За какво търси алиби Лозан Панов?
Ситуацията малко наподобява на националната сентенция „ Гузен негонен бяга “. Кои политици или политически сили оказват напън върху Панов
Българските жители към този момент схванаха, че има магистрати, които не се занимават с право, а с политика и обслужване на политически ползи
След радикалните дейности на управляващите в Полша и Румъния, ще пристигна ли време и в България да бъде извършена същинска промяна на „ недосегаемите “ в Темида
Помним добре по какъв начин в близкото минало недоволните от другарите си комунистически деятели пишеха донос след донос до Комсомола, Партията, Държавна сигурност или чак до Съветския съюз.
Днес, явно, техните наследници показват положително асимилиране на завещаните уроци. С една съществена разлика – “децата на номенклатурата ” замениха Москва с Брюксел и Съюз на съветските социалистически републики с Европейски Съюз.
Какво се случи този път?
Политическите кръгове (с тежест от 2,96%), до последния човек свързани с Българска комунистическа партия и Държавна сигурност, подкрепящи ръководителя на Върховния касационен съд, взеха решение да подреден следващото интензивно мероприятие на външна територия. За задачата още веднъж бе употребен непознат публицист, попитал правосъдната еврокомисарка Вера Йоурова какво мисли за хипотетичен напън върху Лозан Панов, извършен у нас.
Нищо учудващо. Явно остарелият номер с евродокладите не върви, та окепазяването на страната към този момент минава на друго равнище. А точно – обществен напън върху висши европейски представители, на които да се внуши (през ноември при визитата на Йоурова), че у нас има една неприятна прокуратура, нищо не правeща в борбата с корупцията, а за сметка на това, по родните ширини се подвизава своего рода Крали Марко (Лозан Панов), мъчещ се да освободи трите синджира плебеи, само че някакви зли и свръхестествени същества провалят благородния му план.
Не предстои на подозрение фактът, че въпросът към Йоурова е част от скърпен небрежно на родна почва сюжет. Вижте събитията:
1. Австрийският кореспондент (случайно брачната половинка на ръководителя на Върховен касационен съд издава немскоезична медия в България) пита правосъдната комисарка за Панов и фамилията му – дали били подложени на политическа офанзива и тормоз, тъй като не изпълнявали политически поръчки.
2. Новината се препечатва в медиите на подсъдими и обвинени лица, плюс овладяното от 2,96% политически кръг публично радио, които от години с фанфари и дитирамби отразяват работата на ръководителя на Върховен касационен съд.
3. Председателят на Касационния съд търси контакт на горепосочените близки до него издания преди началото на Висш съдебен съвет, давайки своята позиция за „ шокиращата информация “, че върху него бил извършен политически напън: „ Учудвам се, че българските публицисти не питат такива неща “, отсича ръководителят на най-висшата правосъдна инстанция в страната.
4. Целта е ясна – въпросът да се върне в Брюксел, с цел да може върху Панов да бъде разпънат “европейски чадър ”. Така ръководителят на Върховен касационен съд се надява да получи имунизация за рецензии и мнения към работата му – която медия си разреши да го прави, значи тя е против европейските правила.
Нека обаче опитаме да зададем някои въпроси, преди да пристигна мечтаният от Панов (видимо по някои от внасяните в Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет изключителни точки в последните месеци) и политическите 2,96% кръгове миг, в който те ще са ни забранили да питаме.
1. Ситуацията малко наподобява на националната сентенция „ Гузен негонен бяга “. Кои политици или политически сили оказват напън върху Панов?
2. Откъде австрийската медия има информация за напън? Той ли им се е оплакал персонално?
3. Натиск ли е санкцията, наложена на Панов, тъй като не е спазил закона? А напън ли упражнява той, съдейки друга институция пред Районния съд? Там, където председателстващият Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет (кадровият орган на правосъдната власт) има осезаемо въздействие, въпреки да не е директен началник.
4. След “чистката във Върховен касационен съд ”, правилно ли е, че част от уволнените към този момент са спечелили обжалванията, само че крайното решение ще е на висшите съдии, които Лозан Панов управлява?
5. Защо някогашният зам.-председател на Върховен касационен съд написа, че го е позор да е част от екипа на Панов? Защо съгласно Красимир Влахов неговият някогашен административен началник „ …занимава обществото с персоналните си страхове, sms-и и елементи за коли, само че не е дефинирал нито едно свястно обръщение, което да консолидира съдийската общност… “
6. Защо, съгласно медийни изявления, ръководителят на Върховен касационен съд освен, че командирова съдийка от дребен съд в страната в столицата, решила след това дело в негова изгода, само че и прави всичко допустимо да удължи командировката й в София?
7. Натиск ли е циничното писмо на „ Черния лебед “ (по Кръстника й Христо Иванов), в което тя обиди висш арбитър, брачната половинка му нотариус, настоящ член на Висш съдебен съвет (бивш висш арбитър със заслуги за приемането ни в НАТО и ЕС) и медии? На всичкото от горната страна, вулгарният текст бе реакция против изявления за потвърдена от съда регистрация в Министерство на вътрешните работи на горепосочената.
8. Натиск ли е присъединяване на ръководителя на Върховен касационен съд в предизборни мероприятия на политически сили? А напън ли е проведената от него полемика с уволнената неотдавна Лаура Кьовеши, която се организира в навечерието на предварителния парламентарен избор през март 2017 година?
9. Или напън са въпросите към члена на Висш съдебен съвет Атанаска Дишева, плащаща 200 лв. наем за жилище, чиято цена на свободния пазар е десетократно по-висока? Че в случай че Йоурова знаеше това, гаранция щеше да зареже Еврокомисията и да стане висш арбитър у нас. Обзалагаме се, че благинките й в Брюксел са като селска вечеринка, в съпоставяне със обществените привилегии, на които се радват някои от най-честните стожери на морала, кардиналните, борци за чиста и свята правосъдна система.
10. Добре – въпросите към Панов и Дишева са напън, а напън ли са стотиците охулващи Цацаров и прокуратурата изявления на политици, публикации в медии на подсъдими, всички дружно принадлежащи към печално прочут 2,96% политически кръг със подмолно въздействие в правосъдната власт?
Нали Панов споделяше „ Не на страха “ два дни след оставката на Христо Иванов, подадена поради несполучливия опит за послушание на неуместната прокуратура? От какво се уплаши в този момент, че се жали чак в Брюксел? Защо още веднъж използваме за бърсалка и бостанско чучело правосъдната еврокомисарка?
Или „ виновен негонен бяга “? Какви са хипотетичните разновидности? За какво търси оправдание Лозан Панов?
– Ще оглавява политически план?
– Търси път към Конституционния съд, каквито версии се появиха в медии, които славословят ръководителя на Върховен касационен съд?
Истината е елементарна. Българските жители към този момент схванаха, че има магистрати, които не се занимават с право, а с политика и обслужване на политически ползи. Именно по тази причина рейтингът на българския съд е на дъното, спрямо безусловно всички родни институции.
Именно това схванаха жителите на Румъния и Полша, които потърсиха сметка на окопалата се по върховете на правосъдната им система, считаща се за богоизбрана, прослойка, която от години служи на външен и непознат, а не на националния им интерес. Приликите сред протичащото се във Варшава, Букурещ и София са забележими с просто око. Разликата – там е забележима и волята за борба с “гнилите ябълки ”, за изрязване на тумора, завладял държавността и институциите. За отвоюване на превзетата им страна. След радикалните дейности на управляващите в Полша и Румъния, ще пристигна ли време и в България да бъде извършена същинска промяна на “недосегаемите ” в Темида?
И въпреки всичко е занимателна шизофренията на дребна група от нашите магистрати. Те до през вчерашния ден играха с политици, обслужваха политически партии, проведоха политически митинги, вършиха от заран до вечер политически изявления, променяха Конституцията. А през днешния ден се оплакват от политически напън. Гледамe и не вярвамe на ушите си!
Апропо – резултатът е противоположен. Просто тъй като който сее ветрове, жъне стихии.
Българските жители към този момент схванаха, че има магистрати, които не се занимават с право, а с политика и обслужване на политически ползи
След радикалните дейности на управляващите в Полша и Румъния, ще пристигна ли време и в България да бъде извършена същинска промяна на „ недосегаемите “ в Темида
Помним добре по какъв начин в близкото минало недоволните от другарите си комунистически деятели пишеха донос след донос до Комсомола, Партията, Държавна сигурност или чак до Съветския съюз.
Днес, явно, техните наследници показват положително асимилиране на завещаните уроци. С една съществена разлика – “децата на номенклатурата ” замениха Москва с Брюксел и Съюз на съветските социалистически републики с Европейски Съюз.
Какво се случи този път?
Политическите кръгове (с тежест от 2,96%), до последния човек свързани с Българска комунистическа партия и Държавна сигурност, подкрепящи ръководителя на Върховния касационен съд, взеха решение да подреден следващото интензивно мероприятие на външна територия. За задачата още веднъж бе употребен непознат публицист, попитал правосъдната еврокомисарка Вера Йоурова какво мисли за хипотетичен напън върху Лозан Панов, извършен у нас.
Нищо учудващо. Явно остарелият номер с евродокладите не върви, та окепазяването на страната към този момент минава на друго равнище. А точно – обществен напън върху висши европейски представители, на които да се внуши (през ноември при визитата на Йоурова), че у нас има една неприятна прокуратура, нищо не правeща в борбата с корупцията, а за сметка на това, по родните ширини се подвизава своего рода Крали Марко (Лозан Панов), мъчещ се да освободи трите синджира плебеи, само че някакви зли и свръхестествени същества провалят благородния му план.
Не предстои на подозрение фактът, че въпросът към Йоурова е част от скърпен небрежно на родна почва сюжет. Вижте събитията:
1. Австрийският кореспондент (случайно брачната половинка на ръководителя на Върховен касационен съд издава немскоезична медия в България) пита правосъдната комисарка за Панов и фамилията му – дали били подложени на политическа офанзива и тормоз, тъй като не изпълнявали политически поръчки.
2. Новината се препечатва в медиите на подсъдими и обвинени лица, плюс овладяното от 2,96% политически кръг публично радио, които от години с фанфари и дитирамби отразяват работата на ръководителя на Върховен касационен съд.
3. Председателят на Касационния съд търси контакт на горепосочените близки до него издания преди началото на Висш съдебен съвет, давайки своята позиция за „ шокиращата информация “, че върху него бил извършен политически напън: „ Учудвам се, че българските публицисти не питат такива неща “, отсича ръководителят на най-висшата правосъдна инстанция в страната.
4. Целта е ясна – въпросът да се върне в Брюксел, с цел да може върху Панов да бъде разпънат “европейски чадър ”. Така ръководителят на Върховен касационен съд се надява да получи имунизация за рецензии и мнения към работата му – която медия си разреши да го прави, значи тя е против европейските правила.
Нека обаче опитаме да зададем някои въпроси, преди да пристигна мечтаният от Панов (видимо по някои от внасяните в Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет изключителни точки в последните месеци) и политическите 2,96% кръгове миг, в който те ще са ни забранили да питаме.
1. Ситуацията малко наподобява на националната сентенция „ Гузен негонен бяга “. Кои политици или политически сили оказват напън върху Панов?
2. Откъде австрийската медия има информация за напън? Той ли им се е оплакал персонално?
3. Натиск ли е санкцията, наложена на Панов, тъй като не е спазил закона? А напън ли упражнява той, съдейки друга институция пред Районния съд? Там, където председателстващият Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет (кадровият орган на правосъдната власт) има осезаемо въздействие, въпреки да не е директен началник.
4. След “чистката във Върховен касационен съд ”, правилно ли е, че част от уволнените към този момент са спечелили обжалванията, само че крайното решение ще е на висшите съдии, които Лозан Панов управлява?
5. Защо някогашният зам.-председател на Върховен касационен съд написа, че го е позор да е част от екипа на Панов? Защо съгласно Красимир Влахов неговият някогашен административен началник „ …занимава обществото с персоналните си страхове, sms-и и елементи за коли, само че не е дефинирал нито едно свястно обръщение, което да консолидира съдийската общност… “
6. Защо, съгласно медийни изявления, ръководителят на Върховен касационен съд освен, че командирова съдийка от дребен съд в страната в столицата, решила след това дело в негова изгода, само че и прави всичко допустимо да удължи командировката й в София?
7. Натиск ли е циничното писмо на „ Черния лебед “ (по Кръстника й Христо Иванов), в което тя обиди висш арбитър, брачната половинка му нотариус, настоящ член на Висш съдебен съвет (бивш висш арбитър със заслуги за приемането ни в НАТО и ЕС) и медии? На всичкото от горната страна, вулгарният текст бе реакция против изявления за потвърдена от съда регистрация в Министерство на вътрешните работи на горепосочената.
8. Натиск ли е присъединяване на ръководителя на Върховен касационен съд в предизборни мероприятия на политически сили? А напън ли е проведената от него полемика с уволнената неотдавна Лаура Кьовеши, която се организира в навечерието на предварителния парламентарен избор през март 2017 година?
9. Или напън са въпросите към члена на Висш съдебен съвет Атанаска Дишева, плащаща 200 лв. наем за жилище, чиято цена на свободния пазар е десетократно по-висока? Че в случай че Йоурова знаеше това, гаранция щеше да зареже Еврокомисията и да стане висш арбитър у нас. Обзалагаме се, че благинките й в Брюксел са като селска вечеринка, в съпоставяне със обществените привилегии, на които се радват някои от най-честните стожери на морала, кардиналните, борци за чиста и свята правосъдна система.
10. Добре – въпросите към Панов и Дишева са напън, а напън ли са стотиците охулващи Цацаров и прокуратурата изявления на политици, публикации в медии на подсъдими, всички дружно принадлежащи към печално прочут 2,96% политически кръг със подмолно въздействие в правосъдната власт?
Нали Панов споделяше „ Не на страха “ два дни след оставката на Христо Иванов, подадена поради несполучливия опит за послушание на неуместната прокуратура? От какво се уплаши в този момент, че се жали чак в Брюксел? Защо още веднъж използваме за бърсалка и бостанско чучело правосъдната еврокомисарка?
Или „ виновен негонен бяга “? Какви са хипотетичните разновидности? За какво търси оправдание Лозан Панов?
– Ще оглавява политически план?
– Търси път към Конституционния съд, каквито версии се появиха в медии, които славословят ръководителя на Върховен касационен съд?
Истината е елементарна. Българските жители към този момент схванаха, че има магистрати, които не се занимават с право, а с политика и обслужване на политически ползи. Именно по тази причина рейтингът на българския съд е на дъното, спрямо безусловно всички родни институции.
Именно това схванаха жителите на Румъния и Полша, които потърсиха сметка на окопалата се по върховете на правосъдната им система, считаща се за богоизбрана, прослойка, която от години служи на външен и непознат, а не на националния им интерес. Приликите сред протичащото се във Варшава, Букурещ и София са забележими с просто око. Разликата – там е забележима и волята за борба с “гнилите ябълки ”, за изрязване на тумора, завладял държавността и институциите. За отвоюване на превзетата им страна. След радикалните дейности на управляващите в Полша и Румъния, ще пристигна ли време и в България да бъде извършена същинска промяна на “недосегаемите ” в Темида?
И въпреки всичко е занимателна шизофренията на дребна група от нашите магистрати. Те до през вчерашния ден играха с политици, обслужваха политически партии, проведоха политически митинги, вършиха от заран до вечер политически изявления, променяха Конституцията. А през днешния ден се оплакват от политически напън. Гледамe и не вярвамe на ушите си!
Апропо – резултатът е противоположен. Просто тъй като който сее ветрове, жъне стихии.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ