Синините по тялото и бушоните под очите не ги броях Вземах

Синините по тялото и бушоните под очите не ги броях
Вземах болнични и стоях у дома, до момента в който се заличат
Не мога да назова с естествени думи това, което понасях в продължение на 10 години. Израснах в положително семейство и имах вяра, че бракът е за цялостен живот. За страдание при мен не стана по този начин.
С Ангел се запознахме, когато аз бях на 17, а той – на 18. Година по-късно заживяхме дружно при моите родители. После татко му и майка му ни предложиха да се преместим в тяхно свободно жилище.

Бяхме безпределно щастливи да стартираме сами да подреждаме живота си и с наслада приехме. Но тъкмо тогава светнаха първите предупредителни лампички. Ангел имаше проблеми със следването, беше го гняв на целия свят, само че всичко си изкарваше на мен. Отначало единствено с крясъци и упреци, само че аз мислех, че като обичаща и разбираща жена би трябвало да изтърпя това. Сама себе си успокоявах, че грозното му поведение е нещо краткотрайно и кой, в случай че не аз, може да го разбере, да му съчувства и да му помогне.
Четири години откакто се запознахме, се оженихме. Ангел обещаваше незабавно след сватбата да стартира работа, само че не го направи – все не намираше подобаваща.

Аз също следвах, само че задочно и работя от 19-годишна. Много пъти го питах какво счита да прави. Думите ми постоянно приемаше като упреци и бързаше да изясни, че няма да става преносвач на Сточна гара. Не спираше да повтаря, че е интелигентен, просветен и надарен, заслужава нещо доста по-добро. И безделието му не беше най-неприятното – по-лошото беше, че в оня интервал стартира да пие. Правеше го постоянно, постоянно намираше мотив. После стартира и да се напива, ставаше все по-неадекватен. Имах възприятието, че някой го е подменил. Единият призрачен сън докара и другия – Ангел взе да ми протяга ръка. Правеше го постоянно и ме обвиняваше за всичко – че си е провалил следването, че не може да откри работа и даже за пиянството си. Най-нормалното беше да го напусна, само че вместо това аз потеглих да диря аргументи и виновност у себе си – не му съчувствам и не го разбирам. Може би, в случай че се постарая и се трансформира, всичко ще се подреди.

Това беше просто заблуда. Колкото повече се пробвах да се държа с него човешки, толкоз по-зле ставаше за мен. Понякога си споделях, че по-лошо от това не може да бъде. Оказваше се, че може. И още по какъв начин може! Ставаше все по-зле и по-зле. Пребиваше ме грубо, а когато побоите не му стигаха, ме унижаваше със половите си извращения. Панически се опасявах от него. Дори и изтрезнял, беше същинско страшилище. Много рядко имаше някакви рационални проблясъци.
Всеки път, когато ме смилаше от пердах, си споделях, че ще го напусна. Боже мой, в никакъв случай няма да си простя, че не го направих и живях с него цели 5 пъклен години! Защо не си потеглих? Мислех, че нямам къде да отида. Сестра ми към този момент се беше омъжила и със брачна половинка си и близнаците им живееха при нашите.

Работех, само че на понижен работен ден и заплатата нямаше да ми стигне до средата. Мислех си и какво ще приказват за мен, едвам се бях омъжила и съм хукнала да се експортирам. Сега си давам сметка какъв брой неуместно е било това. Чудя се и по какъв начин изтърпях тези унижения и побоища. Синините по тялото и бушоните под очите даже не ги броя. Тях си ги носех непрекъснато, а с времето се научих по какъв начин да ги затулям. Вземах болнични и стоях у дома, до момента в който не се заличаваха. Няколко пъти даже ми пука ребра. Хем ме биеше грубо, хем ме заплашваше, че в случай че го напусна, ще ме убие.
После най-неочаквано сподели, че желае дете и 6 месеца спря да пие. Повярвах му, обнадеждих се и заживях в парадайса. Но както всичко стартира ненадейно, по този начин ненадейно свърши. На Нова година реши да чества и да пийне. Не възразих – мислех, че се е трансформирал и няма да се върне към старите разгулен осъществявания.

Всичко стартира обикновено, само че колкото повече пиеше, толкоз по-мрачен ставаше и даже ми натякваше, че още не съм забременяла. Накрая ме упрекна, че не мога едно дете да родя. И всичко стартира изначало – пердах, хули и обиди. Накрая взе бутилката, от която пиеше, и с всички сили я стовари върху главата ми. Паднах и за известно време съм изгубила схващане. Когато пристигнах на себе си, осъзнах, че цялата дясна страна на главата ми е безчувствена. Лежах в локва кръв. Едва се добрах до банята и като се погледнах в огледалото, се изплаших. Кръвта продължаваше да тече от огромната рана на челото, повдигаше ми се. Върнах се в хола, където той най-невъзмутимо продължаваше да се налива. Помолих го да извика незабавна помощ или да ме закара с такси до болничното заведение. Той ми се нахвърли още веднъж, продължи да удря, където му падне, и повтаряше, че съм мръсно животно и че желая да го вкарам в затвора…

Не знам по какъв начин претърпях онази нощ. Сигурно Бог ми е оказал помощ. Когато се разсъниха, още до момента в който той спеше, си събрах багажа и поръчах такси. Повиках две приятелки и у едната откарах движимостите си. Отидох в болничното заведение, а там дежурният доктор сподели, че по знамение не съм умряла, откакто съм изгубила толкоз доста кръв.
Така най-сетне си отворих очите. Как съм могла да пребивавам с човек, на който не му пука за мен? Усетих дива ненавист към мъжа си. Ненавиждах го грубо. Осъзнах, че нищо не му дължа, когато проумях, че не съм подготвена да се жертвам за него. Нито ми е наследник, нито ми е татко или брат. Намерих сили и си признах, че бях сбъркала. Но и друго ми стана ясно – тази неточност може да се поправи.

Прогледнах за истината и стопирах да се опасявам от него. Бях на 28 години, животът беше пред мен.
Исках да се спася от насилника и се върнах при родителите си. Бях твърдо решила да стартира живота си изначало. А когато човек мощно желае нещо, то се случва. През всички последващи години не приказвах с никого за претърпяното. Приятелките ми знаеха единствено най-жестоките изцепки на Ангел, а родителите ми – че сме имали неприятни връзки. Не желаех никой да страда поради мен.
Сега съм на 31 и знам, че повече в никакъв случай и на никого няма да разреша да трансформира живота ми в пъкъл. По-добре сама, в сравнение с да съм жертва на перверзен фанатик и принудител. Вярвам, че ще се оправя и още веднъж ще взема живота си в ръце.
Анита
Инфо: Лична драма