Символи на монархията
„ СИМВОЛИ НА МОНАРХИЯТА “ ОТ Д-Р АМАДЕО МАРТИН РЕЙ И КАБИЕСЕС
Статия на доктор Амадео Мартин Рей и Кабиесес, лекар по история, оповестена в изданието „ La Tribuna “, 20 септември 2022
Тези дни станахме очевидци на скръбта на хора от всички публични пластове, подбудена от загубата не просто на един суверен, а на фигура, която въплъщаваше, както никой различен, същността на Обединеното Кралство.
Елизабет II дълги години бе до народа си в положително и в неприятно, ето за какво нейната загуба се усеща като гибелта на безценен до сърцето човек.
С кончината на Нейно Величество Елизабет II, Кралица на Обединеното кралство, Англия и Северна Ирландия, станахме очевидци на блестящата и съвършена във всяко едно отношение английска погребална гала, непокътната за техните монарси. Видяхме респекта на цялата нация към тази гала и към кралското семейство, скръбта на млади и възрастни, републиканци и монархисти, хора от всевъзможни раси, с друго публично състояние, заради загубата не просто на един суверен, а на фигура, която въплъщаваше, както никой различен, същността на Обединеното Кралство, неговите традиции и обичаи.
Някои подлагат на критика монархията в прекалено клатушкане към всевъзможен вид церемонии: манифести, инвеститури или интронизации, кралски бракове, отсъждане на ордени, тържествени коронации и величествени погребения… Критиците обаче, не си дават сметка за няколко неща.
На първо място, всяка една нация, без значение от режима на ръководство, на който се радва или който търпи, има обичаи и церемонии, от всевъзможен вид, и тези церемонии са толкоз по-тържествени и по-мащабни, колкото по-близо сме до индивида отпред на страната, бил той монарх или президент на република.
На второ място, това да притежаваш и да уважаваш тези обичаи, има благоприятен резултат върху съответната страна, която се радва освен на материално завещание – нейните дворци и катедрали, нейните монументи и здания с историческо-архитектурно значение, само че също по този начин и на едно нематериално завещание, което е тъкмо толкоз належащо колкото материалното, с цел да не се загуби една еднаквост, градена с епохи.
Някои споделяме, че сме монархисти по етични съображения. С други думи, заради философско-политическите ни убеждения за удобството на един унаследен режим, в който президентът е безпристрастен, т.е., в който президентът не се въздейства от нито една политическа мощ, чиито гласоподаватели са издигнали краткотрайно до най-високите върхове на нацията. Като глава на страната, монархът въплащава предишното със своето родословие, сегашното – със своята отдаденост към уговорките на службата си, тъй като в последна сметка това е да си крал на една страна, и бъдещето – тъй като до момента в който извършва функционалността си почтено и обилно, освен усъвършенства изискванията на живот на жителите, само че също по този начин резервира Короната за себе си и своите наследници.
Монархистите обаче се водят освен от етични подбуди, само че и от чисто естетически. На това станахме очевидци тези дни в Обединеното Кралство на Англия и Северна Ирландия. Винаги се сещам и изтъквам прелестния филм, озаглавен “Принцът и танцьорката ”, в който основната героиня се просълзява сега на коронацията на Крал Джордж V. Музиката, прелестната конюнктура, достолепието и премерените придвижвания на всички, това, че всеки един е наясно с фундаменталната си роля и по този метод става част от една вековна гала, и, несъмнено, потреблението на емблеми и знаци, израз на съкровени лоялности, на принадлежност към една обща татковина.
Което и да е встъпване в служба на президент на Република се организира в духа на известна церемониалност, която отразява значимостта на изпълняваната служба. Друг е въпросът, че тези които не са дали своят вот за него и не са негови последователи, няма да изпитат същата страст и наслада, както останалите. Но това е всичко.
При кралските церемонии, народът взе участие в нещо, което бихме могли да определим като фамилно, нещо съкровено, защото смята своите монарси и принцове за част от своето лично семейство, даже да не принадлежат към неговия жанр. Станахме очевидци на това, гледайки сълзите на милиони британци, за които тази, която си отиде беше надалеч не просто държавен глава. Тя беше някой, който дълги години e бил до тях в положително и в неприятно, и по тази причина нейната гибел е нещо като загубата на обичан човек, доста непосредствен до техните сърца. В реалност те като че ли изгубиха част от себе си.
Символите на монархията са короната, скиптърът, кълбото, кралските флагове, химните, щитовете, емблемите на великите и антични кавалерийски ордени, на които монархът е популярен магистър или висш глава… Но главният знак на монархията е самият монарх, който въплъщава в себе си достолепията, а за какво не и минусите, на своите съграждани, и който схваща функционалността си като свещено дело, за което ще се регистрира оттатък.
Колкото и натоварен и забързан да е графикът, на който и да e монарх, не може да приказваме за това, че той прави работа, а по-скоро, че извършва функционалността си. Тези, които работим се пенсионираме на една избрана възраст. Кралете, в случай че не абдикират, не се пенсионират. Те служат на народа си до самия край, с усмивка на уста, с готовност или без, двадесет и четири часа в денонощието, триста шейсет и пет дни в годината, и през целия си живот. Точно по този метод го направи Кралица Елизабет Втора. И точно по тази причина тя ни липсва и болката от нейната загуба е голяма. Почивайте в мир, Ваше Величество.
Материалът е оповестен в сайта
Статия на доктор Амадео Мартин Рей и Кабиесес, лекар по история, оповестена в изданието „ La Tribuna “, 20 септември 2022
Тези дни станахме очевидци на скръбта на хора от всички публични пластове, подбудена от загубата не просто на един суверен, а на фигура, която въплъщаваше, както никой различен, същността на Обединеното Кралство.
Елизабет II дълги години бе до народа си в положително и в неприятно, ето за какво нейната загуба се усеща като гибелта на безценен до сърцето човек.
С кончината на Нейно Величество Елизабет II, Кралица на Обединеното кралство, Англия и Северна Ирландия, станахме очевидци на блестящата и съвършена във всяко едно отношение английска погребална гала, непокътната за техните монарси. Видяхме респекта на цялата нация към тази гала и към кралското семейство, скръбта на млади и възрастни, републиканци и монархисти, хора от всевъзможни раси, с друго публично състояние, заради загубата не просто на един суверен, а на фигура, която въплъщаваше, както никой различен, същността на Обединеното Кралство, неговите традиции и обичаи.
Някои подлагат на критика монархията в прекалено клатушкане към всевъзможен вид церемонии: манифести, инвеститури или интронизации, кралски бракове, отсъждане на ордени, тържествени коронации и величествени погребения… Критиците обаче, не си дават сметка за няколко неща.
На първо място, всяка една нация, без значение от режима на ръководство, на който се радва или който търпи, има обичаи и церемонии, от всевъзможен вид, и тези церемонии са толкоз по-тържествени и по-мащабни, колкото по-близо сме до индивида отпред на страната, бил той монарх или президент на република.
На второ място, това да притежаваш и да уважаваш тези обичаи, има благоприятен резултат върху съответната страна, която се радва освен на материално завещание – нейните дворци и катедрали, нейните монументи и здания с историческо-архитектурно значение, само че също по този начин и на едно нематериално завещание, което е тъкмо толкоз належащо колкото материалното, с цел да не се загуби една еднаквост, градена с епохи.
Някои споделяме, че сме монархисти по етични съображения. С други думи, заради философско-политическите ни убеждения за удобството на един унаследен режим, в който президентът е безпристрастен, т.е., в който президентът не се въздейства от нито една политическа мощ, чиито гласоподаватели са издигнали краткотрайно до най-високите върхове на нацията. Като глава на страната, монархът въплащава предишното със своето родословие, сегашното – със своята отдаденост към уговорките на службата си, тъй като в последна сметка това е да си крал на една страна, и бъдещето – тъй като до момента в който извършва функционалността си почтено и обилно, освен усъвършенства изискванията на живот на жителите, само че също по този начин резервира Короната за себе си и своите наследници.
Монархистите обаче се водят освен от етични подбуди, само че и от чисто естетически. На това станахме очевидци тези дни в Обединеното Кралство на Англия и Северна Ирландия. Винаги се сещам и изтъквам прелестния филм, озаглавен “Принцът и танцьорката ”, в който основната героиня се просълзява сега на коронацията на Крал Джордж V. Музиката, прелестната конюнктура, достолепието и премерените придвижвания на всички, това, че всеки един е наясно с фундаменталната си роля и по този метод става част от една вековна гала, и, несъмнено, потреблението на емблеми и знаци, израз на съкровени лоялности, на принадлежност към една обща татковина.
Което и да е встъпване в служба на президент на Република се организира в духа на известна церемониалност, която отразява значимостта на изпълняваната служба. Друг е въпросът, че тези които не са дали своят вот за него и не са негови последователи, няма да изпитат същата страст и наслада, както останалите. Но това е всичко.
При кралските церемонии, народът взе участие в нещо, което бихме могли да определим като фамилно, нещо съкровено, защото смята своите монарси и принцове за част от своето лично семейство, даже да не принадлежат към неговия жанр. Станахме очевидци на това, гледайки сълзите на милиони британци, за които тази, която си отиде беше надалеч не просто държавен глава. Тя беше някой, който дълги години e бил до тях в положително и в неприятно, и по тази причина нейната гибел е нещо като загубата на обичан човек, доста непосредствен до техните сърца. В реалност те като че ли изгубиха част от себе си.
Символите на монархията са короната, скиптърът, кълбото, кралските флагове, химните, щитовете, емблемите на великите и антични кавалерийски ордени, на които монархът е популярен магистър или висш глава… Но главният знак на монархията е самият монарх, който въплъщава в себе си достолепията, а за какво не и минусите, на своите съграждани, и който схваща функционалността си като свещено дело, за което ще се регистрира оттатък.
Колкото и натоварен и забързан да е графикът, на който и да e монарх, не може да приказваме за това, че той прави работа, а по-скоро, че извършва функционалността си. Тези, които работим се пенсионираме на една избрана възраст. Кралете, в случай че не абдикират, не се пенсионират. Те служат на народа си до самия край, с усмивка на уста, с готовност или без, двадесет и четири часа в денонощието, триста шейсет и пет дни в годината, и през целия си живот. Точно по този метод го направи Кралица Елизабет Втора. И точно по тази причина тя ни липсва и болката от нейната загуба е голяма. Почивайте в мир, Ваше Величество.
Материалът е оповестен в сайта
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ