Какво е мажоритарен вот?
Системата за мажоритарно гласоподаване е изборна система, при която победител в изборите е претендентът, получил максимален брой гласове. Не е належащо претендентът да завоюва с цялостно болшинство, с цел да бъде определен.
Едноличните органи на властта – кмет, президент, се избират посредством тази система, само че тя може да има по-широко приложение. Мажоритарно гласоподаване би могло да бъде извършено и на парламентарни избори. В международната история първата прилагана изборна система е била мажоритарната и доста дълго време тя е била единствения прийом за избор на държавни органи. Към днешна дата се ползва в към 90 страни.
Използването на мажоритарна изборна система води до 2 съществени резултата – победа с безусловно или релативно болшинство.
Абсолютно болшинство – определен е този претендент, който получи повече от половината от всички пуснати гласове. В случай че на първи тур никой от претендентите не е получил безусловно болшинство, се организира втори тур, именуван още балотаж. На балотаж се позволяват двамата претенденти с максимален брой гласове, а гласоподавателите би трябвало да поддържат една от кандидатурите.
Относително болшинство – печели този претендент, който е получил най-вече гласове, без значение какво е процентното съответствие.
При провеждането на парламентарни избори всеки изборен регион излъчва народни представители – един или няколко, което дефинира дали регионът е едномандатен или многомандатен. В едномандатните региони изборите се организират сходно като избори за президент или кмет.
В многомандатните региони са налице разновидности според от броя гласове, с които гласоподавателят разполага. Системата с стеснен глас допуска всеки гласоподавател да има един глас. При системата с кумулативен глас, броят на гласовете е еднакъв на броя на мандатите в изборния регион.
Основното преимущество на мажоритарната изборна система е, че гласоподавателите имат опция да изберат претендент, вземайки поради персоналните му качества, а не партийната му принадлежност. Статистиката демонстрира, че самостоятелните претенденти без партийна принадлежност, само че със мощно въздействие в даден регион, имат по-голям късмет да получат мандат. В по-малките изборни региони връзката сред народните представители и гласоподавателите е доста по-силна.
Мажоритарната изборна система е по-лесна за схващане от средностатистическия гласоподавател. Предизборните акции са опростени, а фокусът пада върху съответна персона за съответен изборен регион.
Резултатите от мажоритарни избори са причина за по-стабилен парламент с ясно изразени болшинства. Често партията с най-вече гласове има опция да образува еднопартийно държавно управление, което улеснява провеждането на законопроекти, защото не са нужни съдружни договаряния и търсене на взаимни отстъпки.
Най-големият минус на мажоритарната изборна система е, че печели претендентът, който получи болшинство, а гласовете, подадени за всички останали претенденти, губят своята стойност. Това може да породи неодобрение от страна на всички тези гласоподаватели, упражнили правото си на глас и останали без посланичество в Народното събрание.
