Синдромът на поликистозните яйчници е едно от най-честите ендокринни нарушение

Синдромът на поликистозните яйчници е едно от най-честите ендокринни нарушаване измежду дамите в репродуктивна възраст , засягащо 4-7% от тях.

Според критериите на Националия институт по опазване на здравето главните диагностични условия за слагане на диагнозата са: клинични или лабораторни белези за хиперандрогенемия (високи равнища на андрогените) и

хронична олиго-/ановулация при изключване на друга причина за хиперандрогенемия – вродена надбъбречна хиперплазия, хиперпролактинемия и андроген-сектериращи тумори.

Според одобрените

към този момент Ротердамски критерии ,

в диагностиния панел следва да се включват и ехографски белези за поликистоза. Така при съществуването на най-малко два от следните критерии са налице данни за синдром на поликистозните яйчници:
олиго-/ановулация, т.е. данни за хронична липса на овулация през менструалните цикли; лабораторни данни за хиперандрогенемия (повишени серумни равнища на тестостерон, андростендион или други андрогени) и/или клинични белези за това (хирзутизъм, акне, алопеция); ехографски данни за поликистозни яйчници.
Днес точните аргументи за болестта към момента не са изяснени. Предполагат се голям брой механизми, както генетични фактори, по този начин и въздействието на околната среда – хранителни привички, метод на живот и други към момента неустановени аргументи.

Клиничните прояви на синдрома са хетерогенни и могат да се трансформират през другите интервали от живота на дамата, започващи от пубертета до постменопаузална възраст. Те значително зависят от въздействието на затлъстяването и метаболитните нарушавания като инсулиновата устойчивост, които без подозрение засягат по-голямата част от дамите със синдром на поликистозните яйчници. Необходимо е на СПЯ

да не се гледа просто като на заболяване, проявяващо се с хиперандрогенемия в млада възраст, а да се мисли по-комплексно и за следствията, които то носи в по-късен стадий от живота на дамата.

При подрастващите най-честите недоволства са нередовния менструален цикъл и съществуване на нараснало окосмяване по лицето и тялото, акне и/или косопад. В по-зряла възраст по-голямо клинично значение има инфертилитета, като последица от хроничната липса на овулация. А в по-късна възраст водещите клинични прояви са точно метаболитните нарушавания – по-високия риск от захарен диабет вид 2, дислипидемия и сърдечно-съдови болести.

Затлъстяването има тясна връзка със синдрома на поликистоните яйчници. И въпреки точните механизми за генезата на синдрома да не са напълно ясни, се приема по-скоро, че в основата му стои така наречен инсулинова резистентост .

Какво съставлява тя?

Невъзможност на инсулина да реализира своето най-основно деяние – да вкара глюкозата в клетката. Като обезщетителна реакция на това в тялото ни настава хиперинсулинемия – свръхпроизводство на инсулин, който цели да преодолее тази инсулинова устойчивост.

В яйчника обаче инсулинова устойчивост няма! Там нарасналият инсулин в противен случай работи интензивно, като подтиква производството и секрецията на андрогени от яйчника. Знаете, че яйчниците синтезират първо андрогени, които след това се трансформират в естрогени.

Затлъстяването бива андрогенен или централен вид (познат повече като вид „ ябълка”) и гиноиден вид или женски (тип „ круша”). Както подсказва името, андрогенният вид е по-чест при мъжете, само че при дамите със синдром на поликистозните яйчници, като едно положение на хиперандрогенемия, доминира също андрогенния вид обезитет. Натрупаната мастна тъкан в региона на корема и към висцералните органи, като се изключи че може да е първоизточник на инсулиновата резистентост, е евентуално и главен фактор за поддържане на хиперандрогенемията, поради всички протичащи в нея метаболитни процеси.

Висцералната мастна тъкан способства за увеличение на хиперандрогенемията при СПЯ. Всички тези обстоятелства изместват фокуса на синдрома на поликистозните яйчници към това, че то е едно метаболитно нарушаване, изискващо уточняване първо от ендокринолог. Затова една жена със СПЯ следва да бъде изследвана както за добре познатите полови хормони и андрогени, по този начин и за въглехидратни нарушавания за търсене на инсулинова устойчивост и комепсаторна хиперинсулинемия. В множеството случаи повлияването им и постигането на редукция на тегло са задоволителни за удобното повлияване на всички недоволства освен това относително постоянно заболяване измежду дамите.

(4340)