Синдромът на Кеслер“ може да остави Земята без интернет, телевизия

„ Синдромът на Кеслер “ може да остави Земята без интернет, телевизия и работещи телефони. За това сигнализират учени от НАСА.

Милиони от нас са гледали епичния блокбастър „ Гравитация “ със Сандра Бълок и Джордж Клуни, които остават блокирани в космоса, откакто нещата се объркват по време на задача на галактическия телескоп „ Хъбъл “. Филмът наблюдава по какъв начин Бълок и Клуни ремонтират „ Хъбъл “, когато получават предизвестие от Центъра за ръководство на полетите в Хюстън, че би трябвало да ускорят работата, защото свален шпионски сателит основава поле от парчета в орбитата на Земята и се насочва право към тях. Следва резултат на доминото, като отломките изваждат от строя информационни спътници и раздират „ Хъбъл “, а по-късно и Международната галактическа станция (МКС). Навлизаме в областта на Синдрома на Кеслер, който съгласно учените е напълно действителен риск, защото галактическата конкуренция се разгаря още веднъж с помощта на Елон Мъск и неговата компания SpaceX.

Какво съставлява Синдромът на Кеслер?

Човечеството изследва космоса повече от половин век, като той е една от огромните незнайни, за която не можем да не се опитаме да научим повече. Но това не е безпроблемно – учените от НАСА Доналд Кеслер и Бъртън Кур-Пале оферират евентуално проблематичен сюжет.

Още през 1978 година двамата специалисти изричат теорията, че в случай че човечеството продължи да изпраща от ден на ден и повече галактически апарати в галактическата пустош, ще си навлечем неприятности, защото към Земята става все по-населено и възможностите за конфликт се усилват.

„ Отработените ракети, спътници и други галактически боклуци се натрупват в орбита, което усилва вероятността от конфликт с други парчета “, изяснява НАСА. „ За страдание, конфликтите основават още парчета, което води до верижна реакция от конфликти и още парчета, известна като Синдром на Кеслер по името на Доналд Кеслер, който пръв предложи този въпрос. “

Защо учените се тормозят, че Синдромът на Кеслер ще се окаже действителност?

Някои специалисти са уверени, че е единствено въпрос на време Синдромът на Кеслер да се окаже действителност.

Джон Л. Красидис, професор по нововъведения и специалист по галактически боклуци в Университета в Бъфало, Ню Йорк, споделя: „ Синдромът на Кеслер ще се сбъдне. Ако вероятността от конфликт е толкоз огромна, че не можем да изведем сателит в космоса, значи сме в неволя. “

Понастоящем в орбита към Земята се намират повече от 10 000 спътника. Освен това над 100 трилиона части от остарели спътници към момента кръжат към планетата, като с течение на времето елементи от тях понякога попадат в земната атмосфера и изгарят. Кеслер показва, че щом количеството парчета в дадена орбита доближи нещо, наречено „ сериозна маса “, стартират конфликти, даже в случай че в орбитата не се изстрелват повече обекти.

„ След като стартира каскада от конфликти, рискът за спътниците и галактическите кораби се усилва, до момента в който орбитата престане да бъде използваема “, споделя НАСА.

Кеслер пресмята, че ще са нужни 30 до 40 години, с цел да се стигне до тази точка. Днес някои специалисти считат, че към този момент сме достигнали сериозната маса в ниската околоземна орбита, която е почти 900 до 1000 км. Събитията от последните години включват деактивиран съветски сателит, който се разрушава в американски сателит през 2009 година А през 2021 година съветска ракета, която унищожава един от личните ѝ спътници като част от тест, принуждава астронавтите на МКС да подхващат спешни процедури.

Защо Синдромът на Кеслер може да постави завършек на познатия ни живот на Земята?

Ако спътници и парчета влязат във верижна реакция от конфликти, животът, какъвто го познаваме, може да завърши. Спътниците могат да бъдат извадени от строя, което може да докара до големи спирания на интернет и Wi-F. Телефоните също биха могли да излязат от строя, защото няма да има спътници в небето, от които да се реализират повиквания. Това би означавало даже евентуален завършек на малкия екран и GPS-а. А в по-общ проект спътниците за времето биха могли да бъдат извадени от строя, което ще се отрази на сериозната ни дарба да наблюдаваме въздействието му върху редица промишлености.

„ Метеорологичните спътници играят значима роля в разнообразни промишлености, в това число селското стопанство, рибарството и превоза, като плануват и смекчават последствията от неподходящи метеорологични условия “, споделят Амрит Марияпан и Джон Л. Красидис в публикацията си от 2023 година, озаглавена „ Синдромът на Кеслер: предизвикателство пред човечеството “.

Те изясняват: От своя страна спътниците за отдалечено наблюдаване имат забележителен принос за изследването на ресурсите и наблюдението на феномени като наводнения, засушавания, мокрота на почвата, горски пожари, положение на растителността, деградация на горите, наблюдаване на пътната инфраструктура и други Спътниците за отдалечено наблюдаване се употребяват във военната сфера за снимане на изображения с висока разграничителна дарба на стратегически места, наблюдаване на дейностите на врага и оценка на евентуалните закани.

В публикацията се прибавя, че това може да докара до опустошение на опазването на здравето, като медицинските устройства ще бъдат изключени от употреба.

Проблемът в тази обстановка, в случай че достигнем стадия, който Кеслер назовава „ сериозна маса “, е, че тогава става прекомерно рисково да се изпраща каквото и да било в космоса заради съществуващата към планетата верижна реакция с парчета, летящи с голяма скорост.

Как да спрем Синдрома на Кеслер?

Марияпан и Красидис пишат, че „ преработването на галактически боклуци се обрисува като обещаващо и дълготрайно стабилно решение за намаляване на въздействието на галактическите боклуци “. Друг кратковременен вид, който се възприема от някои, е отпадъците да се смъкват от орбита и да се оставят да изгорят в атмосферата на Земята. Въпреки че това може да отстрани непосредствените закани, то е рисковано и съставлява огромен екологичен проблем, като да вземем за пример разрушаването на озоновия пласт.

„ Чрез повторното потребление на изведените от употреба спътници и парчета в потребни материали за подкрепяне на други галактически задачи, тази тактика за преработване съставлява сюжет, от който печелят всички, насърчавайки екологичната резистентност и ресурсната успеваемост при проучването на космоса “, споделят двамата учени.

Европейската галактическа организация декларира, че желае да стане „ неутрална във връзка с отломките “ до 2030 година, което значи „ прибавяне на нула чисти парчета към орбиталната среда на Земята “, с по-голяма цел за наново потребление на частите до 2050 година

Дали ние, като тип, ще стигнем до стадия, в който можем да спрем превръщането на Синдрома на Кеслер в действителност, следва да разберем. В момента се поставят старания за прекъсването му, само че единственото, което можем да създадем, е да се надяваме, че това е задоволително.

Източник – LAD Bible/Превод:SafeNews