Симеон Николов е дългогодишен дипломат, бивш зам.-министър на отбраната и

Симеон Николов е дълготраен посланик, някогашен зам.-министър на защитата и основен специалист в Администрацията на президента. Член на УС на Българско дипломатическо сдружение. Основател и основен редактор на електронното издание „ Експерт-БДД “ за разбори в региона на интернационалната политика, сигурност и дипломация. Директор на Центъра за стратегически проучвания в сигурността и интернационалните връзки.

- Новата тактика за национална сигурност на Съединени американски щати като че ли поля със леден душ Европа. Масово тиражирана е прогнозата, направена в документа, че европейските страни са изложени на риск от „ цивилизационно изгубване “, в случай че продължат миграцията, ниската раждаемост, загубата на национална еднаквост. Има ли за какво Европа да се усеща афектирана, господин Николов? Или би трябвало да обърне внимание на алената лампа, която Вашингтон светва?

- Първо, би трябвало да си дадем сметка, че новата тактика за национална сигурност на Съединени американски щати не беше изненада. Тя се оказа тъкмо това, което можеше да се чака.
Второ, макар че тактиката провокира вълна от отчаяние и полемики в Европа, тя не е водещата тематика в документа и е ситуирана в последния Четвърти раздел след „ Западното полукълбо “ и „ Азия “ и преди „ Близкия Изток “ и Африка “. 
Европа реагира прекомерно прочувствено. Тя няма съображение да бъде афектирана, тъй като в документа обективно са посочени петте казуса на континента: имиграционната политика, „ цензурата на свободата на словото и потискането на политическата съпротива, внезапното намаляване на раждаемостта и загубата на национална еднаквост и самочувствие “. При това те не са нови. 

Преди повече от 20 години отчет на Централно разузнавателно управление на САЩ уточни да вземем за пример по какъв начин ще наподобяват европейските градове след всеобща миграция и прогнозите към този момент се сбъдват тъкмо по години и страни като се изключи тази за цивилен войни с пришълците. Европа възразява обаче най-силно по две от обвиняванията: цензурата на словото и потискането на политическата съпротива. Пълно разминаване има и в напъните за прекъсване на войната в Украйна. 

Европа няма съображение да се наскърбява и заради това, че за доста от отрицателните резултати в своето развиване сама си е отговорна. 
Предвестник на днешната обстановка беше визитата на председателката на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен през юли 2025 година в частния голф клуб на президента Тръмп, когато смирено изслуша домакина и разгласи „ най-голямото комерсиално съглашение на всички времена “. Приети бяха всички американски претенции по доста позорен метод, сходно на  срещата на НАТО в края на юни т.г. Публичното оскърбление и помиряване на Тръмп стана европейска мода. Европейските водачи не се срамят от нищо по две аргументи. Първо, тъй като за тях срамните обстановки са единствено информация, изискваща експертиза и спомагателни данни. Така че срамът, просто казано, не се е случил. Второ, тъй като унижението пред диктатор им се коства демонстрация на политическа мъдрост и ловкост.
Без храброст и лична тактика Европа рискува геополитическа маловажност.
Стратегията по-скоро би могла да послужи като насочна точка за засилени старания за трансатлантическо съдействие. Необходим е повече разговор. Не единствено политически, само че и в гражданското общество, ние явно се нуждаем от доста повече разговор в смисъл на партньорство, вместо на конкуренция.

Но в тактиката има и известно прекрачване на границата с обвинявания към Европа в „ цивилизационен крах “ и поддръжка за „ патриотични партии “, което би могло да се оцени и като интервенция във вътрешните работи.Известна доза фамилиарност постоянно е имало в американски изказвания. Нищо ново. 

Европейците могат да успокоят прочувствените си мнения и паники по отношение на новата Стратегия за национална сигурност на Съединени американски щати, тъй като различен по-умерен документ внесе ограничавания на вероятно отдръпване на американските отговорности и поддръжка за Европа. Камарата на представителите на Съединени американски щати одобри окончателния текст на Закона за националната защита за 2026 година (NDAA). В този годишен закон за защитата, който обгръща фискалната 2026 година (октомври 2025 – септември 2026), Конгресът обрисува целите си в региона на защитата и упълномощава Пентагона да извършва своята отбранителна задача. Това се случи незабавно откакто Белият дом разгласява личната си Стратегия за национална сигурност (NSS), която се стреми доста да измести целите на Съединени американски щати от Европа към Западното полукълбо.

За разлика от политическите цели, посочени в новата Стратегия (NSS), твърдата поддръжка за Европа, демонстрирана в правно обвързващия Закон за националната защита (NDAA) от 2026 година, алармира за плурализъм на гледните точки по отношение на европейската сигурност. Политиката на Съединени американски щати евентуално ще се движи сред политически значимата, само че необвързваща Стратегия (NSS) и правно обвързващия, само че по-умерен  Закон за националната защита (NDAA).
Тазгодишният Закон за защитата (NDAA) лимитира евентуалните старания на администрацията да реалокира войските си от Европа и да измести стратегическия фокус надалеч от Русия. Законопроектът съдържа разпореждания, които не разрешават намаляването на американските сили под 76 000 бойци на континента, без първо да се даде на Конгреса уверение за консултация със съдружниците от НАТО и самостоятелни оценки на въздействието върху националната сигурност на Съединени американски щати, готовността на алианса и възпирането по отношение на Русия. (В момента в Европа са ситуирани почти 85 000 американски бойци.)

- Реакцията на тактиката от страна на водещи европейски водачи – да вземем за пример Фридрих Мерц, бе доста остра. В резюме тя гласи, че няма за какво Съединени американски щати да избавят демокрацията в Европа. Но има и други – да вземем за пример Виктор Орбан, които поддържат линията на Тръмп. Съзнателна ли е политиката на сегашната администрация за разделяне сред страните в Европейския съюз по линия на връзките със Съединени американски щати и застрашено ли е бъдещето на Евросъюза?

- По принцип Съединени американски щати избират да договарят с обособени страни. В този смисъл Европейски Съюз е спънка за тях. Ако Европа не покаже, че мисли и работи стратегически, тя в никакъв случай няма да се откъсне от реактивната си позиция по отношение на Съединени американски щати – и по едно и също време с това ще губи позициите си измежду всички останали участници. 
Американските и европейските ползи постоянно се припокриват, само че Европа не може просто да седи безучастно и да се съгласява с всичко. От друга страна позициите на обособените европейски страни по значими стратегически въпроси от ден на ден стартират да се отдалечават една от друга. Изглежда, че Съединени американски щати се възползват от това и желаят или не, способстват за първи проблясъци на разпад в Европейски Съюз. Но не те ще са отговорни, в случай че такива процеси се задълбочат, а неверните политики на Европейски Съюз от „ Зелената договорка “, миграционната политика до милитаризирането на Съюза и безумната политика и подготовка за война с Русия. 

Предвид все по-нарастващия десен популизъм във всички европейски страни е малко евентуална по-засилена интеграция в Европейски Съюз, което улеснява наклонността към намаляване пълномощията на Брюксел, а последното е в полза на Съединени американски щати.  
Част от декларираните тези в Стратегията на Съединени американски щати ще повлияят на идните избори в някои европейски страни - Унгария, Франция, Испания, Италия. Тоест, те ще налеят масло в огъня и това ще се почувства надалеч преди самите избори.  

За дълбочината на разрива свидетелства зародилото безпокойствие в разследващите служби на някои европейски страни, които стигат до извода, че би трябвало да  преразгледат съюзите си и да развият в допълнение европейската мрежа от контакти. Според немското разузнаване обаче, обаче разривът със Съединени американски щати не е целесъобразен в светлината на новата тактика.

- Редица западни медии означиха във връзка американската тактика, че в света стартира нова епоха, че редът, открит след Втората международна война завършва, че Съединени американски щати към този момент няма да са световен бранител. Какво значи това за сигурността на Стария континент?

- В американската тактика се упорства Европа да поеме по-голямата част от натоварването в НАТО до 2027 година, което е на практика невероятно при актуалните потенциали и при подобен къс период. Ще са нужни от 10 до петнадесет години, с цел да се запълни военният вакуум, оставен от Съединени американски щати. 
Освен това е на практика невероятно да сменяем средствата за нуклеарно въздържане, галактическото разузнаване, стратегическата бомбардировъчна авиация и други на Съединени американски щати с европейски такива.  Изследвания на Bruegel и Kiel Institute да вземем за пример пресмятат, че за подмяна на американското наличие при съветска офанзива Европа би трябвало да даде още 300 000 бойци, 1400 танка, 2000 БМП, 700 артилерийски системи и доста разширено произвеждане на дронове. Годишната цена на този потенциал би надхвърлила 250 милиарда евро. " Малката детайлност " тук е, че се изхожда от " съветска офанзива " против Европа, което е нереалистично и несериозно очакване. Американските представители настояват, че в случай че Европа не съблюдава крайния период от 2027 година, Съединени американски щати може да спрат да вземат участие в някои механизми за съгласуваност на защитата на НАТО. Очевидно става въпрос за напън и облаги от големите европейски поръчки към американската военна промишленост. От друга страна всяка неизясненост в уговорките на Съединени американски щати ще води до увеличение на националното въоръжение на другите страни, т.е. до повече разноски на всяка от тях. 
Проектът за европейска войска през днешния ден е още по-малко евентуален и вероятен, в сравнение с през 2017 година, когато го обсъждахме. Той е постижим само при една федеративна страна Европа, което също е нереалистично. 

- Кои са акцентите от тактиката, които Вие бихте извели?

- Основният акцент на тактиката и външнополитическата цел на Вашингтон е „ всеобхватно владичество в Западното полукълбо “. Според военния министър Пит Хегсет, напъните ще изискват пламенно военно наличие в Северна и Южна Америка. Пентагонът сега възражда остарели бази в Латинска Америка, в това число места в Панама, Пуерто Рико и евентуално Еквадор, като част от тактика за увеличение на наличието си в района. Нарастващото наличие на американската военна мощност в Карибите и многократните закани за идни военни дейности против Венецуела е опит за одобряване американското владичество в Западното полукълбо и  попречване на икономическото въздействие на Китай и Русия в Латинска Америка.

Същевременно Стратегията  съставлява фундаментално ново геополитическо позициониране на Съединените щати в връзките им с Европа, Китай и Русия. 
Още в самото встъпление обаче, се вижда едно несъгласие. От една страна се регистрира за неправилно Америка да носи вечно световни тежести, да финансира солиден боен, дипломатически, разследващ и задграничен комплекс за помощи, а въпреки това още веднъж се декларира желанието за най-мощната, смъртоносна и софтуерно напреднала войска в света, за най-стабилната, надеждна и съвременна нуклеарна възпираща мощ в света и така нататък Акцентът обаче в действителност е преместен: „ Искаме най-силната, най-динамичната, най-иновативната и най-напредналата стопанска система в света. Искаме най-стабилната индустриална база в света. Искаме най-стабилния, работлив и новаторски енергиен бранш в света “ и т.н. 

Фокусът на тази тактика обаче е външната политика. Съединени американски щати желаят да подсигуряват, че Западното полукълбо ще остане относително устойчиво и задоволително добре ръководено, с цел да предотврати и обезкуражи всеобщата миграция, с цел да подсигурява, че американските технологии и американските стандарти – изключително в региона на изкуствения разсъдък, биотехнологиите и квантовите калкулации – движат света напред.
Важна смяна в Стратегията е формулировката, че към този момент не се загатва Русия като „ директна опасност “, което уязвява сегашната европейска политика във връзка с договарянията за прекъсване на войната в Украйна. 

В документа се установи, че търговията сред Съединени американски щати и Китай е „ фундаментално небалансирана “ и е такава от 1979 година насам. „ В бъдеще ще ребалансираме икономическите връзки на Америка с Китай, като даваме приоритет на реципрочността и справедливостта, с цел да възстановим американската икономическа самостоятелност “, се твърди в Стратегията. Китай евентуално приема със удовлетворение декларацията, че желанието на Съединени американски щати е невмешателство в делата на други страни, и ясното изказване за ценене на суверенитета на страните.

В раздела за Близкия Изток  е маркирано, че Съединените щати ще се откажат от „ неправилния опит на Америка с принуждаването на тези народи – изключително монархиите от Персийския залив – да изоставят своите обичаи и исторически форми на ръководство “, което евентуално ще се хареса на локалните монарси. 

- Преброени ли са годините/месеците/дните на НАТО? Републикански конгресмен предложи Съединени американски щати да изоставен организацията.

- Ако Тръмп възстановява връзките с Русия на Путин, НАТО ще продължи да губи значение. Но като военна организация е изключено да бъде разпусната. Това би довело да загуби на сили, благоприятни условия и въздействие и за самите Съединени американски щати.Още повече, че преформатирането на интернационалния международен ред води до нови многостранни или двустранни съглашения за сигурност и хрумвания за нови съюзи. Подобна е концепцията на Гърция за Средиземноморско НАТО. Или замисъла за азиатско НАТО, което Съединени американски щати се стремят да образуват през последните години посредством формата AUKUS+.

- Усилията на администрацията на Белия дом за подписване на спокойно съглашение сред Русия и Украйна са факт. Но са факт и трудностите от страна на Киев, Брюксел и страните от „ Коалицията на искащите “. Кой ще отстъпи и какви са залозите?

- Вината за неуспеха на постигнатите съглашения в договарянията сред Съединени американски щати, Русия и Украйна е на европейската „ Коалиция на искащите “ с нейните нереалистични оферти, водещи в действителност до саботиране на договарянията, разполагане на войски на НАТО в Украйна след войната и неистовото й предпочитание за изтощение на Русия и директен боен конфликт с нея. Тази нереалистична политика и отсрочване на съглашението може да докара до такава степен, че Русия да овладее и Одеса и откъсне Украйна от достъп до Черно море, което ще има геополитически последствия и за Запада. 
 
- Ще бъде ли 2026-а годината, в която войната в Украйна ще завърши?

- На сегашния стадий е по-вероятно войната в най-хубавия случай да бъде замразена, а не завършена. Споразумение сред Русия и Украйна би могло да се подпише след избори и промяна на настоящия президент Зеленски, след най-малко три месеца. В обстановка на явна загуба на войната от Украйна не е изключено образуване на провокационни дейности, които да  взривят всевъзможни договаряния и отприщят огромна война в Европа. 

- Миналата седмица „ Шпигел “ разгласява бележки от конфиденциален конферентен диалог сред европейски водачи и президента Зеленски, в който се споделя, че „ Съединени американски щати ще предадат Украйна “, „ Зеленски е в заплаха “, „ Не би трябвало да оставяме Володимир самичък с тези момчета “ като се имат поради американските пратеници. Какъв е изводът, който вършиме Вие - първо за самото приключване на информацията и второ за равнището на доверие сред стратегическите до неотдавна сътрудници?

- Случаят с „ приключване на информация “ от конферентния диалог на 01. 12. т.г. с присъединяване на 11 министър председатели и ръководители от Европейски Съюз демонстрира, че има различия сред самите тях, както и противоречие с представителите на Съединени американски щати, участващи в договарянията. Тези различия водят до опити за налагане на мнение и потребление на всякаква опция за това. Съществен миг е неналичието на доверие на европейските водачи към Съединени американски щати, проявено в този миг. Впрочем, предизвестието се приписва на  финландския президент Александър Стуб.

- Европа се въоръжава, а прогнозите, че се готви да води война с Русия, са все по-отчетливи. Може ли да се предотврати сходно развиване?

- Това развиване би могло да се предотврати, в случай че Европа спомага на посредническите старания на Съединени американски щати в договарянията. Но със сегашните водачи на Англия, Франция и Германия това е малко евентуално. Но да се води война с Русия без поддръжката на Съединени американски щати е още по-безсмислено.Единствената вяра е да надделее разсъдъка и дипломацията. Важно е възприятието за мяра и прекаленост. В комплицираната обстановка като днешната не е рационално да стигаш до крайности, когато стоиш на ръба на пропастта. 

- Каква е Вашата оценка за положението на българските въоръжени сили и не е ли време за нова тактика за националната ни сигурност?

- При радикално изменена стратегическа среда към този момент не удовлетворява познатата годишна оценка, че „ българските въоръжени сили имат нужната степен на подготвеност за реакция при спешна обстановка на война “. Много бързо се трансформира характера на войните и радикално се промени картината на бойното поле. Затова и Програмата за вложения в защитата до 2032 г, по която се работеше до момента, сигурно се нуждае от допълнения, а и на процедура се работи за придобиване на нови типове въоръжение като другите видове дронове. Високотехнологичната война, сателитните мрежи, изкуствения разсъдък ще ни сблъскат с още по-големи условия, на които бихме могли да отговорим единствено с построяването на обща архитектура за сигурност на Европа. 

Остава и една от главните недостатъци и това е дефицитът на персонален състав, който през предходната година бе 21,8 %. Доброволният запас също не е запълнен. „ Целите на качествата 2025 година “  с съображение заложиха по-високи количествени и качествени условия и те ще нарастват и през 2026 г. 

Със сигурност ще бъде належащо създаването на нова тактика, само че моментът ще зависи от изясняване на идните събития в геополитически проект.   

- Европа и Съединени американски щати се отдалечават. Къде България ще търси мястото си на геополитическата карта и готова ли е българската дипломация за новите провокации?

- Няма подозрение, че мястото на България е в Европа, само че когато не взе участие със свои безапелационни позиции и начинания, а се съгласява конюнктурно с непознати такива, внася голям риск да бъде тласната в една или друга посока и да отклони големи финансови средства в поддръжка на непозната или неправилна идея, които ще връщат потомците ни. 
Сред дипломатите ни има извънредно способни персони, поставят се старания за професионално рационализиране на младите фрагменти посредством Дипломатическия институт, само че познатото българско събитие за назначение на „ свои “ хора и техните деца не е непознато и на Министерство на външните работи. Понякога несъответстващи политически назначения в българските посолства нанасят вреди на имиджа на българската външна политика. Трябва да се преодолее пасивността в двустранните контакти и да се увеличи координиращата роля на Министерство на външните работи в подготвянето на позициите на България на форумите и съюзите, в които участваме. Изразяваните от Българското дипломатическо сдружение позиции по настоящи интернационалните проблеми и годишно издаваните през последните пет години сборници с  разбори, са се стремили да внесат изясненост, корекции и предложат съответни решения по значими насоки на българската външна политика.