Изследовател: Символите в Епископската базилика в Пловдив влияят на подсъзнателно ниво на посетителите
Символите и пространствената организация на Епископската базилика на Филипопол в Пловдив оказват надълбоко влияние върху подсъзнанието на нейните гости. Това разкри откривателят Моника Балаян в предаването " Операция История “ по.
Базиликата, известна още като Голямата базилика, е едно от най-значимите раннохристиянски уреди по българските земи. Според Балаян обаче нейното значение не се изчерпва единствено с историческата и археологическата ѝ стойност. По думите ѝ, пространството е построено по метод, който влияе на дълбоки психологични равнища и основава чувство за успокоение, естетика и сигурност.
" Пътят, който човек изминава в базиликата, е път, който на подсъзнателно равнище отстранява тревога, боязън и вътрешно безпокойствие “, изясни откривателят. Тя акцентира, че това влияние не е инцидентно, а резултат от целеустремено потребление на знаци, геометрия и темп в архитектурата и мозайките.
Моника Балаян обърна внимание и на концепцията, че човек действа на два разнообразни " езика “. " Единият език е този на съзнанието – рационалният, разумният. Вторият език е доста по-древен, завещан още от първобитните хора. Това е езикът на подсъзнанието “, уточни тя. Според нея подсъзнанието съставлява голямо вместилище освен на персоналния, само че и на груповия, историческия опит на човечеството.
Именно посредством този античен език знаците в Голямата базилика " приказват “ на посетителите – без думи, само че с ясно чувство за ред, смисъл и принадлежност. Това изяснява за какво доста хора изпитват вътрешно утешение и даже прочувствено филтриране, когато се намират в пространството на храма.
В рамките на предаването Моника Балаян показа и персонална вест – нейното име следва да бъде включено в представителното американско издание " Who Is Who “. Книгата, която се съхранява във Вашингтонската библиотека, събира персони с принос в разнообразни области на науката, културата и публичното развиване.
" Ще можем да кажем, че българка и арменка – тъй като аз не деля моите две родини – ще бъде показана във Вашингтонската библиотека в книгата Who Is Who “, съобщи Балаян.
Нейното проучване върху символиката и подсъзнателното влияние на културно-историческите монументи способства за по-дълбокото схващане на това по какъв начин античните пространства не престават да въздействат на актуалния човек – освен посредством историята си, само че и посредством невидимите послания, които носят.
Базиликата, известна още като Голямата базилика, е едно от най-значимите раннохристиянски уреди по българските земи. Според Балаян обаче нейното значение не се изчерпва единствено с историческата и археологическата ѝ стойност. По думите ѝ, пространството е построено по метод, който влияе на дълбоки психологични равнища и основава чувство за успокоение, естетика и сигурност.
" Пътят, който човек изминава в базиликата, е път, който на подсъзнателно равнище отстранява тревога, боязън и вътрешно безпокойствие “, изясни откривателят. Тя акцентира, че това влияние не е инцидентно, а резултат от целеустремено потребление на знаци, геометрия и темп в архитектурата и мозайките.
Моника Балаян обърна внимание и на концепцията, че човек действа на два разнообразни " езика “. " Единият език е този на съзнанието – рационалният, разумният. Вторият език е доста по-древен, завещан още от първобитните хора. Това е езикът на подсъзнанието “, уточни тя. Според нея подсъзнанието съставлява голямо вместилище освен на персоналния, само че и на груповия, историческия опит на човечеството.
Именно посредством този античен език знаците в Голямата базилика " приказват “ на посетителите – без думи, само че с ясно чувство за ред, смисъл и принадлежност. Това изяснява за какво доста хора изпитват вътрешно утешение и даже прочувствено филтриране, когато се намират в пространството на храма.
В рамките на предаването Моника Балаян показа и персонална вест – нейното име следва да бъде включено в представителното американско издание " Who Is Who “. Книгата, която се съхранява във Вашингтонската библиотека, събира персони с принос в разнообразни области на науката, културата и публичното развиване.
" Ще можем да кажем, че българка и арменка – тъй като аз не деля моите две родини – ще бъде показана във Вашингтонската библиотека в книгата Who Is Who “, съобщи Балаян.
Нейното проучване върху символиката и подсъзнателното влияние на културно-историческите монументи способства за по-дълбокото схващане на това по какъв начин античните пространства не престават да въздействат на актуалния човек – освен посредством историята си, само че и посредством невидимите послания, които носят.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ