Синдром на самозванеца е психологическо явление, което се изразява в

Синдром на самозванеца е психическо събитие, което се показва в това, че сполучливи и приети даже на международно ниво хора, които получават извънредно доста оценки и похвали, са на мнение, че в действителност не са нищо изключително и че досега сполучливо са заблуждавали близките и света за триумфите си. Това сподели психологът Виктория Викторова в предаването " България, Европа и светът на фокус “ на Радио " Фокус “ . Тя е създател на книгата " Синдром на самозванеца. Как да излезем от сянката му “.

Усещането на хората, страдащи от сходен синдром, е извънредно персонално чувство, акцентира тя. " Оценката на близките е тъкмо противоположната. Когато човек се усеща шарлатанин, доста мъчно е оценката на близките да му повлияе по този начин, както би трябвало. Той счита, че всичко, което е постигнал, е плод на шанс, на слаба конкуренция, на краткотрайна илюзия, което го кара да живее в един непрекъснат стрес и боязън, че ще бъде изобличен. Много постоянно той даже бяга от нови благоприятни условия, притеснявайки се, че ще бъде оголен “, изясни психологът.

Синдромът на самозванеца се демонстрира най-много в професионалния и научен живот. " Ако на работното място човек е оставен да прави своите задания, само че няма никаква съответна противоположна връзка, няма нищо измеримо, няма никакво подплатено с доказателства и образци мнение от другата страна, той може да се почувства като шарлатанин – или че не прави нищо задоволително добре, или че просто не прави нещо задоволително значимо “, разясни Виктория Викторова.

Синдромът на самозванеца не е здравна диагноза. Това е психически феномен, който е добре проучен през последните 30 години. " Като подобен има своите последици за психологичното здраве на хората. Лошото е, че в случай че не бъдат взети ограничения, в случай че по някакъв метод той не бъде овладян, може да докара и до чисто физически последици. Един човек, който непрекъснато е под стрес, че не се оправя добре, че всеки миг може да го разкритикуват и разобличат, несъмнено е обезпокоителен. Това води до генерализирано обезпокоително разстройство, до меланхолия, а в следствие и до физически последици като бодърствуване, даже диабет и други съществени положения. Затова е извънредно значимо да му обърнем внимание “, акцентира Викторова.