Скарлатината представлява остро инфекциозно заболяване, което се причинява от бета-хемолитичен

Скарлатината съставлява остро инфекциозно заболяване, което се предизвиква от бета-хемолитичен стрептокок от група А (Streptococcus pyogenes). Заболяването протича с особено инфектиране на сливиците и фаринкса и характерен обрив.

Бактериите, които предизвикват скарлатината са нормален колонизатор на устната празнина на здрави деца и юноши. Значително резистентен при попадане в тайни – гной, храчки, както и по повърхността на предмети от околната среда. За разлика от останалите типове стрептококи, Streptococcus pyogenes има редица фактори на вирулентност. Имунитетът, който се придобива след болестта е типовоспецифичен и прекаралият инфекцията може да се болести наново със подобен вариант.

След приключването на инкубационния интервал, от 2-12 дни, настава внезапно повишаване на температурата, общо неразположение и болки в гърлото. Сливиците са оточни, зачервени и покрити с бял налеп, който се отделя мъчно. До края на второто денонощие положението се утежнява и се появява скарлатинозният обрив . Кожата е зачервена, а космените фоликули набъбват и имитират „ гъша кожа”. Езикът през първите дни е затрупан с компактен бял налеп, който последователно отпада и под него се вижда мощно зачервената повърхнина (малинов език).

Диагнозата на скарлатината се основава на клиничните данни за изострен тонзилофарингит (възпаление на сливиците и фаринкса), последван от бързопреходен кожен обрив .

В какво се състои лабораторната диагноза на болестта?

Основно значение има микробиологичната диагноза. Използва се пълнозвучен секрет за посявка върху специфични микробиологични среди. При уединяване на патогени се назначава и антибиотикограма . Тя служи за дефинира на чувствителността на изолираните бактерии по отношение на съответни антибиотици.

От значение е гърленият секрет да бъде взет вярно – взема се рано заран с тампон, с който се обтриват сливиците и фарингеалните (гърлените) дъги . Важно е това да се направи преди хранене, пиянство на вода или миене на устата, с цел да не се компрометира проучването. Гърленият секрет може да бъде взет и през останалото време на деня. Необходимо е тестът да бъде превозена оптимално до 4ч. след вземането на секрета.

Свързани публикации.. Скарлатина - познава се по малиновия език 0 Скарлатина и морбили – по какъв начин да ги отличим по типа на обрива? 0 Скарлатина - протича с обрив и болежка в гърлото 0

Използва се и бърз тест за уединяване на пиогенния стрептокок. Това е така наречен бърз имунохроматографски способ , който е изключително потребен за проучване и на контактни заболели за бързо определяне на съществуване на инфекцията. При негативни резултати не постоянно този тест изключва съществуване на инфекцията, заради което при клинично подозрение за инфекцията се избира микробиологично проучване.

От лабораторните проучвания се пускат още цялостна кръвна картина – налице са нараснало левкоцити, неутрофилия; С-реактивният протеин е нараснал, а СУЕ (скоростта на утаяване на еритроцитите) е ускорена. При подозрение за затруднение е допустимо да се изследват още кръв за хемокултура, ликвор и урина.

От серологичните способи за доказване на антитела в серума на пациента се изследва така наречен антистрептолизинов титър (АСТ). Антителата се покачват към 3-4 седмица след началото на инфекцията и понижават в хода на оздравяването. Титри, които са по-големи от 1:250 са индикация за сегашна или неотдавна прекарана стрептококова зараза. Понастоящем се употребяват от ден на ден бързите латекс-аглутинационни проби (ASO), които се одобряват за позитивни при титри над 200 IU.

АСТ и ASO могат да бъдат негативни при започване на болестта. Намаляването на титрите приказва за излекуване, както и за положително лечебно повлияване. Титърът на антителата е правопропорционален на тежестта на болестта и е добър клиничен индикатор за стадия на инфекцията.

Основно значение за профилактиката на болестта има своевременната диагноза, както и при стартирана терапия – цялостното довеждане докрай на назначения антибиотичен курс. Контактните също би трябвало да бъдат изследвани и лекувани. Пеницилинът е средство на избор за лекуване на скарлатина. Ранната терапия е фактор за профилактика на ранните и късните затруднения (остър ревматизъм, гломерулонефрит и визира на сърдечните клапи). 3989