тази. Има ли „ потребни “ обувки и какви са рекомендациите ви към дамите, с цел да запазят стъпалата си красиви и най-много здрави? Обувките пазят ходилата ни от пострадване, от неподходящи температури. Но най-важната им характерност е да са комфортни. Ако човек не усеща сигнали, за които говорихме, значи вредите от обувките са минимални. Ако още с обуването има прилепяне, загуба на сензитивност, мазоли, значи, че обувките не са подобаващи. Аз поучавам пациентите си да намират време да вървят боси!