Започваме разговор с народа си - край на прехода, друг път на развитие!
Скъпи българи от Видин, София, Пловдив, Варна, Пазарджик, Благоевград, Търново, Сливен, Хасково. Скъпи българи от цялата страна,
Добре пристигнали на това историческо място. Добре пристигнали скъпи сънародници от Америка, Лондон, Барселона и Берлин, които видях на поляната. Добре пристигнали, българи.
Скъпи другарки и приятели,
Добре пристигнали на нашата Историческа поляна. Добре пристигнали на нашите съдружни сътрудници и на нашите другари от Румъния, Сърбия, Черна гора, Албания и Словения. Добре пристигнали в нашата прелестна България.
И през днешния ден ни събра уважението и почитта към нашите герои. Към тези мъже и дами, които живяха и починаха за България. Днес ни събра поклонението пред историята на един заслужен и храбър български народ. Но през днешния ден ни събра и сегашното. Събра ни паниката, че изчезваме като народ. Болката, че сме най-бедни в Европа. Грижата, че децата ни са с най-ниско обучение. Гневът ни, че по улиците умират хора, тъй като лечебните заведения са закрити. Унижението у тези, които съградиха България, а през днешния ден живеят с 200 лева пенсия. Както и крещящата неправда, нарушители, които обират домовете ви, които крадат парите ви и тези нарушители във властта, които крадат милиони от народа си, да се разхождат безнаказано. Но през днешния ден ни събра и нещо друго, доста разнообразни хора по възраст и занимание. Учители и лекари, земеделци и хора с дребни фамилни компании, млади и възрастни, студенти и пенсионери, инженери. Различни, само че събрани от едно - ние сме смели хора, които сме тук, без боязън да кажем, че страната ни се ръководи от тайфа. Тази тайфа пороби народа си. Тази тайфа открадна България. Тази тайфа си сътвори правила и закони, които ги направиха безнаказани. Но тази тайфа посегна и на най-скъпото ни - всеки, който не е склонен, всеки, който подлага на критика, е посочван за зложелател, подбудител. На всеки подобен му се затваря устата, уволнява се от работа, преследва му се бизнесът. Народе, посегнаха на най-святото ни - правото ни да мислим свободно, да приказваме свободно, правото ни да бъдем с друго мнение, правото да бъдем хора с достолепие. Но шайката си отива, народът остава и този народ би трябвало да избере своя път. Ето за какво тук ни събира и бъдещето, тъй като ние предлагаме на своя народ един вероятен път. Ние му предлагаме да си върнем държавността, да си пазим суверенитета като страна, достолепието като народ. Ние предлагаме страната да не приватизира и концесионира националните си благосъстояния, плажове, гори, летища, жп линии. Ние предлагаме този диалог. Ние предлагаме страната да сътвори свое лично, българско, родно произвеждане. Всички дружно, да създадем българска стопанска система, всички дружно, да създадем стратегия за всеки един район в България. Всички дружно, да решим, че това произвеждане ще бъде обезпечено с български фрагменти, а не с мигранти, които ще ни вземат решение въпроса с работната мощ и демографската рецесия.
Всички дружно, да обсъдим и решим, че имаме потребност от 200 инженери, 300 механици и дано страната да ги заложи в държавните университети, да заплаща стипендия на тези младежи, а когато те завършат, да работят в България. Ние предлагаме на народа си диалог за това - вашите, нашите пари от Здравната каса да се употребяват от лечебни заведения, които не са търговски сдружения и не вършат облага от нашето здраве. Ние предлагаме на народа си да понижим Данък добавена стойност върху медикаментите, с цел да бъдат налични за всеки болен. Ние предлагаме диалог - българската страна да има своята роля в образованието на децата ни. Ние желаеме един учебник, в един клас, за цялата страна с същинската, достоверната, българска история, литература и просвета и да не се подменя идентичността на народа. Предлагаме на народа да приказваме за българската земеделска земя. Не може 10-15 души в страната да владеят 70% от земята ни. Нека беседваме да сложим таван на дотациите и парите да отидат при вас - дребни, дребни, междинни фермери, които гледате плодове, зеленчуци, месо и мляко и храните българския народ. Нека възстановим Напоителни системи - какво земеделие без напояване може да се прави в България? Да приказваме за най-големия камшик в България - бедността и неравенствата. Защо не седнем и да решим, че всички остарели пенсии би трябвало да се преизчислят. Не може да се живее с 200 лева Защо да не приказваме да въведем фамилно подоходно облагане, с цел да помогнем на тези младежи, които и тук видяхме с дребните дечица, да раждат и отглеждат децата си в България. Защо да не им помогнем с облекчени условия за закупуване на първо жилище? Вчера на младежката полемика младежите от Румъния споделиха, че при тях това от дълго време е направено - всяко младо семейство получава помощ за първо жилище и за първа кола. Възможни ли са тези наши фантазии, както ги нарекоха някои съперници. Възможни са! Не споделяме, че ще е елементарно. Не споделяме, че ще е всичко, в този момент и незабавно. Но ние би трябвало да стартираме този диалог с народа си и той е - завършек на прехода, обща национална сила за различен път на развиване на България!
Ще има опозиция, тъй като тези години сътвориха политико-олигархична група в България, която си присвои страната и която краде от вас 10 милиарда лева годишно. Те няма да правят отстъпка от богатствата си. Има каста от стопански кръгове, които си купуват политици от всички цветове и няма значение кой ръководи - те са добре. Това ще бъде нашият огромен конкурент и това е мощ. Не би трябвало да си вършим илюзии. Сигурно и в нашите редици ще има хора, които няма да одобряват нашето предложение към нашия народ. Нека да спорим! Може би в разногласието ще решим истината. Но не се отхвърляйте. Колкото и да е мъчно, който и да е против нас, имаме своите смели хрумвания. Бъдете неподкупни и да бъдем поредни, с цел да ги докараме до дъно.
Вие, тези над 70 000 души през днешния ден, сте нашите апостоли в цялата страна. Идете, спорете, говорете, водете народа ни. Не се отхвърляйте, тъй като през днешния ден подаваме ръка на всеки българин, където и да се намира по света, който милее за семейство, жанр и родно място. Елате - дружно, помогнете с ум, труд, който с каквото може. Нека се обединим за децата си, за справедливостта, за високи приходи, за висок стандарт на живот, за завършек на шайката, която си отива, само че за народ, който остава. Народ, който има своето бъдеще. Нека се обединим, народе, за България!
.jpg )
Обръщение на МЕРСИЯ МАКДЕРМОТ
към събора на Бузлуджа 2018, с признателност за присъдената й премия на Народно събрание на Българска социалистическа партия - "Димитър Благоев ":
Драги другарки и приятели,
Искам от все сърце да ви благодаря за тази висока премия, за тази огромна, напълно непредвидена чест. Точно по това време преди 70 години бях в България за пръв път като член на английската младежка бригада "Майор Франк Томпсън ". Ние участвахме в строителството на огромния язовир покрай с. Копринка. За мен висшият миг на това първо престояване в България беше нашата среща с Георги Димитров в двореца "Евксиноград ". С него прекарахме цели два часа и на сбогуване ние му дадохме заричане, че няма да забравим България. Моите книги съставляват осъществяване на това заричане, обещано на Георги Димитров персонално преди толкоз доста години.
Тогава пристигнах в България да вземам участие в градежа на социализма. Биографията на Димитър Благоев написах първо за британските социалисти, те да го вземат като образец, да се учат от него. И през днешния ден, в случай че с тази книга аз мога да допринеса нещичко за делото на Дядо Благоев в България, аз ще бъда безпределно щастлива. Още един път ви благодаря.
Да живее социализмът!
Писмо от София
МЪДРОСТТА НА БУЗЛУДЖА
Анжел Вагенщайн
...Сърцето ми се възрадва от тази панорама: не от 70-те хиляди червени шапки и флагове - виждали сме какъв брой елементарно човек може да смени и шапката, и партийното си знаме! Не, не от тях се възрадвах, а от 70-те хиляди червени сърца. Тях не можеш небрежно да подменяш съгласно ветровете на времето!
И още веднъж си спомних апела на нашия Продев, на Ремсиста, в миналото произнесени от същата тази естрада: "Горе сърцата, приятели! " И ги видях, почувствах с всичките си сетива ритъма на седемдесет хиляди червени сърца. Прибавих и моето, изтощеното, макар, че не бях там, на Бузлуджа. Не тая засегнатост, че никой не се сети да ме предложения и ми помогне да измина пътя, а аз към този момент съм усложнен да го сторя без непозната помощ: тъкмо преди 80 години, напълно тъкмо преди осемдесет! - през късното лято на 1938-ма изкачих първото хълмче на Ремса, най-лекото и сантименталното, без да допускам какво дълго и съдбовно нанагорнище ме чака по дългия път към Върха.
Изслушах деликатно словата - предстоящи и към този момент изричани, най-често познати и ненужно парадни, само че и парадите имат своите стандарти. Корнелия приказва добре и от сърце, зададе лесни въпроси с сложни отговори, само че премълча няколко думички - главните думички, без които радикалната смяна е невъзможна и които в този момент срамливо премълчаваме. Може би по този начин би трябвало, само че пребивавам с вярата, че ще настъпи и тяхното време!
И в случай че нещо в действителност ме впечатли, това е упоритостта на господин Станишев, който би трябвало от дълго време да разбере, че мястото му не е на тази естрада - сходно на един негов немски съидейник, който безмълвно слезе от европейската! И по какъв начин се възрадвах, когато той, както го е правил постоянно, когато в своята словесна беззащитност няма какво да каже, се провиква "БСП! Българска социалистическа партия! Българска социалистическа партия! ", с вярата, че ще го последва вълна от всеобщи възгласи. Но този път... Този път на втория, че и третия път, поляната отвърна с безмълвие. Дано се досети, че би трябвало да взема подръка доведените от него джендъроносци и ги води отгдето са пристигнали!
Защото Бузлуджа потвърди своята вековна мъдрост!
И по този начин, на път към Върха! Той ще бъде дълъг, стръмен и сложен, само че горе сърцата, скъпи мои, благи мои приятели!
Добре пристигнали на това историческо място. Добре пристигнали скъпи сънародници от Америка, Лондон, Барселона и Берлин, които видях на поляната. Добре пристигнали, българи.
Скъпи другарки и приятели,
Добре пристигнали на нашата Историческа поляна. Добре пристигнали на нашите съдружни сътрудници и на нашите другари от Румъния, Сърбия, Черна гора, Албания и Словения. Добре пристигнали в нашата прелестна България.
И през днешния ден ни събра уважението и почитта към нашите герои. Към тези мъже и дами, които живяха и починаха за България. Днес ни събра поклонението пред историята на един заслужен и храбър български народ. Но през днешния ден ни събра и сегашното. Събра ни паниката, че изчезваме като народ. Болката, че сме най-бедни в Европа. Грижата, че децата ни са с най-ниско обучение. Гневът ни, че по улиците умират хора, тъй като лечебните заведения са закрити. Унижението у тези, които съградиха България, а през днешния ден живеят с 200 лева пенсия. Както и крещящата неправда, нарушители, които обират домовете ви, които крадат парите ви и тези нарушители във властта, които крадат милиони от народа си, да се разхождат безнаказано. Но през днешния ден ни събра и нещо друго, доста разнообразни хора по възраст и занимание. Учители и лекари, земеделци и хора с дребни фамилни компании, млади и възрастни, студенти и пенсионери, инженери. Различни, само че събрани от едно - ние сме смели хора, които сме тук, без боязън да кажем, че страната ни се ръководи от тайфа. Тази тайфа пороби народа си. Тази тайфа открадна България. Тази тайфа си сътвори правила и закони, които ги направиха безнаказани. Но тази тайфа посегна и на най-скъпото ни - всеки, който не е склонен, всеки, който подлага на критика, е посочван за зложелател, подбудител. На всеки подобен му се затваря устата, уволнява се от работа, преследва му се бизнесът. Народе, посегнаха на най-святото ни - правото ни да мислим свободно, да приказваме свободно, правото ни да бъдем с друго мнение, правото да бъдем хора с достолепие. Но шайката си отива, народът остава и този народ би трябвало да избере своя път. Ето за какво тук ни събира и бъдещето, тъй като ние предлагаме на своя народ един вероятен път. Ние му предлагаме да си върнем държавността, да си пазим суверенитета като страна, достолепието като народ. Ние предлагаме страната да не приватизира и концесионира националните си благосъстояния, плажове, гори, летища, жп линии. Ние предлагаме този диалог. Ние предлагаме страната да сътвори свое лично, българско, родно произвеждане. Всички дружно, да създадем българска стопанска система, всички дружно, да създадем стратегия за всеки един район в България. Всички дружно, да решим, че това произвеждане ще бъде обезпечено с български фрагменти, а не с мигранти, които ще ни вземат решение въпроса с работната мощ и демографската рецесия.
Всички дружно, да обсъдим и решим, че имаме потребност от 200 инженери, 300 механици и дано страната да ги заложи в държавните университети, да заплаща стипендия на тези младежи, а когато те завършат, да работят в България. Ние предлагаме на народа си диалог за това - вашите, нашите пари от Здравната каса да се употребяват от лечебни заведения, които не са търговски сдружения и не вършат облага от нашето здраве. Ние предлагаме на народа си да понижим Данък добавена стойност върху медикаментите, с цел да бъдат налични за всеки болен. Ние предлагаме диалог - българската страна да има своята роля в образованието на децата ни. Ние желаеме един учебник, в един клас, за цялата страна с същинската, достоверната, българска история, литература и просвета и да не се подменя идентичността на народа. Предлагаме на народа да приказваме за българската земеделска земя. Не може 10-15 души в страната да владеят 70% от земята ни. Нека беседваме да сложим таван на дотациите и парите да отидат при вас - дребни, дребни, междинни фермери, които гледате плодове, зеленчуци, месо и мляко и храните българския народ. Нека възстановим Напоителни системи - какво земеделие без напояване може да се прави в България? Да приказваме за най-големия камшик в България - бедността и неравенствата. Защо не седнем и да решим, че всички остарели пенсии би трябвало да се преизчислят. Не може да се живее с 200 лева Защо да не приказваме да въведем фамилно подоходно облагане, с цел да помогнем на тези младежи, които и тук видяхме с дребните дечица, да раждат и отглеждат децата си в България. Защо да не им помогнем с облекчени условия за закупуване на първо жилище? Вчера на младежката полемика младежите от Румъния споделиха, че при тях това от дълго време е направено - всяко младо семейство получава помощ за първо жилище и за първа кола. Възможни ли са тези наши фантазии, както ги нарекоха някои съперници. Възможни са! Не споделяме, че ще е елементарно. Не споделяме, че ще е всичко, в този момент и незабавно. Но ние би трябвало да стартираме този диалог с народа си и той е - завършек на прехода, обща национална сила за различен път на развиване на България!
Ще има опозиция, тъй като тези години сътвориха политико-олигархична група в България, която си присвои страната и която краде от вас 10 милиарда лева годишно. Те няма да правят отстъпка от богатствата си. Има каста от стопански кръгове, които си купуват политици от всички цветове и няма значение кой ръководи - те са добре. Това ще бъде нашият огромен конкурент и това е мощ. Не би трябвало да си вършим илюзии. Сигурно и в нашите редици ще има хора, които няма да одобряват нашето предложение към нашия народ. Нека да спорим! Може би в разногласието ще решим истината. Но не се отхвърляйте. Колкото и да е мъчно, който и да е против нас, имаме своите смели хрумвания. Бъдете неподкупни и да бъдем поредни, с цел да ги докараме до дъно.
Вие, тези над 70 000 души през днешния ден, сте нашите апостоли в цялата страна. Идете, спорете, говорете, водете народа ни. Не се отхвърляйте, тъй като през днешния ден подаваме ръка на всеки българин, където и да се намира по света, който милее за семейство, жанр и родно място. Елате - дружно, помогнете с ум, труд, който с каквото може. Нека се обединим за децата си, за справедливостта, за високи приходи, за висок стандарт на живот, за завършек на шайката, която си отива, само че за народ, който остава. Народ, който има своето бъдеще. Нека се обединим, народе, за България!
Обръщение на МЕРСИЯ МАКДЕРМОТ
към събора на Бузлуджа 2018, с признателност за присъдената й премия на Народно събрание на Българска социалистическа партия - "Димитър Благоев ":
Драги другарки и приятели,
Искам от все сърце да ви благодаря за тази висока премия, за тази огромна, напълно непредвидена чест. Точно по това време преди 70 години бях в България за пръв път като член на английската младежка бригада "Майор Франк Томпсън ". Ние участвахме в строителството на огромния язовир покрай с. Копринка. За мен висшият миг на това първо престояване в България беше нашата среща с Георги Димитров в двореца "Евксиноград ". С него прекарахме цели два часа и на сбогуване ние му дадохме заричане, че няма да забравим България. Моите книги съставляват осъществяване на това заричане, обещано на Георги Димитров персонално преди толкоз доста години.
Тогава пристигнах в България да вземам участие в градежа на социализма. Биографията на Димитър Благоев написах първо за британските социалисти, те да го вземат като образец, да се учат от него. И през днешния ден, в случай че с тази книга аз мога да допринеса нещичко за делото на Дядо Благоев в България, аз ще бъда безпределно щастлива. Още един път ви благодаря.
Да живее социализмът!
Писмо от София
МЪДРОСТТА НА БУЗЛУДЖА
Анжел Вагенщайн
...Сърцето ми се възрадва от тази панорама: не от 70-те хиляди червени шапки и флагове - виждали сме какъв брой елементарно човек може да смени и шапката, и партийното си знаме! Не, не от тях се възрадвах, а от 70-те хиляди червени сърца. Тях не можеш небрежно да подменяш съгласно ветровете на времето!
И още веднъж си спомних апела на нашия Продев, на Ремсиста, в миналото произнесени от същата тази естрада: "Горе сърцата, приятели! " И ги видях, почувствах с всичките си сетива ритъма на седемдесет хиляди червени сърца. Прибавих и моето, изтощеното, макар, че не бях там, на Бузлуджа. Не тая засегнатост, че никой не се сети да ме предложения и ми помогне да измина пътя, а аз към този момент съм усложнен да го сторя без непозната помощ: тъкмо преди 80 години, напълно тъкмо преди осемдесет! - през късното лято на 1938-ма изкачих първото хълмче на Ремса, най-лекото и сантименталното, без да допускам какво дълго и съдбовно нанагорнище ме чака по дългия път към Върха.
Изслушах деликатно словата - предстоящи и към този момент изричани, най-често познати и ненужно парадни, само че и парадите имат своите стандарти. Корнелия приказва добре и от сърце, зададе лесни въпроси с сложни отговори, само че премълча няколко думички - главните думички, без които радикалната смяна е невъзможна и които в този момент срамливо премълчаваме. Може би по този начин би трябвало, само че пребивавам с вярата, че ще настъпи и тяхното време!
И в случай че нещо в действителност ме впечатли, това е упоритостта на господин Станишев, който би трябвало от дълго време да разбере, че мястото му не е на тази естрада - сходно на един негов немски съидейник, който безмълвно слезе от европейската! И по какъв начин се възрадвах, когато той, както го е правил постоянно, когато в своята словесна беззащитност няма какво да каже, се провиква "БСП! Българска социалистическа партия! Българска социалистическа партия! ", с вярата, че ще го последва вълна от всеобщи възгласи. Но този път... Този път на втория, че и третия път, поляната отвърна с безмълвие. Дано се досети, че би трябвало да взема подръка доведените от него джендъроносци и ги води отгдето са пристигнали!
Защото Бузлуджа потвърди своята вековна мъдрост!
И по този начин, на път към Върха! Той ще бъде дълъг, стръмен и сложен, само че горе сърцата, скъпи мои, благи мои приятели!
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ