Христос воскресе! Светъл и благословен Великден!
Скъпи читатели,
В нощта, в която камбаните огласят храмовете, а свещите озаряват лицата ни, идва оня миг на тишина и религия, който ни припомня най-важното – че след всяко тестване идва възкресение. Че след мрака постоянно има светлина.
Възкресение Христово е повече от празник – това е вяра. Надежда, че положителното има мощ, че любовта побеждава страха и че даже в най-трудните времена човек може да откри път напред.
Изминалата година ни изправи пред тествания – избори, които разделят, войни, които раздрусват света, неустановеност, която слага под въпрос утрешния ден. Видяхме напрежение сред страни, чухме тревожни прогнози за бъдещето, само че също по този начин станахме очевидци и на нещо друго – на човешката резистентност.
И тук, у нас, България продължава да търси своя път. Поредни избори, политически конфликти, опити за непоклатимост – всичко това е част от едно общество, което се трансформира, от време на време постепенно, от време на време мъчително. Но все пак хората не стопират да се надяват – за по-добро ръководство, за правдивост, за естествен и спокоен живот.
Дори в тази комплицирана картина, светът не стопира да върви напред. Човечеството още веднъж гледа към космоса – задачи като „ Артемис “ ни припомнят, че стремежът към развиване, към познание и към бъдеще не е загаснал и е по-силен от всяка рецесия. Дори когато земята под краката ни наподобява несигурна, човешкият дух не престават да търсят нови хоризонти.
И тъкмо в това се крие смисълът на Великден – в способността да имаме вяра. Да имаме вяра, че след страданието идва избавление. Че след разпятието идва възкресение. Защото най-голямото знамение не е това, което чакаме – а това, което вършим.
Великден ни връща към простите, само че най-важни неща – към фамилията, към дома, към споделената софра. Към оня момент, в който се поздравяваме с „ Христос воскресе! “ - “Воистину воскресе! “ и усещаме, че не сме сами.
Нека тази светла нощ донесе мир в сърцата ви, топлота в домовете ви и мощ в душите ви. Нека си спомним, че най-голямото знамение не е единствено във възкресението, а в това да бъдем по-добри един към различен – през днешния ден, на следващия ден и всеки ден.
Нека запазим вярата – в Бога, в положителното и в самите себе си.
Светъл и блажен Великден!
Христос воскресе! Воистину воскресе!
В нощта, в която камбаните огласят храмовете, а свещите озаряват лицата ни, идва оня миг на тишина и религия, който ни припомня най-важното – че след всяко тестване идва възкресение. Че след мрака постоянно има светлина.
Възкресение Христово е повече от празник – това е вяра. Надежда, че положителното има мощ, че любовта побеждава страха и че даже в най-трудните времена човек може да откри път напред.
Изминалата година ни изправи пред тествания – избори, които разделят, войни, които раздрусват света, неустановеност, която слага под въпрос утрешния ден. Видяхме напрежение сред страни, чухме тревожни прогнози за бъдещето, само че също по този начин станахме очевидци и на нещо друго – на човешката резистентност.
И тук, у нас, България продължава да търси своя път. Поредни избори, политически конфликти, опити за непоклатимост – всичко това е част от едно общество, което се трансформира, от време на време постепенно, от време на време мъчително. Но все пак хората не стопират да се надяват – за по-добро ръководство, за правдивост, за естествен и спокоен живот.
Дори в тази комплицирана картина, светът не стопира да върви напред. Човечеството още веднъж гледа към космоса – задачи като „ Артемис “ ни припомнят, че стремежът към развиване, към познание и към бъдеще не е загаснал и е по-силен от всяка рецесия. Дори когато земята под краката ни наподобява несигурна, човешкият дух не престават да търсят нови хоризонти.
И тъкмо в това се крие смисълът на Великден – в способността да имаме вяра. Да имаме вяра, че след страданието идва избавление. Че след разпятието идва възкресение. Защото най-голямото знамение не е това, което чакаме – а това, което вършим.
Великден ни връща към простите, само че най-важни неща – към фамилията, към дома, към споделената софра. Към оня момент, в който се поздравяваме с „ Христос воскресе! “ - “Воистину воскресе! “ и усещаме, че не сме сами.
Нека тази светла нощ донесе мир в сърцата ви, топлота в домовете ви и мощ в душите ви. Нека си спомним, че най-голямото знамение не е единствено във възкресението, а в това да бъдем по-добри един към различен – през днешния ден, на следващия ден и всеки ден.
Нека запазим вярата – в Бога, в положителното и в самите себе си.
Светъл и блажен Великден!
Христос воскресе! Воистину воскресе!
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ