Стратегическият съвет към президента: Липса на прозрачност и на реална отговорност за управление пречат на връзката държава-общество
Системните недостатъци на модела на ръководство у нас и на връзките сред страната и обществото могат да се решат единствено с дълбока промяна, която да овласти жителите и да наложи механизми за бистрота и за действителна управническа отговорност. Това е един от изводите в разбор на Стратегическия съвет към президента, направен въз основата на публичното разискване при подготовката на Национален стратегически документ на България, показано на 6 август тази година от президента Румен Радев. Изводите са фокусирани върху аргументите за незадоволителните резултати в публичното развиване у нас.
И Втората част от плана за Национален стратегически документ, направен от Стратегическия съвет при президента, ще бъде подложен на публично разискване в уеб страницата на гражданската самодейност „ Ние, е-народът ” , както и в платформата на самодейността във фейсбук. След публичния спор Стратегическият съвет ще предложи визия и нужни дейности за сполучливото развиване на България.
Според разбора, макар че по Конституция властта произтича от народа, българските жители на процедура нямат ефикасни принадлежности за присъединяване в ръководството и за надзор и влияние върху органите на властта и длъжностните лица. „ Границата на рационалната самостоятелност и управническа самостоятелност е премината по посока на властова недостижимост, а това значи, че в нарушаване на главните правила на демокрацията народът не е висш суверен “, обобщават от Стратегическия съвет.
„ На върха на страната би трябвало да се сътвори нов синтез от морал и подготвеност, а това изисква нова система за асортимент на елитите, функционираща под контрола на обществото “, се показва в документа на Стратегическият съвет, основан на разбор на положението на страната. В текста се показва, че в направените до момента Национални стратегии за развиване даже и добре написаните политики остават неосъществени. „ Причините би трябвало да търсим най-много в порочния метод на ръководство, който се отличава с непросветеност, корупция, корист с власт, липса на отчетност, неефикасен надзор и практическа безнаказаност “, обобщават от Стратегическия съвет. Отчита се, че наложеният и настойчиво защитаван недопустим метод на ръководство на страната се трансформира в затруднение за дълготрайното развиване на страната ни и за пълноценна европейска интеграция. Като отрицателна последица е посочен продължаващият спад на доверието на българските жители към страната и нейните институции, достигнал сериозна фаза, изразена в всеобщите цивилен митинги против модела на ръководство.
Като недостатъци при действието на институциите и органите на обществената власт, които би трябвало да се трансформират, от Стратегическия съвет показват взимането на управнически решения, които не се обосновават авансово с обществено оповестени причини. Пример за това е влошаващият се с години законодателен развой, който подценява категорично записани условия в Закона за нормативните актове, Конституцията и Правилниците за организацията и активността на Народното събрание. „ Не се съблюдава базисното демократично условие всеки орган на властта, всяка администрация и всяко длъжностно лице да се регистрира пред обществото за изразходваните средства и постигнатите резултати “, написа още в плана на Стратегическия съвет. Необходим е по-ефективен надзор и наказания за корупция и корист с власт, както и въвеждане на нови стандарти и ефикасни механизми за политическа, административна, материална и морална отговорност в духа на актуалните европейски практики.
„ Нужни са солидни гаранции, че всеки, който е получил власт от жителите, ще я упражнява по наложителни стандарти, ще се регистрира и ще носи действителна отговорност. В това отношение основни са функционалностите на правосъдната власт, само че и там се следят съществени проблеми, които са измежду главните аргументи за рецесията на държавността в България “, написа в изводите на Стратегическия съвет. Като проблеми са набелязани неналичието на ясно позициониране на пълномощията на основния прокурор във функционалната рамка на прокуратурата, в това число при следствие по отношение на него; политическото въздействие в ръководството на правосъдната власт; затруднени благоприятни условия за публичен надзор върху дейностите на прокуратурата; неналичието на забележими резултати за превъзмогване на несъответствията при натовареността на магистратите, актуализиране на правосъдната карта, превъзмогване на кадровите дефицити в съдилищата и правосъдната администрация и отстояването на публичния интерес.
Налагат се и промени, свързани с механизмите на представителната народна власт, изборите, политическото посланичество. „ Органите, които би трябвало да наблюдават за недопускане и премахване на нарушаванията на изборните права на жителите, ползват двоен стандарт и постоянно прикриват тези нарушавания “, се показва в разбора. Като порочна процедура се показва кадровият асортимент в органите на властта и институциите, зависещ на партийни квоти, който води до тежки последствия за компетентността на администрацията.
Анализът демонстрира, че най-тежките ни проблеми са свързани на първо място със положението и вероятностите на човешкото благосъстояние (човешкия капацитет, човешкия и обществения капитал) на нацията. „ Още по-лошо е, че тези проблеми не просто са съществени, а съвсем всички се отличават с наклонност на утежняване и се укрепват взаимно “, написа в текста на Стратегическия съвет.
***
Следва цялостен текст на втората част на плана за Национален стратегически документ:
ПРОЕКТ ЗА НАЦИОНАЛЕН СТРАТЕГИЧЕСКИ ДОКУМЕНТ
Втора част – За публично разискване
Причини за неизпълнението на Националната стратегия за развиване България 2020 и за рецесията на модела на ръководство на българската страна
Изводи от Първа част
Отчитайки изказаните отзиви в публичната полемика и въз основа на цялостната оценка на резултатите, в това число признатия от правителството през май 2019 г. „ Анализ на социално-икономическото развиване на страната след присъединението й към Европейския съюз ”, се налагат следните изводи:
· Водещият стратегически документ Национална стратегия за развиване България 2020 не е осъществил задачите и целите си. Начертаната визия за положението на страната остава благопожелание за неопределеното бъдеще.
· Към 2020 година българското общество се отличава с извънредно тревожни трендове, като: висока смъртност, неприятен здравен статус на нацията; ниска раждаемост; висока емиграция на трудоспособно население; задълбочаващи се дефицити в качеството на образованието и професионалните компетентности, духовността и възпитанието; драстични и възходящи обществени неравенства, беднотия и изключване.
· Рискът за следващ десетгодишен интервал нацията да остане в плен на неизпълними пожелания е действителен. За да избегнем този риск, са нужни решителни промени.
Множество жители питат и търсят отговор на по-конкретни въпроси, свързани с аргументите за неуспеха:
· Защо страната не съумява да реализира заложените мечтани параметри на публично развиване?
· Защо не бе осъществена визията, заложена в Националната стратегия за развиване България 2020, и не бяха реализирани съответните стратегически цели, макар регистрираното консумиране на големи обществени средства?
· Защо макар признатите от държавното управление заключения и оценки, очертаващи неутешителния резултат от осъществяването на Националната стратегия за развиване България 2020, не е направена смяна в метода за правене от Министерския съвет план за нов стратегически документ за интервала от идващите 10 години - Национална стратегия за развиване България 2030?
· Защо макар доказателствата за стратегическия неуспех продължава пропагандата за блестящи триумфи на държавното ръководство?
· Защо в случай, че моделът на ръководство на страната се намира в дълбока рецесия, породила всеобщи митинги с искане за радикални промени, такива дейности не се подхващат?
Нашето схващане е, че се следят тежки и влошаващи се дисфункции в процеса на практикуване на обществената власт в България. Повечето от посочените в Националните стратегии за развиване планове са изказвани и разписвани неведнъж, в редица случаи с хипотетично откровено предпочитание да бъдат изпълнени. Въпреки това, процесите в страната не вървят в начертаната посока. Проблемите на обществото се задълбочават. Не се набелязват и преследват в действителност значими за обществото цели, а даже добре написаните политики и стратегии остават неосъществени. Възникват нови и нови рецесии, които държавното ръководство освен не взема решение, а задълбочава. Това стана изключително очевидно през последните години.
Проблемът не е в обособени неправилни решения, а в цялостния метод към очертаването на мечтаното бъдеще на нацията и пътищата за неговото реализиране. Основното пояснение за този стратегически крах е методът на подготовката и реализацията на националната тактика, който на собствен ред е обвързван с дълбоки, систематични недостатъци на модела на ръководство на страната и на връзките сред страната и жителите.
Причините би трябвало да търсим най-много в порочния метод на ръководство, който се отличава с непросветеност, корупция, корист с власт, липса на отчетност, неефикасен надзор и практическа безнаказаност.
Българската страна се ръководи по този начин, че тези, които са на власт, се интересуват само от това да задържат властта колкото е допустимо по-дълго; властимащите не желаят, а и нямат потенциал да разискват и вземат решение най-острите проблеми на нацията. Борбата за оставане на власт непременно обаче не укрепва, а в допълнение дестабилизира ръководството, разрушава съпричастността към страната и политиката. Най-сериозната отрицателна последица е продължаващият спад на доверието на българските жители към страната и нейните институции, достигнал сериозна фаза, изразена в всеобщите цивилен митинги против модела на ръководство.
Политическото и властово статукво, т.е. наложеният и настойчиво защитаван недопустим метод на ръководство на страната, се трансформира в затруднение за дълготрайното развиване на страната ни. Затова реализацията на националната тактика допуска обезпечаване на предварителна причина - надълбоко реформиране на страната, най-много на модела, по който се получава и упражнява властта.
Ние, българите, би трябвало дружно да обсъдим вероятните хрумвания за решителна промяна на метода на ръководство на страната, на модела на действие на държавните институции и най-много – връзките сред страната и обществото, страната и жителите. В днешните български условия решаването на тази задача се трансформира в наложително изискване, тъй като настоящият модел е източник на големи проблеми и съществена непреодолима спънка в сегашното за реализиране на по-добро, стабилно бъдеще.
По-конкретно, би трябвало да бъдат адресирани три групи аргументи за стратегическите провали и рецесията на ръководството в България.
Първата група причини обхваща функционирането на системата от институции и органи на обществената власт.
Основните черти на неприемливия метод на ръководство на държавата са: неяснота, липса на причини и доказателства за вземаните решения, липса на отчетност за осъществяването на решенията и постиганите резултати, отвращение да се поема отговорност във всичките й аспекти.
По предписание множеството органи на власт (законодателна, изпълнителна, съдебна; било то на централно, или на локално ниво) не работят по този начин, че обществото да е осведомено и да получава навременен и изчерпателен отговор на всички основателни въпроси и претенции за информация. Въпреки изхарчените големи за нашите благоприятни условия запаси няма значителен прогрес във въвеждането на електронното ръководство в цялостния смисъл на термина, а освен като обособени предоставяни по интернет административни услуги.
Разпространена порочна процедура е вземаните управнически решения да не се обосновават авансово с обществено оповестени причини и доказателства. Съзнателното заобикаляне и даже директно нарушение на условията за оценка на въздействието на законодателството и политиките демонстрира, че се постанова значително преправяне на нормативната уредба и промени в метода на устройство и действие на институциите.
Тази причина се демонстрира изключително фрапиращо в активността на законодателната власт. През последните 10 години качеството на законодателството бързо се утежнява. Парламентите рутинно регистрират осъществена законодателна активност и парламентарен надзор, само че позволяват редица отклонения и нарушавания на откритите правила за нормотворчество, пренебрегват възходящото неодобрение на обществото от непрозрачността на законодателния развой и от влошеното качество на законите.
Не се съблюдават категорично записани условия на Закона за нормативните актове. Стана процедура изключително значими законопроекти (например такива, изменящи десетки настоящи закони) да се внасят не от Министерския съвет, както се поставя, а от обособени народни представители. По този метод съзнателно се заобикаля предпарламентарната фаза на публично разискване, която е доста значима гаранция за либералност и бистрота на законодателния развой и неслучайно бе въведена през 2016 година като добър стандарт за съвременен и транспарантен нормотворчески развой. Принизени са условията към законопроектите, внасяни от народни представители (за тях не се планува публично разискване, а наложителната оценка на въздействието е сведена до няколко пожелателни изречения). В резултат на това обществото не е осведомено и не може да взе участие интензивно в ранния стадий на законотворчеството.
Друга причина за утежняването на законодателството е систематичната порочна практика основни промени в закони да се вършат със заключителни разпореди в различен закон, без да е налице предметна връзка в контролираните връзки. Резултатът е неналичието на предвидимост и координация във връзка с засегнатите правни субекти. Още по-недопустимо е това да се прави сред първо и второ четене, което значи приемане на процедура на едно четене и е нарушение на Конституцията. Наложи се методът посредством годишни бюджетни закони да се променят устройствени закони.
Въпреки че би трябвало да съставлява пример за върховенството на правото, активността на парламентите изобилства с образци за неспазване на признатите от самите тях Правилници за организацията и активността на Народното събрание (ПОДНС). Ето единствено някои образци:
- При депутатски законопроекти на уеб страницата на Народното събрание не се появява мнение на Министерски съвет или на министър, както изисква ПОДНС (чл. 79, алинея 2);
- При законопроекти, засягащи правосъдната власт, не се показва мнение на Висшия правосъден съвет, както изисква ПОДНС (чл. 79, ал.5);
- Не се съблюдават експлицитни периоди, планувани като гаранция за задълбочена законодателна работа и отчитане на другите отзиви – например условието да са минали 24 часа откакто депутатите са получили отчет на комисия и едвам тогава да се стартира разглеждането му;
- Нарушава се правилото, че на второ четене се разискват единствено писмени оферти, които подхождат на правилата на законопроекта, признати към този момент на първо четене и по този начин се заличават открити гаранции в законодателния процес;
- В пленарна зала докладчикът не чете предлаганите разпореждания, а се споделя „ по отчета на комисията “. А след това в стенограмата въпросният отчет не участва и не може да се направи информация. Страда публичността и прозрачността.
Поради тези систематични нарушавания неслучайно съдии в Конституционния съд в границите на своята процедура задават риторичния въпрос (Решение на Конституционен съд № 15 от 2013 г.): „ Правова ли е страната, в която Народното събрание не съблюдава личните си закони? “
Лошите резултати от ръководството се отхвърлят, а и когато са неоспорими, това е постфактум и вредите не могат да бъдат поправени. Не се съблюдава базисното демократично условие всеки орган на властта, всяка администрация и всяко длъжностно лице да се регистрира пред обществото за изразходваните средства и постигнатите резултати. Основна причина за неуспехите е днешната безотговорност и подмяната на отчетността с рекламни акции.
Ключова причина за рецесията в ръководството е неналичието на реална отговорност за неспазване на главните стандарти за законосъобразно, оправдано и етично положително ръководство при практикуване на обществената власт. Това значи, от една страна, по-ефективен надзор и наказания за корупция и корист с власт, а въпреки това, въвеждане на нови стандарти и ефикасни механизми за политическа, административна, материална и морална отговорност в духа на актуалните европейски практики.
Проблемите с неналичието на отчетност и отговорност се дължат освен на пропуски на изпълнителната власт, само че и на отхвърли на парламентите да извършват пълноценно конституционното си задължение да управляват определените от тях държавни управления. Пълноценен парламентарен надзор, изключително през последните години, на процедура липсва. Българското държавно управление е едно от дребното в Европейски Съюз, което не е обвързано от управническа стратегия, утвърдена от Народното събрание след обществен спор. Липсва ясна и постоянна правна уредба, задължаваща министър-председателя да се явява най-малко един път в месеца за отговор на въпроси на народните представители.
Нужни са солидни гаранции, че всеки, който е получил власт от жителите, ще я упражнява по наложителни стандарти, ще се регистрира и ще носи действителна отговорност. В това отношение основни са функционалностите на правосъдната власт, само че и там се следят съществени проблеми, които са измежду главните аргументи за рецесията на държавността в България.
Четири от петте промени до момента в настоящата Конституция бяха осъществени в Глава шеста „ Съдебна власт “. Въпреки това правосъдната промяна не е завършила, което се потвърждава от всеобщата социална оценка, че у нас няма господство на правото и гаранции за правдивост при нарушение на закона.
Запазването на парламентарното въздействие в ръководството на правосъдната власт поражда основателни подозрения за политически обвързаности на членовете на колегиите; на процедура присъединяване на правосъдна и законодателна власт във Висш съдебен съвет е чрез политическите квоти на парламентарното статукво; публичното присъединяване е сменено с политическо.
Заложените конституционни съотношения в основаните през 2015 година две колегии на Висш съдебен съвет не регистрират структурата и особеностите на прокуратурата, като единна част от правосъдната власт. Увеличеното професионално присъединяване в прокурорската гилдия води до повишаване на ролята на основния прокурор и усилване на централизма в прокуратурата.
Пленумът на Висш съдебен съвет през последните години се отдалечава от конституционната си задача да ръководи самостоятелната правосъдна система, защото се занимава основно с имуществени, организационни и отчетни въпроси. Липсват забележими резултати за превъзмогване на несъответствията при натовареността на магистратите, актуализиране на правосъдната карта, превъзмогване на кадровите дефицити в съдилищата и правосъдната администрация.
Една от най-съществените аргументи за проблемите, привличаща публичната рецензия, е неналичието на ясно позициониране на пълномощията на основния прокурор във функционалната рамка на прокуратурата, в това число при следствие по отношение на него. Понастоящем с изключение на с функционалния си контрол, основният прокурор разполага и с доста други официални и неофициални механизми за власт над прокурорите и прокуратурата. На процедура основният прокурор може да употребява прокуратурата в работа на политиката. Не е открит баланс сред колегиалността при съдилищата и единоначалието при прокуратурата.
Затруднени са опциите за публичен надзор върху дейностите на прокуратурата. Ограниченият достъп до актовете по методическо управление визира жителите и затруднява опциите им за правосъдна отбрана. Липсва практическа опция за следствие на основния прокурор.
Не е обезпечена действителна състезателност при избора на „ тримата първи “ в правосъдната власт. Законът за правосъдната власт позволява процедурата по желание на претенденти за ръководител на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и основен прокурор да се осъществя с присъединяване единствено на един претендент. Не се търси действително състезание на хрумвания и концепции, от което могат да бъдат преценени качествата на обособените претенденти.
Втората група аргументи визира връзките сред обществените управляващи и жителите.
Въпреки че по Конституция властта произтича от народа, българските жители на процедура нямат ефикасни принадлежности за надзор и влияние върху органите на властта и длъжностните лица. Границата на рационалната самостоятелност и управническа самостоятелност е премината по посока на властова недостижимост. Това значи, че в нарушаване на главните правила на демокрацията народът не е висш суверен.
Възможностите за практикуване на директна народна власт са на практика сведени до най-малко заради изкуствени нормативни ограничавания.
Системно се лимитира пълноценният правосъден надзор върху актовете на органите на властта. На процедура законодателството редовно слага правни и на практика спънки пред упражняването на конституционното закрепеното право на отбрана. Това се случва както чрез ограничение на опциите за касационен надзор на актовете на администрацията, по този начин и чрез увеличение на разноските за правораздаване (увеличени правосъдни такси, промени в локалната подсъдност). По този метод жителите се лишават от ефикасен правосъден надзор върху актовете на администрацията, в това число на самостоятелните регулатори.
Третата група аргументи обгръща механизмите на представителната народна власт, изборите, политическото посланичество (вкл. подбора на представителите във властта и контрола над тях).
Тук изключително място имат проблемите с честните избори и следизборния надзор. На основата на голям брой обстоятелства и доказателства в обществото се е открила всеобща настройка, че изборите от дълго време не са нито почтени, нито свободни, т.е. не са демократични. Органите, които би трябвало да наблюдават за недопускане и премахване на нарушаванията на изборните права на жителите, ползват двоен стандарт и постоянно прикриват тези нарушавания.
Назряло е времето за задълбочена и почтена социална полемика по отношение на проблемите на представителната народна власт и политическото посланичество. Тук изключително внимание би трябвало да се отдели на механизмите за кадрови асортимент, както и на обществения надзор над партийните назначения във властта. Обществото с съображение приема като порочна и нездравословна практиката на партийни квоти в органите на властта и институциите. Неприемливо високо и с тежки последствия за компетентността на администрацията е безконтролното партизиране на подбора и кариерното развиване на държавните чиновници.
В резюме, считаме, че приоритет следва да получат аргументите, свързани със положението на обществената власт и връзките й с жителите. Преодоляването на тези аргументи изисква дълбока промяна на страната. Тъй като постоянно се пита от кое място би трябвало да стартира оздравяването, отговорът е явен, а настройката в обществото е безапелационна – от „ върха ”. На върха на страната би трябвало да се сътвори нов синтез от морал и подготвеност, а това изисква нова система за асортимент на елитите, функционираща под контрола на обществото. Необходими са реформи, които да овластят жителите и да наложат логиката на действителната политическа и управническа отговорност.
Звучи банално, само че всъщност това е радикална опция на статуквото. Това е сполучливият път за привличане на жителите, за пробуждане на тяхната интензивност. След като създадем основата за такова активизиране, идва ред на идващите стъпки.
Има и още една, фундаментална причина за неуспеха на положителните планове за превъзмогване на проблемите и разцвет на българското общество. Азбучна истина е, че националният прогрес е неосъществим без обединяване на националните старания за реализиране на най-важните перспективни задания и ориентиране на лимитираните запаси към превъзмогване на най-сериозните проблеми.
Но тук има едно огромно предизвикателство, което би трябвало дружно да решим. Сплотеното изпитание е допустимо единствено на основата на споделени национални полезности. В настоящия модел на ръководство на страната същински значимите неща (ценности) са принизени и сменени от второстепенни и даже неприемливи. Това е дълбоката причина за неуспеха на Националната стратегия за развиване 2020 – тя няма действителна ценностна основа, а стъпва на голословни заявления, които остават непознати за нацията. Симптоматичен е фактът, че девет от 10 българи даже не знаят за съществуването на този документ. Следователно, нужно е преподреждане на ценностните цели.
Както демонстрира анализът, най-тежките ни проблеми са свързани на първо място със състоянието и вероятностите на човешкото благосъстояние (човешкия капацитет, човешкия и обществения капитал) на нацията. Което е още по-лошо, тези проблеми не просто са съществени, а съвсем всички се отличават с наклонност на утежняване и се укрепват взаимно.
Съществена, в прочут смисъл неповторима българска специфичност е, че мащабът и последствията на посочените съществени проблеми не се признават, омаловажават се или не се третират редовно. Предпоставя се тяхното „ автоматизирано ” превъзмогване като резултат от подобряването на обособени макроикономически индикатори, което единствено по себе си е невероятно или най-малкото мощно пресилено.
Преобладава мисленето за вторичния, остатъчен (спрямо икономическите и финансовите цели) темперамент на политиките за превъзмогване на демографската рецесия и решение на обособените посочени проблеми, увреждащи човешкия и обществения капитал на нацията. Това е една от главните аргументи за непрекъснатото утежняване на демографската картина.
Човекът е на последно, а не „ преди всичко ” за страната и тези, които я ръководят. Политиката и държавното ръководство са дехуманизирани. Това се усеща безпогрешно от болшинството от българите и води до отчуждение, възприятие за обърканост и съмнение в институциите.
Следователно, наред с съответните аргументи за проблемите и неуспехите, би трябвало да бъде обрисувана и поредно преодоляна пагубната обстановка на ценностен вакуум, декларативността и практическото игнориране на споделени национални полезности, които да насочват промените и практическото ръководство на страната.
Именно тези споделени национални полезности ще залегнат в плана за визия и цели на дълготрайното развиване на България.
Преди да набележим насоката и съответните стъпките за смяната, предлагаме да продължим публичното разискване, с цел да реализираме единодушие по отношение на аргументите и изискванията, довели до неизпълнението на Националната стратегия за развиване България 2020 и за рецесията на модела на ръководство на българската страна.
За тази цел слагаме на обществена полемика следните съществени въпроси:
· Съгласни ли сте с показаните в плана аргументи и какво бихте допълнили или трансформирали?
· За да отстраним тези аргументи, какво съгласно вас би трябвало да се промени?
· Откъде да стартираме измененията?
Така ще бъдем подготвени да преминем към идната стъпка – да формулираме и още веднъж да обсъдим дружно визията, задачите, целите и нужните първи стъпки за превъзмогване на рецесията и начало на същински разцвет на нацията.
И Втората част от плана за Национален стратегически документ, направен от Стратегическия съвет при президента, ще бъде подложен на публично разискване в уеб страницата на гражданската самодейност „ Ние, е-народът ” , както и в платформата на самодейността във фейсбук. След публичния спор Стратегическият съвет ще предложи визия и нужни дейности за сполучливото развиване на България.
Според разбора, макар че по Конституция властта произтича от народа, българските жители на процедура нямат ефикасни принадлежности за присъединяване в ръководството и за надзор и влияние върху органите на властта и длъжностните лица. „ Границата на рационалната самостоятелност и управническа самостоятелност е премината по посока на властова недостижимост, а това значи, че в нарушаване на главните правила на демокрацията народът не е висш суверен “, обобщават от Стратегическия съвет.
„ На върха на страната би трябвало да се сътвори нов синтез от морал и подготвеност, а това изисква нова система за асортимент на елитите, функционираща под контрола на обществото “, се показва в документа на Стратегическият съвет, основан на разбор на положението на страната. В текста се показва, че в направените до момента Национални стратегии за развиване даже и добре написаните политики остават неосъществени. „ Причините би трябвало да търсим най-много в порочния метод на ръководство, който се отличава с непросветеност, корупция, корист с власт, липса на отчетност, неефикасен надзор и практическа безнаказаност “, обобщават от Стратегическия съвет. Отчита се, че наложеният и настойчиво защитаван недопустим метод на ръководство на страната се трансформира в затруднение за дълготрайното развиване на страната ни и за пълноценна европейска интеграция. Като отрицателна последица е посочен продължаващият спад на доверието на българските жители към страната и нейните институции, достигнал сериозна фаза, изразена в всеобщите цивилен митинги против модела на ръководство.
Като недостатъци при действието на институциите и органите на обществената власт, които би трябвало да се трансформират, от Стратегическия съвет показват взимането на управнически решения, които не се обосновават авансово с обществено оповестени причини. Пример за това е влошаващият се с години законодателен развой, който подценява категорично записани условия в Закона за нормативните актове, Конституцията и Правилниците за организацията и активността на Народното събрание. „ Не се съблюдава базисното демократично условие всеки орган на властта, всяка администрация и всяко длъжностно лице да се регистрира пред обществото за изразходваните средства и постигнатите резултати “, написа още в плана на Стратегическия съвет. Необходим е по-ефективен надзор и наказания за корупция и корист с власт, както и въвеждане на нови стандарти и ефикасни механизми за политическа, административна, материална и морална отговорност в духа на актуалните европейски практики.
„ Нужни са солидни гаранции, че всеки, който е получил власт от жителите, ще я упражнява по наложителни стандарти, ще се регистрира и ще носи действителна отговорност. В това отношение основни са функционалностите на правосъдната власт, само че и там се следят съществени проблеми, които са измежду главните аргументи за рецесията на държавността в България “, написа в изводите на Стратегическия съвет. Като проблеми са набелязани неналичието на ясно позициониране на пълномощията на основния прокурор във функционалната рамка на прокуратурата, в това число при следствие по отношение на него; политическото въздействие в ръководството на правосъдната власт; затруднени благоприятни условия за публичен надзор върху дейностите на прокуратурата; неналичието на забележими резултати за превъзмогване на несъответствията при натовареността на магистратите, актуализиране на правосъдната карта, превъзмогване на кадровите дефицити в съдилищата и правосъдната администрация и отстояването на публичния интерес.
Налагат се и промени, свързани с механизмите на представителната народна власт, изборите, политическото посланичество. „ Органите, които би трябвало да наблюдават за недопускане и премахване на нарушаванията на изборните права на жителите, ползват двоен стандарт и постоянно прикриват тези нарушавания “, се показва в разбора. Като порочна процедура се показва кадровият асортимент в органите на властта и институциите, зависещ на партийни квоти, който води до тежки последствия за компетентността на администрацията.
Анализът демонстрира, че най-тежките ни проблеми са свързани на първо място със положението и вероятностите на човешкото благосъстояние (човешкия капацитет, човешкия и обществения капитал) на нацията. „ Още по-лошо е, че тези проблеми не просто са съществени, а съвсем всички се отличават с наклонност на утежняване и се укрепват взаимно “, написа в текста на Стратегическия съвет.
***
Следва цялостен текст на втората част на плана за Национален стратегически документ:
ПРОЕКТ ЗА НАЦИОНАЛЕН СТРАТЕГИЧЕСКИ ДОКУМЕНТ
Втора част – За публично разискване
Причини за неизпълнението на Националната стратегия за развиване България 2020 и за рецесията на модела на ръководство на българската страна
Изводи от Първа част
Отчитайки изказаните отзиви в публичната полемика и въз основа на цялостната оценка на резултатите, в това число признатия от правителството през май 2019 г. „ Анализ на социално-икономическото развиване на страната след присъединението й към Европейския съюз ”, се налагат следните изводи:
· Водещият стратегически документ Национална стратегия за развиване България 2020 не е осъществил задачите и целите си. Начертаната визия за положението на страната остава благопожелание за неопределеното бъдеще.
· Към 2020 година българското общество се отличава с извънредно тревожни трендове, като: висока смъртност, неприятен здравен статус на нацията; ниска раждаемост; висока емиграция на трудоспособно население; задълбочаващи се дефицити в качеството на образованието и професионалните компетентности, духовността и възпитанието; драстични и възходящи обществени неравенства, беднотия и изключване.
· Рискът за следващ десетгодишен интервал нацията да остане в плен на неизпълними пожелания е действителен. За да избегнем този риск, са нужни решителни промени.
Множество жители питат и търсят отговор на по-конкретни въпроси, свързани с аргументите за неуспеха:
· Защо страната не съумява да реализира заложените мечтани параметри на публично развиване?
· Защо не бе осъществена визията, заложена в Националната стратегия за развиване България 2020, и не бяха реализирани съответните стратегически цели, макар регистрираното консумиране на големи обществени средства?
· Защо макар признатите от държавното управление заключения и оценки, очертаващи неутешителния резултат от осъществяването на Националната стратегия за развиване България 2020, не е направена смяна в метода за правене от Министерския съвет план за нов стратегически документ за интервала от идващите 10 години - Национална стратегия за развиване България 2030?
· Защо макар доказателствата за стратегическия неуспех продължава пропагандата за блестящи триумфи на държавното ръководство?
· Защо в случай, че моделът на ръководство на страната се намира в дълбока рецесия, породила всеобщи митинги с искане за радикални промени, такива дейности не се подхващат?
Нашето схващане е, че се следят тежки и влошаващи се дисфункции в процеса на практикуване на обществената власт в България. Повечето от посочените в Националните стратегии за развиване планове са изказвани и разписвани неведнъж, в редица случаи с хипотетично откровено предпочитание да бъдат изпълнени. Въпреки това, процесите в страната не вървят в начертаната посока. Проблемите на обществото се задълбочават. Не се набелязват и преследват в действителност значими за обществото цели, а даже добре написаните политики и стратегии остават неосъществени. Възникват нови и нови рецесии, които държавното ръководство освен не взема решение, а задълбочава. Това стана изключително очевидно през последните години.
Проблемът не е в обособени неправилни решения, а в цялостния метод към очертаването на мечтаното бъдеще на нацията и пътищата за неговото реализиране. Основното пояснение за този стратегически крах е методът на подготовката и реализацията на националната тактика, който на собствен ред е обвързван с дълбоки, систематични недостатъци на модела на ръководство на страната и на връзките сред страната и жителите.
Причините би трябвало да търсим най-много в порочния метод на ръководство, който се отличава с непросветеност, корупция, корист с власт, липса на отчетност, неефикасен надзор и практическа безнаказаност.
Българската страна се ръководи по този начин, че тези, които са на власт, се интересуват само от това да задържат властта колкото е допустимо по-дълго; властимащите не желаят, а и нямат потенциал да разискват и вземат решение най-острите проблеми на нацията. Борбата за оставане на власт непременно обаче не укрепва, а в допълнение дестабилизира ръководството, разрушава съпричастността към страната и политиката. Най-сериозната отрицателна последица е продължаващият спад на доверието на българските жители към страната и нейните институции, достигнал сериозна фаза, изразена в всеобщите цивилен митинги против модела на ръководство.
Политическото и властово статукво, т.е. наложеният и настойчиво защитаван недопустим метод на ръководство на страната, се трансформира в затруднение за дълготрайното развиване на страната ни. Затова реализацията на националната тактика допуска обезпечаване на предварителна причина - надълбоко реформиране на страната, най-много на модела, по който се получава и упражнява властта.
Ние, българите, би трябвало дружно да обсъдим вероятните хрумвания за решителна промяна на метода на ръководство на страната, на модела на действие на държавните институции и най-много – връзките сред страната и обществото, страната и жителите. В днешните български условия решаването на тази задача се трансформира в наложително изискване, тъй като настоящият модел е източник на големи проблеми и съществена непреодолима спънка в сегашното за реализиране на по-добро, стабилно бъдеще.
По-конкретно, би трябвало да бъдат адресирани три групи аргументи за стратегическите провали и рецесията на ръководството в България.
Първата група причини обхваща функционирането на системата от институции и органи на обществената власт.
Основните черти на неприемливия метод на ръководство на държавата са: неяснота, липса на причини и доказателства за вземаните решения, липса на отчетност за осъществяването на решенията и постиганите резултати, отвращение да се поема отговорност във всичките й аспекти.
По предписание множеството органи на власт (законодателна, изпълнителна, съдебна; било то на централно, или на локално ниво) не работят по този начин, че обществото да е осведомено и да получава навременен и изчерпателен отговор на всички основателни въпроси и претенции за информация. Въпреки изхарчените големи за нашите благоприятни условия запаси няма значителен прогрес във въвеждането на електронното ръководство в цялостния смисъл на термина, а освен като обособени предоставяни по интернет административни услуги.
Разпространена порочна процедура е вземаните управнически решения да не се обосновават авансово с обществено оповестени причини и доказателства. Съзнателното заобикаляне и даже директно нарушение на условията за оценка на въздействието на законодателството и политиките демонстрира, че се постанова значително преправяне на нормативната уредба и промени в метода на устройство и действие на институциите.
Тази причина се демонстрира изключително фрапиращо в активността на законодателната власт. През последните 10 години качеството на законодателството бързо се утежнява. Парламентите рутинно регистрират осъществена законодателна активност и парламентарен надзор, само че позволяват редица отклонения и нарушавания на откритите правила за нормотворчество, пренебрегват възходящото неодобрение на обществото от непрозрачността на законодателния развой и от влошеното качество на законите.
Не се съблюдават категорично записани условия на Закона за нормативните актове. Стана процедура изключително значими законопроекти (например такива, изменящи десетки настоящи закони) да се внасят не от Министерския съвет, както се поставя, а от обособени народни представители. По този метод съзнателно се заобикаля предпарламентарната фаза на публично разискване, която е доста значима гаранция за либералност и бистрота на законодателния развой и неслучайно бе въведена през 2016 година като добър стандарт за съвременен и транспарантен нормотворчески развой. Принизени са условията към законопроектите, внасяни от народни представители (за тях не се планува публично разискване, а наложителната оценка на въздействието е сведена до няколко пожелателни изречения). В резултат на това обществото не е осведомено и не може да взе участие интензивно в ранния стадий на законотворчеството.
Друга причина за утежняването на законодателството е систематичната порочна практика основни промени в закони да се вършат със заключителни разпореди в различен закон, без да е налице предметна връзка в контролираните връзки. Резултатът е неналичието на предвидимост и координация във връзка с засегнатите правни субекти. Още по-недопустимо е това да се прави сред първо и второ четене, което значи приемане на процедура на едно четене и е нарушение на Конституцията. Наложи се методът посредством годишни бюджетни закони да се променят устройствени закони.
Въпреки че би трябвало да съставлява пример за върховенството на правото, активността на парламентите изобилства с образци за неспазване на признатите от самите тях Правилници за организацията и активността на Народното събрание (ПОДНС). Ето единствено някои образци:
- При депутатски законопроекти на уеб страницата на Народното събрание не се появява мнение на Министерски съвет или на министър, както изисква ПОДНС (чл. 79, алинея 2);
- При законопроекти, засягащи правосъдната власт, не се показва мнение на Висшия правосъден съвет, както изисква ПОДНС (чл. 79, ал.5);
- Не се съблюдават експлицитни периоди, планувани като гаранция за задълбочена законодателна работа и отчитане на другите отзиви – например условието да са минали 24 часа откакто депутатите са получили отчет на комисия и едвам тогава да се стартира разглеждането му;
- Нарушава се правилото, че на второ четене се разискват единствено писмени оферти, които подхождат на правилата на законопроекта, признати към този момент на първо четене и по този начин се заличават открити гаранции в законодателния процес;
- В пленарна зала докладчикът не чете предлаганите разпореждания, а се споделя „ по отчета на комисията “. А след това в стенограмата въпросният отчет не участва и не може да се направи информация. Страда публичността и прозрачността.
Поради тези систематични нарушавания неслучайно съдии в Конституционния съд в границите на своята процедура задават риторичния въпрос (Решение на Конституционен съд № 15 от 2013 г.): „ Правова ли е страната, в която Народното събрание не съблюдава личните си закони? “
Лошите резултати от ръководството се отхвърлят, а и когато са неоспорими, това е постфактум и вредите не могат да бъдат поправени. Не се съблюдава базисното демократично условие всеки орган на властта, всяка администрация и всяко длъжностно лице да се регистрира пред обществото за изразходваните средства и постигнатите резултати. Основна причина за неуспехите е днешната безотговорност и подмяната на отчетността с рекламни акции.
Ключова причина за рецесията в ръководството е неналичието на реална отговорност за неспазване на главните стандарти за законосъобразно, оправдано и етично положително ръководство при практикуване на обществената власт. Това значи, от една страна, по-ефективен надзор и наказания за корупция и корист с власт, а въпреки това, въвеждане на нови стандарти и ефикасни механизми за политическа, административна, материална и морална отговорност в духа на актуалните европейски практики.
Проблемите с неналичието на отчетност и отговорност се дължат освен на пропуски на изпълнителната власт, само че и на отхвърли на парламентите да извършват пълноценно конституционното си задължение да управляват определените от тях държавни управления. Пълноценен парламентарен надзор, изключително през последните години, на процедура липсва. Българското държавно управление е едно от дребното в Европейски Съюз, което не е обвързано от управническа стратегия, утвърдена от Народното събрание след обществен спор. Липсва ясна и постоянна правна уредба, задължаваща министър-председателя да се явява най-малко един път в месеца за отговор на въпроси на народните представители.
Нужни са солидни гаранции, че всеки, който е получил власт от жителите, ще я упражнява по наложителни стандарти, ще се регистрира и ще носи действителна отговорност. В това отношение основни са функционалностите на правосъдната власт, само че и там се следят съществени проблеми, които са измежду главните аргументи за рецесията на държавността в България.
Четири от петте промени до момента в настоящата Конституция бяха осъществени в Глава шеста „ Съдебна власт “. Въпреки това правосъдната промяна не е завършила, което се потвърждава от всеобщата социална оценка, че у нас няма господство на правото и гаранции за правдивост при нарушение на закона.
Запазването на парламентарното въздействие в ръководството на правосъдната власт поражда основателни подозрения за политически обвързаности на членовете на колегиите; на процедура присъединяване на правосъдна и законодателна власт във Висш съдебен съвет е чрез политическите квоти на парламентарното статукво; публичното присъединяване е сменено с политическо.
Заложените конституционни съотношения в основаните през 2015 година две колегии на Висш съдебен съвет не регистрират структурата и особеностите на прокуратурата, като единна част от правосъдната власт. Увеличеното професионално присъединяване в прокурорската гилдия води до повишаване на ролята на основния прокурор и усилване на централизма в прокуратурата.
Пленумът на Висш съдебен съвет през последните години се отдалечава от конституционната си задача да ръководи самостоятелната правосъдна система, защото се занимава основно с имуществени, организационни и отчетни въпроси. Липсват забележими резултати за превъзмогване на несъответствията при натовареността на магистратите, актуализиране на правосъдната карта, превъзмогване на кадровите дефицити в съдилищата и правосъдната администрация.
Една от най-съществените аргументи за проблемите, привличаща публичната рецензия, е неналичието на ясно позициониране на пълномощията на основния прокурор във функционалната рамка на прокуратурата, в това число при следствие по отношение на него. Понастоящем с изключение на с функционалния си контрол, основният прокурор разполага и с доста други официални и неофициални механизми за власт над прокурорите и прокуратурата. На процедура основният прокурор може да употребява прокуратурата в работа на политиката. Не е открит баланс сред колегиалността при съдилищата и единоначалието при прокуратурата.
Затруднени са опциите за публичен надзор върху дейностите на прокуратурата. Ограниченият достъп до актовете по методическо управление визира жителите и затруднява опциите им за правосъдна отбрана. Липсва практическа опция за следствие на основния прокурор.
Не е обезпечена действителна състезателност при избора на „ тримата първи “ в правосъдната власт. Законът за правосъдната власт позволява процедурата по желание на претенденти за ръководител на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и основен прокурор да се осъществя с присъединяване единствено на един претендент. Не се търси действително състезание на хрумвания и концепции, от което могат да бъдат преценени качествата на обособените претенденти.
Втората група аргументи визира връзките сред обществените управляващи и жителите.
Въпреки че по Конституция властта произтича от народа, българските жители на процедура нямат ефикасни принадлежности за надзор и влияние върху органите на властта и длъжностните лица. Границата на рационалната самостоятелност и управническа самостоятелност е премината по посока на властова недостижимост. Това значи, че в нарушаване на главните правила на демокрацията народът не е висш суверен.
Възможностите за практикуване на директна народна власт са на практика сведени до най-малко заради изкуствени нормативни ограничавания.
Системно се лимитира пълноценният правосъден надзор върху актовете на органите на властта. На процедура законодателството редовно слага правни и на практика спънки пред упражняването на конституционното закрепеното право на отбрана. Това се случва както чрез ограничение на опциите за касационен надзор на актовете на администрацията, по този начин и чрез увеличение на разноските за правораздаване (увеличени правосъдни такси, промени в локалната подсъдност). По този метод жителите се лишават от ефикасен правосъден надзор върху актовете на администрацията, в това число на самостоятелните регулатори.
Третата група аргументи обгръща механизмите на представителната народна власт, изборите, политическото посланичество (вкл. подбора на представителите във властта и контрола над тях).
Тук изключително място имат проблемите с честните избори и следизборния надзор. На основата на голям брой обстоятелства и доказателства в обществото се е открила всеобща настройка, че изборите от дълго време не са нито почтени, нито свободни, т.е. не са демократични. Органите, които би трябвало да наблюдават за недопускане и премахване на нарушаванията на изборните права на жителите, ползват двоен стандарт и постоянно прикриват тези нарушавания.
Назряло е времето за задълбочена и почтена социална полемика по отношение на проблемите на представителната народна власт и политическото посланичество. Тук изключително внимание би трябвало да се отдели на механизмите за кадрови асортимент, както и на обществения надзор над партийните назначения във властта. Обществото с съображение приема като порочна и нездравословна практиката на партийни квоти в органите на властта и институциите. Неприемливо високо и с тежки последствия за компетентността на администрацията е безконтролното партизиране на подбора и кариерното развиване на държавните чиновници.
В резюме, считаме, че приоритет следва да получат аргументите, свързани със положението на обществената власт и връзките й с жителите. Преодоляването на тези аргументи изисква дълбока промяна на страната. Тъй като постоянно се пита от кое място би трябвало да стартира оздравяването, отговорът е явен, а настройката в обществото е безапелационна – от „ върха ”. На върха на страната би трябвало да се сътвори нов синтез от морал и подготвеност, а това изисква нова система за асортимент на елитите, функционираща под контрола на обществото. Необходими са реформи, които да овластят жителите и да наложат логиката на действителната политическа и управническа отговорност.
Звучи банално, само че всъщност това е радикална опция на статуквото. Това е сполучливият път за привличане на жителите, за пробуждане на тяхната интензивност. След като създадем основата за такова активизиране, идва ред на идващите стъпки.
Има и още една, фундаментална причина за неуспеха на положителните планове за превъзмогване на проблемите и разцвет на българското общество. Азбучна истина е, че националният прогрес е неосъществим без обединяване на националните старания за реализиране на най-важните перспективни задания и ориентиране на лимитираните запаси към превъзмогване на най-сериозните проблеми.
Но тук има едно огромно предизвикателство, което би трябвало дружно да решим. Сплотеното изпитание е допустимо единствено на основата на споделени национални полезности. В настоящия модел на ръководство на страната същински значимите неща (ценности) са принизени и сменени от второстепенни и даже неприемливи. Това е дълбоката причина за неуспеха на Националната стратегия за развиване 2020 – тя няма действителна ценностна основа, а стъпва на голословни заявления, които остават непознати за нацията. Симптоматичен е фактът, че девет от 10 българи даже не знаят за съществуването на този документ. Следователно, нужно е преподреждане на ценностните цели.
Както демонстрира анализът, най-тежките ни проблеми са свързани на първо място със състоянието и вероятностите на човешкото благосъстояние (човешкия капацитет, човешкия и обществения капитал) на нацията. Което е още по-лошо, тези проблеми не просто са съществени, а съвсем всички се отличават с наклонност на утежняване и се укрепват взаимно.
Съществена, в прочут смисъл неповторима българска специфичност е, че мащабът и последствията на посочените съществени проблеми не се признават, омаловажават се или не се третират редовно. Предпоставя се тяхното „ автоматизирано ” превъзмогване като резултат от подобряването на обособени макроикономически индикатори, което единствено по себе си е невероятно или най-малкото мощно пресилено.
Преобладава мисленето за вторичния, остатъчен (спрямо икономическите и финансовите цели) темперамент на политиките за превъзмогване на демографската рецесия и решение на обособените посочени проблеми, увреждащи човешкия и обществения капитал на нацията. Това е една от главните аргументи за непрекъснатото утежняване на демографската картина.
Човекът е на последно, а не „ преди всичко ” за страната и тези, които я ръководят. Политиката и държавното ръководство са дехуманизирани. Това се усеща безпогрешно от болшинството от българите и води до отчуждение, възприятие за обърканост и съмнение в институциите.
Следователно, наред с съответните аргументи за проблемите и неуспехите, би трябвало да бъде обрисувана и поредно преодоляна пагубната обстановка на ценностен вакуум, декларативността и практическото игнориране на споделени национални полезности, които да насочват промените и практическото ръководство на страната.
Именно тези споделени национални полезности ще залегнат в плана за визия и цели на дълготрайното развиване на България.
Преди да набележим насоката и съответните стъпките за смяната, предлагаме да продължим публичното разискване, с цел да реализираме единодушие по отношение на аргументите и изискванията, довели до неизпълнението на Националната стратегия за развиване България 2020 и за рецесията на модела на ръководство на българската страна.
За тази цел слагаме на обществена полемика следните съществени въпроси:
· Съгласни ли сте с показаните в плана аргументи и какво бихте допълнили или трансформирали?
· За да отстраним тези аргументи, какво съгласно вас би трябвало да се промени?
· Откъде да стартираме измененията?
Така ще бъдем подготвени да преминем към идната стъпка – да формулираме и още веднъж да обсъдим дружно визията, задачите, целите и нужните първи стъпки за превъзмогване на рецесията и начало на същински разцвет на нацията.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ