Вплитат кирилица и глаголица в небостъргача Златен век СНИ...
Скандалът към градежа на небостъргача „ Златен век” в столичния квартал „ Лозенец” раздруса страната. Мненията и до през днешния ден остават мощно поляризирани - от утвърждение до настояването да бъде съборен. Строителството на постройката беше спряно през март 2019 година и от този момент строителният надзор и Регионалното министерство оповестиха редица взаимно изключващи се обстоятелства. В последна сметка вложителят - строителна компания „ Артекс ", заведе каузи, а през май 2021 година Върховният административен съд позволи строителството да продължи.
И до момента в който институциите се лутат и си трансферират отговорността, от „ Артекс “ са безапелационни, че постройката „ Златен век “ ще я има. С писмо в тяхна поддръжка излезе и Националната асоциация на строителните бизнесмени (НАСП). От там настояват, че разнопосочните решения на българските институции по проблема са обезпокоителен сигнал за нарушение на бизнес климата в страната.
„ Казусът „ Златен век” фактически е сага, която вплита в себе си административни своеволия, проблеми сред институциите и междуличностни битки. За нас, екипа на „ Артекс”, обаче тази постройка е блян към постигане на по-високи измерения в архитектурата”, по този начин младият проектант Пламен Мирянов разяснява пред „ Марица” противоречивия проблем. След това описа в резюме концепцията му, която вплита културна и духовна тъкан в плана.
„ Ние ще построим " Златен век ", тъй като постройката е законна и тъй като имаме вяра в силата на съзиданието.
Името е въодушевено от „ златния " век в българската история,
времето на възпитаника на Магнаурската школа цар Симеон Велики. Днес гледаме на архитектурата като на мост сред епохите и обръщение към тези, които са подготвени да основат новата реалност. Т.е. тръгваме от този връх в политиката на цар Симеон Велики, само че развиваме една нова теза и тя е, че златният век следва - стига да имаме куража да го изберем”, твърди арх. Пламен Мирянов.
Сградата е развита в поредност от знаци:
в основите й се виждат три стилизирани житни класа, които се извисяват от 30-метрови арки. Тези детайли от фибробетон основават по-флорални форми, основани на символиката на растежа и благоденствието. По-наблюдателните могат да видят в трите арки още един знак, прабългарското Y - стилизиран вид с отпратка към знака на хан Кубрат. „ Добре е всеки размер в архитектурата да споделя история, а не да е самоцелен „ изказ” на гордостта на архитекта. Да, ние постоянно можем да създадем първокласна постройка, само че въпросът е в нея да има вплетено послание”, споделя Мирянов.
Друг новаторски миг в плана е, че „ Златен век” е дишаща постройка. Този резултат се реализира посредством рекуператорна система за подаване на пресен въздух и контролиране на температурата, което ще понижи сензитивно енергийните разноски в бъдеще. Първите равнища на постройката са за общоприетите функционалности: жилищни площи, търговски център, кафе, спа зона с басейн, зала за танци, пилатес и йога.
Различното обаче е в планувания музей на християнската просвета
Самият музей ще употребява модернистични похвати за показване на тези „ знаци на паметта” с прожекции, мултимедия, дребна кинозала, изложба за модерно и антично изкуство, също иконография и зала за събития: беседи, концерти, семинари за изкуство, музика и архитектура.
„ И двете ни писмености - глаголица и кирилица, непроменяемо са свързани с посланието за светлина, за напредък, за пътя, по който вървим през днешния ден като народ. Затова „ кодираме “ буквите в декоративните решетки по фасадата, които скриват отворите за вентилация - изясни младият проектант и добавя. - Ето за какво имаме вяра, че този план е напълно в интерес на нашето общество. С построяването му насочваме съответни послания, а посредством символиката в постройката желаеме да облагородим целия регион „ Лозенец”. Освен това планираме да отворим нови работни места. Ние, българите, имаме потребност от здания с темперамент и неповторимо лице. Градският център към този момент не е исторически резерват със застинали в старините правила и хармония. Той има потребност от нов характер и сила.
Ето за какво не подвигаме следващата Вавилонска кула
Знаем, че сходен план би бил жертван, в случай че я няма духовната тъкан. Замисълът ни е в най-високата и красива част на небостъргача да построим дребен храм-параклис. И този параклис да свидетелства, че нищо в този свят не може да се случи без Божието благоволение”, твърди Мирянов.
В близко бъдеще: Възкресяват богозидания Мелник и храмовете му
Днес името на младия арх. Пламен Мирянов стои зад фондация „ Нашият дом е България “. Тя се трансформира в национална акция за издигане националното самочувствие и духа на българите.
Един от последните ни планове е да възродим прелестния пирински град Мелник, издаде в задатък пред „ Марица “ арх. Мирянов. Този нравствен център е с повече от 70 храмове и манастири. Ала най-големият от тях - „ Свети Николай Чудотворец “, тъне в давност от години.
„ Имаме план с екип от експерти, измежду които проф. Виолета Нешева и арх. Юлий Фърков, археолози, историци и архитекти. Всички дружно ще стартираме да възвръщаме духовния Мелник, тъй като той е забравената столица на България - богозиданият град. В този център желаеме да създадем музеи, да съградим нови църкви - единствено по този път ще си спомним нашето великолепие като народ “, заключава арх. Пламен Мирянов.
Конопен бетон и изолираност от вълна в бъдещо населено място
„ Наскоро вървях на Средногорския събор в покрайнините на манастира " Гигинци ". Там се срещнах с хора от Националната асоциация на животновъдите в България и се заговорихме за вълната на овцете. Всеки сезон тя се изхвърля като боклук на всевъзможни места - в дерета и реки. Освен че фермерите отнасят солени санкции, сходен метод крие риск от екологични бедствия”, описа арх. Пламен Мирянов. Идеята му е да се откри метод тази голяма маса от вълна
да се изкупи и от нея да се създава изолираност.
Вече има патентована технология и с нея отпадъкът се рециклира в устойчива суровина. Идеята е много щура и ексцентрична, само че младият проектант я обмисля съществено.
Той се оказва последовател на най-модерните трендове в строителните технологии, основани на биологичните материали. Интересна технология в тази посока е кръстосано ламинираната дървесина - извънредно здрава и с бърз монтаж. Примерно седеметажна постройка с сходни панели е в положение да издържи на земетресение с магнитуд 7,5 по скалата на Рихтер.
Конопеният бетон също е напът да преобърне естествената структура, тъй като мощно се вписва в наклонността на възобновимите запаси. Той има негативен въглероден отпечатък, висока топлоизолация и
може да се употребява като тор след разрушение на постройката.
„ Давам си сметка какъв брой канцерогенни и токсични за човешкото здраве могат да са някои материали. Сградите ни разболяват и това се дължи примерно на стъклената вата, която е потвърдено канцерогенна. Затова избираме „ зеленото “ - занапред ще използваме екоиновациите в новия ни план за населено място в местността Камбаните, против Бизнес парк София. Знаем, че домът, къщата, огнището са свещени за българина. Човек може да си даде последните спестявания, с цел да има дом. Затова го проектираме по този начин, че и самите ние да желаеме да живеем в него. Работим с изключителното схващане за грижа и великодушие към клиента”, споделя архитектът.
Ековълна за Черноморието вместо мутробарока
Ниска височина на застройката и естествени материали - това е визията на арх. Пламен Мирянов за родното Черноморие. „ Младите хора след време ще се радват повече на сходна естествена среда. Също на историческата тъкан в черноморски градове като Созопол и Несебър. Те би трябвало да имат статут като Лещен и Ковачевица - т.е. да бъдат резервати. Без разлика сред нов и остарял град, всичко да е в едно!
Иска ми се да видя още веднъж такива центрове с възрожденска черноморска архитектура. Сигурен съм, че това е най-естествената среда до морето ни. Вместо това ни заля мутробарокът, който няма никакво отношение към човека”, съжалява младежът. Това, с което го впечатлява прилежаща Гърция, да вземем за пример са ниските постройки - на 3-4 етажа, наоколо до водата. „ Крайбрежието на Гърция се класира на 12-о място в света по повърхност - 13,676 км дължина. В съпоставяне с гърците нашата линия е нещо доста по-малко и бутиково, само че точно това я прави толкоз скъпа! Нека я пазим, да строим в синтез с природата и да сме виновни по отношение на нея! Какво значи това ли? Повече естествени материали, като дърво и камък.”
Всяка постройка носи обръщение и то е в името й
Построената от " Артекс " постройка „ Летера “ (от „ писмен знак “) е едно от дребното места у нас, където може да се види първата българска писменост - глаголицата.
" Освен буквите, върху камъка гравирахме добродетели, като „ обич “, „ съчувствие “, „ добротворчество “, допълват от екипа. И имат вяра, че новата българска архитектура от 21. век има призванието да синтезира прагматизъм, хармония и нематериалност. Конкретен образец за сходен синтез е решетъчната фасадна стена, завършена от преплитане на глаголически букви с изписване на псалм 91 и посланието „ Бог е обич “ в постройка „ Летера “. Надеждата на проектантите от „ Артекс “ е, че вплитайки Словото в постройките, минувачите да желаят да научат повече за святата писменост на първоучителите Кирил и Методий.
Сградите са като хората, всеки има своята история - ето за какво те би трябвало да имат имена, изясни за „ Марица “ арх. Пламен Мирянов. Само по този метод хората няма да имат възприятието, че живеят в „ неизвестен “ блок под незнаен номер. Именно това персонално отношение към дома влага повече стойност в жилищната постройка. А положителната архитектура оказва помощ на бита да се трансформира в осмислен живот и изпраща вълнуващи послания, уверени са в екипа на „ Артекс “.
Избирайки имената на постройките, от компанията търсят символика, а от време на време тя идва от самата локация. Така на улица „ Слънчоглед “ в столицата се появи постройка „ Ария “, което на латински значи " градина, двор ", напомни младият проектант. Благородното лъчение на камъка и чистите линии на силуета се виждат и в други техни здания - на ул. „ Латинка “ 7 и на ул. „ Секвоя “.
И до момента в който институциите се лутат и си трансферират отговорността, от „ Артекс “ са безапелационни, че постройката „ Златен век “ ще я има. С писмо в тяхна поддръжка излезе и Националната асоциация на строителните бизнесмени (НАСП). От там настояват, че разнопосочните решения на българските институции по проблема са обезпокоителен сигнал за нарушение на бизнес климата в страната.
„ Казусът „ Златен век” фактически е сага, която вплита в себе си административни своеволия, проблеми сред институциите и междуличностни битки. За нас, екипа на „ Артекс”, обаче тази постройка е блян към постигане на по-високи измерения в архитектурата”, по този начин младият проектант Пламен Мирянов разяснява пред „ Марица” противоречивия проблем. След това описа в резюме концепцията му, която вплита културна и духовна тъкан в плана.
„ Ние ще построим " Златен век ", тъй като постройката е законна и тъй като имаме вяра в силата на съзиданието.
Името е въодушевено от „ златния " век в българската история,
времето на възпитаника на Магнаурската школа цар Симеон Велики. Днес гледаме на архитектурата като на мост сред епохите и обръщение към тези, които са подготвени да основат новата реалност. Т.е. тръгваме от този връх в политиката на цар Симеон Велики, само че развиваме една нова теза и тя е, че златният век следва - стига да имаме куража да го изберем”, твърди арх. Пламен Мирянов.
Сградата е развита в поредност от знаци:
в основите й се виждат три стилизирани житни класа, които се извисяват от 30-метрови арки. Тези детайли от фибробетон основават по-флорални форми, основани на символиката на растежа и благоденствието. По-наблюдателните могат да видят в трите арки още един знак, прабългарското Y - стилизиран вид с отпратка към знака на хан Кубрат. „ Добре е всеки размер в архитектурата да споделя история, а не да е самоцелен „ изказ” на гордостта на архитекта. Да, ние постоянно можем да създадем първокласна постройка, само че въпросът е в нея да има вплетено послание”, споделя Мирянов.
Друг новаторски миг в плана е, че „ Златен век” е дишаща постройка. Този резултат се реализира посредством рекуператорна система за подаване на пресен въздух и контролиране на температурата, което ще понижи сензитивно енергийните разноски в бъдеще. Първите равнища на постройката са за общоприетите функционалности: жилищни площи, търговски център, кафе, спа зона с басейн, зала за танци, пилатес и йога.
Различното обаче е в планувания музей на християнската просвета
Самият музей ще употребява модернистични похвати за показване на тези „ знаци на паметта” с прожекции, мултимедия, дребна кинозала, изложба за модерно и антично изкуство, също иконография и зала за събития: беседи, концерти, семинари за изкуство, музика и архитектура.
„ И двете ни писмености - глаголица и кирилица, непроменяемо са свързани с посланието за светлина, за напредък, за пътя, по който вървим през днешния ден като народ. Затова „ кодираме “ буквите в декоративните решетки по фасадата, които скриват отворите за вентилация - изясни младият проектант и добавя. - Ето за какво имаме вяра, че този план е напълно в интерес на нашето общество. С построяването му насочваме съответни послания, а посредством символиката в постройката желаеме да облагородим целия регион „ Лозенец”. Освен това планираме да отворим нови работни места. Ние, българите, имаме потребност от здания с темперамент и неповторимо лице. Градският център към този момент не е исторически резерват със застинали в старините правила и хармония. Той има потребност от нов характер и сила.
Ето за какво не подвигаме следващата Вавилонска кула
Знаем, че сходен план би бил жертван, в случай че я няма духовната тъкан. Замисълът ни е в най-високата и красива част на небостъргача да построим дребен храм-параклис. И този параклис да свидетелства, че нищо в този свят не може да се случи без Божието благоволение”, твърди Мирянов.
В близко бъдеще: Възкресяват богозидания Мелник и храмовете му
Днес името на младия арх. Пламен Мирянов стои зад фондация „ Нашият дом е България “. Тя се трансформира в национална акция за издигане националното самочувствие и духа на българите.
Един от последните ни планове е да възродим прелестния пирински град Мелник, издаде в задатък пред „ Марица “ арх. Мирянов. Този нравствен център е с повече от 70 храмове и манастири. Ала най-големият от тях - „ Свети Николай Чудотворец “, тъне в давност от години.
„ Имаме план с екип от експерти, измежду които проф. Виолета Нешева и арх. Юлий Фърков, археолози, историци и архитекти. Всички дружно ще стартираме да възвръщаме духовния Мелник, тъй като той е забравената столица на България - богозиданият град. В този център желаеме да създадем музеи, да съградим нови църкви - единствено по този път ще си спомним нашето великолепие като народ “, заключава арх. Пламен Мирянов.
Конопен бетон и изолираност от вълна в бъдещо населено място
„ Наскоро вървях на Средногорския събор в покрайнините на манастира " Гигинци ". Там се срещнах с хора от Националната асоциация на животновъдите в България и се заговорихме за вълната на овцете. Всеки сезон тя се изхвърля като боклук на всевъзможни места - в дерета и реки. Освен че фермерите отнасят солени санкции, сходен метод крие риск от екологични бедствия”, описа арх. Пламен Мирянов. Идеята му е да се откри метод тази голяма маса от вълна
да се изкупи и от нея да се създава изолираност.
Вече има патентована технология и с нея отпадъкът се рециклира в устойчива суровина. Идеята е много щура и ексцентрична, само че младият проектант я обмисля съществено.
Той се оказва последовател на най-модерните трендове в строителните технологии, основани на биологичните материали. Интересна технология в тази посока е кръстосано ламинираната дървесина - извънредно здрава и с бърз монтаж. Примерно седеметажна постройка с сходни панели е в положение да издържи на земетресение с магнитуд 7,5 по скалата на Рихтер.
Конопеният бетон също е напът да преобърне естествената структура, тъй като мощно се вписва в наклонността на възобновимите запаси. Той има негативен въглероден отпечатък, висока топлоизолация и
може да се употребява като тор след разрушение на постройката.
„ Давам си сметка какъв брой канцерогенни и токсични за човешкото здраве могат да са някои материали. Сградите ни разболяват и това се дължи примерно на стъклената вата, която е потвърдено канцерогенна. Затова избираме „ зеленото “ - занапред ще използваме екоиновациите в новия ни план за населено място в местността Камбаните, против Бизнес парк София. Знаем, че домът, къщата, огнището са свещени за българина. Човек може да си даде последните спестявания, с цел да има дом. Затова го проектираме по този начин, че и самите ние да желаеме да живеем в него. Работим с изключителното схващане за грижа и великодушие към клиента”, споделя архитектът.
Ековълна за Черноморието вместо мутробарока
Ниска височина на застройката и естествени материали - това е визията на арх. Пламен Мирянов за родното Черноморие. „ Младите хора след време ще се радват повече на сходна естествена среда. Също на историческата тъкан в черноморски градове като Созопол и Несебър. Те би трябвало да имат статут като Лещен и Ковачевица - т.е. да бъдат резервати. Без разлика сред нов и остарял град, всичко да е в едно!
Иска ми се да видя още веднъж такива центрове с възрожденска черноморска архитектура. Сигурен съм, че това е най-естествената среда до морето ни. Вместо това ни заля мутробарокът, който няма никакво отношение към човека”, съжалява младежът. Това, с което го впечатлява прилежаща Гърция, да вземем за пример са ниските постройки - на 3-4 етажа, наоколо до водата. „ Крайбрежието на Гърция се класира на 12-о място в света по повърхност - 13,676 км дължина. В съпоставяне с гърците нашата линия е нещо доста по-малко и бутиково, само че точно това я прави толкоз скъпа! Нека я пазим, да строим в синтез с природата и да сме виновни по отношение на нея! Какво значи това ли? Повече естествени материали, като дърво и камък.”
Всяка постройка носи обръщение и то е в името й
Построената от " Артекс " постройка „ Летера “ (от „ писмен знак “) е едно от дребното места у нас, където може да се види първата българска писменост - глаголицата.
" Освен буквите, върху камъка гравирахме добродетели, като „ обич “, „ съчувствие “, „ добротворчество “, допълват от екипа. И имат вяра, че новата българска архитектура от 21. век има призванието да синтезира прагматизъм, хармония и нематериалност. Конкретен образец за сходен синтез е решетъчната фасадна стена, завършена от преплитане на глаголически букви с изписване на псалм 91 и посланието „ Бог е обич “ в постройка „ Летера “. Надеждата на проектантите от „ Артекс “ е, че вплитайки Словото в постройките, минувачите да желаят да научат повече за святата писменост на първоучителите Кирил и Методий.
Сградите са като хората, всеки има своята история - ето за какво те би трябвало да имат имена, изясни за „ Марица “ арх. Пламен Мирянов. Само по този метод хората няма да имат възприятието, че живеят в „ неизвестен “ блок под незнаен номер. Именно това персонално отношение към дома влага повече стойност в жилищната постройка. А положителната архитектура оказва помощ на бита да се трансформира в осмислен живот и изпраща вълнуващи послания, уверени са в екипа на „ Артекс “.
Избирайки имената на постройките, от компанията търсят символика, а от време на време тя идва от самата локация. Така на улица „ Слънчоглед “ в столицата се появи постройка „ Ария “, което на латински значи " градина, двор ", напомни младият проектант. Благородното лъчение на камъка и чистите линии на силуета се виждат и в други техни здания - на ул. „ Латинка “ 7 и на ул. „ Секвоя “.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ