Какво представлява синдромът на Антон?
Синдромът на Антон е рядко неврологично разстройство, което провокира комплициране както измежду медицинските експерти, по този начин и измежду науката като цяло. Характеризира се с корова слепота – загуба на зрението заради увреждане на мозъчната кора – само че в композиция с анозогнозия (липса на осъзнаване на личното заболяване). Засегнатите освен че не виждат, само че и отхвърлят обстоятелството, че са слепи, макар очевидните доказателства. Този синдром повдига дълбоки въпроси за механизмите, по които мозъкът интерпретира и конструира действителността.
Синдромът на Антон е разказан за първи път през 1899 година от австрийския невролог Габриел Антон. Той вижда, че някои пациенти със зрителна корава слепота освен отхвърлят да признаят, че не виждат, само че и измислят образни описания на обекти към тях. Това разстройство се свързва с по-дълбоки неврологични и когнитивни механизми, в това число способността на мозъка да компенсира изчезналата сензорна информация посредством конфабулация (фалшив или неакуратен спомен).
Каква е повода за синдрома на Антон?
Основната причина за синдрома на Антон е двустранното увреждане на зрителната кора (окципитален /тилен/ лоб; Brodmann зони 17, 18 и 19). Тази област е виновна за обработката на зрителната информация, идваща от ретината посредством зрителните пътища.
Въпреки че очите и зрителният нерв постоянно остават анатомично непокътнати, провалите в кората блокират способността на мозъка да интерпретира образни сигнали. Това води до корова слепота, която се разграничава от слепотата, породена от увреждане на очите или зрителния нерв. Други основни наранени области включват:
Темпоро-париеталната връзка, която взе участие в осъзнаването на личното положение. Увреждането ѝ може да докара до анозогнозия;
Фронталните лобове, които играят роля в контрола на когнитивните функционалности, в това число основаването на подправени мемоари и конфабулации.
Какви са клиничните характерности и признаци на синдрома на Антон?
Основните прояви на синдрома на Антон включват:
Корова слепота – цялостна загуба на зрение, макар непокътната функционалност на очите;
Анозогнозия – засегнатите отхвърлят да одобряват, че са слепи, макар че не могат да разпознаят обекти или да се движат вярно в пространството;
Конфабулации – измислени зрителни описания. Например засегнатият може да твърди, че вижда предмети и хора, които не съществуват, или да разказва цветове и форми, които не могат да бъдат тествани обективно;
Дезориентация – засегнатите постоянно се сблъскват с обекти, вървят в неверни направления и не осъзнават грешките си.
По какви механизми поражда синдромът на Антон?
Основният въпрос при синдрома на Антон е за какво засегнатите не осъзнават своята слепота. Обикновено, когато човек загуби зрение, другите сетива – изключително слухът и обонянието – компенсират изчезналата информация. При синдрома на Антон мозъкът наподобява генерира подправени образни усещания, които засегнатият възприема като действителност. Това може да се дължи на:
Дефицит в противоположната връзка от зрителната кора – защото мозъкът не получава зрителна информация, той „ попълня празнините “ с конфабулации;
Нарушена връзка сред окципиталната и фронталната кора – неналичието на когнитивен надзор върху зрителната информация прави засегнатите неспособни да осъзнаят грешките си;
Дисфункция на темпоро-париеталния възел – който играе роля в самосъзнанието и може да докара до анозогнозия.
Синдромът може да възникне вследствие на разнородни мозъчни лезии, като:
Мозъчни инсулти – най-честата причина, изключително при окципитални инфаркти (инсулти в окципиталния лоб), засягащи и двете хемисфери;
Травматични мозъчни увреждания – изключително тези, които повреждат зрителната кора.
Мозъчни тумори – които компресират или унищожават окципиталните дялове;
Хипогликемия и метаболитни нарушавания – които могат да доведат до краткотрайна корова слепота;
Инфекции и възпалителни болести – енцефалити, менингити или автоимунни нарушавания.
Как се диагностицира синдромът на Антон?
Диагностицирането на синдрома на Антон може да бъде предизвикателство, защото засегнатите не оповестяват за своята слепота. Диагностичният развой включва:
Образни проучвания на мозъка – магнитно резонансна томография (МРТ) и компютърна томография (КТ) за разкриване на окципитални лезии;
Тестове за зрително усещане – при които пациентът не може да разпознава обекти, само че все пак твърди, че ги вижда;
Електрофизиологични проучвания – образно евокирани (предизвикани) капацитети (VEP) за оценка на невронната интензивност в зрителната кора.
Какви са лекуването и прогнозата при синдром на Антон?
Няма характерно лекуване за синдрома на Антон. Овладяването на положението се концентрира върху лекуването на главната причина (инсулт, израстък, травма):
Рехабилитация – образование на засегнатите да употребяват другите си сетива (като слуха и осезанието) за навигация;
Когнитивна терапия – за понижаване на конфабулациите и възстановяване на осъзнатостта;
Медикаменти – в случай че синдромът е част от по-широк неврологичен проблем (например кортикална деменция), могат да се употребяват ноотропи и антиконвулсанти, написа puls.
Прогнозата зависи от степента на мозъчните увреждания. В някои случаи засегнатите отчасти възвръщат осъзнаването на своето положение, само че зрението нормално остава изгубено.
Синдромът на Антон е разказан за първи път през 1899 година от австрийския невролог Габриел Антон. Той вижда, че някои пациенти със зрителна корава слепота освен отхвърлят да признаят, че не виждат, само че и измислят образни описания на обекти към тях. Това разстройство се свързва с по-дълбоки неврологични и когнитивни механизми, в това число способността на мозъка да компенсира изчезналата сензорна информация посредством конфабулация (фалшив или неакуратен спомен).
Каква е повода за синдрома на Антон?
Основната причина за синдрома на Антон е двустранното увреждане на зрителната кора (окципитален /тилен/ лоб; Brodmann зони 17, 18 и 19). Тази област е виновна за обработката на зрителната информация, идваща от ретината посредством зрителните пътища.
Въпреки че очите и зрителният нерв постоянно остават анатомично непокътнати, провалите в кората блокират способността на мозъка да интерпретира образни сигнали. Това води до корова слепота, която се разграничава от слепотата, породена от увреждане на очите или зрителния нерв. Други основни наранени области включват:
Темпоро-париеталната връзка, която взе участие в осъзнаването на личното положение. Увреждането ѝ може да докара до анозогнозия;
Фронталните лобове, които играят роля в контрола на когнитивните функционалности, в това число основаването на подправени мемоари и конфабулации.
Какви са клиничните характерности и признаци на синдрома на Антон?
Основните прояви на синдрома на Антон включват:
Корова слепота – цялостна загуба на зрение, макар непокътната функционалност на очите;
Анозогнозия – засегнатите отхвърлят да одобряват, че са слепи, макар че не могат да разпознаят обекти или да се движат вярно в пространството;
Конфабулации – измислени зрителни описания. Например засегнатият може да твърди, че вижда предмети и хора, които не съществуват, или да разказва цветове и форми, които не могат да бъдат тествани обективно;
Дезориентация – засегнатите постоянно се сблъскват с обекти, вървят в неверни направления и не осъзнават грешките си.
По какви механизми поражда синдромът на Антон?
Основният въпрос при синдрома на Антон е за какво засегнатите не осъзнават своята слепота. Обикновено, когато човек загуби зрение, другите сетива – изключително слухът и обонянието – компенсират изчезналата информация. При синдрома на Антон мозъкът наподобява генерира подправени образни усещания, които засегнатият възприема като действителност. Това може да се дължи на:
Дефицит в противоположната връзка от зрителната кора – защото мозъкът не получава зрителна информация, той „ попълня празнините “ с конфабулации;
Нарушена връзка сред окципиталната и фронталната кора – неналичието на когнитивен надзор върху зрителната информация прави засегнатите неспособни да осъзнаят грешките си;
Дисфункция на темпоро-париеталния възел – който играе роля в самосъзнанието и може да докара до анозогнозия.
Синдромът може да възникне вследствие на разнородни мозъчни лезии, като:
Мозъчни инсулти – най-честата причина, изключително при окципитални инфаркти (инсулти в окципиталния лоб), засягащи и двете хемисфери;
Травматични мозъчни увреждания – изключително тези, които повреждат зрителната кора.
Мозъчни тумори – които компресират или унищожават окципиталните дялове;
Хипогликемия и метаболитни нарушавания – които могат да доведат до краткотрайна корова слепота;
Инфекции и възпалителни болести – енцефалити, менингити или автоимунни нарушавания.
Как се диагностицира синдромът на Антон?
Диагностицирането на синдрома на Антон може да бъде предизвикателство, защото засегнатите не оповестяват за своята слепота. Диагностичният развой включва:
Образни проучвания на мозъка – магнитно резонансна томография (МРТ) и компютърна томография (КТ) за разкриване на окципитални лезии;
Тестове за зрително усещане – при които пациентът не може да разпознава обекти, само че все пак твърди, че ги вижда;
Електрофизиологични проучвания – образно евокирани (предизвикани) капацитети (VEP) за оценка на невронната интензивност в зрителната кора.
Какви са лекуването и прогнозата при синдром на Антон?
Няма характерно лекуване за синдрома на Антон. Овладяването на положението се концентрира върху лекуването на главната причина (инсулт, израстък, травма):
Рехабилитация – образование на засегнатите да употребяват другите си сетива (като слуха и осезанието) за навигация;
Когнитивна терапия – за понижаване на конфабулациите и възстановяване на осъзнатостта;
Медикаменти – в случай че синдромът е част от по-широк неврологичен проблем (например кортикална деменция), могат да се употребяват ноотропи и антиконвулсанти, написа puls.
Прогнозата зависи от степента на мозъчните увреждания. В някои случаи засегнатите отчасти възвръщат осъзнаването на своето положение, само че зрението нормално остава изгубено.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ