Състоянието на системата на болничната помощ у нас върви към катастрофа
„ Системата на болничната помощ в България, с ускоряващи се темпове, върви към цялостна злополука, в случай че не се извършат съществени трансформации в модела “. Това сподели доктор Атанас Атанасов, шеф на Областната болница в Шумен в изявление за предаването „ Неделя 150 “.
Д-р Атанасов изясни, че макар че се дават повече пари за опазване на здравето спрямо предходни интервали, системата остава тежко недофинансирана:
„ Има някои данни на Евростат да вземем за пример разноските на глава от популацията за болнична помощ. В страни като Австрия, Англия, Холандия, Дания, тези разноски са над 3000 евро на човек за година, а в България този разход е 343 евро. Това демонстрира, че без значение от увеличението в безспорни стойности на средствата за опазване на здравето в годините, тази система е тежко недофинансирана. Самото ценообразуване на така наречен договорни цени на клиничните пътеки не почива на стопански способи. Начинът, по който се прави това ценообразуване не почива нито на себестойността, нито на действителните разноски, а е учредено най-вече на настоящите средства, с които разполага НЗОК “.
Според него главен проблем е неприятното ценообразуване на осъществяваните действия в болничната помощ. Той посочи, че в цените няма остойностяване на лекарския труд и изобщо на труда на медицинските експерти, което, по думите му, е съществена съставния елемент от себестойността на здравната помощ: „ Всичко това води до три основни последствия. На първо място това са забележителните задължения на лечебните заведения към разнообразни снабдители, основно медикаменти. На второ място – незадоволително качество на лечебната помощ и на трето място - изчезнали или извънредно лимитирани тласъци за личния състав. Всичко това води до икономическо и морално дестабилизиране на системата. Ако тези проблеми не бъдат решени, това сигурно заплашва биологичните устои на целия български народ. “
Областната болница в Шумен е в тежко финансово положение, със обилни просрочени отговорности, само че никога не е във банкрут, съобщи изрично доктор Атанасов: „ Ние сме взели избрани ограничения. Изработили сме и прилагаме оздравителна стратегия, която включва сливане на структури без да бъдат закривани действия, като по този метод се опитваме да усъвършенстваме непреките разноски за тези действия без да ги отстраняваме. Но оттук насетне, в случай че се гони чисто икономическата успеваемост ще се наложи или да бъдат преустановявани неефективните действия, или да се откри някакъв вид за компенсиране на този финансов недостиг. “
Според него методиката, по която е направена Националната здравна карта и методът, по който се създава, прави по този начин, че да се употребява като инструмент за в допълнение контролиране на финансирането, т.е. в допълнение лимитиране: „ В здравната карта са включени брой кревати по равнища на компетентности, които да бъдат финансирани с пари от НЗОК, само че тези кревати е по този начин изчислен, въз основата на такива критерии, които са от предишното и съществуват съществени териториални несъответствия “.
Д-р Неделчо Тотев, ръководител на Сдружението на общинските лечебни заведения, заяви, че има и общински лечебни заведения, които са застрашени от банкрут: „ Ако кражбите са причина за тежкото положение на лечебните заведения, значи, че ние сме най-големите крадци в света. Ако някои порочни практики се обявяват и се трансформират в навсякъде действие – несериозно “.
Според доктор Тотев, Националната здравна карта е една нужда, само че не в оферти вид: „ Още, когато стартира да се изготвя картата, формирахме комисии и се опитахме да парираме нещата като изтъкнахме нашите доводи, поради които не можем да приемем този вид на здравна карта, които сега потегля да се готви. Въпреки всичко бяха направени регионални карти, по-късно разискване на национална карта, която се разминава даже с регионалните карти. Тя въобще не почива на регионалните карти ".
Д-р Атанасов изясни, че макар че се дават повече пари за опазване на здравето спрямо предходни интервали, системата остава тежко недофинансирана:
„ Има някои данни на Евростат да вземем за пример разноските на глава от популацията за болнична помощ. В страни като Австрия, Англия, Холандия, Дания, тези разноски са над 3000 евро на човек за година, а в България този разход е 343 евро. Това демонстрира, че без значение от увеличението в безспорни стойности на средствата за опазване на здравето в годините, тази система е тежко недофинансирана. Самото ценообразуване на така наречен договорни цени на клиничните пътеки не почива на стопански способи. Начинът, по който се прави това ценообразуване не почива нито на себестойността, нито на действителните разноски, а е учредено най-вече на настоящите средства, с които разполага НЗОК “.
Според него главен проблем е неприятното ценообразуване на осъществяваните действия в болничната помощ. Той посочи, че в цените няма остойностяване на лекарския труд и изобщо на труда на медицинските експерти, което, по думите му, е съществена съставния елемент от себестойността на здравната помощ: „ Всичко това води до три основни последствия. На първо място това са забележителните задължения на лечебните заведения към разнообразни снабдители, основно медикаменти. На второ място – незадоволително качество на лечебната помощ и на трето място - изчезнали или извънредно лимитирани тласъци за личния състав. Всичко това води до икономическо и морално дестабилизиране на системата. Ако тези проблеми не бъдат решени, това сигурно заплашва биологичните устои на целия български народ. “
Областната болница в Шумен е в тежко финансово положение, със обилни просрочени отговорности, само че никога не е във банкрут, съобщи изрично доктор Атанасов: „ Ние сме взели избрани ограничения. Изработили сме и прилагаме оздравителна стратегия, която включва сливане на структури без да бъдат закривани действия, като по този метод се опитваме да усъвършенстваме непреките разноски за тези действия без да ги отстраняваме. Но оттук насетне, в случай че се гони чисто икономическата успеваемост ще се наложи или да бъдат преустановявани неефективните действия, или да се откри някакъв вид за компенсиране на този финансов недостиг. “
Според него методиката, по която е направена Националната здравна карта и методът, по който се създава, прави по този начин, че да се употребява като инструмент за в допълнение контролиране на финансирането, т.е. в допълнение лимитиране: „ В здравната карта са включени брой кревати по равнища на компетентности, които да бъдат финансирани с пари от НЗОК, само че тези кревати е по този начин изчислен, въз основата на такива критерии, които са от предишното и съществуват съществени териториални несъответствия “.
Д-р Неделчо Тотев, ръководител на Сдружението на общинските лечебни заведения, заяви, че има и общински лечебни заведения, които са застрашени от банкрут: „ Ако кражбите са причина за тежкото положение на лечебните заведения, значи, че ние сме най-големите крадци в света. Ако някои порочни практики се обявяват и се трансформират в навсякъде действие – несериозно “.
Според доктор Тотев, Националната здравна карта е една нужда, само че не в оферти вид: „ Още, когато стартира да се изготвя картата, формирахме комисии и се опитахме да парираме нещата като изтъкнахме нашите доводи, поради които не можем да приемем този вид на здравна карта, които сега потегля да се готви. Въпреки всичко бяха направени регионални карти, по-късно разискване на национална карта, която се разминава даже с регионалните карти. Тя въобще не почива на регионалните карти ".
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ