Синът на Валери Симеонов бил на косъм от смъртта заради свръхдоза
Синът на Валери Симеонов – Даниел описа за битката си с опиатите и денят, в който е щял да почине поради свръхдоза. В предаването на Мартин Карбовски по bTV „ Втори проект ” той оголи душата си и призна, че е бил на косъм да постави завършек на живота си поради рискови дози, които е приемал.
Даниел описа, че е опитвал всичко - от амфетамини до кокаин, който рядко употребявал, тъй като бил безценен и нямал толкоз пари. Той изясни, че е почнал да протяга ръка към опиатите още като възпитаник, само че не е стигал до хероин.
" Бях на 19 години, студент в Софийския университет. Моят човек нямаше дрога. Започнах да диря от човек на човек дрога. Дадоха ми бял прахуляк, който не беше чист амфетамин. Още на първата лента усетих, че не знам къде се намирам. Тогава не ми пукаше изключително какво иска ми се случи.
Издрусах 2 грама и имах чувството, че умрях от инфаркт. Прибрах се у дома и пуших няколко джойнта, с цел да се спокоя. Пуслът ми се качи до 250 удара в минута, ръцете ми посиняха. Лежах и виждах по какъв начин завивката се повдига над гърдите ми поради пулса. После започнах да не си чувствам тялото, виждах замъглено. Приятели извикаха кола за спешна помощ, която пристигна след 30 минути. Щом пристигна, лекарката сподели – това момче ще направи инфаркт ”, споделя Даниел.
В болничното заведение лекарите съумяват да го спасят. А когато излиза, взема решение, че ще спре с опиатите.
„ Не скърбя за нищо, което съм направил. Ако не бяха тези 2 грама и съвсем умирането ми, нямаше да спра да взимам опиати. Познавам доста хора, които са употребявали дрога с инфаркти и инсулти. Баща ми ми оказа помощ финансово като срещи с лекари ", описа още Даниел. " Баща ми ще се срами от мен. Партията, която води, има други полезности. Той е закостенял и е срещу дрогата ", сподели още Симеонов.
Той признава, че и до ден сегашен има проблеми поради опиатите. Независимо, че е спрял с друсането, физическите промени останали.
" Сега съм единствено на антидепресанти ", признава Даниел Симеонов:
„ Знам какво е да предизвикаш гибелта. Бил съм там и мога да кажа, че ще пристигна миг, в който ще оценя живота си. Никога няма да не помни, откакто предозирах, излизам от болничното заведение, изпитах такава наслада. Желанието за живот е това, което ме изкара оттова. "
Даниел описа, че е опитвал всичко - от амфетамини до кокаин, който рядко употребявал, тъй като бил безценен и нямал толкоз пари. Той изясни, че е почнал да протяга ръка към опиатите още като възпитаник, само че не е стигал до хероин.
" Бях на 19 години, студент в Софийския университет. Моят човек нямаше дрога. Започнах да диря от човек на човек дрога. Дадоха ми бял прахуляк, който не беше чист амфетамин. Още на първата лента усетих, че не знам къде се намирам. Тогава не ми пукаше изключително какво иска ми се случи.
Издрусах 2 грама и имах чувството, че умрях от инфаркт. Прибрах се у дома и пуших няколко джойнта, с цел да се спокоя. Пуслът ми се качи до 250 удара в минута, ръцете ми посиняха. Лежах и виждах по какъв начин завивката се повдига над гърдите ми поради пулса. После започнах да не си чувствам тялото, виждах замъглено. Приятели извикаха кола за спешна помощ, която пристигна след 30 минути. Щом пристигна, лекарката сподели – това момче ще направи инфаркт ”, споделя Даниел.
В болничното заведение лекарите съумяват да го спасят. А когато излиза, взема решение, че ще спре с опиатите.
„ Не скърбя за нищо, което съм направил. Ако не бяха тези 2 грама и съвсем умирането ми, нямаше да спра да взимам опиати. Познавам доста хора, които са употребявали дрога с инфаркти и инсулти. Баща ми ми оказа помощ финансово като срещи с лекари ", описа още Даниел. " Баща ми ще се срами от мен. Партията, която води, има други полезности. Той е закостенял и е срещу дрогата ", сподели още Симеонов.
Той признава, че и до ден сегашен има проблеми поради опиатите. Независимо, че е спрял с друсането, физическите промени останали.
" Сега съм единствено на антидепресанти ", признава Даниел Симеонов:
„ Знам какво е да предизвикаш гибелта. Бил съм там и мога да кажа, че ще пристигна миг, в който ще оценя живота си. Никога няма да не помни, откакто предозирах, излизам от болничното заведение, изпитах такава наслада. Желанието за живот е това, което ме изкара оттова. "
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ