Вредни храни светват в червено
Сирене и кашкавал в алено поради мазнините, само че безалкохолните без захар – в зелено
Министерство на земеделието не знае за смяната
От здравно министерство потвърдиха, че тематиката се разисква
Асоциациите на млекопреработвателите, хлебарите и месарите са срещу
Големи мултинационални компании натискат у нас да се вкарат по този начин наречените „ светофарни етикети ” на питателните артикули. Идеята ще се разисква още другата седмица в Министерство на здравеопазването. Според нея храните би трябвало да имат на етикета си червен, жълт или зелен цвят според от това дали имат високо, приблизително или ниско наличие на сол, захар и мазнини.
Компаниите упорстват „ светофарната ” сигнализация да бъде въведена пробно у нас и в Румъния още за коледните им опаковки. Има голям напън от страна на огромни производители на безалкохолни питиета и шоколадови произведения, заяви Магдалена Апостолова от Асоциация на млекопреработвателите в България. Реално обаче у нас няма създадена система на какъв принцип ще се избира какъв да бъде етикетът на един артикул. Така да вземем за пример всички млечни артикули би трябвало да са с червен етикет, поради високото наличие на мазнини. В същото време газирана напитка, оповестена с 0% захар, би трябвало да е със зелен етикет поради ниското наличие на въглехидрати, макар че тя не е потребна за здравето на потребителя, изясняват специалисти.
От Асоциация на млекопреработвателите към този момент приготвят мнение до здравното министерство, в което упорстват сходно предложение да не бъде одобрявано. Към позицията се причисляват и от браншовите съюзи на хлебопроизводителите и месарите.
Изненадан съм, че сходна тематика се разисква без да е осведомено Министерство на земеделието, храните и горите, съобщи Димитър Димитров от Дирекция „ Политики в агрохранителната верига ” във ведомството. Той удостовери, че има предложение от няколко компании за цветните етикети, като задачата било по този начин да се ориентират потребителите в хранителната стойност на продукта. Масово в този момент на пазара референтните стойности са съотнесени към 100 г/100 мл. Големината на порцията обаче е нещо неизяснено, сподели той.
Още от 2010 година имаше концепция в Европейски Съюз да се вкарат сходни етикети, само че тя не беше призната поради неналичието на методология, добави Димитров.
От Министерството на здравеопазването потвърдиха, че идната седмица има планувано съвещание на Научно-експертния съвет по хранене към министъра на опазването на здравето. В дневния ред една от точките е точно разискване на в допълнение показана в Министерство на здравеопазването документи за мнение по отношение на въвеждане на усъвършенствана система за етикетиране на хранителния състав с цветно шифроване.
Нови промени влизат в действие от 2020 година
От къде е суровината пишат върху опаковката
Димитър Димитров
Върху етикета на храните към този момент наложително би трябвало да написа от коя страна е суровината, употребена за производството им. Това планува нов правилник за етикетиране на храните на Европейски Съюз, който влиза в действие у нас от 1 април 2020 година, заяви Димитър Димитров от министерство на земеделието. Така, в случай че кашкавалът да вземем за пример е създаден в България, само че с вносно мляко, това би трябвало да се отбелязя на опаковката, уточни Димитров.
Единият вид е на етикета да написа „ Европейски Съюз ”, „ отвън Европейски Съюз ” или „ Европейски Съюз и отвън Европейски Съюз ” (ако суровината е от два източника). Вторият, и по-точен вид е да се уточни съответен регион, географска област или страна.
Информацията на етикета би трябвало да е с задоволително огромен шрифт, който не би трябвало да е под 75% по отношение на размера на наименованието на продукта.
През тази година
Изяждаме 15 000 тона сирене с палма
30% от млякото в мандрите – вносно
Потреблението на сирене с растителни мазнини ще се резервира идващите години, поради ниските приходи на хората, настояват специалисти.
30% от млякото, което ще се преработва от нашите мандри, ще бъде вносно до няколко години. Това демонстрира проучване на Центъра за стопански разбори на селското стопанство (САРА) за интервала 2013 – 2022 година. 8 на 100 от млякото, вложено в преработвателните предприятия предходната година, не е било българско, разясни Васил Стойчев от института.
Намалява производството на саламурено сирене, само че се резервира на имитиращите артикули, демонстрират още данните на института. През тази година българите ще изядат близо 15 000 тона сирене с растителни мазнини, като наклонността е тези количества да се запазят и през идващите години, поради ниските приходи на хората, посочи специалистът. В същото време се усилва вносът на палмово масло у нас, като за 2018 година то ще доближи 13 000 тона.
Едва една трета от създаденото у нас овче мляко се изкупува от преработвателните предприятия. Това значи, че останалото количество отива в сивия бранш, уточни Стойчев. През последните години нараства износът на овче сирене, като прогнозата на специалистите е той да доближи 7000 тона в интервала 2018 – 2020 година.
Веригите не зареждат родни артикули
Вносни биопродукти 3 пъти по-скъпи от нашите
Веселина Ралчева
Вносните биохрани са 3 пъти по-скъпи от българските, само че огромните вериги не зареждат родни артикули, съобщи Веселина Ралчева от Българската асоциация „ Биопродукти ” на кръгла маса по проблемите на бранша. На нея бяха поканени и представители на хипермаркетите, само че те не пристигнаха. Така по думите й се основава усещането, че екологично чистите храни са доста скъпи. Родните производители мъчно осъществяваме продукцията си, а в това време комерсиалните вериги настояват, че няма български биохрани. Някъде се къса нишката, добави Ралчева. Секторът упорства да се одобряват промени в наредбата за директните доставки и в учебните заведения, и детските градини да се доставят и биохрани. Това може да стане и посредством слагането на вендинг машини, посочи Божидар Петков, ръководител на Българската асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните.
На овчите артикули
Цената се подвига със 160% от фермата до магазина
Със 160% нараства овчето сирене от фермата до магазина, заяви Атанас Кискинов от Асоциацията за отглеждане на българска млечна порода овце. Проучване измежду сектора демонстрира, че литър овче мляко се е изкупувал по 1,20 лева през 2013 година, а през тази цената е 1,11 лева От фермата готовият артикул в този момент се продава по 9 лева за кг, а на тържищата на едро цената стига 12 лв. за кг с Данък добавена стойност. Така единствено от фермата до търговците на едро към този момент имаме надценка от 130-140%, пресметна Кискинов. Още 17% върху тази цена си поставят магазините на дребно, където овчето сирене в този момент се продава по 14 лв. за кг. Браншът упорства да се вземат ограничения, тъй като сега цялата облага отива в търговците, а не в производителите.
Министерство на земеделието не знае за смяната
От здравно министерство потвърдиха, че тематиката се разисква
Асоциациите на млекопреработвателите, хлебарите и месарите са срещу
Големи мултинационални компании натискат у нас да се вкарат по този начин наречените „ светофарни етикети ” на питателните артикули. Идеята ще се разисква още другата седмица в Министерство на здравеопазването. Според нея храните би трябвало да имат на етикета си червен, жълт или зелен цвят според от това дали имат високо, приблизително или ниско наличие на сол, захар и мазнини.
Компаниите упорстват „ светофарната ” сигнализация да бъде въведена пробно у нас и в Румъния още за коледните им опаковки. Има голям напън от страна на огромни производители на безалкохолни питиета и шоколадови произведения, заяви Магдалена Апостолова от Асоциация на млекопреработвателите в България. Реално обаче у нас няма създадена система на какъв принцип ще се избира какъв да бъде етикетът на един артикул. Така да вземем за пример всички млечни артикули би трябвало да са с червен етикет, поради високото наличие на мазнини. В същото време газирана напитка, оповестена с 0% захар, би трябвало да е със зелен етикет поради ниското наличие на въглехидрати, макар че тя не е потребна за здравето на потребителя, изясняват специалисти.
От Асоциация на млекопреработвателите към този момент приготвят мнение до здравното министерство, в което упорстват сходно предложение да не бъде одобрявано. Към позицията се причисляват и от браншовите съюзи на хлебопроизводителите и месарите.
Изненадан съм, че сходна тематика се разисква без да е осведомено Министерство на земеделието, храните и горите, съобщи Димитър Димитров от Дирекция „ Политики в агрохранителната верига ” във ведомството. Той удостовери, че има предложение от няколко компании за цветните етикети, като задачата било по този начин да се ориентират потребителите в хранителната стойност на продукта. Масово в този момент на пазара референтните стойности са съотнесени към 100 г/100 мл. Големината на порцията обаче е нещо неизяснено, сподели той.
Още от 2010 година имаше концепция в Европейски Съюз да се вкарат сходни етикети, само че тя не беше призната поради неналичието на методология, добави Димитров.
От Министерството на здравеопазването потвърдиха, че идната седмица има планувано съвещание на Научно-експертния съвет по хранене към министъра на опазването на здравето. В дневния ред една от точките е точно разискване на в допълнение показана в Министерство на здравеопазването документи за мнение по отношение на въвеждане на усъвършенствана система за етикетиране на хранителния състав с цветно шифроване.
Нови промени влизат в действие от 2020 година
От къде е суровината пишат върху опаковката
Димитър Димитров Върху етикета на храните към този момент наложително би трябвало да написа от коя страна е суровината, употребена за производството им. Това планува нов правилник за етикетиране на храните на Европейски Съюз, който влиза в действие у нас от 1 април 2020 година, заяви Димитър Димитров от министерство на земеделието. Така, в случай че кашкавалът да вземем за пример е създаден в България, само че с вносно мляко, това би трябвало да се отбелязя на опаковката, уточни Димитров.
Единият вид е на етикета да написа „ Европейски Съюз ”, „ отвън Европейски Съюз ” или „ Европейски Съюз и отвън Европейски Съюз ” (ако суровината е от два източника). Вторият, и по-точен вид е да се уточни съответен регион, географска област или страна.
Информацията на етикета би трябвало да е с задоволително огромен шрифт, който не би трябвало да е под 75% по отношение на размера на наименованието на продукта.
През тази година
Изяждаме 15 000 тона сирене с палма
30% от млякото в мандрите – вносно
Потреблението на сирене с растителни мазнини ще се резервира идващите години, поради ниските приходи на хората, настояват специалисти. 30% от млякото, което ще се преработва от нашите мандри, ще бъде вносно до няколко години. Това демонстрира проучване на Центъра за стопански разбори на селското стопанство (САРА) за интервала 2013 – 2022 година. 8 на 100 от млякото, вложено в преработвателните предприятия предходната година, не е било българско, разясни Васил Стойчев от института.
Намалява производството на саламурено сирене, само че се резервира на имитиращите артикули, демонстрират още данните на института. През тази година българите ще изядат близо 15 000 тона сирене с растителни мазнини, като наклонността е тези количества да се запазят и през идващите години, поради ниските приходи на хората, посочи специалистът. В същото време се усилва вносът на палмово масло у нас, като за 2018 година то ще доближи 13 000 тона.
Едва една трета от създаденото у нас овче мляко се изкупува от преработвателните предприятия. Това значи, че останалото количество отива в сивия бранш, уточни Стойчев. През последните години нараства износът на овче сирене, като прогнозата на специалистите е той да доближи 7000 тона в интервала 2018 – 2020 година.
Веригите не зареждат родни артикули
Вносни биопродукти 3 пъти по-скъпи от нашите
Веселина Ралчева Вносните биохрани са 3 пъти по-скъпи от българските, само че огромните вериги не зареждат родни артикули, съобщи Веселина Ралчева от Българската асоциация „ Биопродукти ” на кръгла маса по проблемите на бранша. На нея бяха поканени и представители на хипермаркетите, само че те не пристигнаха. Така по думите й се основава усещането, че екологично чистите храни са доста скъпи. Родните производители мъчно осъществяваме продукцията си, а в това време комерсиалните вериги настояват, че няма български биохрани. Някъде се къса нишката, добави Ралчева. Секторът упорства да се одобряват промени в наредбата за директните доставки и в учебните заведения, и детските градини да се доставят и биохрани. Това може да стане и посредством слагането на вендинг машини, посочи Божидар Петков, ръководител на Българската асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните.
На овчите артикули
Цената се подвига със 160% от фермата до магазина
Със 160% нараства овчето сирене от фермата до магазина, заяви Атанас Кискинов от Асоциацията за отглеждане на българска млечна порода овце. Проучване измежду сектора демонстрира, че литър овче мляко се е изкупувал по 1,20 лева през 2013 година, а през тази цената е 1,11 лева От фермата готовият артикул в този момент се продава по 9 лева за кг, а на тържищата на едро цената стига 12 лв. за кг с Данък добавена стойност. Така единствено от фермата до търговците на едро към този момент имаме надценка от 130-140%, пресметна Кискинов. Още 17% върху тази цена си поставят магазините на дребно, където овчето сирене в този момент се продава по 14 лв. за кг. Браншът упорства да се вземат ограничения, тъй като сега цялата облага отива в търговците, а не в производителите.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ