80 на сто от законите ни са некачествени, защото промените се правят на тъмно
Системата не създава по-добър живот и по тази причина Народното събрание губи доверие, няма я легитимността, изясни доцент Тони Димов
Важните закони и промени се случват на мрачно. Това сподели в „ Лице в лице “ по бТВ доцент Тони Димов от Центъра за оценка на въздействието на законодателството.
Не може да се похвалим с това, че откогато има регулаторна промяна в България от 2016 година, сме постигнали някакви триумфи, тъй като измененията, които станаха в закона за нормативните актове не бяха самоцелни, т.е. не ги правихме, тъй като е добре да има европейско законодателство, а тъй като по-доброто контролиране, както се назовава програмата в Европейски Съюз, води до по-хубав живот, добави той.
„ Сега след избран брой години гледаме дали тези неща, които сме въвели, са създали нашия живот по-добър. Отговорът е не. Само 20% съгласно последните проучвания на парламентарния център, който организира такива от законопроектите, са тези, които дават отговор на стандартите за положително качество с вносител Министерски съвет. Останалите 80 % са внасяни от народните представители където може да се каже, че работи сивата зона “, изясни доцентът.
„ Законодателството ни е мрачно. Системата не създава по-добър живот за нас. Хората не имат вяра, няма я легитимността. Народното събрание има единствено 6 % утвърждение. Никой не желае да почита решенията, вземани по този метод “, разяснява той.
Той изясни и по какъв начин в актуалните страни и общества съжителстват по едно и също време демокрацията и капитализма. „ Тя изисква съществени права и господство на правото и е ориентирана към индивида. Важно е той да се усеща свободен с целия си комплекс от права. Капитализмът пък не се интересува от права, а от облага, капитали и струпване на по-голяма икономическа мощност. Държавата сдобрява тези съвкупности като контролира, постанова върховенството на правото и се грижи за спазването на главните права на хората “, сподели още доц. Димов.
Важните закони и промени се случват на мрачно. Това сподели в „ Лице в лице “ по бТВ доцент Тони Димов от Центъра за оценка на въздействието на законодателството.
Не може да се похвалим с това, че откогато има регулаторна промяна в България от 2016 година, сме постигнали някакви триумфи, тъй като измененията, които станаха в закона за нормативните актове не бяха самоцелни, т.е. не ги правихме, тъй като е добре да има европейско законодателство, а тъй като по-доброто контролиране, както се назовава програмата в Европейски Съюз, води до по-хубав живот, добави той.
„ Сега след избран брой години гледаме дали тези неща, които сме въвели, са създали нашия живот по-добър. Отговорът е не. Само 20% съгласно последните проучвания на парламентарния център, който организира такива от законопроектите, са тези, които дават отговор на стандартите за положително качество с вносител Министерски съвет. Останалите 80 % са внасяни от народните представители където може да се каже, че работи сивата зона “, изясни доцентът.
„ Законодателството ни е мрачно. Системата не създава по-добър живот за нас. Хората не имат вяра, няма я легитимността. Народното събрание има единствено 6 % утвърждение. Никой не желае да почита решенията, вземани по този метод “, разяснява той.
Той изясни и по какъв начин в актуалните страни и общества съжителстват по едно и също време демокрацията и капитализма. „ Тя изисква съществени права и господство на правото и е ориентирана към индивида. Важно е той да се усеща свободен с целия си комплекс от права. Капитализмът пък не се интересува от права, а от облага, капитали и струпване на по-голяма икономическа мощност. Държавата сдобрява тези съвкупности като контролира, постанова върховенството на правото и се грижи за спазването на главните права на хората “, сподели още доц. Димов.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ