Сините маймуни, изрисувани по стените на Акротири на гръцкия остров

Сините маймуни, изрисувани по стените на Акротири на гръцкия остров Санторини, са измежду многото животни, открити в стенописите на този 3600-годишен град. Историците учат стенописите от десетилетия, откогато са открити през 60-те и 70-те години на острова, който в миналото е бил прочут като Тера. Но когато неотдавна изследват обширно картините, схващат, че маймуните могат да дадат визия, че светът от бронзовата ера е доста по-глобализиран, в сравнение с се смяташе до момента.

Археолозите са предполагали, че маймуните са африкански тип, с който евентуално егейският народ, който е построил Акротири, се е снабдил, като е влезнал в контакт посредством търговски връзки с Египет. Оказва се, че картините в действителност изобразяват маймуни от типа ханумански лангур, тип обитаващ индийския субконтинент. Това допуска, че егейските хора, пристигнали от Крит и Цикладските острови в Егейско море, евентуално са имали търговски пътища, достигащи над 2500 благи.

Стенописите на Акротири са непокътнати покрити от пепел от вулкан, който унищожава града някъде във времето сред 16 и 15 век прочие Н. Е. Стенописите оферират необикновен взор към ранната цивилизация в Европа, като картините подсказват какъв брой развито е било обществото, стопанската система и културата на тези хора.

Много скотски облици от този интервал са систематизирани, което значи, че е мъчно да се разпознават решително обособените типове.
Причината археолозите и историците на изкуството да одобряват, че маймуните са пристигнали от Египет, е, че това е било най-близкото място в което живеят маймуни, което е имало потвърдени търговски връзки с Беломорието. В резултат на това маймуните от Акротири са били идентификации като бабуини, като гривести маймуни и въобще като африкански типове, които живеят в региона.

Мари Парея подхваща друг метод, като събира екип от учени, които учат маймуни и лемури, в това число известния таксономичен илюстратор Стивън Неш. Заедно преглеждат фотоси на рисунките на изобразените животни, като взимат поради освен цвета и шарката на козината, само че и размера на тялото, пропорциите на крайниците, позите за седене и изправяне и ситуацията на опашката. Докато всички се съгласяват, че някои от изобразените животни са бабуини, както по-рано се смяташе, проблем се оказва идентифицирането на типа на животните от една съответна рисунка.
Маймуните на тази рисунка са сиво-сини. Но макар че някои маймуни имат дребни петна от синя кожа – да вземем за пример синьото по лицето на мандрила – нито една няма синя четина. Има африканска горска маймуна, наречена синя маймуна, само че тя е по-скоро маслинено синя или мрачно сива, а моделите на лицето не съответстват с тези от картината.

По-рано се смяташе, че изобразените са тип дребни маймуни с тегло сред 3 и 8 кг (приблизително размера на домашна котка), които се срещат в саваните на Северна и Източна Африка. Въпреки сребристо бялата си четина, те също имат ръце и крайници с мрачен цвят и повсеместен тип, който подхожда на изобразяванията на картините.

Обаче хануманските лангури, които тежат по-значителните от 11 до 18 кг, имат сходен тип. Те също се движат напълно друго и това е било решаващо за идентифицирането им.

И двата типа примати живеят най-вече на земята (не по дърветата) и имат дълги крака и опашки. Но лангурите са склонни да носят опашката си нагоре в S- или С-образна форма до момента в който по-малките гривести маймуните носят опашката си в права линия или извита надолу. Тази позиция на опашката, повтаряна в голям брой изображения, е основен фактор за идентифицирането на маймуните като ханумански лангури.

Според археологически доказателства, егейските нации са имали достъп до минерали като калай, лазурит и карнел, които идвали оттатък планините Загрос, на западната граница на актуален Иран. Но художественият подробност на картините на Акротири, спрямо други маймуни изобразявани в картини от този интервал, допуска, че художниците са виждали живи животни, може би по време на пътешестване в чужбина.

Разбираемо е, че по-ранните изследвания са стигали до извода, че маймуните са африкански, защото връзките сред Беломорието и Египет към този момент са добре познати и развити, като този извод е подсилен и от археологически доказателства. Сега обаче, учените експерти по приматите показват нов взор върху доказателствата без авансово основани показа за античните нации или търговски пътища и преглеждат типове, живеещи по-далеч.

Това изследване е отличен образец за смисъла на работата на преподаватели от разнообразни дисциплини. Без експертния опит на учените приматолози, евентуално не би било допустимо решително да бъдат разпознати тези животни. Обратно, приматолозите не биха стигнали до този тип маймуни, без потвърдените антични взаимоотношения сред хората, доказани от археолозите.