Синът на Деси Слава, Майки пред Телеграф: - Здравейте, Майки, този

Синът на Деси Слава, Майки пред " Телеграф ":

- Здравейте, Майки, този музикален дебют изненада хората. За първи път ли вършиме сходен опит? 

- Всъщност истината е, че аз и различен път съм правил сходни опити. Писал съм си някакви неща у дома и като дребен. Това е първата ария обаче, която стана изцяло професионално. И да, за хората може да е изненада, само че за мен – не изцяло, тъй като аз съм правил сходни опити. Не на такова равнище – по аматьорски. Има още какво да се желае, несъмнено, и по тази причина ще продължа да работя в тази посока. 

- Като дете спомняте ли си да сте имали интерес към музиката?

- Покрай майка ми няма по какъв начин да не е имало музика у дома, постоянно се е слушало, тя е пеела. Аз самият постоянно съм усещал музиката по един или различен метод. Дали под формата на темп или нещо друго. Винаги е била в мен. Винаги съм можел да я пресъздавам по някакъв метод. Знаел съм и че тя има път към мен, само че може би не му е било пристигнало времето да излезе нескрито. 

- Защо навръх рождения ден?

- Пуснах песента тогава, да, само че не беше нещо планувано. Така се получи, заснехме клипа към месец по-рано, към този момент бяхме създали всичко, само че не сме имали съответна дата и по този начин се получи и нещо като подарък и да се запомни излизането на първата ми ария и взех решение да я пуснем тъкмо тогава. 

- А за какво тъкмо с Памеца е първото ви парче? 

- Той ми е приятелче. Един ден му отидох на посетители в студиото. Аз към този момент бях обмислял концепция да направя моя ария и му я подметнах. Той незабавно я взе драговолно. Започнахме да се оглеждаме за някакъв бийт, който да ни допадне и да си го купим. Намерихме си музика и написахме първо припева. Оттам започнахме да мислим и текста. Хареса ни. 

- Защо избрахте този жанр, а не попфолк? 

- Аз мога да пея, само че никога като майка ми или по този начин, че да задоволя упованията на хората. Винаги всеки ще споделя – да, пее, но не като майка си. Ще би трябвало да удовлетворявам упования на хората. Едва ли мога да надскоча гласа на майка ми – това е невероятно. Но сигурно не желая да бъда просто несъвършен актьор. Искам да съм добър. Не желая да съм от тези попфолк артисти, които не могат да си запеят песента, преди да им пуснат музиката. Аз съм имал образеца на майка ми и няма по какъв начин да изляза на сцена или да направя нещо, което не е на равнище. 

- След тази премиера по какъв начин гледате на музиката – като занимание, бизнес? 

- Гледам го като занимание първоначално, само че, несъмнено, имам концепция да го трансформира в бизнес. Планирал съм и още доста песни. Разбира се, имам концепция за още дуетни, за мои лични, мислил съм и за дует с майка ми. Следващите ми песни ще бъдат още по-добри. 

- Тоест дует с Деси Слава не е изключен?

- Не е, мислил съм за взаимна ария. Моя жанр е рап ров, концепцията ми е по-скоро да бъде нещо като фючъринг, не дует. 

- А когато решихте да вършиме ария и въобще да излезете на сцената, по кое време го споделихте с майка си, въобще обсъдихте ли го? 

- О, майка ми този път чу песента чак когато беше подготвена. Малко я изненадах този път. Защото аз и различен път съм сядал с нея и съм й споделял, че желая да направя парче, само че след това всичко е отшумявало, ентусиазмът ми е стихвал и все не съм го правил. Така че, като й споделих – ще върша ария, тя по-скоро бе скептична. Не го взе доста насериозно, само че след това, когато имах бийт и припев, напряко отидох и й го пуснах. Тя беше доста разчувствана. Хареса й, сподели: „ Давай, отлично, довърши я “, и аз по този начин и направих. Подкрепи ме несъмнено. 

- Сравнението с Деси Слава тормози ли ви? 

- Ами аз съм си дал сметка, че каквото и да става, аз съм Майки, синът на Деси Слава. Колкото и сполучлив да стана – даже и в друга сфера. Винаги ще си остане сравнението. Никога не ме е дразнило. Напротив.

- Спомняте ли си като дребен дали майка ви се е опитвала да ви насочи към музиката?

- Тя постоянно е пеела у дома, постоянно сме слушали доста музика, само че в никакъв случай не ме е насочвала към музиката. Не ме е карала да изсвирвам на нещо или пък да пея. Винаги съм слушал музика, и то този жанр – рап. Много харесвах Ванко 1, 100 Кила, Криско, Кинг Сайз, подобен жанр музика доста ми харесваше. Впоследствие, доста късно, започнах да чувам и попфолк. 

- Тогава на кой артист в попфолка сте максимален почитател?

- Е, на Деси Слава, несъмнено, аз съм й обожател от дете! 

- А в този момент към този момент вие сте татко. Много млад, по какъв начин се справяте? 

- Аз съм доста грижлив татко. Полагам доста грижи, мога всички рутини. Сменям памперси, мога да я храня, да ставам рано заран или през нощта. Нищо от тези неща не ми е непознато. Тя в този момент е още доста дребна, нямаме какво да вършим доста дружно, само че я разхождам с количката вечер. Чакам да порасне още малко, с цел да можем да си играем повече на всевъзможни неща. 

- На 23 години по какъв начин човек взима решение да стане татко, изключително през днешния ден? 

- Реално аз много съм се забавлявал за късия ми живот. Минал съм през много неща. А и от дребен съм имал фантазия да бъда млад баща. Още на 14-15 години знаех, че желая да имам дете. Така че щерка ми е една моя сбъдната детска фантазия. Аз считам, че да си родител, не значи, че не можеш да се забавляваш и животът ти стопира. По-малко е, несъмнено, заниманието, само че аз нямам и потребност от повече. Много по-приятно ми е да извозвам време с детето си. 

- А вечер с дребната и жена ти по какъв начин прекарвате време? 

- Малката заспива рано – към 8-9. Така че с жена ми по-късно си гледаме филмчета. Обичам да ми е умерено. Готвим доста. Аз съм почитател на азиатската и на италианската кухня. Много ми е прелестно да сготвям, аз подготвям храната самичък, не обичам да ми се бъркат. После жена ми единствено подрежда след мен. От азиатската кухня одобрявам доста да върша нудли, всевъзможни разновидности. А от италианската – спагети, пица. Жена ми също готви доста хубаво, дори съвършено. 

- Голямата Деси оказва помощ ли за дребната Деси? 

- Да, доста оказва помощ и й се радва. В момента даже сме всички на морето, в Лозенец. Аз по принцип работя като озвучител на майка ми. И като се върнем от присъединяване, от време на време е заран, тя ни посреща майка ми доста й се радва, прави й закуска и след това жена ми става и ни сменя. 

- На какво желаете да научите щерка си? 

- Ами, желая да бъде добър човек. Мен майка ми и баба ми на това са ме учили. Да бъда виновен, да бъда добър, да си държа на думата, да си последвам задачите. Като дребен ме гледаше доста баба ми, след това с майка съм живял, доста рано се отделих и заживях в Пловдив. Учил съм се от всичко – майка ми и баба ми са ме учили да съм добър. Може би като човек са построих въз основата на това, че бях независим. Учил съм се даже от грешките на моите другари. Ще се пробвам да отправям щерка си към това – да бъде добър и стойностен човек, ще й дам тази тенденция, а по-късно от нея зависи. 

- Пеете ли на дребната?

- Не, аз не й пея, само че майка ми й пее. Дъщеря ми идва доста постоянно при мен с телефона, носи ми го и това е знак, че желае да й пусна музика. Тя е музикална, непрекъснато желае музика. И почва да танцува. Сто % ще наследи майка ми в музиката. 

- Ако тя реши да стане певица? Бихте ли я подкрепили? 

- Ами да – в случай че има гений и предпочитание, бих се радвал. Бих я подкрепил, въпреки да знам, че това не е лесна специалност. Трудно е, в този момент, откогато работя с майка ми, от 2-3 години, съзнавам какъв брой е сложна тази специалност, не е за всеки. Нощен живот, непрекъснато на път. Ще й опиша всичко, само че няма да я спирам. Така както майка ми е била с мен. 

- Как си почивате от всички тези задължения?

- Аз доста обичам да играя футбол с другари. Събираме се и играем. Тренирал съм дълго време бокс – в този момент вървя да го подкрепям. Опитах се да потегли на фитнес, само че около всичките ми задължения не се получава, не остава време. На бокс виждам да вървя два пъти в седмицата, а футбол – в случай че успеем 2-3 пъти в месеца, отново е добре. 

- Суетен ли сте?

- Като дребен сякаш да бях по-суетен. Сега не чак толкоз. Но по-скоро да. Обичам да се поглеждам в огледалото. Но не съм буквоядец да се оглеждам непрекъснато. Асцендентът ми е Телец – аз похапвам единствено хубава храна! Да е вкусно сготвена, да е качествена. 

- Извън музиката и бащинството, с какво друго се занимавате?

- Програмата ми е цялостна. Наскоро направих строителна компания с един мой непосредствен другар. Аз съм много упорит. Графикът ми е цялостен, само че не ми тежи. Идеята за строителната компания пристигна внезапно. Един другар ми предложи да го създадем – аз съм имал интерес в тази сфера. И по този начин започнахме, в този момент е ново, към момента ми е необичайно, само че последователно встъпвам в нещата. Вярвам, че в случай че един човек има упоритости за нещо и работи, постоянно ще успее. 

- Моментът, в които нямате никакви задължения и останете самичък? 

- Обичам да виждам филми и сериали. Седя си у дома и си почивам по този метод!

- А половинката ви? Как и къде се срещнахте? 

- Ние доста дълго време бяхме просто другари, споделяли сме си неща персонални, аз за някогашни, тя – за нейни. Но по-късно се бяхме изгубили, инцидентно се срещнахме в един салон за хубост и седяхме един против различен, гледахме се в огледалата и май там някъде се появи някаква искра сред нас. 

- А за женитба мислили сте? 

- Най-вероятно да, само че в бъдеще. Сега на този стадий – не, само че не го отхвърлям. Всяко нещо с времето си.