Синдромът на самозванеца, оказва се, е точно обратното. Това е

Синдромът на самозванеца, става известно, е тъкмо противоположното. Това е психическата настройка човек да омаловажава и обезценява себе си, качествата си и достиженията си, което слага забележителна преграда пред разрастване на капацитета му. И го кара да се подценява, колебае и самосаботира.Едноименната книга на Виктория Викторова (изд. КИБЕА) е първото за България по-сериозно изследване на тази тематика. Написано интелигентно, задълбочено, с отговорност към читателите. Описващо самия синдром, засегнатите от него, вероятните отрицателни последствия и разказващо същински истории. Заедно с това в него може да намерите и препоръки и техники за справяне. Самата Виктория, както признава, има сериозен опит в тази област. „ Синдромът на самозванеца. Как да излезем от сянката му “ е осъщественото й предпочитание да напише книга във връзка на своя трийсетгодишен празник.Виктория работи като кореспондент и редактор в печатни и онлайн медии още от гимназията. Завършва бакалавър по публицистика и магистратура по обща логика на психиката на британски език в СУ „ Климент Охридски “. Впоследствие става бизнесмен и експерт по маркетинг. Работи и като психотерапевт. Кои са най-често засегнатите хора от синдрома на самозванеца? Най-често това са високоефективни и сполучливи хора, постоянно даже на управителни позиции. Появата му е доста евентуална в креативна или друга среда, в която резултатите мъчно се мерят по справедлив метод. Ето за какво креативните натури са толкоз наранени от него. Той визира и множеството IT експерти, които постоянно считат, че са съумели да създадат нещо, което „ да работи “, само че крият, че съгласно личните им критерии не са го създали „ задоволително добре “. В университетските среди Синдромът на самозванеца също е мощно изразен, най-много измежду навлизащите учащи и преподаватели. Там сравняването с по-висококвалифицираните персони е непрекъснато, само че с времето и трупането на научни степени по натурален път понижава. Какви са аргументите, които го провокират? Не може да се каже с цялостна акуратност, само че изследванията в Съединени американски щати за момента сочат, че най-засегнати са хора, чиито родители са били или прекомерно изискващи и сериозни, или прекомерно защитаващи и меки. В първия случай детето попива тази сдържаност и счита, че оправя съвършено с всяка задача и постоянно би трябвало да заслужава утвърждението на близките. Във втория - то привиква на безрезервна обич, поддръжка и удостоверение, че е съвършено във всичко. Сблъсъкът с действителността след това го изправя пред невъзможността да се оправя идеално с всичко и да получава похвали непрестанно.Има и трети вид – при родител с тежка взаимозависимост или сериозен душевен проблем, когато на детето му се постанова да „ порасне бързо “ и да поеме отговорности, неприсъщи за възрастта му. Тогава стартира да счита, че близките постоянно ще разчитат на него и не може да ги разочарова, а в това време го преследва и чувството, че постоянно може да направи И ОЩЕ. Какви са рисковете, свързани с този синдром? Какви последици може да има? Постоянният стрес, че не се оправяме задоволително добре или ще „ бъдем разкрити като измамници и самозванци “ води до редица душевен и физически проблеми. Тревожността и евентуалната меланхолия се подразбират, постоянно срещано е утежняването на съня. То, дружно с непрекъснато повишените равнища на кортизол, може да докара и до проблеми със сърцето и диабет. Човек може и да не осъзнае какво му се случва, тъй като то е гладко, а постоянно се показва и в оставането на токсично работно място да вземем за пример, тъй като не считаме, че сме задоволително положителни за друго. Както и че заслужаваме покачване на заплатата, което също може да докара до незадоволеност и стрес.Ето за какво, в случай че Синдромът на самозванеца е в тежка степен, е добре да стартираме да се борим с него оптимално бързо. Как? Осъзнатостта е основна, с цел да може да преглеждаме всяка обстановка с нужната доза сдържаност, и то по отношение на личните ни мисли и усеща. Тук потребни са техники от когнитивно-поведенческата психотерапия. В книгата съм дала и десетки способи за справяне като да вземем за пример воденето на избран тип тракери. Те ни разрешават образно да забележим напредъка или последователността си в избрани посоки. Изключително потребно е и да приказваме намерено с хората, на които се възхищаваме и с които се съпоставяме. Най-често вместо да се окажем „ разобличени “ и засрамени, се оказваме разбрани и подкрепени. Всеки е изпитвал нерешителност (и от време на време продължава) и да чуем, че се случва и на хора, които имаме за персонален образец, оказва помощ неимоверно. Стъпките могат да са доста, само че най-важното е да използваме заслужено мерило за личните си достижения, напредък и качества. Коя е най-трудната за изцеление история, която сте чули от хората, с които работите? Покрай книгата си към този момент съм говорила персонално с най-малко 200 души по въпроса. Тепърва ми следва да работя като психолог с част от тях. Не мога да посоча съответна история, само че най-трудни за повлияване са хората на изкуството: художници, музиканти, писатели. Дейността им е толкоз субективна, че е мъчно да бъдат уверени, че са страхотни, в случай че те не харесват задоволително творбите си или се съпоставят със свои съперници или световноизвестни актьори. Това от време на време стопира напълно креативните им старания и ни лишава от евентуално гениални творби на изкуството. Как ви оказа помощ за личната ви промяна писането на тази книга? Тя ми потвърди, че има тематика, по която съм в действителност способена и че съм поредна и способна да завърша огромен план. Все неща, в които преди се съмнявах и поради които съм се самобичувала. Виждам и резултата – куп хора ми описват какво са трансформирали в живота си с помощта на нея – вътрешната ми действителност стартира да се слива с външната. Най-после стартирам да се усещам толкоз способена, колкото близките ме виждат от години. Защо посветихте книгата на татко ви? Първо, тъй като той заложи в мен любовта към книгите и влечението към писането. Баща ми е един от най-интелигентните хора, с които съм общувала, и един от най-големите ми съидейници. И на второ – тъй като в нощта, в която на сляпо изпратих първата си глава до издателството, той си отиде. По чудноват метод той и книгата остават вечно свързани за мен. Какво е MindFit ? Това е компанията за психотерапия като обществена облага, която сътворих с група брилянтни експерти преди 5 години. MindFit дава психически съвещания и психотерапия от близо 40 деликатно подбрани и тествани експерти на чиновници в компании-клиенти.