Силвио Берлускони държи табела, на която са изписани някои от

Силвио Берлускони държи табела, на която са изписани някои от великодушните му предизборни обещания

Преди парламентарните избори в Италия на 4 март вложителите се опасяват най-вече от политическа смяна. Те се безпокоят, че на власт могат да дойдат популистките сили, които Франция и Холандия заобиколиха предходната година. Такива опасения са неуместни. Политическият риск в Италия е пресилен. За сметка на това обаче има безпричинно блаженство за уязвимата италианска стопанска система - третата по величина в еврозоната.

Възможно е да чакаме политически роман на ужасите, защото ръководещата левоцентристка Демократическа партия (ДП), която е проевропейска и в общи линии прореформаторска, загуби известност. Една групировка във напредък в италианската политика дава обещание безредици. Много италианци ще поддържат бунтовното Движение " Пет звезди " (ДПЗ), което шумно се афишира против системата. Една съживяваща се политическа мощ едва ли ще бъде по-приятна, откакто Силвио Берлускони, заставен да подаде оставка като министър председател през 2011 година, прави ненадейно завръщане. Въпреки че Берлускони има възбрана да се кандидатира за избирателен пост, неговата партия е част от съюз, който включва евроскептичната Северна лига. Тази десноцентристка коалиция има високи резултати в изследванията на публичното мнение въз основа на стратегия, която ще разхлаби бюджетната дисциплинираност и ще даде обратно за промените.

Политическите опасности в Италия обаче нормално са пресилени. Управляващата класа има опит да измъква страната от деликатни обстановки. Когато Матео Ренци, самопровъзгласил се за " разрушителя " поради реформаторската си стратегия, бе заставен да подаде оставка като министър председател през 2016 година, откакто загуби референдум за промени в конституцията, в началото настъпи смут. Всичко това, което Ренци съумя да унищожи, обаче бе неговият надзор върху властта. Имаше равномерен преход до идването на премиерския пост на Паоло Джентилони, който бе тихо ефикасен през последната година и нещо.

В други времена Италия е формирала държавни управления с министри отвън политическата класа, които са се оказвали жизнеспособни и ефикасни. Един подобен кабинет, формиран в средата на 90-те години на 20-и век, прокара огромна пенсионна промяна. В по-ново време Марио Монти бе определен да размени Берлускони като министър председател в края на 2011 година, когато напрежението към Италия по време на рецесията в еврозоната бе във връхната си точка. Технократското държавно управление на Монти прокара непопулярна стратегия за икономии и промени, която удържа пазарния напън върху италианския върховен дълг, който бе повишил лихвите по държавните облигации с падеж след 10 години до непоносимите 7 %.

Изборите в неделя е по-вероятно да доведат до политическа парализа, произлизаща от парламент без ясно болшинство, в сравнение с до разрушително ново държавно управление или от нуждата от ново прибягване до технократи. Една патова обстановка в Народното събрание е нежелана, само че ще бъде управляема. Политическият роман на ужасите ще се окаже просто елементарен роман.

Но в случай че безпокойствата за италианската политика са прекомерно мощни, то за стопанската система те са прекомерно слаби. Инвеститорите имат несъразмерна религия в настоящия напредък на бизнеса. Тя се ускори предходната година, когато брутният вътрешен артикул (БВП) записва най-високия си напредък от 2010 година. Той обаче бе единствено 1,4 % - под нивото от 1,7 % на Англия, подложена на удари поради Брекзита, и много надалеч от междинното равнище от 2,5 % в еврозоната (най-високото от 2007 година). Безработицата понижа от 11,8 % в края на 2016 година до 10,8 % през декември 2017 година. Тя към момента е много над междинното за еврозоната ниво от 8,7 %, да не приказваме за равнището от 3,6 % в Германия.

Колкото и да е мощен сегашният напредък, той идва след тъмно десетилетие за италианската стопанска система, която към момента има незараснали рани от дълбоките рецесии първо от международната финансова рецесия, а по-късно от рецесията в еврозоната, последвани от едно едва възобновяване. Италианският Брутният вътрешен продукт през последното тримесечие на предходната година бе с близо 6 % по-нисък от своя предкризисен пик при започване на 2008 година. За съпоставяне Брутният вътрешен продукт на еврозоната бе с 5,5 % по-висок, а на Германия - с 11,5 %.

Италия не просто загуби почва под себе си през последното десетилетие. Слабото й икономическо показване през един толкоз дълъг интервал остава две нежелани наследства. Първо, италианският държавен дълг се усили от към този момент високите 100 % от Брутният вътрешен продукт в края на 2007 година до над 130 % - товар за стопанската система, който в Европа е по-тежък единствено в Гърция. Второ, неприятните заеми са се натрупали в банковата система, защото компании, наранени от боледуващата стопанска система, не могат да връщат своите задължения. Италия е преди всичко в Европа по необслужвани заеми, като на страната се пада дял от близо една четвърт в целия Европейски Съюз.

Това двойно задължение пречи на стопанската система и я прави уязвима от всяка пречка. Банките, притиснати от неприятни заеми, не желаят да отпускат заеми, спирайки притока на заеми за нови компании и планове. Огромният държавен дълг на Италия значи, че тя просто не може да си разреши огромно покачване на лихвите по дълготрайните облигации, които в този момент са на удобното ниво от 2 % значително с помощта на огромната стратегия на Европейската централна банка (ЕЦБ) за количествено облекчение, която печата нови пари за пазаруване на облигации.

Банките в този момент реализират прогрес в намаляването на неприятните си заеми, само че от решаващо значение за по-нататъшния напредък ще е какъв брой дълъг ще бъде интервалът на висок стопански напредък. Това е жизненоважно и за облекчение на бремето на държавния дълг. Но даже преди финансовата рецесия икономическият напредък на Италия бе ленив, арестуван от слабата продуктивност. Ето за какво, нещо удивително, виталният стандарт, измерен по действителния Брутният вътрешен продукт на глава от популацията, бе с 5 % по-нисък през 2016 година, в сравнение с през 2000 година. За съпоставяне той бе с близо 20 % по-висок в Германия.

За момента италианската стопанска система може да се радва на късото слънце на лесните пари на ЕЦБ, само че тя към този момент стартира да дава заден ход, намалявайки размера на купуваните активи. Цикличният напредък прикрива крехкостта на италианската стопанска система и държавни финанси. Тази накърнимост ще се резервира, какъвто и да бъде резултатът от идните избори.

*Пол Уолъс е създател на книгата " Евроекспериментът ". Изразените в материала отзиви са персонално негови.

По БТА