Силвия, която избра №14 заради Кройф
Силвия Германова - едно от огромните имена на женския ни баскетбол през 80-те, печели сърцата на публиката с хубост, разсъдък и финес. И с фланелката с неизменимия №14 върху гърба.
И за какво №14? Възелът се разплете при гостуването на олимпийската вицешампионка и носителка на КЕШ в предаването " Преди обед " по bTV. Оказва се, че когато прохожда в баскетбола, Германова към този момент е закъсняла и би трябвало да избира единствено сред два номера: 14 и 15.
" Избрах 14. Във времето, в което започвах да играя Йохан Кройф бе извънредно магнетична и колоритна фигура в света на спорта. След това, през годините, в които се състезавах в мен постоянно е имала една концепция да бъда най-малко малко огромна като него ", споделя шесткратната подред шампионка на България и шест пъти подред носителка на Купата на страната с " Левски-Спартак " в студиото.
Така Силвия - къдрокосото момиче, родом от Гоце Делчев, прави първите си стъпки под коша в Пловдив. С №14 и с мисълта за великия холандски футболист и след това треньор Йохан Кройф. А №14 ѝ приляга. Защото пътят, който извървява е заслужен, сложен, само че изпълнен с достижения, за които генерации наред могат единствено да мечтаят.
Спортната ѝ орис стартира на пистата за лека атлетика. Започва да тренира, висока е, треньорите я виждат на едно ученическо състезание по национална топка през 1973 година Следва обаче тежка травма на крайници и дълъг престой в ужасна шина, която по този начин я стресира, че тя не желае и да чуе за спорт, камо ли за баскетбол, за който я пропагандира упорито Христо Костов - един от известните наши треньори от близкото минало.
" Накрая татко ми взе решението, вместо мен. Треньорът бе намерил собствен прочут, който да го убеди. Казах му: Ама, аз не желая да упражнявам баскетбол. Но той отговори: Не, ще играеш. " И по този начин стана. Ние бяхме потомство, което бе възпитано да се подчинява и да зачита престижите. След години, когато към този момент играех и постоянно се контузвах той бе този, който непрекъснато ми повтаряше: Ти ще престанеш, само че аз към този момент бях тази, която му отговаряше: Не, няма. Ти взе това решение и аз просто играя. Връщане обратно, няма. "
От игрищата на сгурия и китайските гуменки върху краката си, Германова извоюва мястото си в олимпийския тим за игрите в Москва 1980, където България печели сребро, а тя е паралелно до митове като Надка Голчева, Петкана Макавеева, Пенка Стоянова, Пенка Методиева. С Голчева и Макавеева покоряха и Европа с " Левски-Спартак " - през 1984-та в Будапеща. Горчилката е година по-късно, когато " сините " губят борбата за европейската купа с точка разлика и не без " помощта " на съдиите и по този начин не съумяват да дублират триумфа си.
-->
И за какво №14? Възелът се разплете при гостуването на олимпийската вицешампионка и носителка на КЕШ в предаването " Преди обед " по bTV. Оказва се, че когато прохожда в баскетбола, Германова към този момент е закъсняла и би трябвало да избира единствено сред два номера: 14 и 15.
" Избрах 14. Във времето, в което започвах да играя Йохан Кройф бе извънредно магнетична и колоритна фигура в света на спорта. След това, през годините, в които се състезавах в мен постоянно е имала една концепция да бъда най-малко малко огромна като него ", споделя шесткратната подред шампионка на България и шест пъти подред носителка на Купата на страната с " Левски-Спартак " в студиото.
Така Силвия - къдрокосото момиче, родом от Гоце Делчев, прави първите си стъпки под коша в Пловдив. С №14 и с мисълта за великия холандски футболист и след това треньор Йохан Кройф. А №14 ѝ приляга. Защото пътят, който извървява е заслужен, сложен, само че изпълнен с достижения, за които генерации наред могат единствено да мечтаят.
Спортната ѝ орис стартира на пистата за лека атлетика. Започва да тренира, висока е, треньорите я виждат на едно ученическо състезание по национална топка през 1973 година Следва обаче тежка травма на крайници и дълъг престой в ужасна шина, която по този начин я стресира, че тя не желае и да чуе за спорт, камо ли за баскетбол, за който я пропагандира упорито Христо Костов - един от известните наши треньори от близкото минало.
" Накрая татко ми взе решението, вместо мен. Треньорът бе намерил собствен прочут, който да го убеди. Казах му: Ама, аз не желая да упражнявам баскетбол. Но той отговори: Не, ще играеш. " И по този начин стана. Ние бяхме потомство, което бе възпитано да се подчинява и да зачита престижите. След години, когато към този момент играех и постоянно се контузвах той бе този, който непрекъснато ми повтаряше: Ти ще престанеш, само че аз към този момент бях тази, която му отговаряше: Не, няма. Ти взе това решение и аз просто играя. Връщане обратно, няма. "
От игрищата на сгурия и китайските гуменки върху краката си, Германова извоюва мястото си в олимпийския тим за игрите в Москва 1980, където България печели сребро, а тя е паралелно до митове като Надка Голчева, Петкана Макавеева, Пенка Стоянова, Пенка Методиева. С Голчева и Макавеева покоряха и Европа с " Левски-Спартак " - през 1984-та в Будапеща. Горчилката е година по-късно, когато " сините " губят борбата за европейската купа с точка разлика и не без " помощта " на съдиите и по този начин не съумяват да дублират триумфа си.
-->
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ