Най-любопитните медицински синдроми по имена на литературни герои
“Синдром ” е термин от медицината и логиката на психиката, който значи цялост от признаци, феномени и признаци, свързани с болестно положение и проявяващи се по едно и също време. Повечето синдроми са наречени на лекарите, които първи са ги диагностицирали, само че някои носят имената на литературни герои.
Синдром на Хъкълбери Фин
Носи името на героя на Марк Твен. Въпреки че този воин се появява в няколко от творбите на великия американски публицист, симптоматиката на синдрома евентуално идва от „ Приключенията на Хъкълбери Фин “, където ясно се вижда нейният темперамент и неговите проблеми. Това, което характеризира персонажа, е, че не умее да разбереотговорностите си. Той пропуща учебно заведение и не се интересува от уговорките си. Присъства като компаньон на приключенията на Том Сойер, само че притегля толкоз мощно читателското внимание, че Твен взема решение да направи разказ, отдаден извънредно на Хъкълбери Фин. Синдромът на Хъкълбери Фин е положение, което се показва в отбягване на отговорности и отговорности през детството и минава в чести смени на работното място и отсъствия от вкъщи като възрастен. Синдромът на Хъкълбери Фин може да се отключи като предпазен механизъм, обвързван с наставнически отвод, ниско самочувствие или меланхолия. Страдащите се усещат прочувствено празни, не виждат смисъл в нищо, което вършат, постоянно търсят това, което да им донесе чувство за благополучие.
Синдром на Дориан Грей
Наречен на героя на Оскар Уайлд. Фантастичната история споделя за юноша с невероятна хубост, която оставяла без думи всички към него. Този хубав млад мъжо се стремял да остане млад вечно. В романа Дориан е център на внимание и муза за негов непосредствен другар и художник, който взема решение да увековечи хубостта му в портрет. Романът става ентусиазъм за психическото название на паническия боязън от остаряване. От този синдром страдат хора, които са прекомерно сериозни и вманиачени към външния си тип. Те изпитват смут от старостта и не могат да одобряват личното си остаряване; развиват взаимозависимост към козметични процедури и артикули. От това психическо разстройство най-често страдат хора, чиято специалност е била директно обвързвана с външния им тип – модели, артисти, артисти, телевизионни водещи и други
Синдром на Алиса в страната на чудесата
По името на творбата на Луис Карол. Това е положение, при което човек страда от образни изкривявания на изображението и вижда елементи от тялото си или други предмети с изменени размери – или прекомерно умалени, или прекомерно уголемени. Болестта може да бъде провокирана от мигрена, епилепсия, приложимост на опиати.
Синдром на Спящата хубавица
Болестта носи името на известната приказка на Братя Грим. Рядкото неврологично разстройство се характеризира с интервали на прекалено спане (най-малко по 18 часа в денонощие) и променено държание. Болестта е известна и с наименованието синдром на Клайн-Левин. Близо 1000 души в света страдат от синдрома на Клайн-Левин, прочут още като синдром на Спящата хубавица. Състоянието се характеризира с повтарящи се пристъпи на прекалено време, прекарано в сън, дружно с когнитивни и поведенчески проблеми. Изследователи разясняват, че визира към един на всеки 1 млн. души, като 70% от тях са мъже. Синдромът на спящата хубавица нормално стартира в интервала на юношеството и признаците се появяват епизодично – сред 2 и 12 пъти в годината. Когато се случи подобен епизод, той може да продължи от няколко дни до няколко месеца.
Синдром на Мюнхаузен
Наречен е на героя на Рудолф Ерих Распе. Барон декор Мюнхаузен е живял сред 1720 и 1797, роден е в Германия, бори се за съветската войска, и е прочут с фантастичните приказки, които разказвал за присъединяване му в борбите против османските турци. Например, част от историите му са били за езда на граната и за пътешестване до Луната.
Хората със синдром на Мюнхаузен редовно симулират недоволства, самонараняват се, фалшифицират изследвания; настояват, че са тежко заболели, с цел да ангажират вниманието на близки, другари, лекари. Дори е допустимо да прибегнат да самонараняване. Среща се освен при децата, само че и при родителите, които упорстват детето им да премине през куп проучвания, тъй като са уверени, че е болно. Синдромът на Мюнхаузен е по-чест при майките, макар че може да се прояви и при бащите. Характерно е, че те разказват несъществуващи признаци у детето, с цел да привлекат внимание. Детето постоянно бива прието в болница, като родителят употребява това, с цел да се сближи с медицинския личен състав. Той не напуща леглото на детето, разисква в детайли и задълбочено положението му с лекарите, като задачата е да наподобява задоволително угрижен и добър родител. Ако признаците изчезнат по време на болничния престой и детето се изпише, постоянно родителят го връща след известно време за повторна хоспитализация.
Обикновено страдащите от това заболяване са чудесно осведомени с здравната терминология, клиничните особености на някои болести. Измислят историята си, имитират признаци – коремни болки, повръщане, обща уязвимост, припадъци, гърчове и други, самонараняват се, самоинфектират се, одобряват токсични субстанции. Фалшифицират проучвания (като да вземем за пример замърсяване на биологичен материал за изследване). Правят всичко допустимо, с цел да задълбочат положението си или да предотвратят оздравителния развой.
Синдромът на Мюнхаузен се разграничава от хипохондрията по това, че хипохондрикът възприема погрешно естествени физиологични функционалности, уверен е в патологичния им темперамент, опасява се от тях и желае да се излекува. При синдрома на Мюнхаузен пациентите желаят да бъдат заболели.
Цветелина Велчева по материали от Writers Write
