Любопитни факти след последното дихание
Скелет с коса е класическият облик на гибелта в западната просвета, само че надалеч не е единственият. Древните общества олицетворявали “последното дихание ” по доста способи.Гърците имали крилатия Танатос, който отрязвал кичур коса, освобождавайки душата от тялото. Скандинавците – мрачната Хел. А измежду индусите – богът на гибелта Яма в ярки цветове (HiddenTruth.site).Смъртта(последното дихание) в актуалната просвета е деперсонализирана, която е повдигнала покривалото на тайната и е разкрила комплицираната картина на биологични и физически процеси, които отделят живите от мъртвите.Но, за какво да вършим опит да изследваме прекарването на гибелта, в случай че към момента няма връщане обратно? Благодарение на тези открития, гибелта в прочут смисъл е станала по-разбираема и в това време “по-чужда ” за нас.
Науката за гибелта не е мъчително увещание за жестокостта на ориста, а метод за възстановяване на положението на живите.Съзнанието продължава след последното диханиеМного от нас си показват гибелта като нещо като сън. Главата е отпусната, клепачите трептят и се затварят постепенно, следва последния мирис – и всичко се изключва. Това е даже хубаво по собствен метод. Уви, това е прекомерно хубаво, с цел да е истина.
Д-р Сам Парниа (Sam Parnia), началник на реанимацията в Медицинския център в Нюйоркския университет, учи гибелта отдавна. Той е заключил, че съзнанието продължава да съществува известно време след последното дихание. Мозъчната кора – мислещата част от него – излъчва талази за още 20 секунди след гибелта.Проучвания върху лабораторни плъхове демонстрират повишение на мозъчната интензивност директно след гибелта, което води до възбудено и хипер-тревожно положение. Ако такива условия се появяват и при хората, това потвърждава, че в ранните стадии на гибелта, мозъкът остава изцяло умишлен. В същото време, това изяснява за какво хора, изпаднали в клинична гибел, от време на време си спомнят какво се е случило, макар, че са били механически мъртви.В изявление за LiveScience, доктор Парниа споделя:„ Точно както откривателите изследват качествената природа на любовта и съпътстващия го опит, ние се опитваме да разберем тъкмо какво претърпяват хората по време на последното дихание. Ние имаме вяра, че тези усеща неизбежно ще обиден всички. ”Зомбитата в действителност съществуват (или нещо подобно)Наскоро Медицинското учебно заведение в Йейл получило 32 мозъка на мъртви прасета от близката касапница. Учените желали да ги “възкресят ” физиологично.Изследователите свързват мозъка с перфузионна система, наречена BrainEx. Разтвор от изкуствена кръв, дружно с О2 и хранителни субстанции, се стича до неактивните мозъчни тъкани.Мозъците освен „ оживяват ”, само че някои от техните кафези работят 36 часа. Те употребяват и асимилират захар, имунната система работи, а някои даже предават електрически сигнали.Но, задачата на учените не е да основават зомбитата. Тяхната същинска цел е да разработят технология, която ще помогне по-задълбочено да се изучи мозъка и неговите клетъчни функционалности. А това, от своя страна ще усъвършенства лекуването на мозъчните контузии и дегенеративните болести на нервната система.
За някои елементи от тялото, гибелта не е крайЖивотът след гибелта съществува. Не, науката не е намерила доказателства за задгробния живот. И какъв брой тежи душата, също не се е схванало. Но, нашите гени живеят даже и откакто умрем.Едно изследване, оповестено в списанието “Отворена биология ” на Royal Society, изследва генната експресия на мъртви мишки. Резултатите ги поразили. Повече от хиляда гена остават дейни след гибелта, някои от тях даже по-активни, а в някои случаи интервалът на интензивност продължава до четири дни.Авторът на проучването и професор по микробиология във Вашингтонския университет – Питър Ноубъл съобщи пред списание Newsweek News Noeker: “Ние не чакахме сходно нещо. Можете ли да си визиите: вземете проба след 24 часа от момента на гибелта и броят на транскрипциите се е нараснал? Това е изненада! “Експресията визира напрежението и имунитета, както и гените на развиването. Според Ноубъл и неговите съавтори, от това следва, че тялото „ се изключва поетапно ”, т.е. гръбначните организми умират последователно, а не по едно и също време внезапно.Четете още: Учени “съживиха ” мозъци на умряли животни, с неповторима система, наречена Brainex Енергията остава даже след смърттаНо, даже и нашите гени ще изчезнат с времето и ние самите ще се превърнем в „ прахуляк “. Не сте ли прекомерно депресирани от тази вероятност? Но, може да се утешите с обстоятелството, че след последното дихание, част от нас ще живее дълго време. Това е нашата сила.Според първия закон на термодинамиката, силата, която подхранва живота, не може да бъде унищожена. Тя просто се преражда. Както го изяснява Аарон Фримън:„ Нека физикът да подсети на майка ви, която ридае, за първия закон на термодинамиката, че силата във Вселената не е основана или унищожена. Нека майка ви знае, че цялата ви сила, всяка осцилация от нея, всяка единица топлота, всяка вълна от всяка парченце – всичко, което в миналото е била обичаното й дете – ще остане с нея в този свят. Нека физикът да каже на плачещия татко, че във връзка с силата на Космоса, ти даде тъкмо толкоз, колкото си получил. ”Може би клиничната гибел е единствено абсурден сънОпитът от клинична гибел е друг. Някои споделят, че напущат тялото. Други отиват в някой различен свят, където срещат умряли родственици. Други пък влизат в класическия сюжет със светлина в края на тунела. Едно нещо ги сплотява: какво в действителност се случва, не можем да кажем сигурно.Както се допуска от изследване, оповестено в списание Neurology, клиничната гибел е гранично положение на бодрост и сън. Учените сравнили оживелите от клинична гибел с елементарните хора и разкрили, че те постоянно попадат в положение на абсурден сън, когато сънят пречи на будното схващане.Кевин Нелсън, професор в Университета на Кентъки и водещ създател на проучването, споделя:„ Възможно е за тези, които са оживели от клиничната гибел, нервната система да се развълнува по специфичен метод и това е един тип предразположеност към сън с бързо придвижване на очите. “
Трябва да се означи, че проучването има своите ограничавания. Във всяка група били интервюирани единствено 55 участници, а заключенията са направени въз основа на косвени доказателства.Това е главната компликация при проучване на клиничната гибел. Такива прекарвания са извънредно редки и не могат да бъдат пресъздадени в лабораторията (да, и никакви етични правила няма да разрешат това).В резултат на това, имаме единствено фрагментарни данни и те могат да бъдат интерпретирани по разнообразни способи. Но е малко евентуално, душата след гибелта да се „ разхожда “. Като част от един опит, 1000 фотоси били сложени на високо от земята. Тези облици трябвало да се видят от тези, чиято душа напуща тялото и след това се връща.Но никой от тези, които претърпели сърдечен арест, не ги е видял. Така че, даже и душите им в действителност да са напуснали телата им, очевидно те са имали „ за извършване по-важни неща “.Към Част 2 – ТУКПо материали на Big Think.
Интересните неща
Науката за гибелта не е мъчително увещание за жестокостта на ориста, а метод за възстановяване на положението на живите.Съзнанието продължава след последното диханиеМного от нас си показват гибелта като нещо като сън. Главата е отпусната, клепачите трептят и се затварят постепенно, следва последния мирис – и всичко се изключва. Това е даже хубаво по собствен метод. Уви, това е прекомерно хубаво, с цел да е истина.
Д-р Сам Парниа (Sam Parnia), началник на реанимацията в Медицинския център в Нюйоркския университет, учи гибелта отдавна. Той е заключил, че съзнанието продължава да съществува известно време след последното дихание. Мозъчната кора – мислещата част от него – излъчва талази за още 20 секунди след гибелта.Проучвания върху лабораторни плъхове демонстрират повишение на мозъчната интензивност директно след гибелта, което води до възбудено и хипер-тревожно положение. Ако такива условия се появяват и при хората, това потвърждава, че в ранните стадии на гибелта, мозъкът остава изцяло умишлен. В същото време, това изяснява за какво хора, изпаднали в клинична гибел, от време на време си спомнят какво се е случило, макар, че са били механически мъртви.В изявление за LiveScience, доктор Парниа споделя:„ Точно както откривателите изследват качествената природа на любовта и съпътстващия го опит, ние се опитваме да разберем тъкмо какво претърпяват хората по време на последното дихание. Ние имаме вяра, че тези усеща неизбежно ще обиден всички. ”Зомбитата в действителност съществуват (или нещо подобно)Наскоро Медицинското учебно заведение в Йейл получило 32 мозъка на мъртви прасета от близката касапница. Учените желали да ги “възкресят ” физиологично.Изследователите свързват мозъка с перфузионна система, наречена BrainEx. Разтвор от изкуствена кръв, дружно с О2 и хранителни субстанции, се стича до неактивните мозъчни тъкани.Мозъците освен „ оживяват ”, само че някои от техните кафези работят 36 часа. Те употребяват и асимилират захар, имунната система работи, а някои даже предават електрически сигнали.Но, задачата на учените не е да основават зомбитата. Тяхната същинска цел е да разработят технология, която ще помогне по-задълбочено да се изучи мозъка и неговите клетъчни функционалности. А това, от своя страна ще усъвършенства лекуването на мозъчните контузии и дегенеративните болести на нервната система.
За някои елементи от тялото, гибелта не е крайЖивотът след гибелта съществува. Не, науката не е намерила доказателства за задгробния живот. И какъв брой тежи душата, също не се е схванало. Но, нашите гени живеят даже и откакто умрем.Едно изследване, оповестено в списанието “Отворена биология ” на Royal Society, изследва генната експресия на мъртви мишки. Резултатите ги поразили. Повече от хиляда гена остават дейни след гибелта, някои от тях даже по-активни, а в някои случаи интервалът на интензивност продължава до четири дни.Авторът на проучването и професор по микробиология във Вашингтонския университет – Питър Ноубъл съобщи пред списание Newsweek News Noeker: “Ние не чакахме сходно нещо. Можете ли да си визиите: вземете проба след 24 часа от момента на гибелта и броят на транскрипциите се е нараснал? Това е изненада! “Експресията визира напрежението и имунитета, както и гените на развиването. Според Ноубъл и неговите съавтори, от това следва, че тялото „ се изключва поетапно ”, т.е. гръбначните организми умират последователно, а не по едно и също време внезапно.Четете още: Учени “съживиха ” мозъци на умряли животни, с неповторима система, наречена Brainex Енергията остава даже след смърттаНо, даже и нашите гени ще изчезнат с времето и ние самите ще се превърнем в „ прахуляк “. Не сте ли прекомерно депресирани от тази вероятност? Но, може да се утешите с обстоятелството, че след последното дихание, част от нас ще живее дълго време. Това е нашата сила.Според първия закон на термодинамиката, силата, която подхранва живота, не може да бъде унищожена. Тя просто се преражда. Както го изяснява Аарон Фримън:„ Нека физикът да подсети на майка ви, която ридае, за първия закон на термодинамиката, че силата във Вселената не е основана или унищожена. Нека майка ви знае, че цялата ви сила, всяка осцилация от нея, всяка единица топлота, всяка вълна от всяка парченце – всичко, което в миналото е била обичаното й дете – ще остане с нея в този свят. Нека физикът да каже на плачещия татко, че във връзка с силата на Космоса, ти даде тъкмо толкоз, колкото си получил. ”Може би клиничната гибел е единствено абсурден сънОпитът от клинична гибел е друг. Някои споделят, че напущат тялото. Други отиват в някой различен свят, където срещат умряли родственици. Други пък влизат в класическия сюжет със светлина в края на тунела. Едно нещо ги сплотява: какво в действителност се случва, не можем да кажем сигурно.Както се допуска от изследване, оповестено в списание Neurology, клиничната гибел е гранично положение на бодрост и сън. Учените сравнили оживелите от клинична гибел с елементарните хора и разкрили, че те постоянно попадат в положение на абсурден сън, когато сънят пречи на будното схващане.Кевин Нелсън, професор в Университета на Кентъки и водещ създател на проучването, споделя:„ Възможно е за тези, които са оживели от клиничната гибел, нервната система да се развълнува по специфичен метод и това е един тип предразположеност към сън с бързо придвижване на очите. “
Трябва да се означи, че проучването има своите ограничавания. Във всяка група били интервюирани единствено 55 участници, а заключенията са направени въз основа на косвени доказателства.Това е главната компликация при проучване на клиничната гибел. Такива прекарвания са извънредно редки и не могат да бъдат пресъздадени в лабораторията (да, и никакви етични правила няма да разрешат това).В резултат на това, имаме единствено фрагментарни данни и те могат да бъдат интерпретирани по разнообразни способи. Но е малко евентуално, душата след гибелта да се „ разхожда “. Като част от един опит, 1000 фотоси били сложени на високо от земята. Тези облици трябвало да се видят от тези, чиято душа напуща тялото и след това се връща.Но никой от тези, които претърпели сърдечен арест, не ги е видял. Така че, даже и душите им в действителност да са напуснали телата им, очевидно те са имали „ за извършване по-важни неща “.Към Част 2 – ТУКПо материали на Big Think.
Интересните неща
Източник: hiddentruth.site
КОМЕНТАРИ