„Аз съм ЛЕВСКИ“ ~ неосъщественият български сценарий
Синът на Радой Ралин, Кин Стоянов, разгласява този текст в навечерието на честванията във връзка рождението на Апостола през предишния юли. На 18 февруари тази година означаваме 144 години от гибелта на Васил Левски, а ние споделяме историята на неосъществения сюжет „ Аз съм Левски “, основан от Радой Ралин и разказан от Кин Стоянов.
(„ Огърлица на безсмъртието “, 1976, художник Дечко Узунов)
Днес, в 21 часа вниманието на част от българското общество ще бъде привлечено от тържествения протест заря в Карлово – по традиция публичните радио и телевизия ще предават директно, от площад: „ Васил Левски “ по какъв начин с войнски почести ще бъде изнесено знамето на Карловския революционен комитет, с цел да отбележим паметта на Апостола.
В този ден, на този час, персонално аз, постоянно си напомням историята на неосъществения сюжет „ Аз съм Левски “, основан от Радой Ралин:
„ Десетки художници мечтаеха да го нарисуват… Портретите ненапълно наподобяваха лика му, само че един с различен не си приличаха…
Всеки българин си има по един собствен Левски и по тази причина е прекомерно ревностен към неговия облик.
Илия Бешков: – Представете си в този момент Левски възкръсне!… Вие не можете да се изправите против него и да кажете: – „ О, здрасти бе, Левски!… “ Нали?… Макар че….
И за нас той си остана неосезаем, какъвто беше за ония, които го преследваха… Ясен в мисли и действия, той остана непокорен за легендите. Роди се в град Карлово, в долината на розите, които поробителят придвижи дружно с веригите. Неговият обеднял и ослепял татко си натякваше непрекъснато: „ Защо пребивавам, с цел да подривам хляба на децата си… “ Смъртта го избави… Сираците му останаха неосигурени… Левски не можа да получи обучение, уместно на естествения му разсъдък.
…В това време на Запад цъфтят изкуствата, науките, революциите… Рухваха вековни истини: „ Държавата е земно дело на боговете, а монархът е роден от боговете. “ Еднакво за езичници, християни и мюсюлмани монархът е Бог, татко и притежател на държавата… Султанът разполага със страната си.
Томас Хобс: – Човекът е център на обществото.
Джон Лок: – Държавата е персона, чиято воля е волята на множеството.
Жан-Жак Русо: – Държавата е публичен контракт. „ Но нали свободата е неотчуждаема? “ – Всеки, отдавайки се на всички други, не се отдава никому.
Кант: – Всички отдават своята външна независимост, с цел да си я получат незабавно назад, като членове на една общественост.
Илюзии, удавени в кръв, разстрелвани в зародиш… Гениите се разминават: такива са изискванията на всички времена…
Монтескьо: – Думата “демокрация “ сама по себе си не подсигурява политическа независимост.
Васил Левски: – Искам да изляза преди времето си! – Защо да не съм аз, а различен на готово? Напротив, в случай че му сече главата повече, би трябвало да го поканя на мястото си… Пък аз да виждам някое по-долно. …Историята няма да прикачи заслугите му другиму… – Ние сме жадни да забележим Отечеството си свободно, па в случай че щат ме подреди да паса и патките. – Днешният век е век на свободата и равноправността на всички нации. Не да видя себе си… Е… е… на огромен чин, само че да умра братко!
И негов действителен ореол… му стана бесилото. Първоначален подтик му даде майка му, в чиято стисната челюст е събрано гордото самообладание на един народ, пленен петстотин години. ”
Горните редове съставляват синопсиса на документалното встъпление в сюжета за игрален филм „ Аз съм Левски “. Може би през годините, татко ми да е споделял кой му е упълномощил написването на този сюжет, в далечната 1971 година, единствено три години откакто беше уволнен и отлъчен поради сборника с епиграми „ Люти чушки “. За страдание бил съм незаслужено безпаметен. Защото този човек заслужава синовната ми респект. Четири години по-късно, на 12 декември 1974 година, сюжетът беше приключен. В послеписа му четем: Прочетох всичко върху Левски: записки, исторически изследвания, проучвания, мемоари, разкази, повести, романи, оповестени до 1. XII. 1974 година. Не съм направил нищо повече от другите – единствено подредих материала по своему. Авторът.
След, което започнаха годините на очакване. Историците написаха позитивни рецензии. Сценарият бе признат от всички комисии в Киноцентъра. Последва раздор сред сценариста и режисьора Дучо Мундров, а ги свързваше дългогодишна идейна и креативна дружба. После сюжетът беше предоставен на Асен Шопов и двамата с Радой даже започнаха работа върху библията на кино лентата.
20 години след написването на сюжета, през 1994 година, „ Аз съм Левски “, беше към момента върху хартията. Тогава към кино лентата прояви интерес една ренесансова персона – ръководителят на Общобългарския комитет „ Васил Левски “ проф. Дойно Дойнов.
Професорът Дойно Дойнов, който през днешния ден сочим като най-големият ценител на делото на Апостола, беше уверен, че снимането на кино лентата ще е дело патриотично и родолюбиво. Председателят Дойно Дойнов предложи и Общобългарския комитет и фондация „ Васил Левски “ проведоха дарителска акция за набиране на средства. За да подкрепи акцията, писателят Начо Христосков – шеф на в този момент към този момент несъществуващото издателство „ Христо Г. Данов “ Пловдив – отпечата сюжета като кинороман. Режисьорът Никола Рударов беше подготвен да стартира работа по кино лентата. Банкерът Иван Миронов – член на настоятелството на Общобългарския комитет, предложи преференциална рента за набраните дарения по сметка на „ Балканбанк “…
После избухна банковата рецесия, „ Балканбанк “ беше оповестена в неплатежоспособност, родолюбецът Миронов се покри чак в Америка, а както хиляди ощетени българи, въпреки и в отвъдното Левски си остана с тъгите и теглилата на своя народ.
Радой Ралин си остана със своя апостроф към Добри Чинтулов: …излязох аз из одаята душевно доста накърнен. На мач бе тръгнала раята, когато Левски бе покорен.
Източник: transmedia.bg
Картина (заглавна): Портрет на Васил Левски, художник Димитър Гюдженов
