Едва оцелява в Холокоста, тя става една от най-великите жени в историята
Симон Вейл е фигура, чийто живот и кариера са белязани от изключителна храброст и непреклоност. Тя претърпява една от най-мрачните столетия в човешката история и съумява да построи кариера, която трансформира живота на милиони хора и оставя бездънен отпечатък в европейската и международната политика.
Юрист, политик и феминистка, Симон Вейл е знак на неуморна битка за права и правдивост. Като министър на опазването на здравето на Франция сред 1974 и 1979 година, тя прокарва революционния закон за узаконяване на абортите, прочут като " Закон Вейл “, който усъвършенства живота на милиони дами и затвърждава името ѝ в историята.
През 1979 година Вейл става първата жена ръководител на Европейския парламент, заемайки поста в първия директно определен парламент в историята на Европейския съюз. Тя е освен уважавана във Франция, само че и ентусиазъм за цяла Европа, с помощта на неуморните си старания за запазване на паметта на жертвите на Холокоста и одобряването на европейските полезности и единение.
Нейната история е въодушевяващ образец за силата на човешкия дух и неизчерпаемата воля за смяна.
ДЕТСТВО, БЕЛЯЗАНО ОТ ВОЙНАТА
Симон (Жакоб) Вейл е родена в Ница, Франция, на 13 юли 1927 година в еврейско семейство. През 1944 година тя и част от роднините ѝ са задържани и депортирани в нацистките концентрационни лагери Аушвиц-Биркенау, Бобрик и най-после Берген-Белзен.
Симон и двете ѝ сестри съумяват да оцелеят, само че родителите ѝ и брат ѝ умират в лагерите. След края на войната, през май 1945 година, Симон се завръща в Париж и стартира да учи право и политически науки. През 1946 година се омъжва за Антоан Вейл.
Смелостта и отдадеността на Симон Вейл са вдъхновяващи, изключително поради нейните персонални прекарвания като оживяла от концентрационния лагер " Аушвиц-Биркенау “. Тези травматични събития от детството ѝ я стимулират за създаване на обединена Европа – идея, на която тя посвещава целия си живот.
НАЧАЛО НА ПОЛИТИЧЕСКАТА КАРИЕРА
Като магистрат, Симон Вейл стартира да поучава министри на правораздаването, в това число и Франсоа Митеран. През 1970 година става първата жена, назначена за общоприет секретар на Висшия съвет на магистратурата.
Когато Валери Жискар д’Естен става президент на Франция през 1974 година, той кани Симон Вейл да стане министър на опазването на здравето в неговото държавно управление. В тази роля тя води яростна борба за узаконяване на абортите във Франция, която приключва с триумф през 1975 година с приемането на закона, станал прочут като " Закон Вейл “.
МИСИЯ ЗА ЕДИННА ЕВРОПА
Като оживяла от Холокоста, Симон Вейл мъчно схваща по какъв начин една европейска страна може да води война с друга. Това разбиране за нуждата от единна Европа, където сходни ужаси в никакъв случай повече няма да се повторят, я води през цялата ѝ политическа кариера.
През 1979 година президентът Жискар д’Естен я кани да оглави партийната листа на първите директни избори за Европейски парламент. Симон Вейл с възторг приема и става първата жена председател на Европейския парламент, заемайки поста до 1982 година.
Като ръководител на Европейския парламент, Симон Вейл управлява първия директно определен парламент и оставя забележителен принос в европейската политика. Тя също по този начин е ръководител на правната комисия и член на комисиите по околна среда, външни работи и сигурност, както и подкомисията по правата на индивида. През 1981 година получава премията " Карл Велики “ за приноса си към европейското единение.
НАСЛЕДСТВО И ПОСЛЕДНИ ГОДИНИ
След 14 години в Европейския парламент Симон Вейл се завръща във френската политика през 1993 година като министър на опазването на здравето и обществените грижи до 1995 година.
През 1998 година е назначена в Конституционния съвет на Франция, а от 2001 до 2007 година е първият ръководител на Фондацията за паметта на Холокоста. През 2005 година тя води кампания за приемането на Европейската конституция.
През 2008 година Симон Вейл е определена за член на Френската академия - една от дребното дами, получили това самопризнание. Тя избира да бъдат гравирани три неща на церемониалния ѝ меч: нейният номер от Аушвиц (78651), мотото на Френската република " Свобода, тъждество, приятелство “ и мотото на Европейския съюз " Единство в разнообразието “.
След гибелта ѝ на 30 юни 2017 година президентът на Европейския парламент Антонио Таяни я нарича " великият президент на Европейския парламент, съвест на Европейски Съюз, герой против антисемитизма и бранител на правата на дамите “.
През юли 2018 година тленните остатъци на Симон Вейл са пренесени в Пантеона в Париж, като тя става единствено петата жена с тази чест.
Симон Вейл оставя след себе си завещание на битка за права, правдивост и единение в Европа. Нейният живот и работа не престават да въодушевяват бъдещите генерации да се борят за човешките права, написа Ladyzone.bg.
Юрист, политик и феминистка, Симон Вейл е знак на неуморна битка за права и правдивост. Като министър на опазването на здравето на Франция сред 1974 и 1979 година, тя прокарва революционния закон за узаконяване на абортите, прочут като " Закон Вейл “, който усъвършенства живота на милиони дами и затвърждава името ѝ в историята.
През 1979 година Вейл става първата жена ръководител на Европейския парламент, заемайки поста в първия директно определен парламент в историята на Европейския съюз. Тя е освен уважавана във Франция, само че и ентусиазъм за цяла Европа, с помощта на неуморните си старания за запазване на паметта на жертвите на Холокоста и одобряването на европейските полезности и единение.
Нейната история е въодушевяващ образец за силата на човешкия дух и неизчерпаемата воля за смяна.
ДЕТСТВО, БЕЛЯЗАНО ОТ ВОЙНАТА
Симон (Жакоб) Вейл е родена в Ница, Франция, на 13 юли 1927 година в еврейско семейство. През 1944 година тя и част от роднините ѝ са задържани и депортирани в нацистките концентрационни лагери Аушвиц-Биркенау, Бобрик и най-после Берген-Белзен.
Симон и двете ѝ сестри съумяват да оцелеят, само че родителите ѝ и брат ѝ умират в лагерите. След края на войната, през май 1945 година, Симон се завръща в Париж и стартира да учи право и политически науки. През 1946 година се омъжва за Антоан Вейл.
Смелостта и отдадеността на Симон Вейл са вдъхновяващи, изключително поради нейните персонални прекарвания като оживяла от концентрационния лагер " Аушвиц-Биркенау “. Тези травматични събития от детството ѝ я стимулират за създаване на обединена Европа – идея, на която тя посвещава целия си живот.
НАЧАЛО НА ПОЛИТИЧЕСКАТА КАРИЕРА
Като магистрат, Симон Вейл стартира да поучава министри на правораздаването, в това число и Франсоа Митеран. През 1970 година става първата жена, назначена за общоприет секретар на Висшия съвет на магистратурата.
Когато Валери Жискар д’Естен става президент на Франция през 1974 година, той кани Симон Вейл да стане министър на опазването на здравето в неговото държавно управление. В тази роля тя води яростна борба за узаконяване на абортите във Франция, която приключва с триумф през 1975 година с приемането на закона, станал прочут като " Закон Вейл “.
МИСИЯ ЗА ЕДИННА ЕВРОПА
Като оживяла от Холокоста, Симон Вейл мъчно схваща по какъв начин една европейска страна може да води война с друга. Това разбиране за нуждата от единна Европа, където сходни ужаси в никакъв случай повече няма да се повторят, я води през цялата ѝ политическа кариера.
През 1979 година президентът Жискар д’Естен я кани да оглави партийната листа на първите директни избори за Европейски парламент. Симон Вейл с възторг приема и става първата жена председател на Европейския парламент, заемайки поста до 1982 година.
Като ръководител на Европейския парламент, Симон Вейл управлява първия директно определен парламент и оставя забележителен принос в европейската политика. Тя също по този начин е ръководител на правната комисия и член на комисиите по околна среда, външни работи и сигурност, както и подкомисията по правата на индивида. През 1981 година получава премията " Карл Велики “ за приноса си към европейското единение.
НАСЛЕДСТВО И ПОСЛЕДНИ ГОДИНИ
След 14 години в Европейския парламент Симон Вейл се завръща във френската политика през 1993 година като министър на опазването на здравето и обществените грижи до 1995 година.
През 1998 година е назначена в Конституционния съвет на Франция, а от 2001 до 2007 година е първият ръководител на Фондацията за паметта на Холокоста. През 2005 година тя води кампания за приемането на Европейската конституция.
През 2008 година Симон Вейл е определена за член на Френската академия - една от дребното дами, получили това самопризнание. Тя избира да бъдат гравирани три неща на церемониалния ѝ меч: нейният номер от Аушвиц (78651), мотото на Френската република " Свобода, тъждество, приятелство “ и мотото на Европейския съюз " Единство в разнообразието “.
След гибелта ѝ на 30 юни 2017 година президентът на Европейския парламент Антонио Таяни я нарича " великият президент на Европейския парламент, съвест на Европейски Съюз, герой против антисемитизма и бранител на правата на дамите “.
През юли 2018 година тленните остатъци на Симон Вейл са пренесени в Пантеона в Париж, като тя става единствено петата жена с тази чест.
Симон Вейл оставя след себе си завещание на битка за права, правдивост и единение в Европа. Нейният живот и работа не престават да въодушевяват бъдещите генерации да се борят за човешките права, написа Ladyzone.bg.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ