Поверията за Бъдни вечер носят здраве и богатство в дома
Символиката на трапезата за Бъдни вечер дефинира шанса през новата година
Тази вечер, 24 декември, християнският свят посреща един от най-светлите празници – Бъдни вечер. Подготовката за празничната софра е обвързвана с голям брой поверия и ритуали, които се предават през поколенията и носят дълбока символика за здраве, благоденствие и изобилие.
Според националните вярвания, броят на ястията на масата би трябвало да бъде нечетен. Най-разпространената традиция повелява те да са девет – колкото месеца трае бременността на дамата, символизирайки упованието на новия живот. В някои краища на България се подготвят седем гозби, отговарящи на дните в седмицата, или дванадесет – колкото са месеците в годината.
Символика на храните
Всяка храна, сложена на празничната маса, носи свое обръщение и " наричане " за бъдещето:
Пчелен мед – с цел да бъде сладостен животът на фамилията.
Лук – символизира имотното положение. Традицията гласи да се избере огромна глава с доста люспи, което предвещава благосъстояние.
Чесън – главен страж от зли сили. Скилидка от него се носи срещу уроки през цялата година.
Жито – знак на вярата, че годината ще бъде сита и плодородна.
Ядки (орехи) – те са знак на плодородието. По ядката на ореха се гадае за здравето – в случай че е хубава и цялостна, заболяванията ще стоят надалеч от вкъщи.
Плодове – знак на благосъстояние, като е целесъобразно да участват ябълки.
Червено вино – въплъщение на безсмъртието и дълголетието.
Обредната пита и украсата
Централно място на трапезата заема обредната пита. Тя наложително би трябвало да е домашно приготвена и се украсява с фигури от тесто, изобразяващи кръстове, гроздове и животни – знаци на плодородието. В нея се замесва пара, по която се дефинира кой ще бъде късметлията в дома през идната година.
Ястия за благодат
Менюто за Бъдни вечер включва главно храни, които набъбват при варенето – боб, леща, ориз, сухи чушки и ошав. Това символизира зачатието, бременността и раждането на новия живот. Традиционни за празника са постните лозови или зелеви сърми, както и пълнените чушки с фасул.
До трапезата постоянно се слагат и предмети, свързани с бита и труда – ремък от рало, ръкавица цялостна с жито или торбичка с пари, с цел да се подсигурява противоречива работа и финансови триумфи.
Тази вечер, 24 декември, християнският свят посреща един от най-светлите празници – Бъдни вечер. Подготовката за празничната софра е обвързвана с голям брой поверия и ритуали, които се предават през поколенията и носят дълбока символика за здраве, благоденствие и изобилие.
Според националните вярвания, броят на ястията на масата би трябвало да бъде нечетен. Най-разпространената традиция повелява те да са девет – колкото месеца трае бременността на дамата, символизирайки упованието на новия живот. В някои краища на България се подготвят седем гозби, отговарящи на дните в седмицата, или дванадесет – колкото са месеците в годината.
Символика на храните
Всяка храна, сложена на празничната маса, носи свое обръщение и " наричане " за бъдещето:
Пчелен мед – с цел да бъде сладостен животът на фамилията.
Лук – символизира имотното положение. Традицията гласи да се избере огромна глава с доста люспи, което предвещава благосъстояние.
Чесън – главен страж от зли сили. Скилидка от него се носи срещу уроки през цялата година.
Жито – знак на вярата, че годината ще бъде сита и плодородна.
Ядки (орехи) – те са знак на плодородието. По ядката на ореха се гадае за здравето – в случай че е хубава и цялостна, заболяванията ще стоят надалеч от вкъщи.
Плодове – знак на благосъстояние, като е целесъобразно да участват ябълки.
Червено вино – въплъщение на безсмъртието и дълголетието.
Обредната пита и украсата
Централно място на трапезата заема обредната пита. Тя наложително би трябвало да е домашно приготвена и се украсява с фигури от тесто, изобразяващи кръстове, гроздове и животни – знаци на плодородието. В нея се замесва пара, по която се дефинира кой ще бъде късметлията в дома през идната година.
Ястия за благодат
Менюто за Бъдни вечер включва главно храни, които набъбват при варенето – боб, леща, ориз, сухи чушки и ошав. Това символизира зачатието, бременността и раждането на новия живот. Традиционни за празника са постните лозови или зелеви сърми, както и пълнените чушки с фасул.
До трапезата постоянно се слагат и предмети, свързани с бита и труда – ремък от рало, ръкавица цялостна с жито или торбичка с пари, с цел да се подсигурява противоречива работа и финансови триумфи.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ