Силвана Чаушева: Най-голямата ми мечта е медал от олимпиада за отбора на България
Силвана Чаушева е на 23 години, родена е в Смолян. Тренирала е във волейболния клуб „ Родопа – Смолян “, някогашен нападател на „ Марица “ – Пловдив. Тя е една от младите състезателки в женския народен тим по волейбол. За известно време бе част от румънския клубен тим на Блаж. В продължение на една година бе в мощния тим на Ямамай в Италия. Преди дни дружно с нея националният ни отбор се класира първи в междуконтитенталната Чалънджър купа в Перу. Силвана завоюва наградата за най-хубав нападател или най-хубав диагонал.
Силвана, по какъв начин постигнахте този триумф за националния тим – първи в междуконтитенталната Чалънджър купа?
Това беше много сложен шампионат, тъй като имахме малко време за подготовка. А по какъв начин - с непримиримост, с упоритост и доста труд. Познаваме се с девойките отдавна. В момента тимът ни е възобновен, подмладен и към момента сме в подобен интервал, в който се опитваме да създадем колектив.
Колко време тренирахте дружно?
Един месец преди формалните мачове се събрахме. Всички, които се върнаха от чужбина, се включиха в тренировките. Такива бяха датите за мачовете, че всеки трябваше да изчака да приключи шампионата в клубния тим, в който играе.
Как се получи този синхрона сред вас единствено за един месец?
Момичетата от българския народен тим, включително и по-младите, сме играли дружно. Миналата година имахме международно състезание до 23 години. Доста от девойките сме оттогава в един тим. Така, че имаме сработка. Не сме за първи път дружно.
Най-добър нападател - това ли е твоят максимален персонален триумф в Чалънджър купата в Перу?
Да, най-хубав диагонал. Това за мен е едно самопризнание и няма по какъв начин да не бъда щастлива. Но аз постоянно приписвам самостоятелната премия освен на моя труд, а като цяло на тима. Защото тимът ми е оказал помощ, с цел да я печеля.
Но премията е на международно равнище, би трябвало да си горда?
Да, има благополучие, има горделивост, само че не мога да кажа, че аз съм била най-хубавата и всичко се дължи единствено на мен. Това е отборна игра и триумфите са на тима. Просто напъните ми са били оценени, по този начин да кажа.
От по кое време води началото си твоята волейболна кариера?
Започнах на 15-16 години във волейболния клуб " Родопа " - Смолян. Треньор ми беше Тольо Илчев. Една година упражнявах в " Родопа ". След това ме поканиха от " Марица " - Пловдив. Шест години играх там. След това близо година в Румъния и една година в Италия.
Какво ти даде пловдивският тим?
Много съм щастлива, че отидох тъкмо там. За мен " Марица " беше най-хубавия вид, това е най-хубавата школа в България. Тя ми даде и основа, и условия - екипировки, топли зали, всичко нужно да се развиваш. Много добре се грижеха за нас.
През какви тествания мина израстването ти до това равнище?
О, доста тествания! В началото ми беше доста мъчно да се отделя от Смолян и от фамилията ми. Много ми беше мъчно да заживея сама, да разгадавам на себе си, да ги няма мама и тате до мен. Пораснах рано и това беше неизбежно. Можех да разгадавам на треньора и на приятелки, само че не е като у дома. " Марица " с целия щаб и девойките стана нещо като мое второ семейство. Треньорът ме учеше по какъв начин да се отнасям професионално към спорта. Точно в тази възраст 16-18 години ти би трябвало да знаеш дали искаш да станеш състезател, или да тръгнеш по другия път, който не е прекрасен. Много спортисти в този интервал не съумяват да се запазят тъкмо поради персоналния живот, който ги влече повече.
А ти по какъв начин удържа на това прелъщение?
И на мен, както всички младежи, ми се живее. Излизала съм, само че постоянно съм се съобразявала с задачите си. Амбицията ми е била по-голяма. Винаги съм си мислела, че аз в този момент строя нещо, което е прекомерно значимо за мен. Моите съученици в този момент живеят, само че те ще градят своите неща може би по-късно. И аз ще поживея, само че малко ще го отложа във времето.
Контузии имала ли си до момента?
Благодарна съм на ориста си, че до момента съм нямала тежки травми. Това е шанс. А по отношение на тестванията - може би до момента най-трудният ми интервал беше в Румъния. За първи път отидох в чужбина. Бях в доста дребен град Блаж, езикът ми беше неразбираем. Не бях привикнала да беседвам на непознат език. Ежедневието ми беше безусловно еднообразно - подготовка, хранене, спане, подготовка. Чувствах се все едно съм в казарма.
За Италия по кое време отпътува?
Миналата година. Направих един сезон там с тима на Ямамая в гр. Бусто Арсицио и завършихме четвърти в италианското състезание. За Италия мога да кажа единствено хубави неща. Там волейболът е на доста високо равнище. Хората толкоз доста ценят спорта и волейболът е в действителност традиция. Има ужасно доста почитатели. След всеки мач идват за подписи, публицисти желаят изявленията. Хората те възприемат за прочут човек и имат упоритостта и те да станат такива. Докато в България нас, волейболистите, никой не ни знае. В Смолян да, тъй като имаме немного спортисти, само че в София никой не те познава. Николета Лозанова и фолкпевиците всички ги познават.
Явно положителният образец по-трудно се следва, натрапват ни повече фолкпевиците, плеймейтките?
Да. Това го загатна предходната година на конференция моята треньорка. И за мен това е казусът. Младите хора знаят, че като станат спортисти, няма да са никои в нашето общество. И всички деца подражават на плеймейтките, а това води единствено до разочарования.
Вярно ли е, че имаш контракт към този момент с тима в Потсдам, Германия?
Да, подписах преди месец. Условията ме устройват и си поисквам триумф с този тим. Доколкото знам, девойки са по-млади и ще се борим дружно, а треньорът е италианец. За мен ще е нещо по-различно, по-интересно, ново предизвикателство.
Какво следва за националния тим в този момент?
Предстои ни Световно състезание в Япония от 29 септември до 20 октомври. Имаме две седмици отмора, след това два месеца на лагер, където ще се приготвяме. Заминаваме 10 дни по-рано в Токио да се приготвяме, имаме планувани другарски мачове.
А каква е разликата сред Чалънджър купата и Световното?
Този шампионат, който в този момент спечелихме, ни дава правото следващата година да играем за „ Гранд при “. Проведоха се няколко шампионата и единствено първият продължи. И от Перу единствено първият ще взе участие в Лигата на нациите. Ние се класирахме първи и следващата година отиваме в Лигата на нациите - това е най-високо равнище.
Доволна ли си от ориста си?
Разбира се. Тези достижения са моя фантазия.
А кой най-голям връх искаш да покориш?
Медал от Шампионска лига. Това е най-престижният шампионат за клубни тимове. И най-голямата ми фантазия е орден от олимпиада с националния тим. Това е върхът за всеки състезател.
Силвана, по какъв начин постигнахте този триумф за националния тим – първи в междуконтитенталната Чалънджър купа?
Това беше много сложен шампионат, тъй като имахме малко време за подготовка. А по какъв начин - с непримиримост, с упоритост и доста труд. Познаваме се с девойките отдавна. В момента тимът ни е възобновен, подмладен и към момента сме в подобен интервал, в който се опитваме да създадем колектив.
Колко време тренирахте дружно?
Един месец преди формалните мачове се събрахме. Всички, които се върнаха от чужбина, се включиха в тренировките. Такива бяха датите за мачовете, че всеки трябваше да изчака да приключи шампионата в клубния тим, в който играе.
Как се получи този синхрона сред вас единствено за един месец?
Момичетата от българския народен тим, включително и по-младите, сме играли дружно. Миналата година имахме международно състезание до 23 години. Доста от девойките сме оттогава в един тим. Така, че имаме сработка. Не сме за първи път дружно.
Най-добър нападател - това ли е твоят максимален персонален триумф в Чалънджър купата в Перу?
Да, най-хубав диагонал. Това за мен е едно самопризнание и няма по какъв начин да не бъда щастлива. Но аз постоянно приписвам самостоятелната премия освен на моя труд, а като цяло на тима. Защото тимът ми е оказал помощ, с цел да я печеля.
Но премията е на международно равнище, би трябвало да си горда?
Да, има благополучие, има горделивост, само че не мога да кажа, че аз съм била най-хубавата и всичко се дължи единствено на мен. Това е отборна игра и триумфите са на тима. Просто напъните ми са били оценени, по този начин да кажа.
От по кое време води началото си твоята волейболна кариера?
Започнах на 15-16 години във волейболния клуб " Родопа " - Смолян. Треньор ми беше Тольо Илчев. Една година упражнявах в " Родопа ". След това ме поканиха от " Марица " - Пловдив. Шест години играх там. След това близо година в Румъния и една година в Италия.
Какво ти даде пловдивският тим?
Много съм щастлива, че отидох тъкмо там. За мен " Марица " беше най-хубавия вид, това е най-хубавата школа в България. Тя ми даде и основа, и условия - екипировки, топли зали, всичко нужно да се развиваш. Много добре се грижеха за нас.
През какви тествания мина израстването ти до това равнище?
О, доста тествания! В началото ми беше доста мъчно да се отделя от Смолян и от фамилията ми. Много ми беше мъчно да заживея сама, да разгадавам на себе си, да ги няма мама и тате до мен. Пораснах рано и това беше неизбежно. Можех да разгадавам на треньора и на приятелки, само че не е като у дома. " Марица " с целия щаб и девойките стана нещо като мое второ семейство. Треньорът ме учеше по какъв начин да се отнасям професионално към спорта. Точно в тази възраст 16-18 години ти би трябвало да знаеш дали искаш да станеш състезател, или да тръгнеш по другия път, който не е прекрасен. Много спортисти в този интервал не съумяват да се запазят тъкмо поради персоналния живот, който ги влече повече.
А ти по какъв начин удържа на това прелъщение?
И на мен, както всички младежи, ми се живее. Излизала съм, само че постоянно съм се съобразявала с задачите си. Амбицията ми е била по-голяма. Винаги съм си мислела, че аз в този момент строя нещо, което е прекомерно значимо за мен. Моите съученици в този момент живеят, само че те ще градят своите неща може би по-късно. И аз ще поживея, само че малко ще го отложа във времето.
Контузии имала ли си до момента?
Благодарна съм на ориста си, че до момента съм нямала тежки травми. Това е шанс. А по отношение на тестванията - може би до момента най-трудният ми интервал беше в Румъния. За първи път отидох в чужбина. Бях в доста дребен град Блаж, езикът ми беше неразбираем. Не бях привикнала да беседвам на непознат език. Ежедневието ми беше безусловно еднообразно - подготовка, хранене, спане, подготовка. Чувствах се все едно съм в казарма.
За Италия по кое време отпътува?
Миналата година. Направих един сезон там с тима на Ямамая в гр. Бусто Арсицио и завършихме четвърти в италианското състезание. За Италия мога да кажа единствено хубави неща. Там волейболът е на доста високо равнище. Хората толкоз доста ценят спорта и волейболът е в действителност традиция. Има ужасно доста почитатели. След всеки мач идват за подписи, публицисти желаят изявленията. Хората те възприемат за прочут човек и имат упоритостта и те да станат такива. Докато в България нас, волейболистите, никой не ни знае. В Смолян да, тъй като имаме немного спортисти, само че в София никой не те познава. Николета Лозанова и фолкпевиците всички ги познават.
Явно положителният образец по-трудно се следва, натрапват ни повече фолкпевиците, плеймейтките?
Да. Това го загатна предходната година на конференция моята треньорка. И за мен това е казусът. Младите хора знаят, че като станат спортисти, няма да са никои в нашето общество. И всички деца подражават на плеймейтките, а това води единствено до разочарования.
Вярно ли е, че имаш контракт към този момент с тима в Потсдам, Германия?
Да, подписах преди месец. Условията ме устройват и си поисквам триумф с този тим. Доколкото знам, девойки са по-млади и ще се борим дружно, а треньорът е италианец. За мен ще е нещо по-различно, по-интересно, ново предизвикателство.
Какво следва за националния тим в този момент?
Предстои ни Световно състезание в Япония от 29 септември до 20 октомври. Имаме две седмици отмора, след това два месеца на лагер, където ще се приготвяме. Заминаваме 10 дни по-рано в Токио да се приготвяме, имаме планувани другарски мачове.
А каква е разликата сред Чалънджър купата и Световното?
Този шампионат, който в този момент спечелихме, ни дава правото следващата година да играем за „ Гранд при “. Проведоха се няколко шампионата и единствено първият продължи. И от Перу единствено първият ще взе участие в Лигата на нациите. Ние се класирахме първи и следващата година отиваме в Лигата на нациите - това е най-високо равнище.
Доволна ли си от ориста си?
Разбира се. Тези достижения са моя фантазия.
А кой най-голям връх искаш да покориш?
Медал от Шампионска лига. Това е най-престижният шампионат за клубни тимове. И най-голямата ми фантазия е орден от олимпиада с националния тим. Това е върхът за всеки състезател.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ