“Дръзки” връща блясъка си на победител
Символът на бойната ни флотска история и емблема на морска Варна корабът-музей „ Дръзки ” отбелязва поредна годишнина. На 21 ноември 1957 година именитият торпедоносец, излязъл по-рано от състава на Военноморски сили, е публично открит като монумент в наличието на славния му пълководец от Балканската война – капитан I сан о.з. Георги Купов, умрял две години по-късно на напреднала възраст. Как и с какви кранове и с каква техника са съумели да реалокират тогава тежкия корпус от близо 100 тона на това стръмно място на метри от Военноморския музей в града, си остава мистерия. Но, откогато е отворен, е една от най-интересните и посещавани исторически атракции в града.
Български и непознати туристи щурмуват кораба-светиня през цялата година. Рекордът от 600 души дневно е през 2008 година, когато празнуват празник на музея, миноносецът е в ремонт, само че заради огромния интерес, се наложило да го отворят. Мощната инвазия на борда му тогава назовават „ 3 дни с миноносеца Дръзки “ по заглавието на известното стихотворение на Кирил Христов, писано някъде през 20-те години и отдадено на сложното всекидневие на моряците на кораба. Историята на кораба е обвързвана и с поета-революционер Никола Вапцаров, който кара стажа си на него през 1930-31 година Той му посвещава стихотворението си „ В кубрика “, чийто скъп оригинал, изписан ръкописно, е в експозицията на Военноморския музей. „ Вапцаров има и по-популярни стихотворения от този интервал, само че който желае да се допре до поета моряк, без това стихотворение не може. Само „ Едрите звезди над Фамагуста… “ не стигат “, споделя шефката на музея доктор Мариана Кръстева.
„ Дръзки “ е единственият в света непокътнат боен транспортен съд от този клас. В Португалия, която е велика морска мощ да вземем за пример, военноморският й музей не предлага посещаване на боен транспортен съд, макар че има доста атрактивни експонати като дървен ветроход, напълно възобновен, показва доктор Кръстева.
На втората димова тръба на „ Дръзки “ проличава още раната като знак на първия военен триумф. Парче от снаряд пробива комина на „ Дръзки “ по време на най-ожесточената морска борба в Балканската война. Тогава капитан II сан Димитър Добрев повежда отряд от четири торпедоносеца в съдбоносния поход против гордостта на турския боен флот- новия мощен бронепалубен крайцер „ Султан Абдул Хамид “ („ Хамидие “), заплашващ да унищожи Варна и Балчик с артилерията си. След като е видян силуетът му, Добрев дава заповед за офанзива, като подрежда категорично да не се чака втора такава.
В първите часове на 8 (21) ноември 1912 година „ Летящи “, „ Строги “ и „ Смели “ атакуват крайцера, само че торпедните изстрели са несполучливи. Последен от съвсем неразумната отдалеченост, по-малка и от 100 м, нападна „ Дръзки “ под командването на мичман I сан Георги Купов. Оглушителен гърмеж демонстрира, че задачата е торпилирана, на „ Хамидие “ е нанесено тежко проваляне, изваден е от строя и повече не взе участие в пердах до края на войната. Той е ескортиран полупотънал до Цариград, безславно движейки се със задницата напред. Българските миноносци се разминават с един ранен на „ Смели ”, пробития от стрелбата комин на „ Дръзки ” и дребни повреди, а турските имат осем убити, към тридесет ранени и сломена горделивост на техния флот.
Легендарният наш торпедоносец е основан в корабостроителния цех на компанията „ Шнайдер и Сие “ в Шалон на Сона, Франция. От 1904 до 1908 година там са издигнати шестте еднотипни кораба – „ Дръзки “, „ Смели “, „ Храбри “, „ Шумни“, „ Летящи “, „ Строги “. Техническите им данни са: водоизместване – 98 т, дължина- 38 м, широчина -4.40 м, имат по два парни котела и развиват оптималната скорост до 26 възла, въоръжени са с три торпедни тръби с диаметър 450 мм и с две 47 мм оръдия. По време на Първата международна война те извършват разследващи и охранителни задания, слагат минни заграждения, транспортират десантните елементи за Добруджа през есента на 1916 година
„ Дръзки ” е претърпял преустройства през годините. В предното помещение е кубрикът, където са били моряците – общо 25-30 с офицерите на борда, мястото, откъдето се е зареждал носовият торпеден уред. Могат да се видят летният мостик откъм кърмата, там е и щурвалът, който посетителите могат да завъртят. На палубата е печката, както и надводната тоалетна за моряците – галюнът. Интересно е, че са оживели даже чистачките на илюминаторите, които се задвижват при включването им. Цялата конюнктура за посетителите е онагледена с фоторазказ и забавна екскурзоводска сказка за трагичните събития с присъединяване на кораба воин. Входът е единствено 2 лв., като деца без придружители не се пускат.
Преди две години се наложи незабавен ремонт на „ Дръзки “, тъй като се килна застрашително поради свлачището под него. Необходимите 100 000 лв. бяха обезпечени от бюджета на Националния Военноисторически музей, чийто филиал е Военноморският музей във Варна.
Както писа „ Труд ”, сега се прави огромен ремонт на „ Дръзки ” благодарение на съидейници, най-вече в лицето на Военноморски сили, на „ Флотски боеприпас “, с доброволния труд на матроси и експерти, както и с безплатно дарените скъпи материали, с цел да върне блясъка си на победител, освен в огромната морска борба, само че и с времето. Другият месец ще бъде маркирана 105-годишнината от първия военен триумф на бойния ни флот, както и юбилея на кораба-музей.
На 6 ноември 2005 година името „ Дръзки “ е обещано на закупената от Белгия фрегата „ Ванделаар “ (построена през 1977 г.) за потребностите на Българската войска.
Височайши визити
Бившият Първи в страната Тодор Живков се е качвал на „ Дръзки “ и е написал посвещение от визитата си, което пазят във Военноморския музей. Посещение е правил и президентът Желю Желев, както и множеството военни министри у нас. Още се пазят мемоари за визитата на някогашния палестински водач Ясер Арафат и строгите ограничения за сигурност и защита тогава. На „ Дръзки “ е била посрещана делегация и на Генералния щаб на Турската войска. А още по-интересното е, че самият крайцер „ Хамидие “, към този момент възобновен, е дебаркирал през 1938 година на пристанище Варна, пристигайки на публично приятелско посещаване у нас.
Български и непознати туристи щурмуват кораба-светиня през цялата година. Рекордът от 600 души дневно е през 2008 година, когато празнуват празник на музея, миноносецът е в ремонт, само че заради огромния интерес, се наложило да го отворят. Мощната инвазия на борда му тогава назовават „ 3 дни с миноносеца Дръзки “ по заглавието на известното стихотворение на Кирил Христов, писано някъде през 20-те години и отдадено на сложното всекидневие на моряците на кораба. Историята на кораба е обвързвана и с поета-революционер Никола Вапцаров, който кара стажа си на него през 1930-31 година Той му посвещава стихотворението си „ В кубрика “, чийто скъп оригинал, изписан ръкописно, е в експозицията на Военноморския музей. „ Вапцаров има и по-популярни стихотворения от този интервал, само че който желае да се допре до поета моряк, без това стихотворение не може. Само „ Едрите звезди над Фамагуста… “ не стигат “, споделя шефката на музея доктор Мариана Кръстева.
„ Дръзки “ е единственият в света непокътнат боен транспортен съд от този клас. В Португалия, която е велика морска мощ да вземем за пример, военноморският й музей не предлага посещаване на боен транспортен съд, макар че има доста атрактивни експонати като дървен ветроход, напълно възобновен, показва доктор Кръстева.
На втората димова тръба на „ Дръзки “ проличава още раната като знак на първия военен триумф. Парче от снаряд пробива комина на „ Дръзки “ по време на най-ожесточената морска борба в Балканската война. Тогава капитан II сан Димитър Добрев повежда отряд от четири торпедоносеца в съдбоносния поход против гордостта на турския боен флот- новия мощен бронепалубен крайцер „ Султан Абдул Хамид “ („ Хамидие “), заплашващ да унищожи Варна и Балчик с артилерията си. След като е видян силуетът му, Добрев дава заповед за офанзива, като подрежда категорично да не се чака втора такава.
В първите часове на 8 (21) ноември 1912 година „ Летящи “, „ Строги “ и „ Смели “ атакуват крайцера, само че торпедните изстрели са несполучливи. Последен от съвсем неразумната отдалеченост, по-малка и от 100 м, нападна „ Дръзки “ под командването на мичман I сан Георги Купов. Оглушителен гърмеж демонстрира, че задачата е торпилирана, на „ Хамидие “ е нанесено тежко проваляне, изваден е от строя и повече не взе участие в пердах до края на войната. Той е ескортиран полупотънал до Цариград, безславно движейки се със задницата напред. Българските миноносци се разминават с един ранен на „ Смели ”, пробития от стрелбата комин на „ Дръзки ” и дребни повреди, а турските имат осем убити, към тридесет ранени и сломена горделивост на техния флот.
Легендарният наш торпедоносец е основан в корабостроителния цех на компанията „ Шнайдер и Сие “ в Шалон на Сона, Франция. От 1904 до 1908 година там са издигнати шестте еднотипни кораба – „ Дръзки “, „ Смели “, „ Храбри “, „ Шумни“, „ Летящи “, „ Строги “. Техническите им данни са: водоизместване – 98 т, дължина- 38 м, широчина -4.40 м, имат по два парни котела и развиват оптималната скорост до 26 възла, въоръжени са с три торпедни тръби с диаметър 450 мм и с две 47 мм оръдия. По време на Първата международна война те извършват разследващи и охранителни задания, слагат минни заграждения, транспортират десантните елементи за Добруджа през есента на 1916 година
„ Дръзки ” е претърпял преустройства през годините. В предното помещение е кубрикът, където са били моряците – общо 25-30 с офицерите на борда, мястото, откъдето се е зареждал носовият торпеден уред. Могат да се видят летният мостик откъм кърмата, там е и щурвалът, който посетителите могат да завъртят. На палубата е печката, както и надводната тоалетна за моряците – галюнът. Интересно е, че са оживели даже чистачките на илюминаторите, които се задвижват при включването им. Цялата конюнктура за посетителите е онагледена с фоторазказ и забавна екскурзоводска сказка за трагичните събития с присъединяване на кораба воин. Входът е единствено 2 лв., като деца без придружители не се пускат.
Преди две години се наложи незабавен ремонт на „ Дръзки “, тъй като се килна застрашително поради свлачището под него. Необходимите 100 000 лв. бяха обезпечени от бюджета на Националния Военноисторически музей, чийто филиал е Военноморският музей във Варна.
Както писа „ Труд ”, сега се прави огромен ремонт на „ Дръзки ” благодарение на съидейници, най-вече в лицето на Военноморски сили, на „ Флотски боеприпас “, с доброволния труд на матроси и експерти, както и с безплатно дарените скъпи материали, с цел да върне блясъка си на победител, освен в огромната морска борба, само че и с времето. Другият месец ще бъде маркирана 105-годишнината от първия военен триумф на бойния ни флот, както и юбилея на кораба-музей.
На 6 ноември 2005 година името „ Дръзки “ е обещано на закупената от Белгия фрегата „ Ванделаар “ (построена през 1977 г.) за потребностите на Българската войска.
Височайши визити
Бившият Първи в страната Тодор Живков се е качвал на „ Дръзки “ и е написал посвещение от визитата си, което пазят във Военноморския музей. Посещение е правил и президентът Желю Желев, както и множеството военни министри у нас. Още се пазят мемоари за визитата на някогашния палестински водач Ясер Арафат и строгите ограничения за сигурност и защита тогава. На „ Дръзки “ е била посрещана делегация и на Генералния щаб на Турската войска. А още по-интересното е, че самият крайцер „ Хамидие “, към този момент възобновен, е дебаркирал през 1938 година на пристанище Варна, пристигайки на публично приятелско посещаване у нас.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ