Ето как Сингапур веднъж завинаги сложи край на корупцията
Сингапур съумя да се отърве от корупцията, откакто уволни цялата полиция, изпрати няколко министри в пандиза и накара служителите да потвърждават честността си. Оказва, че това не е чак толкоз мъчно.
Руски публицист отишъл на среща с представител на сингапурското външно министерство с обичайни сувенири – кукла-матрьошка и бурканче червен хайвер. Но чиновникът изрично отказал да ги вземе:
Моля да ме извините, само че ни е неразрешено да одобряваме дарове. Вярно, че съгласно закона можем да вземем сувенири на стойност до 100 $. Но на процедура ще се наложи да попълня куп документи, да предам хайвера за експертиза, която да удостовери публично цената му. След това ще ме извикат на разпит, с цел да схванат дали не съм ви съобщил значима комерсиална информация против подаръците. Благодаря, само че по-добре си приберете сувенирите.
След сходна реакция не е за чудене, че Сингапур е на пето място измежду страните с минимален брой случаи на корупция в рейтинга на организацията Transparency International. А до наскоро азиатският остров бе считан за същински парадайс на подкупите.
Те осигуряваха постъпване в учебно заведение, по-предно място на опашката при лекаря, служителите на реда пускаха пияни водачи против пари и даже най-дребните служители къпеха любовниците си в шампанско…
Виджай Сингх , лекар на историческите науки, споделя:
Седемдесет и пет на 100 от жителите на Сингапур са китайци. Останалите са малайзийци и индийци. И при трите народи е признато да се носят дарове на нужните хора – това ни е в кръвта. Чиновниците пък желаеха „ отплата “ за всяка услуга и никой не се възмущаваше от това. Анализаторите споделяха: корупцията в Азия е част от локалната просвета и не може да бъде победена. А когато тогавашният министър председател Ли Кан Ю разгласи началото на войната с подкупите, всички му се присмяха, приемайки думите му за на ниска цена трик.
Лий Кан Ю изрично съобщи:
Ако искаш да победиш корупцията, би трябвало да бъдеш подготвен да изпратиш приятелите и фамилията си в пандиза.
Едно от най-важните ограничения, подхванати от министър-председателя, е увеличението на заплатите на чиновниците. Ли има вяра, че в случай че са добре платени, те няма да търсят други източници на приходи.
Реформите обаче стартират с цялостна мощ: през 1970-а в Сингапур е уволнена цялата полиция. Ли Куан Ю, който ръководи града-държава до 1990-а, с право мисли, че в случай че някой е привикнал с подкупите, надали ще стартира да работи почтено даже в случай че му покачат заплатата.
По това време доста от полицейските чиновници са на „ хранилка “ при проведените незаконни групи – триадите. Минава месец и водачите на бандитите внезапно изчезват.
Обявяват ги за търсене, само че по този начин и не ги залавят. Най-вероятно те са били разстреляни без разследване и съд, въпреки че външното министерство на Сингапур отхвърля да удостовери този факт.
Останали без „ кралете “ си, мафиотските групировки бързо се разпадат. А с тях изчезва и повода за корупция – щом няма нарушители, няма кой да подкупва полицията.
Днес правоохранителните органи на Сингапур предявяват доста условия към искащите да работят като пазители на реда. На инспекция предстои освен всеки от претендентите, само че и фамилиите им.
Друга сериозна стъпка е укрепването на Бюрото за следствие на случаите на корупция. През 1974 година Народното събрание приема закон, съгласно който бюрото има право да стартира следствие, в случай че държавен чиновник или роднините му живеят не съгласно приходите си.
Презумпцията за непорочност не съществува: не следствието, а самият служител би трябвало да потвърди с какви пари е построил луксозното си жилище или е купил мерцедеса си.
При приемане на държавна работа претендентите би трябвало да заявяват банковите си сметки, имуществото на съпругите си, на родителите си, както и на братята и сестрите си. Не се одобряват хора с задължения и банкови заеми, тъй като се счита, че те са най-подходящи за корумпиране.
