Синьото сирене - изтънчена наслада за ценители на нетрадиционни вкусове
Синьото сирене е характерен деликатесен тип сирене с висока хранителна стойност и висока масленост. Представлява млечен артикул, претърпял био- и физико-химични промени, под въздействието на сирищни ензими и ензими на млечно-кисели микроорганизми. Наситено е с белтъчини и мазнини, към които по специфична технология е добавена култивирана/благородна мухъл (плесенни гъбички – сини, бели и червени; Penicillium roqueforti, glaucum, caseiculum). Притежава отличаващ го от другите типове сирена, мирис и усет, както и типичните за него синьо-зелени плесенни влакна.
Интересно за състава на синьото сирене
На 100 грама артикул, приблизително се падат по към 30 гр. мазнини, от които 19-20 гр. са наситени, 8-10 гр. са мононенаситени, 0,8-0,10 гр. – полиненаситени.
Витамините, които се съдържат в сините сирена са А, Б-комплекс, Д, Е, К.
Минералният състав включва: натрий, калций, калий, фосфор, селен, магнезий, цинк, желязо и мед.
Аминокиселините, които участват в състава са: глутамин, валин, пролин, аспарагинова киселина, тирозин, изолевцин, лизин, левцин и други.
Що се отнася до изгодите му за организма, въпреки и спорни, проучванията и мненията на специалистите, сякаш сочат по-скоро, че синьото сирене има позитивно въздействие върху флората на стомаха, само че не трябва да се прекалява с него никога - прекомерно доста сол и лой, с цел да го обявим за потребно.
Всички типове сини сирена са висококалорична храна, наситена с мазнини и сол и не трябва да прекалявате с нея. Бременните и кърмачките също следва да лимитират приема на сини сирена.
Видове сини сирена:
Рокфор – несъмнено най-известното синьо сирене в целия свят. Рецептата и до ден сегашен се пази в дълбока загадка, известно е единствено регионът на генезис – подножието на Рокфор су Сузон, Франция (район, прочут с овцевъдството си) и технологията на подготвяне – пещерно отлежаване и зреене в пещерите на Cambalou, където питите се подреждат върху дъбови стелажи, при доста добра вентилация. Съдържа благородна мухъл от типа Penicillium roqueforti. Вкусът му е кондензиран с орехов колорит, повърхността му е с бяла влажна коричка, а сърцевината маслено жълта с типичните плесенни влакна.
Пица с горгонзола, круша, орехи и рукола
Горгонзола – това пък е най-популярното италианско синьо сирене в три разновидности – натурална, сладка и пикантна. Носи името на малко краймиланско градче. Започва да се създава в Ломбардия към 11 век, а в наши дни – в Милано, Бергамо, Комо, Кремона, Леко и Алесандрия и други. Съдържа козе, краве или комбинация от двете млека. Има дебела червеникава кора с прошарени сивкави петна, белезникаво бяла до светложълта ронлива консистенция, лют усет и мирис и до към 50% масленост. Води се десертно сирене и е доста уместно при приготвянето на разнообразни типове паста и ризото.
Блю д‘Аверн – по-високомаслено спрямо Рокфор, с изострен усет и мирис, тревисти цветни нотки.
Форм д‘Амбер – още веднъж френско сирене, най-мекото от всички сини сирена, със също толкоз мек и внимателен усет като консистенцията си. Жълто-оранжево на цвят, с тънък мирис, твърда външна кора, която не се употребява и мека вътрешност с благоухание на маза.
Стилтън – британско сирене в две разновидности – бяло и синьо. Много мощен мирис и още веднъж твърда кора, която се отстранява при консумация.
Когато избираме и съхраняваме синьо сирене
Цената на сините сирена е относително по-висока от тази на обичайните за нашия пазар, само че пък неповторимите вкусови качества си заслужават. При избора на синьо сирене е значимо плесенните влакна да са с кондензиран цвят, а самото то да е добре опаковано и да се съхранява в ледник. Макар че е мухлясало, то също има период на валидност, не го прекрачвайте. Следете дали повърхността му е лепкава или противоположното - с жълта кора. Старото синьо сирене би било и с доста солен усет.
Можете да го, в композиция със сезонни плодове – грозде, смокини, фурми, в изработката на десерти (печени праскови, ябълки и др.) и несъмнено, настъргано или нарязано на кубчета върху салати, паста, ризото, пица. Ако пък го затоплите, става идеална съставна част за млечно-сметанови сосове за гарниране на пилешко месо и зеленчуци. Вкусът и ароматът му придават несравним и незаместим почерк на всяко кулинарно прелъщение.
Интересно за състава на синьото сирене
На 100 грама артикул, приблизително се падат по към 30 гр. мазнини, от които 19-20 гр. са наситени, 8-10 гр. са мононенаситени, 0,8-0,10 гр. – полиненаситени. Витамините, които се съдържат в сините сирена са А, Б-комплекс, Д, Е, К. Минералният състав включва: натрий, калций, калий, фосфор, селен, магнезий, цинк, желязо и мед. Аминокиселините, които участват в състава са: глутамин, валин, пролин, аспарагинова киселина, тирозин, изолевцин, лизин, левцин и други. Що се отнася до изгодите му за организма, въпреки и спорни, проучванията и мненията на специалистите, сякаш сочат по-скоро, че синьото сирене има позитивно въздействие върху флората на стомаха, само че не трябва да се прекалява с него никога - прекомерно доста сол и лой, с цел да го обявим за потребно.
Всички типове сини сирена са висококалорична храна, наситена с мазнини и сол и не трябва да прекалявате с нея. Бременните и кърмачките също следва да лимитират приема на сини сирена.
Видове сини сирена:
Рокфор – несъмнено най-известното синьо сирене в целия свят. Рецептата и до ден сегашен се пази в дълбока загадка, известно е единствено регионът на генезис – подножието на Рокфор су Сузон, Франция (район, прочут с овцевъдството си) и технологията на подготвяне – пещерно отлежаване и зреене в пещерите на Cambalou, където питите се подреждат върху дъбови стелажи, при доста добра вентилация. Съдържа благородна мухъл от типа Penicillium roqueforti. Вкусът му е кондензиран с орехов колорит, повърхността му е с бяла влажна коричка, а сърцевината маслено жълта с типичните плесенни влакна. Пица с горгонзола, круша, орехи и рукола
Горгонзола – това пък е най-популярното италианско синьо сирене в три разновидности – натурална, сладка и пикантна. Носи името на малко краймиланско градче. Започва да се създава в Ломбардия към 11 век, а в наши дни – в Милано, Бергамо, Комо, Кремона, Леко и Алесандрия и други. Съдържа козе, краве или комбинация от двете млека. Има дебела червеникава кора с прошарени сивкави петна, белезникаво бяла до светложълта ронлива консистенция, лют усет и мирис и до към 50% масленост. Води се десертно сирене и е доста уместно при приготвянето на разнообразни типове паста и ризото. Блю д‘Аверн – по-високомаслено спрямо Рокфор, с изострен усет и мирис, тревисти цветни нотки. Форм д‘Амбер – още веднъж френско сирене, най-мекото от всички сини сирена, със също толкоз мек и внимателен усет като консистенцията си. Жълто-оранжево на цвят, с тънък мирис, твърда външна кора, която не се употребява и мека вътрешност с благоухание на маза. Стилтън – британско сирене в две разновидности – бяло и синьо. Много мощен мирис и още веднъж твърда кора, която се отстранява при консумация.Когато избираме и съхраняваме синьо сирене
Цената на сините сирена е относително по-висока от тази на обичайните за нашия пазар, само че пък неповторимите вкусови качества си заслужават. При избора на синьо сирене е значимо плесенните влакна да са с кондензиран цвят, а самото то да е добре опаковано и да се съхранява в ледник. Макар че е мухлясало, то също има период на валидност, не го прекрачвайте. Следете дали повърхността му е лепкава или противоположното - с жълта кора. Старото синьо сирене би било и с доста солен усет.
Можете да го, в композиция със сезонни плодове – грозде, смокини, фурми, в изработката на десерти (печени праскови, ябълки и др.) и несъмнено, настъргано или нарязано на кубчета върху салати, паста, ризото, пица. Ако пък го затоплите, става идеална съставна част за млечно-сметанови сосове за гарниране на пилешко месо и зеленчуци. Вкусът и ароматът му придават несравним и незаместим почерк на всяко кулинарно прелъщение.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ