И в живота съм предизвиквана - и от мъже, и от жени: Симона след Фермата
Симона Милова напусна " Фермата ", само че съумя да реализира задачата си да се откъсне оптимално от нормалния си метод на живот. В стопанството видяхме 26-годишната красавица да прави тежък физически труд и то без да мрънка, както мнозина предвидиха. До нея от самото начало беше и най-хубавата й другарка - бернската овчарка Тори, която нямаше по какъв начин някой да не хареса.
Всъщност Симона, която печели Model of the World в международния конкурс Мис Туризъм Свят в Малайзия, е първият участник във " Фермата ", който влиза с домашния си любим във формата.
- Симона, съумя ли да си постигнеш задачата, влизайки във „ Фермата “, за която споделяш и във визитката?
- Да, такава ми беше задачата, а предизвикването съумях да извърша до някаква степен. Първата седмица бях доста раздвоена – на половина бях там, на половина на открито. Мислех си за родителите. Мислех за приятеля си, с който тогава още бяхме дружно, само че в едни по-обтегнати връзки.
Беше ми сложна акомодацията, само че гледах да се абстрахирам от мислите си, да се съсредоточа върху протичащото се сега. Но всичко, което видях във „ Фермата “, надвиши визиите ми, в действителност ми беше пъклен мъчно.
- Какво тъкмо те изненада толкоз доста?
- Надхвърли визиите ми за необработен живот, тъй като ние безусловно бяхме на едно голо поле, нямахме никаква храна, безусловно никакви улеснения, даже минимални. Студът беше нечовечен.
Повечето хора ми споделят – „ добре, ти нали знаеш къде влизаш, за какво толкоз доста се притесняваш? “ Явно аз една концепция бях занижила визиите си, това се получи. Хората, които гледат в профил, даже не могат да си показват мащаба, не могат да изпитат даже и 10% от това, което ние изпитваме в стопанството.
Нашето всекидневие е дълго, започваше сред 6:30 – 7:00 и приключваше към 22:00 ч. През цялото това време се случват извънредно доста неща – тежка физическа работа, кавги, интриги, кой какво споделил, какво не казал… През деня беше горещо, през нощта ужасяващ мраз. Много беше мъчно.
- Кое беше по-тежко за теб – суровите условия или интригите?
- Хората, които вършат интриги, ги има и в действителния живот, единствено че там всеки, даже и да има някаква тягост, се прибира у дома, при обичани хора, на мира, ляга си в леглото и всичко някак утихва. А във „ Фермата “ сме като капсулирани, затворени на едно място и суровите условия в допълнение подготвят да се основават сходни обстановки. Не можеш да избягаш от обстановка. А аз кардинално съм човек, който и там, и на открито, съм предизвиквана по един или различен метод, и от мъже, и от дами, само че заобикалям съзнателно споровете, тъй като не искам да изпадат в грозни обстановки. Въпреки че във „ Фермата “ ми се случи тъкмо това. Отдавам го на това, че когато един човек прекрачи границите на естественото и в тази ситуация моя предел на самообладание, експлодирам и не мога да бъда толерантна.
- Казваш, че си доста предизвиквана и в действителния си живот. Какво правиш, с цел да провокираш сходна реакция?
- Абсолютно нищо съзнателно. Случвало ми се е да провокирам хора единствено с наличието си, главно дами. В момента, в който ме видят, те към този момент ме ненавиждат, не ме харесват, може би по явни аргументи, само че това не е мой проблем.
- А мъжете?
- Честно казано си мислех, че във „ Фермата “ ще имам повече проблеми с дамите, в сравнение с с мъжете, оказа се тъкмо противоположното. Нямам визия за какво. По-скоро го приписвам на липса на маниери и недобро образование. Това да не проявяваш обикновено държание към жена, без значение дали е по-голяма или по-малка от теб, приказва за неприятно образование.
- Какво научи за себе си в обстановката, в която Радо те обиди и ти изпусна нервите си?
- Извлякох поука, да. Аз съм човек, който обича себе си, слагам се преди всичко и по тази причина за следващ път се убедих, че ми е доста по-важно спокойствието и вътрешния мир, в сравнение с това да отвръщам на някой, който не ми е значим, не ми е никакъв.
- Първото, което казваш във визитката си за „ Фермата “ е, че не си „ кифла “. Толкова доста ли ти тежи това етикиране в живота?
- Точно тъй като използвах тази дума във визитката си, доста я използваха против мен и във „ Фермата “. Но колкото и нескромно да прозвучи, аз съм естествено умна и образована млада жена, и когато някой си намерения, че може да ме впише, да ме гмурне ей по този начин в заобикалящото ни ниско качествено общество, стартира да ми става извънредно неприятно.
И доста постоянно ми се случва хората да си разрешават това. Свикнала съм, само че когато е пред една толкоз огромна публика, ме настъпват прекомерно персонално.
- Ти напускаш фамилията си единствено на 13 години, била си още дете. Защо го направи?
- Мечтата ми беше да изучавам в Пловдив. В тези години и времена това да излезеш от един дребен град, какъвто е Клисура, и да отидеш да учиш в езикова гимназия в Пловдив, беше равнозначно на разкош. Не всеки можеше да си го разреши. Благодарение на родителите ми сбъднах тази фантазия. С тях повече се чувахме по телефона, в сравнение с се виждахме, имаше я тъгата, само че пък това доста построи характера ми. Станах независима, сериозна.
Мога да кажа, че много мои другари през годините пропаднаха поради опиати. Знаем в какъв свят живеем и по какъв начин лъскавото притегля, и какъв брой е тънка границата човек да се подхлъзне, да падне изкривено и да си съсипе живота по безразсъден метод.
Аз за това време съумях да се запазя, да покажа, че макар че се разделих с родителите си, те ми дадоха доста мощен старт. И от почитание към тях, и към себе си, не съм си разрешавала в никакъв случай да върша някакви безумни неща, които да ми попречат на развиването.
- Какво ти споделиха родителите ти, откакто напусна „ Фермата “?
- Бяха доста щастливи. Разплакаха се, макар че аз не прекарах толкоз доста време вътре. Разказах им какво се е случвало. Като цяло бяха радостни, че аз и Тори сме си към този момент у дома.
- Ти си първият участник, който влиза във „ Фермата “ с кучето си. Колко е мощна връзката ви с тази красива бернска овчарка Тори, която ти назова и собствен амулет?
- Много е мощна! Тя е моята най-хубава другарка. Радвам се, че получих позволение от продукцията да вляза с нея във формата, тъй като в началото бях помолила, в случай че е допустимо, да мога да я виждам понякога. След като поговорихме за нея, темперамента и държанието й обаче, нямаше проблем да сме дружно във „ Фермата “.
Тори е доста безпроблемно куче, извънредно адаптивна, в никакъв случай няма да нападне човек или животно. Във „ Фермата “ тя беше атракция, нямаше човек, който да не й се възхищава. За мен Тори беше най-огромната мощ, която можеше да имам. Щом бях с нея, все едно си бях взела всичко!
В моментите, в които ми беше мъчно и съм се разплаквала, отивах, гушвах я и всичко се оправяше. Освен това температурите за нея там бяха съвършени – колкото е по-студено, толкоз по-добре, такава й е породата, обикаляше си, защото беше доста пространно, къпеше се в езерото.
- Била е на курорт за разлика от теб…
- (смее се) да, по този начин е. Имаше си комфорта, храната, всичко. И двете имахме по-различно прекарване, само че просто за мен напълно не беше удобно.
- Отключи ли ти „ Фермата “ някакъв апетит към сходен вид провокации и оттук насетне?
- Да, сигурно. Аз съм човек, който доста обича разнообразието, хубавите, живи мемоари. С такава настройка съм по принцип – че човек би трябвало да граби оптимално от живота, да живее на макс, да си следва фантазиите, тъй като живота в действителност е къс.
Не обичам скучно всекидневие и еднообразие. Обичам да се слагам в обстановки, в които, както стана във „ Фермата “, не просто да излезеш от зоната си на комфорт, а все едно си отишъл на друга планета. Дори и от това нуждая се.
- Кого искаш да видиш на финала на „ Фермата “?
- Искам да видя моите си хора. Искам да завоюва някой от новите очаквания, човек, който не е играл до момента и за първи път минава през всичко това. Според мен това е Иван, а от дамите е Камелия. Иван на първо място доста обича кучетата, а аз с такива хора постоянно приказвам на един език. Камелия също обича кучета, само че с Иван водехме някак по-задълбочени диалози по тематиката.
Преди да взема Тори преди години, имах куче, което бях прибрала от улицата. Тя беше болна. Излекувах я. Но когато тя си отиде, моят живот внезапно стана сив. Започнах доста постоянно да се разболявам, разви ми се и някаква стафилококова зараза, доста странни неща. А преди този момент най-вече някаква хрема да имам, не боледувах. Срина ми се душeвността, падна ми крепко имунитета. И родителите ми бяха безапелационни, че повече куче не желаят да имаме. Но аз просто не мога да си показва живота си без куче. Наистина. Докато съм на тази земя и вдишвам този въздух, не мога да бъда без куче, и не желая.
Когато се прибирам в Клисура, първо виждам родителите си, след което си взимам кучето и не ми би трябвало безусловно никой. Приятелки там съвсем нямам, множеството са лицемерни и неприятни. Най-добре си почивам, чисто прочувствено, с кучето си. Никъде до момента не съм говорила за тези неща, за което ти благодаря. Бих пособия и взела участие на всички места, където се провеждат акции за бездомни животни.
създател: СЛАВА
...
Всъщност Симона, която печели Model of the World в международния конкурс Мис Туризъм Свят в Малайзия, е първият участник във " Фермата ", който влиза с домашния си любим във формата.
- Симона, съумя ли да си постигнеш задачата, влизайки във „ Фермата “, за която споделяш и във визитката?
- Да, такава ми беше задачата, а предизвикването съумях да извърша до някаква степен. Първата седмица бях доста раздвоена – на половина бях там, на половина на открито. Мислех си за родителите. Мислех за приятеля си, с който тогава още бяхме дружно, само че в едни по-обтегнати връзки.
Беше ми сложна акомодацията, само че гледах да се абстрахирам от мислите си, да се съсредоточа върху протичащото се сега. Но всичко, което видях във „ Фермата “, надвиши визиите ми, в действителност ми беше пъклен мъчно.
- Какво тъкмо те изненада толкоз доста?
- Надхвърли визиите ми за необработен живот, тъй като ние безусловно бяхме на едно голо поле, нямахме никаква храна, безусловно никакви улеснения, даже минимални. Студът беше нечовечен.
Повечето хора ми споделят – „ добре, ти нали знаеш къде влизаш, за какво толкоз доста се притесняваш? “ Явно аз една концепция бях занижила визиите си, това се получи. Хората, които гледат в профил, даже не могат да си показват мащаба, не могат да изпитат даже и 10% от това, което ние изпитваме в стопанството.
Нашето всекидневие е дълго, започваше сред 6:30 – 7:00 и приключваше към 22:00 ч. През цялото това време се случват извънредно доста неща – тежка физическа работа, кавги, интриги, кой какво споделил, какво не казал… През деня беше горещо, през нощта ужасяващ мраз. Много беше мъчно.
- Кое беше по-тежко за теб – суровите условия или интригите?
- Хората, които вършат интриги, ги има и в действителния живот, единствено че там всеки, даже и да има някаква тягост, се прибира у дома, при обичани хора, на мира, ляга си в леглото и всичко някак утихва. А във „ Фермата “ сме като капсулирани, затворени на едно място и суровите условия в допълнение подготвят да се основават сходни обстановки. Не можеш да избягаш от обстановка. А аз кардинално съм човек, който и там, и на открито, съм предизвиквана по един или различен метод, и от мъже, и от дами, само че заобикалям съзнателно споровете, тъй като не искам да изпадат в грозни обстановки. Въпреки че във „ Фермата “ ми се случи тъкмо това. Отдавам го на това, че когато един човек прекрачи границите на естественото и в тази ситуация моя предел на самообладание, експлодирам и не мога да бъда толерантна.
- Казваш, че си доста предизвиквана и в действителния си живот. Какво правиш, с цел да провокираш сходна реакция?
- Абсолютно нищо съзнателно. Случвало ми се е да провокирам хора единствено с наличието си, главно дами. В момента, в който ме видят, те към този момент ме ненавиждат, не ме харесват, може би по явни аргументи, само че това не е мой проблем.
- А мъжете?
- Честно казано си мислех, че във „ Фермата “ ще имам повече проблеми с дамите, в сравнение с с мъжете, оказа се тъкмо противоположното. Нямам визия за какво. По-скоро го приписвам на липса на маниери и недобро образование. Това да не проявяваш обикновено държание към жена, без значение дали е по-голяма или по-малка от теб, приказва за неприятно образование.
- Какво научи за себе си в обстановката, в която Радо те обиди и ти изпусна нервите си?
- Извлякох поука, да. Аз съм човек, който обича себе си, слагам се преди всичко и по тази причина за следващ път се убедих, че ми е доста по-важно спокойствието и вътрешния мир, в сравнение с това да отвръщам на някой, който не ми е значим, не ми е никакъв.
- Първото, което казваш във визитката си за „ Фермата “ е, че не си „ кифла “. Толкова доста ли ти тежи това етикиране в живота?
- Точно тъй като използвах тази дума във визитката си, доста я използваха против мен и във „ Фермата “. Но колкото и нескромно да прозвучи, аз съм естествено умна и образована млада жена, и когато някой си намерения, че може да ме впише, да ме гмурне ей по този начин в заобикалящото ни ниско качествено общество, стартира да ми става извънредно неприятно.
И доста постоянно ми се случва хората да си разрешават това. Свикнала съм, само че когато е пред една толкоз огромна публика, ме настъпват прекомерно персонално.
- Ти напускаш фамилията си единствено на 13 години, била си още дете. Защо го направи?
- Мечтата ми беше да изучавам в Пловдив. В тези години и времена това да излезеш от един дребен град, какъвто е Клисура, и да отидеш да учиш в езикова гимназия в Пловдив, беше равнозначно на разкош. Не всеки можеше да си го разреши. Благодарение на родителите ми сбъднах тази фантазия. С тях повече се чувахме по телефона, в сравнение с се виждахме, имаше я тъгата, само че пък това доста построи характера ми. Станах независима, сериозна.
Мога да кажа, че много мои другари през годините пропаднаха поради опиати. Знаем в какъв свят живеем и по какъв начин лъскавото притегля, и какъв брой е тънка границата човек да се подхлъзне, да падне изкривено и да си съсипе живота по безразсъден метод.
Аз за това време съумях да се запазя, да покажа, че макар че се разделих с родителите си, те ми дадоха доста мощен старт. И от почитание към тях, и към себе си, не съм си разрешавала в никакъв случай да върша някакви безумни неща, които да ми попречат на развиването.
- Какво ти споделиха родителите ти, откакто напусна „ Фермата “?
- Бяха доста щастливи. Разплакаха се, макар че аз не прекарах толкоз доста време вътре. Разказах им какво се е случвало. Като цяло бяха радостни, че аз и Тори сме си към този момент у дома.
- Ти си първият участник, който влиза във „ Фермата “ с кучето си. Колко е мощна връзката ви с тази красива бернска овчарка Тори, която ти назова и собствен амулет?
- Много е мощна! Тя е моята най-хубава другарка. Радвам се, че получих позволение от продукцията да вляза с нея във формата, тъй като в началото бях помолила, в случай че е допустимо, да мога да я виждам понякога. След като поговорихме за нея, темперамента и държанието й обаче, нямаше проблем да сме дружно във „ Фермата “.
Тори е доста безпроблемно куче, извънредно адаптивна, в никакъв случай няма да нападне човек или животно. Във „ Фермата “ тя беше атракция, нямаше човек, който да не й се възхищава. За мен Тори беше най-огромната мощ, която можеше да имам. Щом бях с нея, все едно си бях взела всичко!
В моментите, в които ми беше мъчно и съм се разплаквала, отивах, гушвах я и всичко се оправяше. Освен това температурите за нея там бяха съвършени – колкото е по-студено, толкоз по-добре, такава й е породата, обикаляше си, защото беше доста пространно, къпеше се в езерото.
- Била е на курорт за разлика от теб…
- (смее се) да, по този начин е. Имаше си комфорта, храната, всичко. И двете имахме по-различно прекарване, само че просто за мен напълно не беше удобно.
- Отключи ли ти „ Фермата “ някакъв апетит към сходен вид провокации и оттук насетне?
- Да, сигурно. Аз съм човек, който доста обича разнообразието, хубавите, живи мемоари. С такава настройка съм по принцип – че човек би трябвало да граби оптимално от живота, да живее на макс, да си следва фантазиите, тъй като живота в действителност е къс.
Не обичам скучно всекидневие и еднообразие. Обичам да се слагам в обстановки, в които, както стана във „ Фермата “, не просто да излезеш от зоната си на комфорт, а все едно си отишъл на друга планета. Дори и от това нуждая се.
- Кого искаш да видиш на финала на „ Фермата “?
- Искам да видя моите си хора. Искам да завоюва някой от новите очаквания, човек, който не е играл до момента и за първи път минава през всичко това. Според мен това е Иван, а от дамите е Камелия. Иван на първо място доста обича кучетата, а аз с такива хора постоянно приказвам на един език. Камелия също обича кучета, само че с Иван водехме някак по-задълбочени диалози по тематиката.
Преди да взема Тори преди години, имах куче, което бях прибрала от улицата. Тя беше болна. Излекувах я. Но когато тя си отиде, моят живот внезапно стана сив. Започнах доста постоянно да се разболявам, разви ми се и някаква стафилококова зараза, доста странни неща. А преди този момент най-вече някаква хрема да имам, не боледувах. Срина ми се душeвността, падна ми крепко имунитета. И родителите ми бяха безапелационни, че повече куче не желаят да имаме. Но аз просто не мога да си показва живота си без куче. Наистина. Докато съм на тази земя и вдишвам този въздух, не мога да бъда без куче, и не желая.
Когато се прибирам в Клисура, първо виждам родителите си, след което си взимам кучето и не ми би трябвало безусловно никой. Приятелки там съвсем нямам, множеството са лицемерни и неприятни. Най-добре си почивам, чисто прочувствено, с кучето си. Никъде до момента не съм говорила за тези неща, за което ти благодаря. Бих пособия и взела участие на всички места, където се провеждат акции за бездомни животни.
създател: СЛАВА
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ