Системите за разделно събиране на текстил се намират в критичен

Системите за разделно събиране на текстил се намират в сериозен миг, поради финансовата неустойчивост и липса на ясни и навременни регулаторни ограничения. Това беше една от главните тематики на полемиката, извършена на 8 април във Варна, проведена от компанията TexCycle. Събитието беше част от интернационалния план Green-Tex, който включва сътрудници от девет европейски страни и предизвиква устойчивото ръководство на текстилни запаси и внедряването на нововъведения в бранша. В подтекста на наложително въвеждане на разделно събиране на текстил в Европейския съюз от 1 януари 2025 година, участниците в събитието споделиха терзанията си, че българското законодателство към момента не е приспособило условията на европейската инструкция и че съществуващите доброволни системи за събиране на текстил нямат нужния финансов механизъм, който да им разреши да действат дейно.

На фона на тези компликации, участниците показаха значимостта от явен и своевременен регулаторен развой, който да обезпечи стабилно действие на тези системи и да предотврати прехвърлянето на отговорността и разноските към общините. Въпреки някои разминавания в мненията, представителите на бизнеса, търговците, производителите, браншовите организации, общините и неправителствения бранш показаха подготвеност да работят дружно и да търсят решения за устойчивото ръководство на текстилните боклуци. Участниците подчертаха, че съществуват потенциал и експертиза за решение на тези проблеми, като взаимните старания могат да доведат до основаването на ясни механизми за финансиране и съгласуваност сред всички заинтригувани страни.

Те се сплотиха към концепцията, че системите за разделно събиране на текстил могат да действат дейно при съществуване на добра организация, подобаваща инфраструктура, ясна законодателна рамка и социална ангажираност. Примерите от някои български общини демонстрират, че този модел е работещ, като има деен интерес от страна на жителите и общините. В същото време обаче, в случай че не се подхващат съответни стъпки за запазването и развиването на системите, съществува риск тези старания да не бъдат устойчиви в дълготраен проект.

По време на полемиката Сирма Желева, управител „ Устойчиво развиване “ в TexCycle и изпълнителен шеф на Българската асоциация за кръгообразен текстил (БАКТ) уточни, че макар възходящия интерес от страна на общини и жители, бизнесът не може самичък да поеме разноските, изключително в изискванията на липса на предвидимост и непоклатимост в регулаторната среда.

Росица Копривчина, шеф на дирекция „ Обществен превоз, непорочност, екология и озеленяване “ в Община Стара Загора, показа положителния опит на общината, която е първата в България, въвела система за разделно събиране на текстилни боклуци. Тя акцентира, че жителите демонстрират висок интерес към системата и подчертава на смисъла на взаимната работа и съгласуваност сред другите заинтригувани страни за сполучливото разширение на обсега на системата и повишение на успеваемостта й.

Илияна Павлова, шеф на Център „ Чиста промишленост “ в Българската стопанска камара (БСК), посочи значимостта на използването на правилата на кръговата стопанска система като резистентен модел, който освен понижава отпадъците, само че и усилва успеваемостта на ресурсите. Тя акцентира, че БСК интензивно поддържа бизнеса в прехода към кръговата стопанска система, която предлага опция на обичайния линейни модел на произвеждане и ползване.

Представители на Министерството на околната среда и водите (МОСВ), които бяха поканени на събитието, не участваха, макар че се очакваше да дават съответни отговори по отношение на регулаторната рамка и въведената разширена отговорност на производителя (РОП). Участниците в полемиката подчертаха нуждата от по-добра съгласуваност с институциите и от по-ясна позиция по въпросите, свързани с регулациите за текстилните боклуци. Те показаха мнение, че бързото приемане на РОП би трябвало да се реализира без да се компрометира успеваемостта на системата, като в същото време обявиха подготвеност за съдействие с всички заинтригувани страни – институции, производители, търговци и общини, за сполучливо внедряване на системата. Това слага основите за бъдещо интензивно взаимоотношение и е опция за създаване на работни групи, които да се концентрират върху решение на основни въпроси, като финансовата непоклатимост на системите и яснотата на законодателството. Когато тези въпроси бъдат прегледани, това ще докара до сполучливото внедряване на устойчиви практики за ръководство на текстилните боклуци и в България.

По време на събитието участниците имаха опция освен да се включат в полемиката, само че и да се срещнат с правилата и най-хубавите практики на кръговата стопанска система, прилагани в устойчивото ръководство на текстилни боклуци. Те посетиха сортировъчния и рециклиращия център на TexCycle, където на място следиха процесите на подбиране, преработване и подготовка на текстилни материали за наново потребление, което показва по какъв начин тези практики могат да бъдат приложени дейно в действителна среда.

Повече за плана Green-Tex можете да научите на адрес https://interreg-danube.eu/projects/green-tex/