Опитът в Пловдив: Монтесори прави децата самостоятелни
Системата на Мария Монтесори дава плодове в пловдивските детски градини. В резултат на използването й 79% от подготвачетата се оправят независимо с просветителни задания и в бита. Знанията и уменията им надвишават наложителното равнище по държавните просветителни стандарти. С образованието и възпитанието им са ангажирани доста стимулирани педагози. Постигната е и висока степен на задоволство у родителите - 96 на 100 от фамилиите са удовлетворени или доста удовлетворени по какъв начин се работи с децата им. Още един резултат е привличането на майките и татковците - 2/3 от тях интензивно вземат участие в живота на Монтесори групата.
Това демонстрира оценка на въздействието на метода. Пилотното използване на Монтесори педагогиката в общински образователни заведения започва преди 4 година, като последователно бяха готови още педагози и включени още детски градини. В момента към 900 деца се образоват по системата. Миналата година започва образование на първия в страната Монтесори първи клас в общинско учебно заведение - в СУ „ Св. св. Кирил и Методий ". Наесен се причислява и ОУ „ Екзарх Антим I ". А Пловдив ще си има и Монтесори група в детски ясли - „ 100 усмивки ".
Във връзка с разширението на обсега общината е подхванала контролна оценка на резултатите досега и резултата върху деца, родители и учители. Изследването е направено от доцент Елена Събева от Пловдивския университет, като е обхваната цялата общественост от 810 деца в детските градини, техните фамилии и 63 учители. Използвани са методите наблюдаване, анонимни анкети, фокус групи, беседи, в това число с обучителите на педагозите от Нов български университет и представители на общината.
За да направя това, трябваше да се срещна с живота и теориите на Мария Монтесори, споделя доцент Събева. Научната й работа е точно в областта на различни педагогичен модели. Тя е и шеф на магистърска стратегия „ Алтернативи в предучилищното и началното учебно обучение ". Тръгвам от
целите и мощните страни на Монтесори,
изяснява доцент Събева. „ Често ме питат по какъв начин може в 21. век да приказваме за способ от преди 100 година Факт е, че той има дългогодишна история и е потвърдил полезността си. Това е едно от основанията да бъде прибавен в актуалното обучение. Другото съображение е, че Монтесори е представител на реформаторската педагогика. Името й се свързва с теорията за свободното образование. А живеейки в либерален свят, свободата на избор би трябвало да бъде аспект на предучилищното обучение ", споделя доцент Събева.
И обрисува няколко мощни страни на метода. „ Първо, ненатрапчиво педагогическо влияние, а опосредствано посредством организацията на работната среда. Така се дава право на детето на избор. Тази независимост го задейства. Извършва се освен ненатрапчиво, само че свободно образование, без значение от възрастния. Правейки избор, детето към този момент носи и отговорност за осъществяването. То би трябвало да се учи на това още от предучилищна възраст ", акцентира доцент Събева, която е създател и на научни изявления за избора на детето, в които потвърждава резултатите от свободата.
„ Другият миг е дисциплината. Правилата са най-важният съставен елемент в просветителната среда. Колкото и парадоксално да звучи, децата обичат разпоредбите. Те ги учат на положителна дисциплинираност. Подходът на Монтесори е непоказен - хуманно-личностен, ориентиран към детето. Съчетавайки независимост и дисциплинираност, Монтесори реализира дисциплинираност в свободата ", споделя още доцент Събева.
Подчертава, че просветителна среда предлага разнородни действия, свързани с всекидневието, тирада, сетивност, математика, галактическо образование. А дидактичният материал съдържа ключ на самоконтрола. Затова детето не се нуждае от директна педагогическа задача, а учителят има друг профил. Повече следи, в сравнение с работи. Повече слуша, в сравнение с приказва. И оказва помощ тогава, когато детето се нуждае. При Монтесори педагогиката детето води учителя, не назад, обобщава доцент Събева.
Имайки поради тези цели, тя се насочила към изследване на автономността на детето, тъй като Монтесори педагогиката цели да направи хлапето независимо и решително, като образованието в правила става главен регулаторен механизъм на държанието му. За да „ мери " до каква степен се случва това, доцент Събева създала
система със 7 критерия за автономността.
Първите 4 са умеене за самообслужване, избор на активност, осъществяване на активността, самоконтрол. Изследва ги в 3 степени - детето независимо работи, нуждае се от помощ или въобще не може да се оправи. Другите критерии са свързани с прочувствената сфера: самочувствие, умеене за другарство, умеене за съдействие.
„ Ако питате по какъв начин меря самочувствието - когато сложим задача на детето, увереното я подхваща с чувството „ Аз по-скоро ще съумея ". Когато се колебае, се нуждае от непозната помощ. Когато се отхвърля от осъществяването, липсват самочувствие и умения ", изяснява авторката на отчета. Умението за другарство изследва с индикатори: иницииране и поддържане на диалози, самоиницииране на диалог и мъчно поддържане, детето няма предпочитание за другарство.
„ В педагогическите среди се шири, че Монтесори децата са си самодостатъчни. Напротив, моите наблюдения демонстрираха, че изключително от края на втора група и по-късно детето търси другарство с другия. Заснела съм по какъв начин дете оказва помощ на друго дете - държи му ръката при изписване на знак ", споделя доцент Събева.
Въз основа на тези критерии тя диференцира 3 равнища: независимо дете, независимо с потребност от поддръжка, дете с потребност от спомагателна самостоятелна помощ. В първа група на забавачката самостоятелните деца са 72,87%, а в четвърта делът им доближава 78,60%. Виждаме гладко, последователно, редовно възстановяване на резултатите и растеж на броя на самостоятелните деца в групите, споделя доцент Събева.
И родителите на курс
Проучването измежду 560 родители на деца от Монтесори групи в детските градини под тепетата демонстрира, че 69,63% са вътрешно стимулирани хора, които авансово са били осведомени с метода. Имам даже двама, които са я изучавали в курс в чужбина. Разговорите сред родителите също работят заразително. Голяма част от тях имат вяра какво им споделят учителите.
Външно стимулираните са 23,87%. Те имат повърхностни знания, чували са за системата. Или са избрали тъкмо тази група, тъй като детската градина е покрай дома, или учителката е била на по-голямото им дете. 6,5% нямат отношение.
Мотивацията директно кореспондира с познаването на системата. Само 7,75% от родителите са чели задълбочено. Повърхностни знания за Монтесори имат 86%. Във фокус групите бях сюрпризирана от компетентността и знанията на тези родители, споделя доцент Събева.
Провокирани да оценят въздействието на метода върху възпитанието на детето си, 87% от фамилиите на 810 хлапета дават положителна оценка. Само 3,2 на 100 - негативна, другите не могат да преценяват.
Много удовлетворени от учителя са 76,3%, а удовлетворени - 20%, т.е. 96 на 100, или съвсем всички родители имат положително отношение и са задоволени от работата на педагога.
Това демонстрира оценка на въздействието на метода. Пилотното използване на Монтесори педагогиката в общински образователни заведения започва преди 4 година, като последователно бяха готови още педагози и включени още детски градини. В момента към 900 деца се образоват по системата. Миналата година започва образование на първия в страната Монтесори първи клас в общинско учебно заведение - в СУ „ Св. св. Кирил и Методий ". Наесен се причислява и ОУ „ Екзарх Антим I ". А Пловдив ще си има и Монтесори група в детски ясли - „ 100 усмивки ".
Във връзка с разширението на обсега общината е подхванала контролна оценка на резултатите досега и резултата върху деца, родители и учители. Изследването е направено от доцент Елена Събева от Пловдивския университет, като е обхваната цялата общественост от 810 деца в детските градини, техните фамилии и 63 учители. Използвани са методите наблюдаване, анонимни анкети, фокус групи, беседи, в това число с обучителите на педагозите от Нов български университет и представители на общината.
За да направя това, трябваше да се срещна с живота и теориите на Мария Монтесори, споделя доцент Събева. Научната й работа е точно в областта на различни педагогичен модели. Тя е и шеф на магистърска стратегия „ Алтернативи в предучилищното и началното учебно обучение ". Тръгвам от
целите и мощните страни на Монтесори,
изяснява доцент Събева. „ Често ме питат по какъв начин може в 21. век да приказваме за способ от преди 100 година Факт е, че той има дългогодишна история и е потвърдил полезността си. Това е едно от основанията да бъде прибавен в актуалното обучение. Другото съображение е, че Монтесори е представител на реформаторската педагогика. Името й се свързва с теорията за свободното образование. А живеейки в либерален свят, свободата на избор би трябвало да бъде аспект на предучилищното обучение ", споделя доцент Събева.
И обрисува няколко мощни страни на метода. „ Първо, ненатрапчиво педагогическо влияние, а опосредствано посредством организацията на работната среда. Така се дава право на детето на избор. Тази независимост го задейства. Извършва се освен ненатрапчиво, само че свободно образование, без значение от възрастния. Правейки избор, детето към този момент носи и отговорност за осъществяването. То би трябвало да се учи на това още от предучилищна възраст ", акцентира доцент Събева, която е създател и на научни изявления за избора на детето, в които потвърждава резултатите от свободата.
„ Другият миг е дисциплината. Правилата са най-важният съставен елемент в просветителната среда. Колкото и парадоксално да звучи, децата обичат разпоредбите. Те ги учат на положителна дисциплинираност. Подходът на Монтесори е непоказен - хуманно-личностен, ориентиран към детето. Съчетавайки независимост и дисциплинираност, Монтесори реализира дисциплинираност в свободата ", споделя още доцент Събева.
Подчертава, че просветителна среда предлага разнородни действия, свързани с всекидневието, тирада, сетивност, математика, галактическо образование. А дидактичният материал съдържа ключ на самоконтрола. Затова детето не се нуждае от директна педагогическа задача, а учителят има друг профил. Повече следи, в сравнение с работи. Повече слуша, в сравнение с приказва. И оказва помощ тогава, когато детето се нуждае. При Монтесори педагогиката детето води учителя, не назад, обобщава доцент Събева.
Имайки поради тези цели, тя се насочила към изследване на автономността на детето, тъй като Монтесори педагогиката цели да направи хлапето независимо и решително, като образованието в правила става главен регулаторен механизъм на държанието му. За да „ мери " до каква степен се случва това, доцент Събева създала
система със 7 критерия за автономността.
Първите 4 са умеене за самообслужване, избор на активност, осъществяване на активността, самоконтрол. Изследва ги в 3 степени - детето независимо работи, нуждае се от помощ или въобще не може да се оправи. Другите критерии са свързани с прочувствената сфера: самочувствие, умеене за другарство, умеене за съдействие.
„ Ако питате по какъв начин меря самочувствието - когато сложим задача на детето, увереното я подхваща с чувството „ Аз по-скоро ще съумея ". Когато се колебае, се нуждае от непозната помощ. Когато се отхвърля от осъществяването, липсват самочувствие и умения ", изяснява авторката на отчета. Умението за другарство изследва с индикатори: иницииране и поддържане на диалози, самоиницииране на диалог и мъчно поддържане, детето няма предпочитание за другарство.
„ В педагогическите среди се шири, че Монтесори децата са си самодостатъчни. Напротив, моите наблюдения демонстрираха, че изключително от края на втора група и по-късно детето търси другарство с другия. Заснела съм по какъв начин дете оказва помощ на друго дете - държи му ръката при изписване на знак ", споделя доцент Събева.
Въз основа на тези критерии тя диференцира 3 равнища: независимо дете, независимо с потребност от поддръжка, дете с потребност от спомагателна самостоятелна помощ. В първа група на забавачката самостоятелните деца са 72,87%, а в четвърта делът им доближава 78,60%. Виждаме гладко, последователно, редовно възстановяване на резултатите и растеж на броя на самостоятелните деца в групите, споделя доцент Събева.
И родителите на курс
Проучването измежду 560 родители на деца от Монтесори групи в детските градини под тепетата демонстрира, че 69,63% са вътрешно стимулирани хора, които авансово са били осведомени с метода. Имам даже двама, които са я изучавали в курс в чужбина. Разговорите сред родителите също работят заразително. Голяма част от тях имат вяра какво им споделят учителите.
Външно стимулираните са 23,87%. Те имат повърхностни знания, чували са за системата. Или са избрали тъкмо тази група, тъй като детската градина е покрай дома, или учителката е била на по-голямото им дете. 6,5% нямат отношение.
Мотивацията директно кореспондира с познаването на системата. Само 7,75% от родителите са чели задълбочено. Повърхностни знания за Монтесори имат 86%. Във фокус групите бях сюрпризирана от компетентността и знанията на тези родители, споделя доцент Събева.
Провокирани да оценят въздействието на метода върху възпитанието на детето си, 87% от фамилиите на 810 хлапета дават положителна оценка. Само 3,2 на 100 - негативна, другите не могат да преценяват.
Много удовлетворени от учителя са 76,3%, а удовлетворени - 20%, т.е. 96 на 100, или съвсем всички родители имат положително отношение и са задоволени от работата на педагога.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ